Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (85)

34

Никога не съм била хубавица. Не ви учудва, нали? Да сте чували някога за красива писателка? Писането е трудна и самотна работа. Кой ще се занимава с това, ако може да е навън и да се забавлява с мъжете? Не че не съм си получила своето от тях. Гаден първи брак, а после няколко скапани връзки. Но красотата нямаше да ми осигури по-добри мъже. Само по-различни. Според мен хубавиците живеят по-добре, докато са млади. По-късно трябва да страдат повече. Ние, грозничките, имаме по-трудно начало — знаете как е, нямаш кавалер на училищните забави, нито обичайните любовни страдания — но ако се постараем, животът ни после става по-добър. Може би.

Холивуд още повече усложни нещата за нас жените — очакванията са по-големи и по-нереалистични от всякога, докато „средната продължителност на живота“ на една актриса е по-кратка. Звездите жени едно време царуваха дълго. Десетилетието се смяташе за кратка кариера. Сега и една година е много. Мъжете искат нещо ново. По-млади, по-свежи, по-различни. И винаги се намира някоя хлапачка да запълни празнината.

Няма жени — със забележителното изключение на Барбара — които да могат да направят филм. Времето на Крофорд, Хейуърт, Грейбъл, Хепбърн и тям подобни все още не е минало, но те са почти забравени. А жените на екраните ни днес играят най-често курви, жертви или повлекани. Същества, загубили човешкия си облик, превърнати в тяло или в стереотип, в глупачки или клишета, актрисите са сърдити и тъжни. И нито една от тях няма пари.

Но най-бързо залязващите звезди не са най-тъжни. Най-тъжни са дубльорките в голите сцени. Момичета, които не са изцяло хубави, за да изиграят една роля, но чиито гърди, корем или бедра стават примамка в игралния филм. Всеки път, когато ги повика режисьорът за снимка на пъпа им в едър план, десетки оператори и други кинаджии се наслаждават на разните им части и оскърбяват лицето и таланта им. Помислете си за това. Бихте ли искали да играете корема на Джулия Робъртс в „Хубава жена“ или гърдите на Джейн Фонда в „Клут“?

Повечето дубльорки на тяло получават много ниско заплащане и трябва да подпишат договор, който ги задължава да пазят тайна. В крайна сметка никоя от звездите не желае да признае, че коремът или гърдите й не са достатъчно добри. Разваля се илюзията. Илюзията, която купуваш ти, драги читателю.

В крайна сметка Холивуд си има стара поговорка — режисьорът чука звездата, асистент-режисьорът получава само дубльорката. И „Роди се звезда“ не правеше изключение от това правило.

А. Джоел Гросман се скъсваше да направи каквото може за Сам. Но не се оказа лесно, както смяташе той, да спечели благоразположението му. Той има късмет да получи тази работа, която често се даваше на приятелчето на режисьора или на дългогодишния му лакей. Да получиш място на асистент-режисьор в такъв важен филм си беше чист късмет, осъществим само защото Сам беше саможивец и нямаше приятели. Но точно в това пък беше проблемът. Сам му възлагаше много малко неща, почти не разговаряше с него, изглежда не му се доверяваше. Всъщност Сам не се доверяваше на никого.

А нещата не вървяха добре. Според него Майкъл Маклейн беше едно дърво, залязващо старо величие. Освен това се носеха слухове, че бил спал с Джийн Мур, а сега като че ли от нея се интересуваше Сам. Въпреки слуховете, че Сам спи с Ейприл Айрънс. Или това може би е било, преди да се появи Джийн Мур. Джоел въздъхна и поклати глава. Защо тези мъже оставяха такова незначително нещо като секса да им пречи на кариерата? Той не го разбираше. Във всеки случай снимките вървяха особено бавно и невероятно трудно. Сам обаче, разбира се, не търсеше помощ от него, въпреки че Джоел щеше да е щастлив да му помогне.

Така че когато Сам му се обади, настоявайки незабавно да намери дубльорка за голите сцени, за Джоел това бе като пратен от бога шанс да направи нещо, каквото и да било, което да му даде възможност да получи следващата си работа — било чрез Сам, било чрез студиото.

