Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Торбарите (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Carpetbaggers, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
ventcis (2013)
Корекция и форматиране
ventcis (2019)

Издание:

Автор: Харолд Робинс

Заглавие: Торбарите

Преводач: Ивайла Нецова

Издател: Издателска къща „М-Л“

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: „Полипринт“ АД — Враца

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9797

 

 

Издание:

Автор: Харолд Робинс

Заглавие: Торбарите

Преводач: Ивайла Нецова

Издател: Издателска къща „М-Л“

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: „Полипринт“ АД — Враца

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9800

История

  1. — Добавяне

9.

Обиколих с поглед кабинета. Разбрах, че в студиото си знаеха работата. Беше достатъчно голям, за да побере всички ни.

Дан седна в креслото вляво от бюрото, Карол, новият режисьор, до него. Рина и Невада бяха на кушетката, а срещу тях — кинооператорът. В другата част на стаята бяха гримьорът и завеждащата гардероба, стройна жена на неопределена възраст, с младо лице и преждевременно посивяла коса, облечена в семпло скроена рокля. Най-сетне от дясната ми страна седеше секретарката с неизбежния молив, надвиснал върху бележника й.

Запалих цигара.

— Всички вие видяхте пробата снощи — започнах аз. — Беше великолепна. Как се получи, че същото момиче го няма на сцената днес следобед?

Никой не отговори.

— Рина, стани!

Тя мълчаливо се изправи на крака и впи очи в мен. Огледах отново помещението.

— Как се казва тя?

Режисьорът се покашля и се засмя нервно.

— Мистър Корд, всички знаят името й.

— Да? Как е то?

— Рина Марлоу.

— Тогава защо не прилича на Рина Марлоу, а е по-скоро някаква беззадникова комбинация от Клара Боу, Марион Дейвис и Синтия Рандъл? Дяволски вярно е, че наистина не прилича на Рина Марлоу.

— Боя се, че не разбирате, мистър Корд.

Огледах се.

— Вие как се казвате?

— Аз съм Айлин Гейлърд — каза тя. — Художничката на костюмите.

— Добре, мис Гейлърд. Да речем, че вие ще ми обясните кое не разбирам.

— Мис Марлоу трябва да бъде облечена в унисон със съвременната модна линия — заобяснява тя. — Виждате ли, мистър Корд, макар че допускаме известни отстъпки по отношение на периода, през който се развива действието на филма, като цяло кройката трябва да бъде в крак с най-новото в момента. Жените ходят на кино да видят именно това. Филмите създават модния стил.

Изгледах я косо.

— Стил или не, мис Гейлърд, безсмислено е една жена да се превръща в момче, за да бъде в крак с модата. Никой нормален мъж не би се заинтересувал от подобна фигура.

— Не вини мис Гейлърд, Джонас. Аз я накарах да постъпи така.

Обърнах се към Невада.

— Ти ли й каза?

Той кимна.

Рано или късно, това беше неизбежно. Заговорих с леден глас:

— Сега играят моите пари и уговорката бе, че аз ще съм шефът. Затова отсега нататък ти си гледай своята роля. Всичко останало е мой дерт.

Невада сви устни и дълбоко в очите му видях, че е засегнат. Извърнах се, за да не го гледам. Рина гледаше пред себе си, странно безучастна към всичко наоколо.

— Рина! — Тя се обърна към мен с изпълнени с апатия очи. — Иди в банята и измий всичките мазила от лицето си. Сложи си обикновения грим.

Рина мълчаливо напусна стаята, а аз отидох до бюрото и седнах зад него. Никой не проговори, докато тя не се върна с чувствена широка уста, пълните устни и вежди, следващи естествената извивка на челото. Косата й се разпиляваше като бяло злато по раменете, но все още имаше нещо не както трябва. Под халата тялото й беше една плоска, права линия.

— Върни се и махни това, с което са те стегнали!

Все така мълчалива, тя безропотно изпълни нареждането ми. И когато дойде отново в стаята, беше вече Рина. Никой не можеше да отрече, че под халата имаше истинска жена.

— Сега е вече друго — казах аз. — Ще снемем тези сцени наново.

Рина кимна и се обърна. Гласът на мис Гейлърд я спря.

— Не можем да я снимаме така.

Погледнах я.

— Какво казахте?

Мис Гейлърд се изправи.

— Не можем да снимаме така. Бюстът й подскача.

Разсмях се.

— Че какво от това? Циците трябва да скачат.

— Естествено — каза бързо художничката. — Обаче на екрана всичко е преувеличено. — Тя погледна кинооператора. — Така ли е, Дий?

Кинооператорът кимна.

— Права е, мистър Корд. Никак няма да изглежда естествено.

— Ще трябва да й сложим някакъв сутиен — каза мис Гейлърд.

— Добре. Идете и вижте какво може да се направи.

