Серия
Звездни пирати (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Enticed By The Corsair, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,2 (× 26 гласа)

Глава 21

Айрис

Езикът му се потърка в моя, когато целувката ни стана по-дълбока и си спомних странните възбуждащи изпъкналости по него, и колко прекрасно бе чувството да ги усещам срещу своя език. Простенах в устата му, когато преплете език с моя, и след това ми се наложи да се боря с него, за да възвърна контрола си над целувката, и двамата се сражавахме за надмощие. Целувахме се по-бързо и по-силно, докато останах без дъх, обладана от похот, докато устните ми не започнаха да туптят разранени, докато зъбите ни се удряха едни в други и все пак не бе достатъчно. Исках още.

Някъде извън стаята се чу тихо бучене и корабът се стрелна напред. Телата ни се разклатиха и Алвос направи крачка назад, преди тялото ми да започне да се издига от ръцете му. Вече нямаше гравитация.

Бяха включили на хиперскорост.

Възкликнах и се вкопчих в него, стисвайки меката материя на туниката му. Мисля, че и двамата се носехме във въздуха, а косата ми полетя навсякъде около лицето ми. Нещо докосна бузата ми, краят на панделката ми и се почувствах така сякаш плувам, с тази разлика, че нямаше вода около нас. Нямах за какво да се задържа и се понесох нагоре към тавана.

Ръката му докосна бузата ми, твърда и успокоителна.

— Държа те, любима. Няма да те пусна. — Нещо се обви колко колана на гащеризона ми… вероятно другата му ръка… и той ме притисна към тялото си. — Не се плаши.

— Не ме е страх — прошепнах, избутвайки косата летяща около лицето ми, защото имаше опасност да влезе в устата ми. — Държиш ме, нали? — И по някаква причина това ми звучеше невероятно секси. Започвах отново да се възбуждам. Може би заради ситуацията в момента или заради предстоящата заплаха, или пък заради целувката, която споделихме. Исках да прокарам ръце по цялото му тяло. Исках повече от всичко… и не просто защото не желаех да продължавам да бъда девствена.

Беше, защото истински копнеех да бъда с Алвос. Не. Името му е Аливос, напомних си аз. Трябваше да спра да се крия, да спра да го предизвиквам, за да видя дали ще реагира негативно. В сърцето си знаех, че няма да го направи. Знаех, че е мой, и че с него съм в безопасност.

— Аливос — казах меко, позволявайки на името му да се плъзне по езика ми. — Обичам те.

Грамадният извънземен простена отново и го усетих как се приближава още повече до мен, дръпвайки колана ми, така че телата ни да се притиснат едно до друго.

— Моя сладка Айрис. Ще ми се довериш ли? Не се страхувай от лорд какъвто-е-там. Няма да му позволя да нарани дори косъм от косата ти. Ти си моята жена. Никой никога повече няма да те докосне.

Дъхът му бе горещ срещу бузата ми и усетих как през тялото ми преминава силна тръпка. Зърната ми се търкаха в материята на гащеризона и усещах как цялото ми тяло изпитва болезнен копнеж.

— Все още ли се носим във въздуха? — попитах меко и се наведох към него. Късите кичурчета на косата му погъделичкаха лицето ми, когато се приближих.

— Да. Това ще продължи, докато не излезем от хиперскорост. За теб ще е опасно, че не си с колан, защото като спре, ще паднеш от високо. Затова трябва да си слагаме колани.

— Но до тогава сме в безопасност, нали? — Повдигнах единия си крак, плъзвайки го около бедрата му, преди инстинктивно да го обвия около него. След това обвих и другият, и просто така бях яхнала бедрата му, изпълвайки тялото си с нова вълна от непознати, прекрасни усещания.

Аливос простена и обгърна задната част на главата ми. Той потърка лице в шията ми и можех да усетя как рогата му се отъркват в бузата ми, целите твърди и обвити с топъл метал. Езикът му се плъзна по ключицата ми, изпращайки вълна на удоволствие към женствеността ми.

