Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Бекер (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Edge of Sleep, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Уилц

Заглавие: Човекът от ФБР

Преводач: Благовеста Дончева

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Атика

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4551

История

  1. — Добавяне

Глава 24

Проверката на първите два мотела мина бързо. Карин преглеждаше първо регистрациите, после — със съдействието на управителите — двамата с Рийз влизаха във всяка стая, която им изглеждаше дори и много слабо подозрителна. Работеха бързо и целенасочено. След като приключиха проверката на всеки от първите два мотела, Карин се обаждаше по радиовръзката на щаба за новини от Бекер. Всеки път й отговаряха, че за последен път е бил видян в полицейската кола, която с голяма скорост се е спускала на заден ход надолу по планината.

Третият мотел ги забави: управителят вдигна шум и отказа да им разреши да претърсят стаите преди консултация и разрешение от собствениците. Вбесена, Карин излезе от канцеларията, където Рийз остана да се бори с бюрокрацията, и откри камериерка, заета със смяна на бельото. Показа й веднага значката си и я убеди да отключи вратите на първия етаж. Рийз се появи едва когато тя започваше втория етаж: той се хилеше, а зад него ситнеше управителят. С желание да даде вид, че все още контролира нещата, той лично им помогна да се справят с останалите стаи.

Карин пак се обади на щаба. Все още не можеха да се свържат с Бекер чрез радиото в полицейската кола на Блокър. Самият Блокър се бе обадил за последен път, за да съобщи, че започва да изкачва планината заедно с още двама полицаи. Всеки от тях имаше уоки-токи: в планината те им вършеха работа, колкото да се свързват помежду си, но бе невъзможно слабият сигнал да стигне до щаба.

— Каза обаче да съобщя, че са четири — завърши офицерът от щаба.

— Четири какво?

— Не разбрах — сигурно го е казал на излизане от колата. До мен стигна само: „Кажи на Рийз, че са четири“ и след това не успях да се свържа с него.

Карин погледна Рийз.

— Четири какво? Какво означава това?

Рийз присви устни, опитвайки се да се концентрира максимално.

— Четири мотела? — запита той след няколко минути.

— Искаш да кажеш, че има още един?

— Не мога да намеря друго обяснение на съобщението.

— Има ли друг, дявол да го вземе?

— Е… нещо подобно. Има предвид „Мелба“. Но много рядко някой наема стая там.

— Защо не?

— Защото е грозно и неприветливо място. Настрана от магистралата е, далеко е.

— Точно каквото той търси!

— Не мислех, че такова едно място може да представлява интерес за вас. Дори няма и управител по това време на деня…

— Карай, дяволите го взели! Карай! — почти изкрещя тя. Едва се сдържа да не го удари.

* * *

— Той дори не отваря канцеларията по половин ден и повече — продължи да се оправдава Рийз. Виждаше вече мотела, отдалечен само на около половин километър от тях. — Двойката редовни наематели, които живеят там, нямат нужда от него. А и почти няма никаква работа, докато не се смрачи. Ако се случи някой да се отбие през деня, телефонират на управителя вкъщи — въпреки че рядко го намират там: той работи към пощата и през деня обикновено разнася писмата и колетите по адреси…

Полицейската кола се плъзна в алеята и Карин заповяда на Рийз да започне от единия край, докато тя обходи бунгалата от другата страна. Първо ще опитат по най-лесния начин и ако не върви, Карин бе готова да влиза във всяка стая там, където бе възможно. Тя почука на първата врата и зачака. Общата занемареност подсказваше, че ще могат с лекота да влязат с взлом във всяко бунгало — ако се наложеше. В случай че вратата е заключена отвътре с резе, няма да успеят веднага, но ще знаят, че вътре има някой…

* * *

Дий веднага отвори вратата на полицая, сякаш го бе очаквала.

— Слава богу, че най-сетне дойде — възкликна тя. — Телефонирам от часове!

— Какво…

— Той падна и си удари главата — не мога да го свестя!

Рийз се огледа, но не видя никой друг, освен тая обезумяла жена.

— Тук вътре — не спираше тя. — Побързай, моля те, побързай.

