Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Susension Of Mercy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Патриша Хайсмит

Заглавие: Без милост

Преводач: Бисера Георгиева

Година на превод: 1993

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Скорпион

Град на издателя: София

Година на издаване: 1993

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфически комбинат, София

Редактор: Жени Божилова

Художествен редактор: Мая Петкова

Технически редактор: Валери Терзиев

Художник: Симон Сасен

Коректор: Мария Иванова

ISBN: 954-8210-06-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5545

История

  1. — Добавяне

Глава петнадесета

В два последователни дни, четвърти и пети август, ежедневниците „Експрес“ и „Вечерен стандарт“ публикуваха две различни снимки на Алисия Бартълби. Заглавията бяха: „ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ Я?“, „ВСЕ ОЩЕ НЕ Е ОТКРИТА“, „КЪДЕ Е ТЯ?“, „ТЪРСИ СЕ“. Кратките съобщения под тях гласяха, че двадесет и шест годишната Алисия Бартълби от Бликъм Хийт, Сафък, напуснала дома си на втори юли, с намерението да посети родителите си в Кент, но така и не пристигнала там, оттогава никой не знае къде е. Възможно е да се намира в Брайтън, смята нейният съпруг, а полицията в момента проверява района на Брайтън.

В четвъртъка, когато се появи първата снимка, Едуард Тилбъри трябваше да отиде до Брайтън с влака, а после да вземе автобус за селището Аръндил, в чиито покрайнини бяха наели с Алисия малка къщичка. Едуард имаше рожден ден, иначе не би предприел това пътуване по средата на седмицата. Обикновено пристигаше в петък вечерта и заминаваше обратно в понеделник сутринта. Потресен бе от публикуваните снимки — и в сутрешните, и във вечерните вестници, обаче се реши да тръгне, като се озърташе внимателно, за да остане незабелязан. Допълнително разочарование му донесе и промяната във външността на Алисия. Отишла бе със скутера до Литълхемптън и в тамошния фризьорски салон се бе подстригала и боядисала. На масичката имаше торта с розова глазура и незапалени свещи.

— Честит рожден ден, скъпи! Харесва ли ти? — попита тя весело и прокара ръка през косата си.

— Да, добре е. Видяла си вестниците, явно. Какво мислиш да правиш, скъпа? Защо не седнеш?

— Ти стоиш прав. Разбира се, че видях вестниците. Подготвила съм ти изненада за вечеря. Дано не познаеш по миризмата какво е — тя се упъти към кухнята.

Едуард отвори чантата с документи. Имаше работа над книжата си, но бе успял да прегледа повечето още във влака. Предполагаше Алисия да се е стреснала от случилото се, дори да е уплашена, и в такъв случай трябваше да я успокоява, да я убеждава, че трябва да се върне при родителите си. Със сигурност вече ще е изпила една-две чаши.

Алисия донесе неговото уиски със сода, също и за себе си.

— Наздраве, скъпи! Много щастие и здраве!

Той се загледа в червеникавата й коса. Май на това му викат кестеняв цвят. По-скоро клони към червеното.

— Няма ли да ме целунеш?

Той я целуна по бузата, след това и по устните.

— Как е кракът?

— Добре — той смръщи лице и оголи стиснатите си зъби. Миналата неделя, на плажа, бе стъпил върху стъкло. Инфекция нямаше, бе ходил на лекар, пък и сам честичко оглеждаше нараненото място. Налагаше се да накуцва, за да го пази, а в службата бе обяснил, че се е разхождал бос из къщи и е настъпил кабарче.

— Изглежда нямаш намерение да разкриеш къде се намираш?

— Не, мили, нямам. Смятам да се махна оттук. Мислех си за Ангмъринг. Пак е на морето, но е по-близо до Брайтън, няма да пътуваш толкова с автобус — тя се усмихна.

— Събужда подозрение да промениш прическата си точно днес!

Алисия седна на кафявото кожено канапе и дръпна Едуард до себе си.

— Престани да нервничиш. Сега, когато започват да ме издирват, какво ще забележат хората? Това! — тя вдигна от темето си един къс кичур.

— Алисия, не съм сигурен доколко е разумно всичко това. Що се отнася до мен, не мога да се оставя заради любовна авантюра да бъда въвлечен в измама, и то на полицията!

— Така ли било?

— Искам да се оженим, знаеш, но подобно начало не е на добро. Не би желала да изгубя работата си още в началото, нали — той се засмя напрегнато. — Признавам, страшно трудно се реших да дойда тук тази вечер.

— О, Едуард! Ще ти вдъхвам кураж! Ето, още утре можем да се преместим, сама ще пренеса нещата, не са много, не се безпокой, ще изгубим наема само за пет дни, двете предплатени седмици почти изтекоха.

— Няма значение.

— Парите винаги имат значение. Ще ти се обадя утре в службата и ще ти кажа къде съм…

— Любима, никога не ме търси в службата, предупредих те вече.

— Добре, ще те чакам на гарата в Брайтън, в седем. Шест и половина, ако искаш.

Едуард не каза нищо, опита се да запази спокойствие, или по-скоро да си възвърне спокойствието. Алисия не говори сериозно, или по-скоро говори каквото мисли, но не би била в състояние да направи нещо от това, което казва. ТЯ ЩЯЛА ДА МУ ВДЪХНЕ КУРАЖ! Тя, изпълнената с хиляди страхове, дори и от шофирането му — накарала го бе да пътува с влак до Брайтън, страх я беше даже когато той вдигна повече от двадесет мили в час със скутера.

Едуард отпи голяма глътка и промълви:

— Докога ще продължава така?

— Може би само още няколко седмици. Скъпи, нима не сме щастливи?

— Щастливи бяхме.

— И още сме — тя се притисна до него и го целуна.

Красива и дълга целувка. Едуард се отпусна. Да, поживяха си безгрижно. Той никога не забравяше, че Алисия си остава най-вълнуващата жена, която бе имал.

— Безпокои ме единствено полицията — каза той след целувката.

— Какво искаш да направя? — безпомощно попита Алисия.

— Вместо да заминеш за Ангмъринг утре, можеш да се прибереш в Кент при родителите си, кажи им, че си рисувала в малките градчета край Брайтън, извини се, че не си им писала, кажи им още, че искаш от Сидни развод и говори с него. Чак тогава се свържи с мен.

Смътна болка се разля по тялото й. Едуард явно не бе навлязъл в духа на тяхното преживяване.

— Смяташ това, което правим, за незаконно?

Той се изсмя:

— Точно така, скъпа. А и с полицията става още по-лошо.

— Ако последвам съвета ти, ще бъдем разделени месеци наред.

Беше истина. Едуард замълча, разкъсван от противоречиви чувства.

Алисия влезе в кухнята, време беше за вечеря.