— Винаги си в безопасност, любима. Никога няма да позволя да бъдеш наранена.

Прокарах ръце през косата му, носеща се около лицето му.

— Целуни ме отново — заповядах аз и той издаде звук, който бе нещо средно между веселие и удоволствие.

— Изплашена ли си? — поиска да узнае той.

— Не. — Размърдах се нагоре и надолу, търкайки се в бедрата му, за да му покажа, че не се страхувам. Разбира се, движението накара неговото собствено тяло да реагира, карайки го да стане по твърд срещу мен, а мен да простена възбудено. Никога не бях мислила, че търкайки се срещу крака на някой друг може да бъде толкова еротично, че да ме подлуди от възбуда. — Нищо, което правиш, не ме плаши.

— Никога не съм предполагал, че ще е толкова секси една жена да ме удря — промърмори той и можех да усетя дъха му срещу ухото си. Миг по късно зъбите му одраскаха кожата ми и отново се отърках инстинктивно в него. — Смяташ ли да ме плеснеш още няколко пъти, безстрашна малка палавнице?

Свивайки рамене, аз се наведох напред, и когато лицето ми докосна неговото, го ухапах по челюстта. Направо се влюбих в начина, по който потрепери той, усещайки захапката и как си пое леко дъх, показвайки ми, че това му харесва също толкова, колкото и на мен. И тъй като се чувствах смела и всемогъща дръпнах, яката на туниката му.

— Кажи ми как да я сваля.

За един кратък миг очаквах да ми откаже. Да ми посочи, че миналата нощ му бях предложила да правим секс, само защото се бях паникьосала, и защото се чувствах безпомощна. Но този път всичко бе коренно различно и той го знаеше, затова само се засмя тихо и натисна някакво копче, което накара туниката му да се отпусне под ръцете ми.

Алчна и нетърпелива избутах плата настрани, за да плъзна ръце по голите му гърди. И преди го бях докосвала, докато спяхме нощем заедно в леглото, но тогава атмосферата помежду ни винаги бе много по-различна. Тогава докосванията бяха неволни или пък породени от любопитство, за да науча как изглежда. Днес, докосването ми не бе никак невинно. Този път щом ръцете ми проследиха твърдите очертания на гърдите му, от устните ми се изтръгна тих възбуден стон. Беше толкова пленително, непознато и секси.

— Какъв цвят е кожата ти тук?

— Синя, като останалата по тялото ми. Просто тъмносиня.

— Ммм. — Представих си го на ум и много ми хареса това, което изрисува въображението ми. — Тук не си мек — заявих, докосвайки странните твърди очертания на гърдите му.

Аливос простена.

— Никога не казвай на един мъж, че е мек.

— Но ти си. Когато те докосна тук, усещам, че си мек. — Пръстите ми се плъзнаха под една от гърдите му, милвайки кожата там. — И тук. — Прокарах пръст по ключицата му. — Обожавам да те докосвам. Имам чувството, че винаги има какво ново да науча.

— И не се боиш? От факта, че съм толкова различен от теб?

Поклатих глава. Може би в началото бе така, но той ми доказваше, отново и отново, че не прилича по нищо на мъжете, които ме бяха отвлекли. Той бе различен по толкова много начини и му имах пълно доверие. Затова разтворих широко туниката му и започнах да целувам шията му.

— Тревожи ли те това, че съм човек?

— Никога. — Той спря за миг и едната му ръка се плъзна по гърба ми, милвайки гръбнака ми. — Готова ли си за това помежду ни, любима? Не съм сигурен дали разсъждаваш разумно…

— Не ми казвай какво мисля. — Плеснах отново гърдите му и впих нокти в твърдата плът, карайки го да потръпне срещу мен.

Аливос простена отново.

Кеф, любима, невероятно е, когато си толкова войнствена.

