Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Ъплифт (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Infinity’s Shore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2019 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2019 г.)

Издание:

Автор: Дейвид Брин

Заглавие: Брегът на вечността

Преводач: Крум Бъчваров

Година на превод: 1998

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Иван Тотоманов

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1102

История

  1. — Добавяне

Преждевремците

Еуаскс

Най-после се случи, пръстени Мои.

Радвайте се! Вашият господарски пръстен накрая успя да възстанови някои от мазните спомени, които вие/ние/ Аз смятахме за безвъзвратно загубени!

Онези безценни паметни следи, които храбрият глупав Аскс изтри, като стопи восъка!

Този акт на погрешна вярност прекалено дълго пречеше на този хибриден пръстен да е от полза. Някои от екипажа на „Полкджхи“ наричаха нас/Мен „неуспешен експеримент“. Дори Капитан-водачът постави под съмнение това усилие… този опит за превръщане на див трек в наш верен специалист по джиджойските въпроси.

Признавам, че нашият/Моят опит с Шестте раси не беше цялостен. Бяха допуснати грешки, въпреки/поради нашите съвети.

НО СЕГА АЗ/НИЕ РАЗКРИХМЕ ТАЗИ ТАЙНА! Това убеждение, което преди е изпълвало смилателния център на разединеното същество, наречено Аскс.

Дълбоко под стопените пластове са останали няколко паметни следи.

НЕДЕЙТЕ ДА СЕ ГЪРЧИТЕ! Трябва да ликувате от това възвръщане на нещо толкова важно.

Яйцето.

 

 

Досега видяхме от преждевремските раси само обиди — бавене и неохотно съдействие на проучвателните групи, които пратихме.

Никакво доброволно събиране на г’кекски гадини на определените места.

Никакво придвижване на трекски купчини за преценка и разговор.

Рояци от дистанционно управляеми роботи започнаха да претърсват околността за групи г’кеки и треки, като ги насочваха към оградените пространства. Но тази задача се оказва трудна и безрезултатна. Далеч по-удобно щеше да е, ако местните бяха убедени да я изпълнят сами.

Нещо повече, тези паднали същества все още отказват да признаят каквато и да било връзка с преследвания земянитски кораб.

 

 

ОКАЗВА СЕ ТРУДНО ДА ГИ ПРИНУДИМ ДА НИ СЪДЕЙСТВАТ.

Атаките срещу селищните центрове се посрещат с примирение и разпръскване.

Тяхната строга религия ни обърква със стоическата си пасивност. Трудно е да лишим от надежда народ, който никога не е притежавал такава.

 

 

НО СЕГА ИМАМЕ НОВА ЦЕЛ!

Цел, по-важна за Шестте раси от техните лагерни селища. Цел, с която да ги убедим в безмилостната си решителност.

Вече знаехме нещо за това Велико яйце. Неговите пулсиращи излъчвания бяха досадни и пречеха на уредите ни, но ние не им обръщахме внимание, защото ги смятахме за геофизична аномалия. Пси-резонантни образувания съществуват и на други светове. Въпреки местната митология, нашият корабен библиотечен куб може да цитира аналогични примери. Рядък феномен, но разбираем.

Само че сега разбираме колко дълбоко е вкоренен в религията на диваците този камък. Той е техният основен обект на почитане. Тяхната „душа“.

 

 

Колко забавно.

Колко смешно.

И колко невероятно удобно.