Оливия Голдсмит
Вкусът на сезона (24)

23

БОЛНИЦА „КОСМОПОЛИТЪН“

Пациент:	Мери Джейн Моран
Застраховка:	няма
Години:	трийсет и четири
Адрес:	№74, 19-а Улица Изток Ню Йорк
Дата на раждане:	22. 09. 1958

Дата:	22 юли 1990	Стойност на операцията
Вид на операцията:	Коремна пластика
Хирург:	Д-р Силвърман	$7425
Дата:	18 окт. 199-
Вид на операцията:	Лицев лифтинг и липектомия
Хирург:	Д-р Б. Мур	$4300
Дата:	11 януари 199-
Вид на операцията:	Резекция и лифтинг на бедрата
Хирург:	Д-р Силвърман	$3830
Дата:	21 април 199-
Вид на операцията:	Пластика на клепачите
Хирург:	Д-р Б. Мур	$1540
Дата:	28 септ. 199-
Вид на операцията:	Липектомия на провиснали мишници
Хирург:	Д-р Силвърман	$1950
Дата:	28 февруари 199-
Вид на операцията:	Мастопексия и фиксиране на гръдните зърна
Хирург:	Д-р Райт	$4300
Дата:	1 април 199-
Вид на операцията:	Абразия на кожата
Хирург:	Д-р Б. Мур	$1750
Дата:	3 юни 199-
Вид на операцията:	Пластика на носа
Хирург:	Д-р Б. Мур	$4100

Из документацията на Лора Ричи

 

 

След като приключиха с всички изследвания и подготвителни процедури, Брустър Мур изготви план по дни. Предложи други двама хирурзи за някои от операциите, но той щеше внимателно да ръководи цялата програма. Повечето бяха колеги от клиниката за бедни деца, основана от него.

— Тази работа не ви ли потиска? — попита Мери Джейн.

— Не толкова, колкото разговор с някоя светска знаменитост, която идва за трети път да й направя лифтинг на лицето — отговори рязко Брустър Мур. — Искате ли да се запознаете с другата ми дейност?

Тя почувства, че основателно са я смъмрили и прие поканата. Откакто се познаваха, той за пръв път й разкриваше нещо за себе си и за своите интереси. Вече бе привикнала със студенината на хирурзите, но този човек не беше като тях. Освен характерната за хирурга увереност той притежаваше и някаква странна смесица от дистанцираност и състрадание.

При посещението на клиниката разбра тайната. Клиниката беше негова страст. Там постъпваха деца от цял свят, родени с толкова плашещи и чудовищни деформации, че много от тях бяха изоставени и направо захвърлени, за да умрат.

— Надявам се, че разбирате — обърна се към нея Брустър Мур с делови тон. — Ние сме така устроени, че реагираме на усмивката на бебето. Някои от тези деца нямат уста, с която да се усмихнат. Дори и интелигентни родители мъчно могат да привикнат с това — поясни той. — А представяте ли си какво нещастие е, когато на беден селянин в Перу му се роди такова дете?

Той я запозна с Уинтръп, канадско момче, чиито родители загинали при катастрофа със собствения си самолет. Той оцелял, но бил напълно обезобразен от обгарянията. Сега имаше ново лице, направено от кожа, взета от гърба и бедрата му.

Запозна я и с тригодишната Хилда, подхвърлена в някаква бременска църква само ден след раждането й. За една година бяха оправили заешката й устна, но все още нямаше нос.

Там бе и Раул, дванайсетгодишно момче от Хондурас, което можеше да общува само чрез умните си очи и малките си находчиви рисунки, тъй като бе родено без език и без долна челюст.

Общите помещения и стаите бяха приветливи, апаратурата бе възможно най-добрата, а операционната бе може би най-модерната в страната.

— Откъде взимате пари за всичко това? — попита Мери Джейн, докато оглеждаше апаратите, съоръженията и забързания персонал.

Доктор Мур вдигна рамене.

— Получаваме малка субсидия от държавата и доста частни дарения. Останалото идва от моите хонорари. Нали правя козметични операции на много богати и влиятелни личности — усмихна се той. — Всъщност по този начин те финансират клиниката.

— Това ме кара да се чувствам още по-жалка — каза Мери Джейн.