Дали наистина мислеше така? Защото ме подлудяваше. Бях малко изненадана, че пускайки на свобода темперамента си, ще се почувствам така добре. Сложих ръце на лицето му, откривайки устата му, преди да пленя устните му в поредната дива целувка. След това го захапах. И впих нокти в гърдите му. Всичко това ме възбуждаше все повече и повече, и съдейки по звуците, които издаваше той, чувствата ми бяха споделени. Опашката му се обви около дупето ми, сякаш и тя искаше да се включи в екшъна, и ми допадна извънредно много това да я усетя. Всичко ми харесваше извънредно много.

И бях развълнувана да опитам още. Отново захапах устната му, обожавайки усещането на острите му кучешки зъби, щом прокарах език по тях.

— Може ли да продължа да те разсъбличам?

— Ще бъда много тъжен, ако не го направиш. — Ръцете му държаха колана ми, за да не ми позволят да отлетя от него. — Твой съм и можеш да правиш с мен каквото пожелаеш.

Тази мисъл ми хареса повече от всичко. Отдръпнах едната си ръка от гърдите му и дръпнах туниката, разтваряйки я още повече. Представях си, че дрехата е образувала голям V-образен отвор, през който се виждаха сините му коремни плочки. Това ме накара за миг да изпитам лека тъга, тъй като никога нямаше да мога да видя как изглежда той в действителност. Но всичките ми останали сетива бяха свръхчувствителни, затова си казах, че поне сега бих могла да забележа неща, които преди това не бих могла. Като прелестния аромат на тялото му, мускусен и така приятен, или кожата му, която ме удивяваше с безкрайните си различни текстури.

И скоро нищо вече не бе от значение, защото прокарвах ръката си надолу по твърдия му мускулест корем и нямах нужда от очи, за да знам колко невероятно бе тялото му. Гърдите му бяха така твърди, че имах усещането, че милвам топъл мрамор. Прокарах пръст по отвора на пъпа му и продължих надолу.

— Току-що осъзнах, че си напълно обезкосмен, като изключим главата ти. Имаш ли косми някъде… другаде? — Дали се изчервявах? Обзалагам се, че се бях изчервила. Беше много странно нещо да питаш някой, но ми се щеше да си го представя много точно.

— Не. Това тревожи ли те?

— Аз имам. Това тревожи ли те?

Той издаде тих дрезгав стон.

— Никога. Мисля, че малката туфа косъмчета между бедрата ти е много секси.

Прехапах долната си устна и се понаместих в скута му. Той бе така грамаден и твърд между бедрата ми, че ми се прииска да спра да го изучавам и да се заема по-сериозно с това да получа силен, брутален оргазъм срещу масивните му бедра. Господи, това щеше да бъде така порочно и грешно… и обожавах дори самата мисъл.

Но тогава трябваше да спра да докосвам Аливос, а това бе последното нещо, което исках да направя. Едва сега идваше ред на хубавите неща. По-късно щях да имам време за порочни неща. Ръцете ми се насочиха към колана му и най-после освободих материята на туниката.

— Ако свалиш това, какви други дрехи ще имаш още по себе си? — Бях така задъхана, че не можех да разпозная собствения си глас. — Опиши ми ги.

— Панталони. Само обикновени сиви панталони. Не се обличам помпозно като Кивиан. — Нещо докосна летящата около главата ми коса и осъзнах, че той ме милва. — И ботуши.

Плъзнах ръце надолу по кръста и бедрата му.

— Толкова си голям и мускулест. Опитвам си да си те представя в ума си. — Там той беше невероятно прелестен. Тялото под моето със сигурност беше такова.

— Имаш цялото време на света — промърмори Аливос, докато ръката му милваше рамото ми. Обичах леките му докосвания и исках да се приведа към ръката му, но най-малкото движение ни караше да се завъртим във въздуха и да се блъснем в някоя част от обзавеждането.

Изръмжах раздразнено, когато отлетяхме настрани, отделяйки се един от друг, но той бързо улови отново колана ми.

