Метаданни
Данни
- Серия
- Маршът на Турецки (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Кровная месть, 1995 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Георги Марков, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Фридрих Незнански
Заглавие: Кръвно отмъщение
Преводач: Георги Марков
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: „Атика“, ЕТ „Ангел Ангелов“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1996
Тип: Роман
Националност: Руска
Печатница: „Образование и наука“ ЕАД, София
Художник: Николай Стефанов
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3349
История
- — Добавяне
52.
Вилата на Серьожа се намираше във Владимирска област и представляваше невзрачна къщичка, скована от подръчни материали, на мизерен парцел. Наоколо имаше още стотици такива къщи, където се суетяха хора, опитващи се да уловят радостта от благодатното градинарство и овощарство през кратките почивни дни. Когато Нина пристигна, Серьожа също копаеше лехата чевръсто и умело. Тя спря колата и известно време го наблюдаваше, изпитвайки неподправена радост.
Приличаше на сюжет от телевизионен сериал — в момента, в който трескаво обмисляше как да се отърве от неочакваното усложнение, този високомерен очилатко изведнъж й се обясни в любов. И най-важното, тя му повярва веднага. Не разсъждаваше, а просто усети нещо сгряващо в сърцето си и й стана светло и радостно. Както след дълго облачно време изведнъж грейва слънце. А той се беше влюбил в нея, без да е виждал лицето й. Е, не е ли странно?
Разбира се, тя е по-възрастна, не е фотомодел, а и животът й като че ли наближаваше края си и между тях не може да има нищо, но въпреки това светът наоколо стана много по-приятен. Тя се надсмиваше над самата себе си, определено чувствайки вълнение при мисълта за този странен младеж, и все пак дойде при него тук, на сто и повече километра от Москва по лоши пътища, защото засега беше опасно да се срещат по-близо.
Тя затвори вратата на колата и Серьожа вдигна глава. На лицето му се мярна тържествуваща радост, но той бързо се овладя. Спокойно заби лопатата в земята, изтръска се и тръгна към нея, движейки челюстта си в процеса на дъвчене. Това не го загрозяваше.
— Едва ви открих — съобщи Нина и си сложи черните очила. — Как се добирате дотук?
— Здравейте — каза той и й подаде ръка.
Тя я стисна и почувства у него някаква нервна тръпка.
— Да не ви прекъсвам работата? — попита тя.
— О, престанете — помоли я той. — Много добре знаете, че дойдох тук само за да се видя с вас. Заповядайте в къщата.
Къщата беше малка, но уютна, с обширна веранда и малка стаичка. Тя излезе на верандата и седна в плетеното кресло. Сергей стоеше до нея и сумтеше, защото устата му бе заета с дъвката.
— Хубаво е у вас — каза Нина, колкото да не мълчи.
— Да — каза Серьожа и седна на дивана до стената. — Има и река. Ако ви се прииска, можете да се изкъпете.
— Та как се добирате дотук? — попита Нина.
— С автобус от теснолинейката — каза Серьожа. — А вие бързо ни намерихте.
— Аз съм милиционер — каза Нина.
Серьожа кимна и се усмихна.
— Изглеждате прекрасно — каза той. — Извинете ме, Нина, но това наистина ми е приятно.
— Спомням си — подсмихна се Нина, — нали очаквахте кикимора.
— Свидетелските показания не бяха във ваша полза — забеляза Серьожа.
— Доколкото ми е известно — каза Нина, — свидетелските показания трябваше да говорят за мъж.
— Точно затова очаквах кикимора — усмихна се Серьожа.
Нина извади пакет цигари и запалка.
— Ще позволите ли?
Той кимна и попита:
— Отдавна ли пушите?
— Всъщност не пуша — каза Нина. — Това е част от церемонията, един вид малък театър. А защо питате?
— Защото си мислех за вас — каза Серьожа. — В моето въображение вие не пушехте.
Не можеше да му каже, че към цигарите я беше свикнал незабравимият Жерар, мътните го взели. Толкова обичаше да пуши в леглото. Тя се усмихна виновно и скри цигарите и запалката.
— Добре, няма да пуша. Какво още предполагате за мен?
— Останалото са предимно черти на характера — каза Серьожа. — Голяма част изчислих според начините на извършване на престъпленията, но главното си го въобразих сам. Знаете ли, в много отношения съм познал.
Нина кимна.
— Защо ме поканихте тук? — попита тя сдържано.
— За да говоря с вас спокойно — каза Серьожа. — Признайте, боите ли се от мен дори съвсем малко?
