Дейвид Брин
Брегът на вечността (117)

Из записките на Джилиън Баскин

В момента всички се чувстваме угнетени. Суеси се обади от втората купчина отпадъци, където работната му група току-що преживяла инцидент. Опитвали се да разчистят района около стар буюрски товарен кораб, когато започнал подводен трус. Камарата от изхвърлени машини се раздвижила и един от древните корпуси се срутил върху двама работници — Сатима и Суп-пех. Двамата имали време само да зяпнат летящата към тях стена преди да бъдат погребани под нея.

И така, ние продължаваме да оредяваме. Нашите най-добри колеги — най-умелите и всеотдайните — неизбежно плащат цената.

После и случилото се с Пипоу, всеобщата любимка. Ужасна загуба! Отвлечена от Заки и неговото приятелче. Само ако ги пипна тези двамата!

Трябваше обаче да излъжа бедния Каа. Не можем да отделим време, за да търсим Пипоу из целия океан.

Това не означава, че ще я изоставим. Някой ден приятели ще извоюват свободата й. Заклевам се.

Но нашият пилот няма да е сред тях.

Уви, страхувам се, че Каа никога повече няма да я види.

 

 

Маканий завърши аутопсията на Кун и Джаз. Пленниците очевидно са предпочели да изпият отрова, вместо да отговорят на въпросите ни. Тш’т се самообвинява, че не е претърсила по-внимателно даникския агент, но кой би си помислил, че Кун толкова ще се уплаши от нашия аматьорски разпит?

И дали наистина е трябвало да вземе със себе си онова нещастно местно момче? Братовчедът на Рети едва ли е знаел тайни, заради които си е струвало да умре.

Самата Рети не хвърли светлина по въпроса. След като нямаше кого да разпитва, тя прояви желание да помага на Суеси, който определено не би отказал още един работник. Маканий препоръчва работата като полезна терапия за бедното хлапе, което първо трябваше да види онези ужасни трупове.

Чудя се каква ли тайна се е опитал да скрие Кун? При нормални обстоятелства щях да захвърля всичко останало, за да я разкрия. Но докато подготвяме преместването си, нямам никакво време.

Така или иначе, от джофурските пленници ни е известно, че ротенският кораб не е от значение. Имаме по-непосредствени грижи.

 

 

Библиотечният куб не постига напредък с онзи символ — с деветте спирали и осемте овала. В момента клонът преглежда по-старите файлове, работа, която става все по-трудна, колкото по-назад във времето се връща.

За сметка на това обаче кубът ме наводни с данни за други неотдавнашни „преждевремски бумове“ — тайни колонии, установени на угарни светове.

Оказва се, че повечето бързо са били разкривани от стражевите патрули на Института по миграция. Джиджо е особен случай заради ограничения достъп и засенчващата го Измунути. Освен това този път за угарна е била обявена цялата галактика, което прави инспектирането невероятно сложна задача.

Попитах защо са изолирали цяла галактика, когато основен обект на екологично възстановяване е една планета или най-много слънчева система.

Кубът ми обясни, че обикновено се поставяли под карантина много по-големи райони от космоса. Цивилизацията на дишащите кислород евакуира цял сектор или спирален ръкав и ги отстъпва на паралелната култура на дишащите водород — онези загадъчни същества, които понякога се наричат занги. Това поддържа разделението на двете общества във физическото пространство и намалява възможностите за търкания.

Това помага и за спазване на карантината. Зангите са непредвидими и често не обръщат внимание на дребни нарушения, но могат да проявят ужасна ярост, ако големи групи окси-разумни се появят на място, което не им принадлежи.

Преди да се спуснем покрай Измунути, ние засякохме нещо, което трябва да е било зангски кораб. Предполагам, че са ни взели за „дребно нарушение“, тъй като ни оставиха на мира.

Сега разбирам причините за размяна на цели сектори и зони. И все пак продължих да притискам с въпроси библиотечния куб.

Преди случвало ли се е да поставят под възбрана цяла галактика?

Отговорът ме изненада.

Не за много продължителен период… поне сто и петдесет милиона години.

Откъде ли ми е познато това число?

 

 

Казвали са ни, че съществуват осем категории разум и предразум. Оксиживотът е най-енергичен и досаден — или както се изрази Том, „само се пъчи и се държи така, като че ли всичко е негово“. Всъщност обаче се изненадах, когато научих, че дишащите водород са далеч по-многобройни от нас. Но зангите и техните роднини прекарват повечето си време в бурните пластове на световете от типа на Юпитер.

Някои казват, че се страхували от контакт с окситата.

Други твърдят, че можели да ни смажат когато поискат, но просто не им се захващало. Навярно ще го направят — през следващите милиард години.

Другите категории са „машинни“, „меметически“, „квантови“, „хипотетични“, „оттеглили се“ и „трансцендентни“.

Защо си мисля за това точно сега?

Е, плановете ни са в процес на осъществяване и скоро „Стрийкър“ ще се раздвижи. Най-вероятно след няколко дни или ще сме мъртви, или ще бъдем взети в плен. С малко късмет можем да купим нещо ценно с живота си. Но шансовете наистина да се измъкнем изглеждат изключително малки.

И все пак… ами ако успеем? В края на краищата възможно е в последния момент джофурите да имат проблем с двигателите си. Може да решат, че не си струваме усилието.

Слънцето може да стане нова.

В такъв случай къде ще отиде „Стрийкър“?

Опитахме се да потърсим правосъдие от собственото си оксиобщество — цивилизацията на Петте галактики, — но институтите се оказаха неблагонадеждни. Опитахме и при Старите, но тези представители на категорията на „оттеглилите се“ не се оказаха толкова безпристрастни, колкото се надявахме.

Във вселена, пълна с възможности, остават още няколко „квазиразумни“ категории. Извънземни и по мисъл, и по материя. Говори се, че били опасни.

Какво можем да загубим?