Дейвид Брин
Брегът на вечността (111)

Ларк

Тримата човеци в килията, които наблюдаваха опустошението, реагираха по съвсем различни начини.

Ларк гледаше холоизображението със същото суеверно вълнение, което беше изпитал преди месеци при първата си среща с галактянска техника. Образите като че ли изискваха навици, начини на гледане, усвоени в ранна възраст. Нещата, които би трябвало да разпознае — Ръбатата планина например, — бяха някак хлъзгави. Странното нагъване на перспективата разкриваше далеч повече, отколкото можеш да видиш през прозорец със същата големина… особено когато онова, над което висиш, е Светото яйце.

— Вашата упоритост — като цяло и поотделно — доведе народа ви до този момент каза високата купчина пръстени. Унищожаването на обикновените градове не ви пречупи, тъй като вашите така наречени Свещени свитъци проповядват за безплодността на осезаемите неща. Но сега гледайте как нашата корвета нанася удар срещу истинските ви устои.

В Яйцето се заби блестяща игла. Почти мигновено гърдите на Ларк се изпълниха с прииждаща болка. Той извика и падна по гръб, като раздра дрехите си в опит да откъсне каменния амулет, който висеше на шията му. Линг се опита да му помогне, но не успя да разбере причината за агонията му.

Изпитанието може би щеше да го убие, но прекъсна толкова внезапно, колкото и бе започнало. Режещият лъч угасна и остави димящ белег отстрани на Яйцето.

Еуаскс заклокочи радостни възклицания за „сигнал“ и „задоволително предаване“.

Ларк уви тъканта на фланелката си около парчето от Яйцето, за да не се допира до кожата му, и едва след това забеляза, че Линг е сложила главата му в скута си, гали го по лицето и му казва, че всичко ще бъде наред.

„Да, как ли пък не“ — помисли си той, усетил добронамерената лъжа. Но оцени жеста и топлия допир.

Когато погледът му се избистри, Ларк видя, че Ран го гледа. В очите на едрия даник блестеше студено презрение. Презрение, че Ларк е реагирал по този начин на повърхностното нараняване на някаква скала. Презрение, че Линг е изцапала ръцете си, като е докоснала някакъв местен. Презрение, че Шестте раси толкова лесно могат да се предадат на джофурите, за да спасят някакво парче пси-активен камък. Ран вече беше доказал, че е готов да жертва себе си и другарите си, за да спаси расата патрон. Очевидно смяташе всичко друго за недостойно.

„Върви да лижеш ротенските крака“ — помисли си Ларк. Но не каза нищо.

Корветата се бе завъртяла с гръб към Яйцето. Изображението сега показваше, че корабът набира височина и се носи над тъмните хребети.

Районът му изглеждаше познат. Ларк би трябвало да може да се сети къде са.

„Лестър Камбъл!… Насочват се право към Лестър… и към бамбуковата гора…“

Така. Мъдреците бяха решили да предадат загадъчния проект, който поглъщаше времето им в тайната база — многомесечен труд — само за да спасят Яйцето.

„Не би трябвало да се изненадвам. В крайна сметка това е нашето свещено място. Нашият пророк. Нашият провидец.“

И все пак беше изненадан.

Всъщност това бе последното, което очакваше.