Фридрих Незнански
Кръвно отмъщение (23)

23

Изтормозеният от разпити Стукалов бе оставен на мира за известно време, дори по телевизията не си спомняха името му така често, както преди. Реакцията от появата на „Съда на Народната съвест“ беше бурна, но отмина учудващо бързо, което не можеше да не ни радва. Въпреки това обстановката се нажежаваше и ние го усещахме доста явно. Всички разбираха, че настъпилото затишие предвещава скорошен взрив.

В сряда ми се обади Меркулов:

— Бързо при мен, отиваме на поредната конспиративна среща. Облекло ежедневно. На никого нито дума.

Веднага съобразих къде отиваме, но не го показах. Слязохме долу, качихме се в служебната му кола и потеглихме.

— Слушай, Костя — започнах аз, шокирайки с фамилиарността си младия шофьор. — Как мислиш, защо не ни оказват съпротива? Спомни си, преди направиш крачка към тях, и веднага започват всякакви гадости, а сега им висим на главата и те благодушно ни предават убийците.

— Вероятно работата е там, че действаме в техен интерес.

Аз се изкашлях.

— Извинявай. Би ли уточнил, мен ли подозираш в предателство или Грязнов?

— Никого не подозирам в предателство — каза Костя. — Тази операция съвсем не е от типа, с който си свикнал. Просто разсъждаваме шаблонно и те се възползват от това.

— Засега не особено — забелязах аз.

— Готвят нова акция, много добре знаеш — каза Меркулов. — Предаването на Стукалов беше само първата крачка.

— Това мога да го разбера — съгласих се аз. — По всяка вероятност следващата стъпка ще бъде отстраняването на Стукалов.

— Да — кимна Меркулов. — Естествено.

— Трудно ще е да го докопат в затвора — продължих да развивам идеята си. — Значи ще го докопат при местенията. Добре би било да се нареди усилване на бдителността.

— Генералният вече нареди — каза Меркулов. — Не си се сетил само ти. Но защо реши, че ще е трудно да го докопат в затвора?

Виновно свих рамене.

— Инерция в мисленето — извиних се аз. — Разбира се, в затвора също могат да имат свои хора. Само че ми се струва, че им трябва повече шум.

Меркулов се замисли.

— Вече всички ли го разпитаха? — запита той.

— Всички, които имаха тази възможност — казах аз. — Мислиш, че могат да го гръмнат в учрежденията на органите на реда? Рискът е голям.

— Кой знае какво са измислили — промърмори Меркулов. — Добре де, да не изпреварваме събитията. Отиваме при бившия заместник-министър на сигурността, когото гласят за висок чин във ФСК. Човекът се е занимавал с кадрите, можеш да си представиш колко знае.

— Разбира се, знае много, но ще ни го каже ли?

— Трябва — каза Меркулов. — С него стана авария, заработил си е един малък компромат и му трябват поддръжници.

Високият чин се срещна с нас в конспиративна квартира в района на метростанция „Авиомоторна“. Апартаментът не беше нищо особено, образец на типична сивота. След като още от самото начало обстановката силно не ми хареса, открих, че бюрото е точно същото като моето вкъщи.

Колкото до домакина, той беше приятен мъж на около четиридесет, чиято външност издаваше чиновника, но добродушен, непосредствен и гостоприемен. Настанявайки ни в кабинета, той се оплакваше, че квартирата е зле заредена и освен грузински чай няма други напитки. От чая предвидливо се отказахме, разположихме се в стандартните кресла и започнахме разговора.

— Дмитрий Сергеевич — обърна се към него Меркулов, — още отначало трябва да ви предупредя, че разследваното от нас дело не прави чест на Държавна сигурност. Не бих искал да ни смятате за врагове на службата ви.

— От своя страна и аз ще ви помоля да не ме смятате за враг на цялото прогресивно човечество — с усмивка отвърна домакинът. — Допускам възможността за злоупотреби и считам, че преодоляването им е необходимо за нашата организация.

Меркулов кимна удовлетворено и се обърна към мен:

— Саша, моля те, изложи краснодарското дело.

Започнах да излагам тъжната история около убийството на капитан Ратников, без да изпускам важните подробности. Всъщност даже малко засилих връзката на Щърбавия с органите и така поставих акцентите в сцената, където се появиха непознатите, че принадлежността им към органите не предизвикваше съмнение.

Дмитрий Сергеевич слушаше внимателно, от време на време леко кимаше и въздишаше.

— Разбирам смущението ви — каза той накрая. — Разбира се, трудно е да признаем, че такова престъпление е извършено от нашата фирма. Трябва да ви кажа, че в органите от предишната епоха не се церемоняха с човешкия материал, но до убийства на деца не се е стигало.