Той спря насред фоайето и се обърна към нея:

— Не бива. Недейте вярва на пуританската идея за предопределението или на някаква старомодна нравственост, според която външният вид е само суета. Някои неща са се променили. За вас лицето ви е ваша съдба. Тези деца тук могат да го потвърдят.

 

 

Тя имаше пълно доверие в него. Глупаво беше да се бои. В края на краищата бе медицинска сестра и бе прекарала години по разни болници. Но въпреки това болничната обстановка я изнервяше.

Първата операция бе истински ужас. Дългото пътешествие в болничната количка — по коридорите и в асансьора за посетители бе крайно унизително. Санитарят, който тикаше количката, се отнасяше към нея като към кошница с продукти в супермаркет, а иначе се държеше така, сякаш е управител на болницата и спираше да разговаря с всеки, когото срещнеше. Изпита истинско облекчение, когато стигнаха до операционната.

Може би ако оперираха не по нейно желание, а за да спасят дивота й, не би чувствала толкова остро презрението на санитарите. Още един къс месо, което щяха да режат. Като че се подхилваха саркастично: „Пластична хирургия. Егоистични капризи. Истеричка. Егоцентричка“.

Бе свалила деветнайсет килограма и вече нямаше корем, но вместо тлъстината просто да се стопи и да й остави плосък корем, на нейното място се бе появила отвратителна торба от разтеглена кожа. С помощта на коремната пластика щяха да я опънат. Операцията бе доста сериозна, но доктор Мур искаше да започнат с нея, за да остане повече време за възстановяване.

Брустър Мур й бе казал:

— Свалихте почти всичко, което бе необходимо. Но сега трябва да поддържате това тегло.

— Все още изглеждам ужасно! — Тя вдигна ръцете си и ги залюля. Излишните тлъстини се клатушкаха насам-натам.

— Ръце на прилеп. Типично.

— Така ли се нарича?

— Аха. Много описателно, нали? Но с диета това не се оправя. Необходими са гимнастика и малка хирургическа намеса. Трябва да заздравим коремната ви мускулатура. Ще срежем и скъсим мускулите, ще махнем излишната кожа, а останалата ще опънем.

 

 

Въпреки че операцията минаваше за козметична, всъщност бе много сериозна. Необходим бе десетдневен следоперативен болничен режим. Насрочиха я за седем и половина сутринта в един мрачен сив четвъртък. Вечерта преди операцията при Мери Джейн дойде санитарка, за да я „подготви“. Велики боже! Това означаваше бръснене.

— Трябва да избръснем всичко около района на хирургическата намеса, за да се намали рискът от инфекции и за да може по-лесно да свалим хирургическите конци и щипки — припяваше отегчено санитарката. Мери Джейн се утешаваше, че поне тази операция щяха да направят с пълна упойка.

Доктор Мур нямаше да я оперира лично, но той бе избрал хирурга. Дойде да я посети вечерта преди операцията и този негов жест я трогна.

— Боб Силвърман е много добър. Твоите тъкани са в добро състояние и няма да останат много белези. Но за операцията на гърдите се свързах със Силвия Райт. Тя има такъв усет за гърди, какъвто няма нито един от мъжете хирурзи, които познавам.

Докато я караха към операционната, Мери Джейн гледаше само в тавана и изброи всички лампи по коридорите. Знаеше, че би трябвало да е нервна, но инжекцията вече действаше и тя най-после загуби чувството си на вина, срам и безпокойство. Вече не я беше грижа. Санитарят спря количката пред операционната в нещо като ниша. Нямаше представа колко дълго престоя там. Минути? Часове? Или пък всичко беше минало? Към нея се доближи сестра, която й би още една инжекция.

— Сега ще влезем, мис Моран — каза тя и вкара количката през летящата врата. Бледозелена стая. На тавана имаше огромни ослепяващи прожектори. Имаше и група хора, облечени в някакви камуфлажни дрехи. Успя да се сети, че така са облечени хирурзите.

— Здравей, Мери Джейн! — обади се гласът на доктор Мур отнякъде. — Спокойна ли си?

Тя изобщо не бе очаквала, че той ще присъства на операцията.

— Напълно — измърмори тя.

— Сега бройте отзад напред — нареди й човекът с маска. — Започнете от сто!