— Можем да почакаме отново гравитацията да се завърне — каза ми Аливос, с леки нотки на веселие в гласа.

— Не. — Заявих аз и обвих ръце около торса му… или поне опитах. Той беше толкова голям и широкоплещест, и бях почти сигурна, че приличах на някаква лепка, така вкопчила се в него, но не ме интересуваше. Държах се здраво за него и притиснах уста към кожата му. — Прекалено много пропилени нощи просто лежах и спях до теб. Искам те и ми омръзна да чакам.

Той простена и ръката му се спусна надолу, обхващайки задника ми.

— Нали знаеш, че през всяка от онези нощи можеше да посегнеш към мен. Щях да бъда напълно доволен да ти доставя удоволствие, дори да не си готова за пълно обвързване.

Потреперих, а умът ми се изпълни с картини на това как той ми „Доставя удоволствие“.

— Преди да те целуна, не бях сигурна, дали изпитваш същото като мен…

Аливос хвана ръката ми, отмествайки я от гърдите си, за да я насочи надолу. В следващия миг ръката ми бе притисната към нещо твърдо, горещо и много, много голямо.

— Усещаш ли това, Айрис? През последните седмици бях непрестанно толкова твърд и само чаках, и копнеех за мига, в който ще ме докоснеш. Желая те от мига, в който те видях. В мига, в който протегна ръце към мен, знаех, че си моя.

Очарована, погалих дължината му, изучавайки го с ръка. Платът на панталоните му бе странен, някаква смесица между найлон и памук, и шумолеше леко при допира ми. Можех да усетя очертанията му през материала и спрях, защото в допълнение към големината му, почувствах и… неравности. Не може да е така. Погалих го отново и той простена, а аз осъзнах, че не греша. По целия си дебел, твърд член той имаше неравности, точно като тези по езика му.

Оле… Мале.

— Докосването ти е невероятно. — В гласа му се долавяше дрезгавост, което накара вътрешностите ми да се стегнат в отговор. Обожавах това, както и начина, по който едва сдържаше контрола си. А когато плъзнах ръка по дължината му и той потрепери, бях истински очарована от реакцията на тялото му. Сякаш не можеше да се сдържи, той се помръдна срещу мен.

Знаех какво е това усещане.

— Ще ме целунеш ли отново? — прошепнах, защото исках пак устните му върху своите.

Със стон изпълнен с копнеж, грамадната му ръка обгърна главата ми и устните му се притиснаха към моите, целувайки ме така, сякаш на света не съществуваше нищо друго, освен двете ни усти. Проплаках от божественото усещане и отново погалих члена му през плата на панталона, копнеейки той отново да се притисне към ръката ми. Исках да изгуби контрол от докосването ми. Той се залюля отново срещу мен, веднъж, втори път, и откъсна устните си от моите, дишайки тежко.

— Ще ме накараш да свърша прекалено бързо, любима — каза ми той.

— Това нещо лошо ли е?

От гърдите му се надигна вълна от боботещ смях, която ме накара да потреперя.

— Само защото ще сложи край на веселбата прекалено рано. Ела тук. — Той обви силната си ръка около кръста ми и почувствах движението на въздуха, когато се оттласна от стената. Миг по-късно подскочих върху меката повърхност на леглото, преди да полетя отново към тавана. Изкикотих се, когато той ме улови във въздуха, връщайки ме отново при себе си. Аливос обви ръката ми около металната табла на леглото, където то бе захванато за стената.

— Дръж се тук.

Направих го, хванах се и с двете ръце, и зачаках. Бедрата ми веднага започнаха да се издигат нагоре, тъй като нямаше какво да ги задържи към матрака при липсата на гравитация.

Нещо меко се обви около глезена ми… опашката на Аливос. Тя ме задържа към матрака и почувствах ръцете му върху корема си.

— Ще те съблека — каза ми той с разгорещен глас. — Искам да целуна всеки милиметър от тялото ти. Особено онази малка туфа косъмчета между бедрата ти.