— Трябва да е абсолютно сигурно — настоя Сам. — Никакви посредници, никакви обявления. Говоря сериозно. Можеш ли да го направиш?

— Дреболия — беше му отвърнал той.

Сега отчаяно ровеше из безразборната купчина от визитни картички и листчета, търсейки името на момичето. Онова, което онзи път му доведе Пол Грасо. Онова, с никаквото лице и с тяло, което можеше да стопи и молибден. Тогава не я беше използвал, но знаеше, че в Холивуд никой не може да си позволи да му се сърди за подобно нещо.

Ето го! Ейдриън Годовски. Исусе, какво име! Той взе телефона и излезе на верандата с изглед към басейна. Набра номера на Ейдриън.

— Ало? — каза някакъв глас. Господи, като че ли току-що се събуждаше. Кое време беше? Погледна ролекса си.

— На телефона е Джоел Гросман. Мога ли да говоря с Ейдриън Годовски?

— Кой се обажда? — Беше жена, но с толкова дрезгав глас, че отначало я сбърка с мъж. Да не беше пияна? Или може би умираше?

— Джоел Гросман. Аз интервюирах веднъж Ейдриън чрез Пол Грасо. Мисис Годовски ли е на телефона?

Последва пауза, сподирена с дълбока кашлица.

— О, да, мистър Гросман. — Гласът звучеше така, като че ли й беше трудно да говори. — Какво мога да направя за вас?

— Имам роля в един филм, малка роля, без реплики, и исках да се видя с Ейдриън по този повод. Може ли веднага да дойде при мен? — И той й даде адреса.

— Ще я кача на едно такси. Имам много лош грип, иначе щях да ви я доведа лично. — Жената отново се разкашля, като че ли да докаже това. — Ще бъде при вас след двайсет минути.

Момичето пристигна след петнайсет минути.

— Майка ми каза, че ще платите на шофьора. Тя нямаше дребни — обяви Ейдриън, стоейки на стъпала, с повдигнати към него очи.

Джоел отиде и плати на шофьора в очукания шевролет. Когато се върна, Ейдриън все още стоеше пред вратата.

— Хайде да влезем вътре — каза той. — Списъкът на участията ти у теб ли е?

Ейдриън порови в голямата си изтъркана кожена чанта и измъкна оръфано листче. Ей богу, Лос Анджелис беше място, където една актриса би представила и рентгеновата си снимка като участие във филм. Какво можеше да означава главната роля… в „Момичета в бял атлаз“? Щом е главна роля, защо нямаше име? Той се загледа в правописните грешки и кривото поле.

— Имаш нужда от импресарио.

— Имам си. Майка ми. — Тонът й беше равен и безизразен.

— Не. Искам да кажа професионалист.

— Никой не може да бъде по-верен от майката на едно момиче — каза Ейдриън със същия безизразен тон, сякаш повтаряше папагалски нещо, което бе чувала милион пъти.

Дали беше нормална? Оставяше впечатление на хипнотизирана или с леко забавено развитие, или и двете. И това предизвикваше у него изключително странна реакция. Възбуждаше го.

— Имам нужда от дубльорка за Джийн Мур и когато режисьорът ме попита, казах, че си идеална за целта. — Нищо, да пораздуе малко. — Той имаше предвид едно друго момиче, но аз съм почти сигурен, че ще ти уредя ролята. Трябват ми обаче няколко снимки. — Той замълча.

— Имам тези — каза тя и му връчи едно оръфано тесте. Той порови в него.

— Не, не. Искам да кажа по-специални снимки. Такива, където трябва да покажем цялото ти тяло. Защото ще бъдеш дубльорка на тяло. Ще играеш всички любовни сцени. И някои други неща. — Замълча, очаквайки реакция, но такава не последва. — Та съгласна ли си?