Тя се опита да каже нещо духовито и умно, но едва се справи с броенето.

— Сто, деветдесет и девет… — не можа да се сети какво идва след това…

 

 

Слава богу, всичко бе свършило.

— Сега може да заспите — каза сестрата.

Мери Джейн се опита да благодари, но не успя да продума.

Много по-късно отвори очи, но не можеше да се движи. Устата й бе толкова пресъхнала, че усещаше езика си като парче гласпапир. Болката бе много по-лоша от всякакви стомашни болки, които бе изпитвала. Чувстваше се тъй, сякаш са я промушили с хладно оръжие. Опита се да извика някого, но от устата й не излезе никакъв звук. Заплака, но и най-малкото движение засилваше болката, затова премина на скимтене. Разрезът бе като пламтяща рана, цялата й коремна област бе скована, като да я бяха ритали в слабините милион пъти. После пак потъна в пълен мрак.

Разбра, че е спала или че се връща в съзнание. Отново отвори очи и видя, че не се намира в болничното си легло. Болката беше същата, но сега усещаше, че скоро ще се погрижат за нея, щом разберат, че се е събудила. Пак не успя да издаде звук. Не можеше да движи нито един от мускулите си. Поне засега.

Някаква ръка леко я докосна по рамото.

— Ей, искате ли да се събудите? Хайде, Мери Джейн, събудете се. Как се чувствате? — Гласът продължаваше да говори, приканваше я да дойде в съзнание. Това бе сестрата, която искаше да я изкара от упойката. Мери Джейн се опита да й помогне:

— Вода! — бе всичко, което можа да каже. Искаше да добави и „болка“, но можа само да притвори очи.

Сестрата я разбра и Мери Джейн я благослови, когато усети убождане и после болката бавно, бавно започна да се оттегля. Почувства се добре. Последната й мисъл, преди да се унесе, бе, че с първото изпитание е свършено и че я чакат само още осем.

 

 

Шевовете смъдяха ужасно. Но когато свалиха превръзките, Мери Джейн имаше корем на девойче. Тя се взираше в него очарована. Това нейната плът ли беше? Толкова гладка, толкова стегната, толкова опъната. Забрави болката, парите и мисълта, че излишната й плът е изрязана и захвърлена някъде.

 

 

Повдигането и намаляването на бюста май бе най-страшната процедура, въпреки че Брустър Мур я увери, че болката при възстановяването ще е много по-слаба, отколкото при коремната операция.

— Няма да режем мускули, само мазнини. Имате много гръдна тъкан, но тя просто е прикачена прекалено ниско върху гръдния ви кош. Утре доктор Райт ще оформи нова обвивка от кожата ви, ще я запълни с тъкан и ще премести зърната в центъра…

— Ще премести зърната? Искате да кажете, че ще ми отрежат зърната?

— Да. Мислех, че сте разбрали това. От материалите, които сте прегледали заедно с доктор Райт. — Мур въздъхна. — Тя трябваше да ви обясни. Но белезите са почти изцяло скрити в ареолите.

Мери Джейн усети, че й се повдига.

— Но ако ги преместят, те ще функционират ли? Искам да кажа… — Тя замлъкна смутено. — Ще мога ли да чувствам нещо?

— Е, с положителност няма да може да кърмите, но понякога чувствителността се възвръща. Според мен нервната тъкан не се възстановява. Това е важен въпрос. Мислех, че сте наясно по това. Разбира се, трябва да прецените дали жертвата си струва. Някои жени твърдят, че след такава операция сексуалната им чувствителност се е повишила. Според мен това произтича от задоволството и гордостта от променения им външен вид. Знаете, че съзнанието е най-важният сексуален орган.

— Но вие няма да ми оперирате съзнанието.

— Зная. И се надявам, че разбирате колко високо оценявам… смелостта, която проявихте досега.

— О, не! Смели са деца като Раул и Уинтръп или като децата, загубили половината си лице поради раково заболяване. Но съм ви благодарна за оценката. И ви предлагам сделка: доктор Райт може да ми отреже зърната, ако ми направи съвършени гърди, а вие ми оформите нос като носа на Май фон Трилинг.

— Трудна сделка ми предлагате, Мери Джейн — засмя се той. — Ще видя какво мога да направя.