Простенах, представяйки си главата му между бедрата си. Докато бях на земята, бях ходила на няколко срещи, но никога не бях стигала толкова далеч. Мисълта мъжът, когото обичах, да постави устата си там ме накара да потреперя, и докато се гърчех на леглото можех да усетя колко съм влажна.

— Мога да помириша, колко си влажна — изхриптя той, преди да зарови лице между бедрата ми.

Задъхах се, защото можех да се закълна, че усещам устните му през плата, и бях шокирана от силата на възбудата преминаваща през мен. Никога не бях усещала такава възбуда. Сякаш щях да умра, ако той не го направи отново. Стиснах по-силно метала на леглото, чакайки със затаен дъх следващото му действие. Да бъда сляпа правеше изживяването много по-силно, осъзнах с почуда, тъй като не можех да видя какво прави любовника ми.

— Какво смяташ да правиш? — попитах аз.

— Смятам да те съблека гола — каза ми той, прокарвайки ръка по корема ми — И да те вкуся цялата.

Докато лежах на леглото, тръпнех от нетърпение да почувствам докосването му. Очаквах го на всяко място… на крака, бедрото, гърдите, за мен бе без значение. Бих посрещнала с радост всяко докосване. Но когато усетих да маха панделката от главата ми застинах.

Аливос я издърпа и помилва с кокалчетата на пръстите си челото ми.

— Красива си.

Преглътнах със затруднение, защото в гърлото ми бе заседнала буца от емоции, които не можех да премахна.

— Пълна каша съм. — Нямах нужда от очи, за да почувствам ужасните белези. Докосвах ги всяка сутрин, и можех да усетя неравните краища, където бяха зараснали неправилно.

— Не и за мен. Нищо от това, което някой ти е причинил, не променя факта, че за мен си прекрасна. Ти си перфектна за мен. — Преди да успея да му кажа, че греши, палецът му докосна устните ми и след това се плъзна надолу между гърдите ми. — И имам нужда да те съблека гола.

Знаех, че умишлено ме разсейва, но нямаше проблем. Не исках това да се превърне в спор, тъй като знаех, че няма как да съм красива без очи. Исках той да продължи да ме докосва. Когато ръката му започна да откопчава гащеризона ми, затаих дъх, очаквайки следващия му ход.

От устните ми се изтръгна изненадан вопъл, когато той захапа лекичко едната ми гола гърда.

— Толкова прелестна — промърмори Аливос. — Ти си малко по-различна от жените мессакаш. Тук те не са така закръглени. А откривам, че предпочитам точно това.

Едва не изскочих от леглото, когато палецът му потърка едното ми зърно. Проплаках и чух как той се засмя задъхано. След това погали корема ми, сякаш бе толкова отчаян, колкото и аз. В следващия миг усетих как ръцете му отстраняват изцяло дрехите ми, докато нещо топло и влажно премина по гърдите ми.

Устата му.

О, Боже.

Тялото ми се залюля срещу неговото, притискайки се към устните му. Въртяхме се и се търкахме един в друг, заради липсата на гравитация, а аз се бях вкопчила в метала, за да остана прикована към… леглото.

Постоянно се издигах нагоре, но нямаше проблем, защото той притискаше ръка към корема ми и ме сваляше отново на матрака, а устата му ме хапеше, вкусваше и ближеше. Усещах как всяко докосване на езика му изпраща вълни на удоволствие през тялото ми. Стенех и се гърчех, докато успее да прехвърли вниманието си върху другата ми гърда. Дори не забелязах кога изхвърли дрехите ми на купчина някъде в стаята.

Бях напълно гола под него.

Езикът на Аливос се плъзна между гърдите ми, а едната му ръка притисна ханша ми, задържайки ме върху матрака. Ръцете ми се изпотиха и започнаха да се плъзгат нервно по желязото, което бях сграбчила, но не мисля, че грамадният извънземен се интересуваше от това. Той прокарваше влажна пътечка с езика си по корема ми, издавайки тихи звуци на одобрение, докато ме вкусваше.

