Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Длетото

Северозапад. Каква цел би могла да привлече вниманието на чуждоземните натам?

„Почти всичко, което познавам и което ми е скъпо“ — заключи Длетото. Доло, Тарек и Библос.

Докато бледата Торген изгряваше иззад върховете на Ръбатата планина, той наблюдаваше отдалечаващия се кораб и знаеше, че ще го загуби от поглед много преди нашественикът да стигне до която и да е от тези точки. Вече не го интересуваше накъде го носят ветровете, стига да не му се наложеше да види унищожителния дъжд, изсипващ се върху местата, които обичаше.

Верига от мънички премигващи светлини последва крайцера — разузнавачи, разположени по планинските върхове, предаваха доклади за напредването му. Длетото разшифрова няколко откъса на галдве и разбра, че това не са думи, а числа.

„Чудесно. Много сме добри в описването и измерването на гибелта си.“

Бойните хормони постепенно отстъпваха и Длетото осъзна физическото си безпокойство. Нервите му пулсираха там, където една от урските куки бе откъснала плочки от кожата му, оголвайки плътта отдолу. Измъчваше го жажда и му се искаше да е издръжлив сив кхюин.

Балонът излезе от топлото течение и престана да се издига. Скоро спускането му щеше да се възобнови и Длетото щеше да се понесе надолу към назъбените сенки.

„Чакай малко.“

Той се опита да фокусира зрителната си лента към далечния джофурски съд.

„Наистина ли е спрял?“

Скоро разбра, че е прав. Корабът отново висеше във въздуха и прожекторът му осветяваше земята отдолу.

„Значи в края на краищата следващата му спирка може да не е Библос или Тарек.

Но… там няма нищо! Тези хълмове не са заселени. Просто безполезни бамбукови гори…“

Длетото озадачено гледаше, когато с планината под висящия кораб се случи нещо. Изригнаха червеникави пламъци, като блатен газ, възпламенен от статични заряди. Из гъстата бамбукова гора като че ли плъзнаха вълни от искри.

„Сега пък какво правят? — зачуди се той. — Какво оръжие използват?“

Пламъците под десетките гигантски бамбукови дървета изсветляха. Прожекторът на кораба продължаваше да блуждае, сякаш смаяно осъзнал, че от основата на стройните тръбовидни местни растения изригва огън… и после те започват да се издигат…

Първият гръм достигна до Длетото в мига, в който разбра.

„Това изобщо не са джофурите! Това са…“

Корветата най-после прояви тревога и започна да отстъпва. Лъчът й се стесни до игла и разсече една от издигащите се колони.

Миг по-късно целият северозапад пламна. Огнени тръби се понесоха към небето с рев, който разтърси нощта.

„Ракети — помисли си Длетото. — Това са ракети!“

Огромното мнозинство не улучи очевидната си цел. Но точността, изглежда, не бе от значение, толкова много бяха ракетите. Бягащата корвета не можеше достатъчно бързо да се справи с всички и получи три последователни удара.

После четвърта ракета постигна пряко попадение. Бойната глава не избухна, но самата й тежест смачка част от корпуса и накара крайцера да се завърти.

Други бойни глави избухваха преждевременно или се премятаха и експлодираха на земята, изпълвайки нощта с ярък, безплоден блясък. Още малко и джофурският кораб наистина щеше да избяга.

В този момент се издигна закъсняла ракета. Тя се завъртя и с очевидно колебание се понесе право към стенещата корвета.

Ужасна експлозия разкъса търбуха й и разцепи небесния кораб на две. Длетото трябваше да завърти друга част на полуослепената си зрителна лента, за да види как двете половини падат надолу към гората като чаши, пълни с огън.

„Още отпадъци за почистване“ — отбеляза той, докато пожарите се разпространяваха по планинските склонове. Но тялото му изглеждаше доволно от този миг и тържествено тръбеше към звездите с петте си кракоусти.

С кхюинското си зрение Длетото можеше да наблюдава разрушаването на корветата и в същото време да следи останалите ракети, които продължаваха полета си — онези, които не се отклониха от курса си и не експлодираха преждевременно. Десетки от тях все още ревяха и се издигаха в нощното небе, като оставяха зад себе си червени опашки.

Длетото закрещя още по-силно, когато достигнаха върха на късата си дъга и се насочиха обратно към Джиджо, изсипвайки се като град върху Поляната на Събора.