Рийз я последва в банята. Тя дръпна завесата за душа и младият полицай видя тяло на напълно облечен мъж, отпуснат във ваната. Очите му бяха широко разтворени и втренчени в пространството.

— Кой…

— Съпругът ми — отговори Дий. — Подхлъзна се. Не мога да го свестя. Направи нещо, моля те, направи нещо!

Главата на мъжа бе изкривена неестествено на една страна, сякаш вратът му бе счупен. Рийз се вторачи несигурно в него, после погледна жената, която стоеше отстрани с ръка зад гърба. Видя му се, че човекът отдавна няма нужда от първа помощ — всъщност дори изглеждаше като умрял преди ден или два.

— Провери пулса му — настояваше налудничаво жената. — Моля те, Лайл.

Рийз така и не разбра защо го нарече „Лайл“. Не желаеше да провери пулса на мъжа, не му се искаше да докосва очевиден труп, ако зависеше от него, но той чувстваше, че трябва поне да даде вид, че се опитва да помогне, преди да извика колата на бърза помощ.

Наведе се над ваната и протегна ръка към китката на мъжа. Дий замахна бързо и сръчно с бръснача и преряза югуларната[1] му вена, после го блъсна силно с коляно в задника и го натика с главата напред във ваната. Главата му се удари в порцелана. Дий продължи да натиска с коляно, като същевременно сграбчи колана му и го вдигна леко — по този начин го държеше надолу с главата и извън равновесие.

Рийз едва усети удара с бръснача — вбеси се от удара в главата. Тая, лудата, го притискаше лице в лице с трупа! Рийз се опита да се изправи и измъкне от ваната, но тя го ритна бързо в колената отзад, краката му се подгънаха и той падна напред. Нещо горещо, нещо мокро обливаше лицето му, стичаше се в очите му, но той не разбра какво е. Размахваше ръка назад в напразни опити да достигне пистолета си, но тя вби пръсти в китката му и използва ръката му като лост, за да го натика още повече във ваната. Устата му се притиснаха към устните на мъртвеца. Рийз дръпна неволно глава, още по-обилен поток топла течност плисна в лицето му и той усети вкуса на кръвта. Все още не осъзнаваше, че това е собствената му кръв, когато силата му сякаш внезапно го напусна… Отпусна се, падна върху тялото във ваната и едва тогава неясно осъзна, че гърлото му е прерязано. Заобажда се и болката от разреза… Той протегна ръка и преди да умре, преживя миг на ужас, когато усети кръвта да пулсира над пръстите му…

Дий изблъска краката му във ваната така, че сега младият полицай лежеше изцяло върху Едгар. После дръпна пак завесата. Изплакна бръснача на умивалника, постави го на плота, но почти веднага го сграбчи, когато чу шум от другата стая.

Вратата бе полуотворена и Карин извика през прага:

— Офицер Рийз! — Тя бе привършила със своята част от бунгалата и търсеше нетърпеливо Рийз, за да започнат втората фаза на проверката.

— Рийз? Вътре ли си?

— Слава богу, че дойде! — извика обезумял женски глас. Той й прозвуча слабо познато, тя доотвори вратата и видя Дий да се втурва към нея.

— Телефонирам от часове! — възкликна Дий. Тя хвана Карин за ръкава и я вкара в стаята, но веднага усети, че агентката я беше познала. Нямаше време за повторение на играта пред ваната, Дий веднага се обърна и замахна с бръснача към шията на Карин.

Карин инстинктивно отскочи назад. Острието на бръснача засегна гърлото й, но не улучи вената и тя успя да вдигне ръка пред лицето си и отчасти да отбие втория удар. Дий удари отново, този път с по-голям замах и по-силно, и улучи скалпа на Карин. После замахна отново и направи дълбок разрез в ръката, издигната неволно в защита пред лицето й.