— Трябва да питам мама — каза му Ейдриън и се запъти към телефона. Краката й се движеха толкова плавно, че гледана отзад, приличаше на океанска вълна, която се отдръпва. Ако за лицето и ума й имаше какво да се желае, съвършеният й задник, стройните като на кобилка крака, невероятно фините глезени събуждаха у него само желание.

Тя говори съвсем кратко, после се върна при него.

— Добре. Мама казва, че може. — После започна да разкопчава блузата си.

— Ъъъ, виж какво. Хайде да идем на верандата — каза той. — Имам нужда от светлина.

И от малко въздух. И от фотоапарата, напомни си той и влезе в килера да го вземе.

Когато се върна, тя стоеше насред всекидневната, а дрехите й бяха струпани на купчина на един стол. Единственото нещо по нея бяха евтините, очукани бели обувки с подвити нагоре върхове, показващи част от подметката. Тялото й беше съвършено и белотата му сияеше в центъра на почти празната стая.

— Къде искате да застана? — попита тя.

— Отвън — отговори той, без да се изненадва на дрезгавината в гласа си. Тя се обърна и Джоел я последва на верандата. Именно противоречивостта на тялото й създаваше у него онова напрежение, което чувстваше, когато я гледаше — беше едновременно слаба и закръглена, с тонус и мекота, източена, но не върлинеста.

Той я сложи да позира върху един дървен шезлонг. Нямаше възглавници, но бялото й тяло на фона на грубото дърво го развълнува дълбоко и той реши, че ще въздейства и на Сам, освен ако онзи не беше от камък. Засне един филм от трийсет и шест пози. Накара я да се протегне с ръце над главата; после я помоли да хване всяка от гърдите си в ръка, после да седне. Стараеше се лицето й да го няма на повечето снимки.

— Седни сега на края на шезлонга — предложи й той. — И постави двете си ръце зад теб.

Тя го направи. Той се почуди докъде ли ще стигне отстъпчивостта й. Гледаше го спокойно, като лицето й не изразяваше нито неодобрение, нито удоволствие.

— Обвий с крак краката на шезлонга.

— Така ли? — попита тя, разтваряйки колене.

— Да — отвърна той и клекна, насочвайки фотоапарата нагоре. Генитална снимка. Какво го прихващаше? Нямаше никога да я покаже на Сам.

Усети се като съпричастен на някаква тайна, на голяма мистерия и като че ли разкривайки я на слънцето, на очите си, на обектива на камерата, той едновременно я сквернеше и боготвореше.

— Виж какво, искам да те напръскам малко с вода. Нещо против? Във филма има сцена във водата.

— Добре — съгласи се тя — само че е хладно. Не искам да се разболея като майка ми.

— Не се притеснявай. Вече почти свършихме.

Той отиде до градинския маркуч, затвори накрайника му, но пусна чешмата. Приближи се до нея, влачейки маркуча подире си като дълга опашка. Насочи накрайника към корема й и рязко го отвори.

Струйка студена вода се изви като арка на слънцето и обля плоския й бял корем. Мускулите се свиха и водата пръсна нагоре към съвършено изваяните й гърди и розовите зърна мигом се втвърдиха — едното, сочейки към центъра на Лос Анджелис, а другото право към Джоел.

— Ох — изписка тя и той пусна маркуча.

Остана да гледа как водата се стича надолу по корема й, лъщейки върху меките кафяви косми между краката й. Членът му толкова силно притискаше ципа на панталоните, че му се виеше свят.

— Искам да те чукам — простена той.

Тя стана и тръгна подире му. Той влезе, препъвайки се през отворената врата, мина през всекидневната и отиде в спалнята. Обиколи разхвърляното легло до нощното шкафче и отвори чекмеджето. Слава богу. Четири презерватива. Грабна един, обърна се, но нея я нямаше. Да не би да не беше разбрала? Идваше ли? Той се върна във всекидневната точно в момента, когато тя оставяше слушалката. Исусе! Да не беше повикала такси? Да не се беше обадила на полицията?

Тя остави слушалката. Погледна го.

— Майка ми каза, че може, стига да получа ролята — рече Ейдриън и тръгна към него.