— Не — каза Нина. — Вярвам ви.
— Благодаря — каза Серьожа. — Сега за вас настъпват тежки дни и съм щастлив да се окажа до вас именно в този момент.
— Тежки дни ли? — удиви се Нина.
— Готвят ви капан — каза Серьожа. — Чекалин и Тверитин вече са арестувани. Това са убийците на вашите деца, Нина.
— Искате да ми помогнете ли? — попита тя.
Той кимна.
— Извършвате длъжностно престъпление — напомни му Нина. — Не бих искала да ви въвличам в неприятности.
— Вече се въвлякох — каза Серьожа.
Тя го погледна с любопитство и попита:
— С какво ви покорих, Серьоженка? Нима си падате по убийци?
— Не говорете така — помоли той. — Вие не сте убиец, Нина. Не мога да ви смятам за убиец, защото знам всичко за вас.
Нина поклати глава.
— Аз съм убиец, Серьожа, и напразно се опитвате да се самоизмамите. Мислите ли, че не ми е жал за тези, по които съм стреляла? Мислите ли, че не ги сънувам нощем?
— Мисля, че не ги сънувате.
Нина го погледна изплашено.
— Да, не ги сънувам — объркано каза тя. — Откъде знаете?
— Това е война, Нина, законите са други.
— Каква война — каза тя. — По-скоро лов.
— Война — уверено повтори Серьожа. — Прекалено много хора искаха да ви убият, но вие сте жива.
Нина поклати глава и въздъхна.
— Не се чувствам и победител — каза тя през смях.
— Защото сте били изключително самотна — каза Серьожа. — Но сега не е така. Сега аз ще съм с вас. Не се плашете от мен, Нина, не претендирам за нещо повече от ролята на предан оръженосец.
Нина кимна. Тя не се чувстваше много добре в областта на романтичните идеали, но искрената прямота на това момче изкупваше всичко. Все повече го харесваше.
— Какво знаете за капана?
— Взеха ни инициативата — обясни Серьожа. — Делото беше оглавено от някакъв бивш чекист и Александър Борисович е убеден, че той е човек от „Народна воля“. Но ще се опитам да разбера подробностите на предстоящата операция.
— Трябва непременно да свърша с това — въздъхна Нина. — Разбирате ли ме, Серьожа? Те нямат право да живеят.
— Доколкото разбирам — каза Серьожа, — те няма да живеят при всички положения.
— Как така? — учуди се Нина.
— Онзи човек — каза Серьожа, — по чието указание са действали в Краснодар, сега заема висок пост. Той ще направи всичко възможно, за да ги убие. Съществува версия, че цялата операция е замислена, за да бъдат убити двамата, а вината — прехвърлена върху Бейби.
— Чакайте, Серьожа — смаяно го прекъсна Нина. — Какъв човек? Нима зад това убийство е имало нещо повече от онова недоразумение с дискетата?
— Това е само хипотеза — каза Серьожа.
— За кого става дума?
Серьожа помълча, дъвчейки дъвката си, и накрая каза:
— За вашия приятел Соснов.
— За Вадим? — удиви се Нина и веднага категорично заяви: — Това е невъзможно. Сбъркали сте.
— Може и да сме сбъркали — каза Серьожа. — Бихте ли ми разказали какво е станало в деня преди убийството. Той идвал ли е у вас?
— Това не беше предишният ден — спомни си Нина. — Преди три дни, може би дори повече. Вадим беше в града по някакви свои работи, за които не знаех нищо. Едно време беше влюбен в мен, но се ожени за друга, по-изгодна партия, и дълго време не поддържахме близки отношения. А сега ми се обади, разговаряше с мен като стар приятел и ми се прииска да го видя.
— Мъжът ви беше ли си вкъщи?
— Да. Никога не съм крила нищо от Коля. Само веднъж скрих дискетата и ето какво стана… — Тя стисна устни.
— Извинете, че ви карам да си спомняте тези тежки събития — каза Серьожа, — но това е много важно. Как се държеше Соснов към мъжа ви?
Нина се замисли.
— Не много добре. Даже ми се стори, че се опитва да изкара Коля глупак, задаваше му някакви провокационни въпроси, подиграваше се. Но Коля беше много спокоен човек. — Тя се усмихна. — Той не се хвана. Така се гордеех с него!
— Но, Нина, излиза, че вие сте го ядосали — каза Серьожа.
— Вадим? Не, той не изглеждаше ядосан.
— Как ви предаде дискетата?
