Руби Диксън
Съблазнена от пирата (14)

Глава 14

Айрис

Тази нощ се плъзнах по-близо до Алвос в леглото, което споделяхме. След като той напусна малкото празненство, настроението се промени и ми бе трудно да остана покрай останалите. Те продължиха да празнуват, сякаш не бяха изненадани, че бе избрал да се махне. Явно не бе нищо ново, но макар да не бяхме заедно, не можех да спра да мисля за него.

Беше странно. Колкото и да опитвах да се преструвам, той виждаше право през мен. Знаеше, че не съм спокойната ведра личност, каквато се преструвах, че съм. Колко много бях погребала дълбоко в себе си. Но освен това бях ужасена да стана отново човека, който бях преди. Жената, която показва характер, без да се замисли как ще бъдат приети думите й. Смятах, че на който не му харесва, проблемът бе негов.

Но онази жена имаше очи. Не бях същата и никога повече нямаше да бъда.

И все пак исках да бъда тази, която Алвос искаше да съм. Исках да съм безстрашна. Господи, исках това повече от всичко на света. Сложих ръка на гърдите му, докосвайки голата му кожа и твърдите очертания на гърдите му. По някое време през тази седмица, той бе спрял да спи облечен в блуза. Все още носеше панталоните си и макар да се опитваше да стои встрани от мен, понякога можех да усетя горещия му член да се опира в дупето ми. Това не ме плашеше, защото той никога не си бе позволявал да ме докосне интимно. Всеки път щом ръцете му се доближиха до мен, бяха нежни и уважителни. Той никога не си позволяваше да ме сграбчи за гърдите или между бедрата, както правеха другите извънземни.

Знаех, че иска повече, защото подозирах, че ме иска за своя половинка. Не бях толкова загубена, или толкова наивна, че да не го осъзнавам. Между нас имаше силно привличане и нямаше да го е грижа дали му отговарям искрено, ако не искаше повече.

Истината бе, че може би харесвах това. Отново се приближих до него, вдишвайки дълбоко аромата му. Той ухаеше добре и бях пристрастена към докосването му. Обожавах начина, по който ме караше да се чувствам в безопасност и това колко силен бе той. Обичах характера му, дори и когато бе настоятелен и ме притискаше до крайност.

Но се боях и се тревожех да направя тази крачка. Не знаех дали ума ми е на точното си място, за да се престраша да започна връзка, особено такава с извънземен. Нямах си доверие, затова се налагаше да действам бавно.

Обаче това не значеше, че не бях изкушена. Просто си нямах пълно доверие… все още.