Карин се присви за миг, а после силно ритна Дий точно над коляното. Дий се залюля и отстъпи назад, изненадана от болката. Карин бързо вмъкна ръка под жакета си за пистолета, когато Дий пак се спусна напред. Този път острието направи разрез през сляпото око на Карин…

Ръкохватката на пистолета се изплъзна от обляната й в кръв ръка и падна на пода. Преди да успее да протегне ръка към него, Дий атакува пак с диво размахан бръснач. Карин успя да отстъпи настрана и да я ритне отново, принуди я да отстъпи няколко стъпки назад, но тя пак напираше към нея.

Кръв течеше по лицето на Карин от разреза на сляпото й око и замъгляваше зрението й. Опита се да застане така, че да следи Дий с чистото си око, докато се опитваше да изтрие другото с ръка.

Дий пак се спусна към нея с наведена глава и ръце, разтворени за мечешка прегръдка. Карин стовари стегнат юмрук в лицето й, усети, че счупи нещо и незабавно приложи знанията си от карате, като я удари рязко по тила с ръба на дланта си. Но ръцете на Дий бяха на гърба на Карин и тя усещаше ударите на бръснача като дране на животински нокти. Дий теглеше бръснача нагоре, стремеше се да докопа гърлото на жертвата си, но собствената й глава бе наведена и тя нямаше как да вдигне достатъчно високо ръце, без да освободи Карин от мечешката си прегръдка.

Бръсначът проникна през жакета и направи дълбок разрез върху плешката й. Карин успя да отблъсне Дий назад, опитвайки се да притисне ръцете й към стената, но в резултат от увеличеното налягане на комбинираните им усилия бръсначът се впи още по-дълбоко в гърба й. Карин зарева от болка, но продължи да се тегли настрана от Дий и да се притиска към бръснача — нямаше друг избор… Успя да използва раменете си като опорна точка и рязко удари с коляно Дий в корема, като същевременно завъртя пета в крака й, и повтори свирепия удар с коляно в корема й. Дий простена и Карин притисна с все сила основите на дланите си към главата й в областта на ушите.

Усети, че колената на Дий се огънаха, удари я още веднъж с коляно и пак използва удара от карате в тила. Дий се сгърчи, отпусна се и Карин можа да отстъпи на достатъчно разстояние от стената, за да се освободи от ръцете й. Жената се строполи на пода в краката й.

Карин отново се опита да почисти окото си, в което продължаваше да се стича кръв от разрезите по главата й, когато неочаквано усети нов удар с бръснача върху сухожилията зад коляното. Опита се да ритне, но кракът й вече бе обездвижен, а Дий бавно се изправяше, зловещо ухилена. Носът й, изглежда, беше счупен, както и няколко предни зъба, но тя се хилеше, очите й продължава да святкат безумно.

— Ти, мръсна кучко — съскаше тя задъхано. — Никога няма да ми го отнемеш отново! — Вдигна острието на бръснача, яркочервено от кръвта на Карин, все още хванат смъртоносно между палец и показалец. Пистолетът на Карин лежеше на пода на около три метра от тях: твърде далеко при здрави крака, невъзможно за достигане с един обездвижен крак. Тя се огледа с отчаяна бързина за някакъв вид оръжие и погледът й попадна на телефона върху масичка на около метър от нея. Карин се хвърли към него в момента на новата атака на Дий. Бръсначът направи дълъг разрез високо на челото й и сряза края на ухото й, докато ускорението на тялото на Карин я носеше към масичката с телефона. Ръката й го грабна, изплъзна се за миг заради кръвта, но после се стегна здраво и Карин го дръпна с все сила, откъсвайки го от стената. Дий се втурна право срещу него, невиждаща нищо друго около себе си, освен Карин. Телефонният апарат я удари в сляпото око и тя за втори път се строполи на пода, този път по гръб.

Карин се опита да пресече стаята, но кракът й не я държеше, тя заподскача на един крак, падна, после запълзя към пистолета си. Завъртя се бързо, седна и го насочи с трепещи ръце към Дий. Тя лежеше, където бе паднала, като потръпваше леко.

Карин пое дъх, отпусна пистолета в скута си и се опита да оцени положението. Изглеждаше, като че ли кърви отвсякъде. Дланите й бяха срязани, краката й, ръцете… Усещаше болка само в плешката си, където бе най-дълбокият разрез, но останалите разрези сякаш не я боляха. За сметка на това обаче обилно кървяха. Стори й се, че от разреза на челото й се стичат потоци кръв и от време на време се налагаше да избърсва лицето си, за да може да вижда.