— Перфектна — въздъхна той и едната му ръка покри женствеността ми, обгръщайки я в дланта си.

Лекото докосване ме накара да простена от желание.

— Виж колко влажна си за мен — въздъхна той. — Толкова мокра и сладка, копнееща за устата ми. Харесва ти тази мисъл, нали? — Той прокара палец през къдриците между краката ми, докосвайки ме, без да прониква по-дълбоко.

— Докосни ме — замолих го аз, неспособна да издържа повече.

— Докосвам те — каза ми Аливос и прокара пръст по женствеността ми. — Има ли определен начин, по който искаш да го направя?

Поех си дълбоко дъх, гърчейки се. Би трябвало да му кажа, точно къде исках устата и пръстите му, но за да го направя трябваше да бъда смела, а цялото пляскане и безкрайна дързост от преди малко бяха изчезнали. Истината бе, че нямах нищо против да върне устните си отново на гърдите ми. Те копнееха за докосването му. Но… някак не можех да се примиря с кексче вместо сладолед, който първоначално ми бе обещан. Щеше да е хубаво, но все пак нямаше да бъде сладолед.

Прекалено много време бях прекарала в пасивност и сега думите отказаха да излязат от гърлото ми. Не знаех как да му кажа какво искам, и въобще дали мога да го направя. Просто дишах тежко и чаках да ме докосне, надявайки се че въпреки мълчанието ми ще осъзнае за какво копнея.

За няколко мига той просто ме милваше, преди да прокара ръка по външната част на бедрото ми.

— Може би просто трябва да действам и сам да проверя, хм?

Затаеният дъх експлодира в дробовете ми.

— Моля те — прошепнах аз.

— Разбира се, любима. — Той звучеше толкова уверен, така способен. Сякаш щеше да се погрижи за мен. Сякаш можех да се отпусна. Сякаш нямаше да се разпадна, ако изрека някоя грешна дума. Той погали къдриците между бедрата ми, преди да пъхне пръст в мен, изучавайки ме. Мокрият звук, който се чуваше от движението, отекваше толкова порочно в тихата стая, че много скоро той започна сякаш да мърка от удоволствие. — Покриваш пръстите ми, любима. Не мога да спра да гледам колко си възбудена. Колко си готова за мен. — Той разтвори срамните ми устни и сложи една ръка на ниската част на корема ми, приковавайки ме към леглото, за да не полетя отново. — Ммм, виж това.

Сгърчих се. Нямаше как да се сдържа. Начинът, по който бях така отворена и изложена пред погледа му.

— Какво има?

— Имаш една малка пъпчица, ето тук — промърмори Аливос и пръстът му направи лениво кръгче около клитора ми.

Удоволствието ме прониза като мълния. Проплаках и цялото ми тяло се стегна от отговор. Не бях усещала нищо никога толкова прекрасно, като това леко докосване, и можех да усетя как бузите ми се зачервиха, чувайки тихия му смях.

— Мисля, че открих къде обичаш да те докосват — промърмори моя извънземен. — Как се нарича?

— Това е клитор — прошепнах аз.

— И усещането е хубаво?

— О, да. — На практика простенах, тъй като пръстът му отново премина през копринено меките ми гънки, изкушавайки, но без да докосват местенцето на желанието ми. Едва осъзнавах, колко широко съм разтворила бедра на леглото или как ги поклащах, в мълчалива покана, докато цялото ми тяло се молеше за следващото му докосване. Знаех само, че ще полудея, ако скоро не ме докосне. — Аливос, моля те — проплаках тихо.

— Ммм, харесва ми начина, по който изричаш името ми, красавице моя — почувствах лека захапка и осъзнах, че той хапе нежно вътрешната част на коляното ми. — Кажи го отново, точно така.

— Аливос — простенах послушно, изричайки го по правилния начин. Без повече игрички. Без повече изпробване. Имах му доверие.

Обичах го.