След минутка двете се върнаха от банята. Тръгнаха към мен. Сега беше по-добре от първоначалния вариант и все пак не изглеждаха така добре, както когато бяха свободни. Просто не ми харесваше.

Станах и се запътих към Рина.

— Чакай да видя!

Рина ме изгледа с подчертано студен поглед. Невъзмутимо смъкна халата от раменете си, задържайки го на извивката на лактите.

— Извий се наляво — казах аз. — А сега — надясно.

Пристъпих назад и я огледах. Най-после разбрах. Щом се обърнеше, сутиенът дръпваше назад и я сплескваше и това именно придаваше неестествения вид на гърдите й. Погледнах художничката.

— Какво ще стане, ако махнем презрамките?

— Да опитаме — сви рамене Айлин Гейлърд. Присегна и свали презрамките. Рина остана, впила поглед в някаква далечна точка над рамото ми.

— Обърни се сега! — Сутиенът пак се врязваше в гърдите й. Н-не, не — казах аз. — Все още не ми харесва.

— Мога да опитам едно нещо.

— Добре — съгласих се аз.

След няколко минути пак се върнаха. Рина носеше някаква измишльотина, поръбена с тел, във формата на малък корсет, само дето не стигаше до бедрата. И като се движеше, гърдите й не мърдаха. Виждаха се, но изглеждаха, сякаш бяха моделирани от гипс.

Погледнах художничката.

— Няма ли начин да срежем някои от теловете?

— Мисля, че така изглежда добре, мистър Корд. Във всеки случай, не виждам защо трябва да се тревожите за линията на бюста. Краката й са хубави и се вижда доста от тях.

— Мис Гейлърд, тъй като не сте мъж, не очаквам да разберете идеята ми. Мога да видя колкото искам крака, като вървя по улицата. Отговорете на въпроса ми, моля!

— Не, не можем да прережем телта, мистър Корд — отвърна тя все така учтиво. — Ако го сторим, все едно че не сме сложили нищо. Няма да има какво да ги крепи.

— Може би ако ви покажа какво искам, ще измислите нещо. Махни го, Рина! — казах аз и пристъпих към нея.

Рина се изви настрана апатично. Когато пак се обърна, измишльотината беше в едната й ръка, а с другата придържаше пеньоара загърнат.

Взех дивотията и я хвърлих на бюрото. Поставих ръце върху дрехата на Рина и я изтеглих надолу, докато се оформи един квадрат пред гърдите, точно над зърната. Гърдите и изплуваха като две пълни бели луни под тъмните ми сбити юмруци.

— Виждате ли идеята ми?

Може би тя не, ала в стаята нямаше нито един мъж, чиито очи да не бяха ококорени.

— Вие искате нещо невъзможно, мистър Корд. Рина, е едро момиче. Номер четиридесет и четири „С“. Не съществува сутиен, който да поддържа подобен бюст по този начин. Аз съм художничка, мистър Корд, а не инженер-конструктор.

Оставих Рина да си наметне робата и се обърнах към мис Гейлърд.

— Благодаря ви — казах аз и се насочих към телефона. — Това е първата умна мисъл, която чувам от започването на това заседание.

 

 

Мориси пристигна след по-малко от двадесет минути.

— Имам един малък проблем, Мориси. Нужна ми е вашата помощ.

Вълнението му постепенно се стопи и той се огледа колебливо.

— На ваше разположение, мистър Корд.

— Стани, Рина! — казах аз. Тя бавно се изправи и тръгна към нас. Очите на Мориси се ококориха зад очилата. Драго ми беше да видя, че освен от самолетите можеше да се вълнува и от друго.

— Не съществувал сутиен, който да ги обуздае така, че хем да не се друсат — обясних аз, — хем да стори това.

Той се обърна към мен шокиран.

— Вие се шегувате, мистър Корд!

— Никога в живота си не съм бил по-сериозен.

— Но… аз си нямам понятие от сутиени. Аз съм авиоконструктор — запелтечи той, целият порозовял.

— Именно за това ви извиках — спокойно отвърнах аз. — Сметнах, че след като конструирате самолети, издържащи на хиляди килограми напрежение, би следвало да можете да изобретите една такава дреболия, която да придържа чифт едри цици. — Обърнах се към художничката. — Запознайте го с подробностите, които са му необходими.

Мис Гейлърд изгледа мен, после Мориси.

— Може би ще бъде по-добре, ако поработим в моя кабинет в гардеробната. Там имам всичко, от което бихте се нуждаели.

Мориси бе впил поглед в гърдите на Рина, докато художничката говореше. За миг ми се стори като парализиран, после той се обърна:

— Мисля, че ще мога да направя нещо.

— Знаех, че ще успеете — усмихнах му се аз.

— Естествено, не обещавам нищо. Но проблемът е доста внушителен.

Запазих сериозно изражение.

— Доста — заявих тържествено аз.

Мориси се обърна към художничката:

— Случайно да ви се намира шублер?

— Шублер? За какво ни е шублер?