„Раните по главата винаги кървят обилно — напомни си тя. — Ти не умираш — все още можеш да се движиш, да разсъждаваш. Но определено се нуждаеш от помощ…“

Дий се размърда, простена и Карин насочи пистолета си към нея. Тази жена й трябваше жива, ако иска да намери Джак. Трябва да стане, да намери помощ, да постави жената под контрол и да се измъкне оттук. „По дяволите, къде е Рийз?“

Кръвта отново се стече в очите й и Карин като че ли за миг ослепя. Дойде бързо на себе, ужасена от мисълта да не би наистина да загуби зрението си. Освободи очите си от кръвта и затърси бясно пистолета. Той все още бе на скута й. Жената бе в другия край на стаята, но сега тя се влачеше към стената, опитваше се да седне. Бръсначът все така бе в ръката й и Карин се изруга: трябваше да й го отнеме, когато имаше възможност!

Тя насочи автоматичния си пистолет към жената.

— Арестувана си — заяви Карин, разбирайки напълно колко смешно прозвучаха думите й.

Дий се изсмя, глътна в кривото си гърло част от собствената си кръв и се задави.

— Къде е синът ми? — запита Карин.

— Той е моето момче, кучко.

— Къде е?

— Никога няма да стигнеш до него, кучко гадна. Той си е отишъл завинаги.

Изстрелът от пистолета прозвуча оглушително в затвореното пространство на стаята и двете жени неволно подскочиха. Дий обърна глава и забеляза дупката на стената само на няколко сантиметра от главата си. Захили се, погледна Карин, седнала с гръб към вратата и с насочен към нея пистолет.

— Давай — подкани я Дий. — Опитай пак. Ще видим кой ще стигне пръв.

Вдигна бръснача с учудваща деликатност само с два пръста, потърси вените си и бавно вкара острието в тях, разрязвайки ги от лакътя до китката. Разрезът веднага разцъфтя като отровен, червен цвят.

Захили се на Карин, изпълнена с гордост от сръчността си, премести бръснача в лявата ръка и повтори перфектно операцията и върху вената на дясната ръка. Остави най-сетне бръснача настрана и се облегна на стената, отпуснала надолу ръце. Започна да помпи, като стягаше и отпускаше юмруци, за да увеличи потока на кръвта.

— Къде е онзи хубав мъж, с когото идва по-рано? Как се казваше — Лайл? Сигурно разбра, че той ме пожела. Разбра ли го?

Карин се изправи: внимаваше да натоварва само здравия си крак. Зави й се свят и се наложи да изчака няколко минути, докато главата й се проясни. Отвори вратата и погледна навън. Наоколо не се виждаше никой. Полицейската кола на Рийз бе в началото на алеята. Точно отпред бе паркирана колата на жената.

— Убила си и полицая, нали? — запита Карин и погледна Дий. Тя седеше спокойно до стената и наблюдаваше сякаш отстрани и много отдалеко как животът изтича от вените й.

— Кого, Лайл? Ти си много по-добре с онзи симпатяга, вярвай ми.

Телефонът лежеше на пода близо до Дий, потрошен, с откъснат шнур, безполезен.

Като влачеше крак, Карин се домъкна до Дий и взе бръснача с пистолет в другата ръка, насочен в лицето й. Накъса калъфката на възглавницата и върза набързо турникети на ръцете й. Дий следеше движенията й и се хилеше, сякаш бе страничен наблюдател, който нямаше нищо общо със случилото се.