— И ние си признаваме — каза Меркулов. — Връзката на тези типове с органите още не е уточнена напълно. Но подозренията ни са съвсем сериозни.

— Мога да направя справка — каза Дмитрий Сергеевич. — По това време в Краснодар действително са се вършели тъмни неща. Имате ли време?

Спогледахме се не без учудване. По нашите представи такива справки изискваха поне няколко дни.

— Искате да направите справка по телефона ли? — недоумяващо попита Меркулов.

Дмитрий Сергеевич се усмихна.

— Не, не по телефона. В съседната стая има компютър, свързан със служебната ни мрежа. Ще отнеме около десет-петнайсет минути.

Той отиде в съседната стая, а аз казах:

— От тези компютри вече съвсем не се живее.

— Аха — усмихна се Меркулов. — Вече знам гледната ти точка по този въпрос.

— Знаете ли докъде стигнаха моите? — казах аз. — Определят психологическия портрет на убийците. Според тях Дюк е романтична фигура, а Бейби е страшно непоследователен.

Меркулов кимна, мислейки си за нещо свое. Станах, за да погледна книгите на лавицата (стандартни томчета на стандартна лавица), но Дмитрий Сергеевич ни повика:

— Константин Дмитриевич, Александър Борисович! Елате!

Побързахме да отидем при него в стаята, съвсем нетипична за нашите квартири, чиста до стерилност, отрупана с непознати прибори. Единственият известен ми уред беше компютърът на масата. По екрана пълзяха някакви редове.

— Вие сте свързани със служебни забрани на публичните изявления, нали? — попита първо Дмитрий Сергеевич. — Искам да споделя с вас държавни тайни.

— Да, разбира се — отвърна Меркулов. — Какво установихте?

— Вашият Щърбавия, или Виктор Юхнович, действително се е водел на отчет при нас — каза Дмитрий Сергеевич. — Бил е изпълнител, както се казва, на мръсните работи. Убит е при загадъчни обстоятелства.

— Това ни е известно — забелязах аз. — Има ли нещо за убийството на капитан Ратников?

— Не мисля, че това би трябвало да го има в архива ни — отбеляза Дмитрий Сергеевич. — Интересното е друго.

— Кое? — попита Меркулов.

— Точно по това време в тамошното управление са разплитали една сложна интрига. Редица местни ръководители включително и началникът на управлението на службата за сигурност са били обвинени в търговия с оръжие. Имало е депутатска комисия. Тоест страстите са се нажежили до крайност.

— И как е свършило всичко? — запита Меркулов.

— Сега — каза Дмитрий Сергеевич.

Той така уверено плъзгаше пръсти по клавишите, че неволно ми напомни Серьожа Семенихин. Все повече чувствах своята непълноценност пред компютърното поколение.

— Готово — каза той. — Двама-трима са изхвърчали. Общо взето, много шум за нищо. Нищо особено.

— Стоп — казах аз, насъбрал нахалство. — А там не се ли споменава за някаква заветна дискета, в която да се е съхранявала важна информация?

Той ме погледна със съжаление, както се гледа слабоумен.

— Къде според вас би трябвало да се споменава това? — търпеливо попита той.

— В материалите по разследването — не се предадох аз.

Той сви рамене.

— Ще се опитам да потърся. Тук в програмата има възможност за търсенето на дума в определен диапазон… Жалко, диапазонът не ни е известен.

— Въпреки това, това е потресаващо — заявих аз.

Меркулов ме гледаше като че ли бях разлудувало се дете, но не се намесваше.

Известно време Дмитрий Сергеевич щракаше по клавишите, изпитателно вглеждайки се в екрана, упорито търсейки място, където да се споменава дискетата ми, и в момента, в който и аз бях готов да се откажа, той произнесе:

— Ето!

— Какво? — възкликнахме и двамата с Меркулов.

— Споменава се някаква дискета — каза Дмитрий Сергеевич и сам неволно се учуди на това обстоятелство.

— И какво се казва там? — попитах нетърпеливо.

Дмитрий Сергеевич посочи екрана с пръст.

— Изглежда сте близо до истината. При разглеждането на въпроса в депутатската комисия е изчезнала дискета с някакъв компрометиращ материал. Материалът е бил предаден на комисията и след това грубо похитен. По този повод има докладна записка от секретаря на комисията.

— Откъде се е появил този материал? — попитах припряно.

— Било е решено и произходът на материала, и характерът на съдържащата се информация да не бъдат отразявани в изводите на комисията. Делото е било разследвано от местното управление на службата за сигурност.

— Не от милицията? — попитах аз.

— Не, разбира се — каза Дмитрий Сергеевич и едва забележимо се усмихна.