Мориси я изгледа учуден.

— А как иначе бихме могли да измерим дълбочината и обиколката?

Тя го изгледа стъписано за миг, след което го улови под ръка и го поведе към вратата.

— Сигурно ще намерим при техниците. По-добре елате с нас, Рина.

Мориси се върна след по-малко от час. Влезе, размахвайки лист хартия.

— Мисля, че сполучихме! Наистина беше съвсем просто, след като намерихме точката на напрежението. Тежестта на всяка гръд дърпа настрани. Това ще рече, че първоизточникът на напрежението пада между двете, точно в центъра на разделянето.

Втренчих се в него. Езикът му бе странна смесица от техническа и шивашка терминология. Но той бе толкова погълнат в обясненията си, че не обърна внимание на погледа.

— След това цялата работа се сведе до намиране на компенсация. Трябваше да се сетим за начин да използуваме напрежението, което само по себе си да държи устойчиво гърдите. Вмъкнах тел във формата на „V“ там, където гърдите се разделят, използувайки принципа на окачването. Разбирате ли ме?

— Надхвърляте възможностите ми.

— Знаете ли принципа, използуван при висящите мостове?

— Смътно — поклатих глава аз.

— Съгласно този принцип, колкото повече напрежение упражнява масата върху себе си, толкова повече напрежение се създава за поддържането й на място.

Кимнах. Макар че не го разбирах напълно. Пък и не ме интересуваше кой знае колко. Вълнуваше ме единствено да разбера дали ще има резултат.

Не чаках дълго за отговора. Рина влезе в кабинета малко след това, последвана от Айлин Гейлърд. Небрежно пусна робата да падне на земята и остана само по вече коригираното си бельо.

— Пристъпете към мистър Корд — каза художничката.

Рина бавно пристъпи към мен. Не можех да сваля очи от нея.

Най-изкусителният чифт гърди, за които един мъж би мечтал да положи глава. Спря пред бюрото и ме изгледа. Проговори за пръв път този следобед:

— Е?

Усетих усилието, което ми струваше да вдигна очи и да я погледна в лицето. Нейните очи бяха студени и пресметливи. Тази кучка винаги знаеше какво влияние има върху мен. Накани се да се обърне.

— Само още нещо, мис Гейлърд — казах аз. — Когато утре започнем снимките, искам я в черно бельо, вместо в това, бялото. Нека всеки да разбере, че е курва, а не девствена младоженка.

— Да, мистър Корд. — Айлин пристъпи към бюрото с грейнали очи. — Наистина вярвам, че с мис Марлоу ще наложим нов стил. Освен ако не греша напълно, след появата на филма жените по целия свят ще искат да й подражават.

Ухилих се насреща й.

— Не ние диктуваме модата, мис Гейлърд — казах аз. — Жените са си жени много преди вие и аз да се родим.

Тя кимна и се запъти да излезе. Огледах залата. Съвещанието бе свършило и всички си затръгваха. Невада вървеше последен и аз го повиках.

Той се върна към бюрото. Обърнах се и погледнах секретарката. Тя продължаваше да седи на стола, запълнила бележника си със стенографски завъртулки.

— Какво сте писали толкова? — запитах аз.

— Протокол на съвещанието.

— За какво?

— Правило на компанията — изчурулика тя. — Протоколите на всички административни съвещания се записват и се размножават.

— Я ми дайте този бележник. — Задържах го над кошчето за отпадъци и поднесох клечка кибрит. Когато пламъкът хвана, аз го пуснах и я изгледах.

Тя ме зяпаше с ужасени очи.

— Сега си измитай дебелия задник оттук — казах аз — И ако някога чуя, че протоколи от заседания в тази зала са излезли извън тези четири стени, ще си търсите друга работа.

Невада се усмихваше, когато се обърнах към него.

— Прощавай, не трябваше да ти говоря така, Невада.

— Няма нищо, младши. Имах нужда от запушване на устата.

— В този град има куп хора, които ме считат за глупак и мислят, че съм се задънил в загубена сделка. Ти и аз знаем, че това не е вярно, но аз трябва да спра тези приказки. Не мога да си ги позволя.

— Разбирам те, младши. Баща ти беше същият. Намесеше ли се той, имаше само един шеф.

Изведнъж почувствувах колко сме се отдалечили. За миг ме облада чувство на носталгия по детството, когато винаги можех да присегна към Невада за сигурност. Вече не беше така. Беше точно обратното. Невада разчиташе на мен.

— Благодаря, Невада — казах аз и се насилих да се усмихна. — И не се безпокой. Сега вече всичко ще се оправи.

Той се обърна и аз го наблюдавах как излиза от кабинета. Малко след това влезе Дан Пиърс. Взех цигара и я запалих.

— По това, дето говорихме тази сутрин. Мисля, че трябва да променим сценария. Най-добре е веднага да повикам сценаристите.

Той се ухили многозначително.

— Вече го сторих.