Сергей Герджиков
Скалните манастири край Русенски Лом

12.04.2010

Планинар съм и обикалям планините на родината и по света от десетки години. Не съм развивал възприятие за равнината. Познавам Тракия и рядко съм я възприемал като красива, само някои кътчета с вода, дървета и хълмове.

Но Дунавската равнина е нещо друго. В България всички планини и равнини са различни една от друга като колекции от подбрани форми, събрани и наредени в приказна комбинация. Както Рила е различна от Пирин, така и Тракия е различна от Дунавската равнина. Тук прави линии разделят свежо разоран чернозем от яркозелени площи, засети навярно наесен. По долчинките са накацали храсталаци, щедро напръскани с бели и жълти цветове, а от тях се точат плавно нагоре и надолу овалите на хълмовете. По земята се стелят сенки на облаци и променят цветовата гама.

Знам, че по тези поля през лятото ще блеснат златни жита и милиони яркожълти слънчогледи ще гледат небето.

На 20 километра на юг се отбива пътя за село Иваново със скалния манастир „Архангел Михаил“. Пътят се вие и постепенно разкрива пролом под равнището на хълмовете, завинаги скрит от погледа на нищо неподозиращия пътник по линията Русе — София. Мястото е резерват и е под закрилата на ЮНЕСКО. Скоро стигаме отвесната скала с кацналото балконче с прозорче на около 50 метра над пътя. Караваната с маси и столове пред скалната църква не е празна. Момичето се усмихва, поздравяваме се, а екскурзоводът ни следва по стълбището нагоре.

Скална църква „Света Богоридица“ и скален манастир

Църквичката „Света Богородица“ е много малка, но цялата е изписана със сюжети от Библията, сред които се откроява Преображението: Иисус излъчва светлина във формата на звезда с четири лъча на планината Тавор, а учениците му са паднали ничком. Ктиторът явно е бил Иван Александър, защото е изписан със съпругата си Теодора. Човекът е учтив и ни предлага отстъпка за вход, ако си купим два диска с български забележителности.

След това излизаме на панорамната скала.

Това място приковава. Издължена тясна скална платформа е издигната високо и отвесно над долината. Кацнали тук, оглеждаме панорамата в цял кръг. Напред високо е плавната линия на дунавската равнина, а този циркус е изрязан като с гигантски нож като няколкокилометров вдлъбнат кръг. Стените на този циркус са бяло-жълт варовик, прояден от безбройни дупки. Тези именно дупки са били обиталища на монасите от манастира, създаден по време на Второто Българско царство. И сега за мен това би било идеалното място да избягаш от суетата, но изглежда, че в наше време сме още по-силно впримчени, защото малко са отшелниците, а тук съвсем няма. Днес дупките са обиталища на скални птици, сред които е забележителен египетският лешояд. В дъното реката лъкатуши сред зелени поляни и на места е затулена от високи акации.

* * *

Седемстотин години ни делят от времето, когато тази местност е била оживена от монаси-исихасти, намерили най-силното място за търсене на Бога. И аз бих живял тук, ако можех.

Дори царе са ставали отшелници, за да завършат дните си в тази приказна долина, пълна с живот и енергия. Надпис говори, че „цар Георги“ (вероятно Георги I Тертер, 1280–1292), е живял до смъртта си тук. В скалните ниши са изписани „Успение Богородично“, „Възнесение“, „Слизане в Ада“. В местността „Писмата“ е изписан ктиторския портрет на цар Иван Асен II.

* * *

Тук е място за съзерцание, медитация и мощно пречистване на ума. Трудно е да си тръгнеш. Поемаме с въздишка по пътеката надолу, по храсти и дървета висят окачени мартеници. Стигаме до колата си на паркинга, не се отказваме от прясно опечените кюфтета, които обаче увиваме за малък пикник.

Пикникът ни е край реката, в близост до стадо овце и кози, срещу отвесна жълта канара.

Тревата кани да седнеш и да се потопиш изцяло в светлата тишина, ромоленето на реката и приглушените хлопки на пасящото стадо. Тук всичко ни е вкусно.

Басарбовски манастир

Басарбовският манастир е изцяло високо в скалата над долината. Построен е в пещера. До него води изсечено каменно стълбище, изсечено от отдаден монах.

Манастирът се намира в долината на река Русенски Лом на 10 километра от Русе. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.

* * *

Обителта води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.), но най-ранните данни датират от османските данъчни регистри от XVI век. Най-известният обитател и вечен игумен е Свети Димитър Басарбовски. Още Паисий Хилендарски го споменава в своята „История славянобългарска“. По времето на Руско-турската война (1768–1774) мощите на светеца са пренесени от ген. Иван П. Салтиков в Букурещ и поставени в митрополитската, а днес патриаршеска църква „Свети Свети Константин и Елена“ на 13 юли 1774 г. Там те са и до днес. През 1937 година в манастира се настанява монах Хрисант и започва да го обновява.

Тук са изписани прекрасни стенописи и издялани бюстове. Впечатлява пещерната църквичка и килиите на монасите.

* * *

А панорамата е удивителна. Вижда се на десетки километри зелената хълмиста равнина, прорязана от чудната река Русенски Лом.