— Кажете тогава, там трябва да е отбелязано — намеси се Меркулов, — кой е оглавявал депутатската комисия?

Дмитрий Сергеевич го стрелна с поглед, върна се към клавишите, пощрака и каза:

— Да, има го. Комисията е била оглавявана от депутата Вадим Сергеевич Соснов. Това говори ли ви нещо?

На мен ми говореше много, но си замълчах. Само попитах:

— Той бил ли е свързан със службите за сигурност?

Дмитрий Сергеевич поклати глава, за да покаже, че изискваме от него прекалено много, че гостоприемството му е на границата на позволеното, но се върна към компютъра, пощрака по клавишите и съобщи:

— Това вече е секретна информация и аз съм принуден да разчитам на вашата честност, господа.

— Какво има? — попита Меркулов и очите му чак светнаха.

— Ами, с две думи, депутатът Соснов е бил таен агент на службите за сигурност, тъй нареченият сексот.

Спомних си срещата си с депутата Соснов и изпитах леко разочарование. Не че ми беше направил дълбоко положително впечатление, но човекът ми се стори симпатичен.

— В какво се изразяваше това? — попита Меркулов.

Дмитрий Сергеевич го погледна с изумление.

— Да не искате да отворите личното досие на агента?

— Това е възможно, нали — каза Меркулов.

— Естествено — сухо кимна Дмитрий Сергеевич. — Виждам, че искате веднага да научите всичко за КГБ.

— Само това, което се отнася до нашето дело — каза Меркулов. — Не сте забравили, че разследваме дело от изключителна важност, нали? Естествено, можем да тръгнем и по официалния директен път.

— Смятах, че става дума за малка справка — изсумтя Дмитрий Сергеевич. — Добре, ще се опитам да погледна във файла на извънщатните агенти.

Той продължи по-нататъшната работа без вдъхновение, като едновременно с това ни обясняваше ситуацията в органите:

— Нали знаете, през последните години комитетът далеч не беше еднородна система. Той се разпадна на групировки, партии, поколения… Понякога се водеше такава борба, че приличаше на гражданска война. В тези условия краснодарското дело придоби значение, излизащо извън рамките на Краснодарски край… Ето го, Соснов Вадим Сергеевич, по прякор Горския.

— Колко е лесно — промърмори Меркулов.

— Съвсем не е толкова лесно — малко обидено каза Дмитрий Сергеевич. — Разбира се, бихте могли да тръгнете по официалния директен път, но това не ви гарантира достъп до секретните файлове. Дори аз не знам всичко, което е кодирано в паметта на архивите.

— С какво се е занимавал Соснов? — нетърпеливо попитах аз.

— Ето биографията му — каза Дмитрий Сергеевич. — Роден в Краснодар, завършил юридическия факултет, работил в милицията, прокуратурата, съда. Бил е комсомолски функционер, деец на перестройката. Завербуван е по време на комсомолски конгрес в Москва, след което започва активен политически живот. Питате с какво се е занимавал, нали? Не е бил доносник, както бихте могли да си помислите.

— А какъв?

— Бил е организатор на новата политика, ако искате.

— Значи всичко това е било организирано от комитета?

— Вече споменах за партийната борба вътре в организацията — въздъхна Дмитрий Сергеевич. — В комитета също имаше както привърженици на прогресивното направление, така и негови противници. Вашият Соснов е работел, поддържан от прогресивната част от комитета.

Той отчаяно защитаваше честта на своята организация, макар че ние и не смятахме да я нападаме. Толкова пъти се бях сблъсквал с отрицателните страни на работата им, че с радост приветствах наличието на положителни. Защо не?

— Нали разбирате накъде бием, Дмитрий Сергеевич — меко каза Меркулов. — Бихме искали да изясним ролята на Соснов в разследването на делото по продажбата на оръжие.

— Мога да разбера това — каза Дмитрий Сергеев, който започваше да се изнервя. — Но разберете и вие най-после, че в комитета имаше не само убийци и людоеди.

— Лично аз никога не съм се съмнявал в това — заявих моментално.

Той ме изгледа с подозрение, изсумтя и поклати глава. Лицемерието ми отслаби напрежението.

— Разбира се, занимавал се е не само с депутатски проблеми — промърмори той. — Но ако смятате, че се е борил да спасява честта на краснодарското управление…

— Вече не смятаме — каза Меркулов.

Дмитрий Сергеевич посумтя още известно време и каза:

— Задачата му беше, напротив, да потопи краснодарското управление. Там се бяха събрали върли мракобеси, знаете ли… Постара се, направи каквото можа, но тогава това се оказа недостатъчно. Макар и да прекратиха делото, беше въпреки старанията на Соснов. Ако щете, вярвайте, ако щете, недейте.