— Май че не те бива много в това отношение, нали? Направи едно голямо нищо…

Чантата и бе захвърлена на леглото. Карин намери ключовете за колата и ги стисна със зъби. Подпъхна пистолета в колана на полата си отзад — сега нямаше начин Дий да стигне до него. Върна се при жената и се залови да я влачи към вратата. Спря се след първия отскок на един крак назад, изтри кръвта от очите си и зачака замайването й да отмине. „Трябваше първо да се опитам да спра собственото си кървене“ — помисли си тя. Но тя нямаше да умре, докато другата жена умираше. Разрезите на вените бяха хирургически изпълнени: жената бе медицинска сестра и знаеше какво върши. Сигурно бе права и по отношение на турникетите — те едва ли щяха да свършат работа…

Заподскача назад, като на всеки два или три подскока се спираше да избърсва очите си. Успя да измъкне Дий от стаята, да пресече с нея смесицата от трева и чакъл пред бунгалото и да я довлече до колата. Дий говореше нещо на себе си, прекалено ниско, за да бъде разбираемо за Карин. С мъка се опита да я вдигне, за да я настани на предната седалка до шофьора. Здравият й крак се подхлъзна и Карин падна на колене. Лицето на жената се оказа на нивото на нейното и Дий й се усмихна блажено. Останалите в устата й зъби бяха почервенели от собствената й кръв.

Карин успя да натика Дий в колата на етапи, после заподскача към мястото на шофьора, като се държеше за колата. Едва не изгуби съзнание, когато най-сетне отвори вратата, но се задържа и съумя да се пребори със слабостта си. Вмъкна се в колата, а когато дойде на себе си, изтегли и пострадалия си крак вътре.

Погледна Дий. Тя седеше, отпуснала глава на облегалката с леко отворена уста. Независимо от турникетите кръвта й се стичаше в солиден равномерен поток по пръстите й и капеше на пода. В този миг Карин забеляза с ъгъла на окото си как се раздвижи одеялото на задната седалка, вдигна се бързо нагоре като пелерина на Дракула, блокира зрението й и я покри изцяло.

Бе повдигната като перце от седалката и прехвърлена отзад върху пода на колата, ръцете й бяха притиснати отстрани, тялото й бе обездвижено, сякаш внезапно бе попаднала в кафез от плът. Опита се да се бори, но като че ли отвсякъде бе притисната с голяма тежест, която би могла да я смачка при желание, но засега само ограничаваше свободата на движенията й.

— ФБР — опита се да заяви по навик тя, въпреки съзнанието за безцелността на внушителното съкращение в този момент. Кръвта от раните по главата сега пълнеше устата и носа, не само очите й. С остатъка от силата си тя се повдигна нагоре с помощта на здравия си крак, изви гръб като котка, опитвайки се да се пребори за още малко пространство върху пода на колата. Тежестта над нея й отпусна това пространство, разреши и да се намести по-удобно, но не я освободи.

Карин замря в тази поза — гледаше да запази извоюваните няколко сантиметра между тялото си и пода. Усети, че мъжът върху нея се нагоди така, че да не я смачка, но да я задържи напълно обездвижена.

— Дий? — запита Аш. — Дий, добре ли си?

— Къде е безценното ми момченце? — запита едва чуто Дий.

Карин наклони едното си рамо настрана, опитвайки се да задържи тялото на мъжа на място с другото. Той запази позата си. Тя се пребори със замаяността си и изви бавно гръб, като издигна бедра. Мъжът над нея не промени позата си. Сега имаше достатъчно място на разположение да плъзне едната ръка зад гърба си.

— Направих, каквото ти ми каза — заяви Аш.

Карин стисна пистолета с напрегнати, хлъзгави от кръв пръсти и го заизтегля бавно от колана на полата си.

— Не им разреши да ми го вземат отново, нали? — шепнеше Дий. Гласът й бе много слаб и Карин едва я чуваше.

— Не — побърза да я увери Аш. — Мъжете искаха да го откраднат, но аз не им разреших. Пуснах го от една скала.

Карин изви китка, насочи пистолета нагоре и натисна спусъка. Натиска го, докато резкият звук от изстрелите не престана и цялата тежест на мъжа не се отпусна върху нея, премазвайки я върху пода на колата. Преди да изпадне в безсъзнание, й се стори, че чува гласа на Джак, който я зовеше някъде отдалеко, но тя вече знаеше, че той не бе нищо повече от пустинен мираж, празна илюзия…

Бележки

[1] Вена отпред на шията. — Б.пр.