— Коля отиде в кухнята да види чайника. Тогава Вадим ми бутна тъпата дискета и шепнешком ме помоли да я пазя, без да казвам нищо на никого.
— И вие се съгласихте? Веднага?
— Да — кимна Нина. — После дойде Коля и седнахме да пием чай. Не придавах значение на това, мислех го за преувеличение от страна на Вадим, който иска да се изфука с опасностите на работата си. А после той се обади и ме помоли да занеса дискетата на гарата вечерта, когато заминаваше за Москва. Умоляваше ме да не казвам нищо на Коля и реших, че така е редно. Аз самата разиграх тази сцена със забравените продукти и настоях да се върна.
— Той на гарата ли ви чакаше?
— Да, на перона. — Тя изведнъж се усмихна криво. — Знаете ли, кой знае защо той се надяваше, че ще тръгна с него. Имаше билет за мен. Толкова е странно!
— Не е толкова странно, ако предположим, че той е скроил цялата работа с дискетата, за да насъска срещу мъжа ви садистите от КГБ — каза Серьожа.
Нина решително поклати глава.
— Не, не вярвам.
— Но той е знаел, че ще сте извън града?
— Да, бях му споменала.
— А сега си спомнете — настоя Серьожа. — Кога помоли да му донесете дискетата, преди да научи, или след това?
Нина започна да си припомня и изведнъж, изстивайки от ужас, ясно си спомни как отначало му каза по телефона, че ще заминават извън града, а след известно време той й се обади и поиска да му занесе дискетата на гарата.
— Това няма значение — смънка тя.
— Има — въздъхна Серьожа. — Защото главният убиец е бил именно той, столичният чиновник, който с раздразнение открива, че любимата му няма намерение да се хвърля в прегръдките му.
— Въобразявате ли си, или го изчислихте на компютъра си? — насмешливо попита Нина.
— Не го ли смятате за виновен? — учуди се Серьожа.
— Докато не ми представите убедителни доказателства — упорито каза Нина.
— Какво ви става! — възкликна Серьожа. — Убивали сте хора само за това, че са присъствали на убийството!
— Успокойте се — студено каза Нина. — Защо така настойчиво ме убеждавате да убия Соснов? Кой има такава спешна нужда от това, а?
Серьожа въздъхна дълбоко и тъжно.
— Само недейте да ме подозирате — каза той. — Така се сродих със замислите на Бейби, че неволно започнах да мисля вместо него. Разбира се, вие трябва сама да решите как да постъпите с вашия познат.
— Мога да се срещна с него — предложи Нина. — Мога да го направя във всеки един момент и това ще ми даде възможност да се ориентирам… Но ако действително е така?
— То какво? — попита Серьожа.
Нина поклати глава.
— Това е ужасно.
— Прекрасно — каза Серьожа. — Така и ще направите. Само, моля ви, не тази вечер. Бих искал да прекарате тази вечер тук с мен.
Нина свали очилата си и потърка очи.
— Наговорихте толкова глупости — каза тя.
— Млъквам. — Серьожа си запуши устата с ръка.
Нина се усмихна.
— Като истински верен оръженосец, нали?
Серьожа покорно кимна.
— Тогава ми пригответе нещо за ядене — помоли Нина. — От най-ранно утро не съм сложила троха в уста.
— Няма проблеми — скочи Серьожа и се зае да приготвя храната на електрическия котлон до тях.
Нина се облегна назад в креслото, докато го наблюдаваше. Тя пропъждаше мислите за Вадим като неприятни и неуместни, искаше й се да се отпусне, да се отдалечи от многото си проблеми, просто да послуша шумоленето на листата. Прав беше очилаткото с дъвката, беше чудовищно самотна.
Когато масата бе сложена и сред нея се разположи тиганът с яйца на очи, гъсто посипани със зелен лук, Нина се сети:
— А сега, господин оръженосец, идете до колата ми и донесете огромната чанта от задната седалка. В наше време се смята за прилично да ходиш на гости със собствено угощение.
Той не понечи да спори, отиде и донесе чантата, откъдето Нина извади още немалко всякакви деликатеси, включително и бутилка добро италианско вино. Серьожа приветства всичко това с радостно възклицание и закуската им мина весело и приятно.
А после, когато се настаниха в плетените кресла на тревата под сянката на дърветата, Серьожа изведнъж я погледна проникновено и каза:
— Нина, искате ли да ми станете жена?
Нина се усмихна мечтателно и отвърна:
— Засега не.
— Така си и мислех — отбеляза Серьожа с горчивина и Нина се разсмя.