Серия
Книгата на Дийкън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Book Of Deacon, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

* * *

Далеч на север, в зле осветена стая изчакваха двама души. Първият — висока и грациозна жена елф в украсена броня, стоеше с лице към закрита от огромна карта стена. Държеше шлем под мишница, а върху лицето й бе изписано притеснение, примесено с нетърпение и преобладаващ гняв. Зад нея, разположен зад голямо бюро, стоеше благородник. Чертите му бяха застинали в маска на спокойствие, а дрехите му бяха от най-скъп плат. Поведението му го правеше по-подходящ да седи от дясната страна на някой крал. Пред него бяха пръснати множество запечатани документи, депеши, кодирани съобщения и декларации. Бе събрал пръсти пред лицето си, а очите му бяха насочени към пода.

— Винаги ли се бави толкова? — сприхаво запита жената.

— Търпение, генерал Телоран — отвърна той.

Елфът въздъхна и отново се обърна към картата. Тя изобразяваше целия континент, макар да нямаше нужда. Горната третина на картата, представяща Северното съглашение, бе отрупана с фигури и щрихи, отразяващи всички възможни аспекти на провелите се през тази година боеве. Под тях, тънката линия на фронта бе почти закрита от усърдно вписани числа. Оставащата част, изобразяваща огромното кралство Тресор, бе недокосната. Генерал Тригора Телоран, бивш полеви командир, прокара пръст по картата, проследявайки бледа линия край фронта. Цяла вечност не бе съзирала врага, истинска битка.

— Завоювахте ли обратно Орин Ридж? — запита тя.

— Понастоящем съществуват по-неотложни неща — изморено отвърна мъжът.

— При цялото ми уважение, сър, докато не бъде спечелена, войната получава превъзхождаща важност над всичко — отговори Тригора. — Намираме се твърде далеч от бойната линия. Дори и с Димънтовите методи, достигащата до нас информация е вече остаряла. Не биваше да напускаме Теритал, генерал Багу. Трябва…

Отварянето на вратата я прекъсна. През нея влезе слабоват мъж. Бе облечен подобно на Багу, макар че изтънчените одеяния му бяха прекалено големи. Неговите черти не бяха тези на благородник. Наместо непроницаем лик, лицето му изразяваше остра увереност, примесена с отегчение, сякаш вечно му пречеха да положи по-плодотворни усилия. На гърба си носеше жезъл със скъпоценни камъни. Ремъците му бяха груби, видимо носени с намерението да изразят презрение към изтънчените одежди. Жезълът имаше металически отблясък, а скъпоценните му камъни пораждаха у случайния наблюдател усещането, че е гледан. В ръцете си носеше купчина хартия.

— Генерал Багу… — поде той, обръщайки се бавно към елфа. — Телоран…

Не направи опит да скрие неприязънта, с която изрече второто име.

— Генерал Димънт — отвърна тя.

— Какво ще докладвате, генерале? — попита Багу с равен глас.

— Разполагаме с известни потвърждения. Мечът бе намерен и е бил предаден. Намерилото го момиче е било заловено и в момента е на път към… кабинета на генерал Епидим — обясни Димънт.

— А оръжието? Разполагаме ли с него?

— Не. Вярваме, че все още се намира в ръцете на наемника. И момичето не бе предоставено от него. Наложи се да бъде заловено — отвърна Димънт.

— Това се очакваше. На наемните убийци не може да се има доверие! — заяви Тригора, в чийто глас се долавяше гняв.

— Много добре. Генерал Телоран, съберете половината от своите Елитни. Задачата ви е да откриете къде точно е бил намерен мечът, да проследите пътя му и този на момичето. Намерете и идентифицирайте всеки, който би могъл да е говорил с девойката. Когато се убедите, че задачата е изпълнена изцяло, открийте меча и го донесете в Северната столица.

— Слушам, сър! — отговори генерал Телоран.

— Вървете! Димънт, вие останете.

След като взе листовете, съдържащи подробности относно откритията на Димънт, Тригора се отдалечи с целенасочена крачка. Прекоси прага и се озова в обширната тронна зала на замъка Верил. В единия й край се намираше престолът, в момента празен, тъй като особата се занимаваше с държавни дела. В другия край се намираха масивните двери, отвеждащи към градината.

Генералът си сложи шлема и пое към нея, все още съзирайки в ума си картата на Багу, обмисляйки евентуалните маршрути. Бавно, щателно прецени нужните действия. Тук пехота. Там кавалерия. Обсадни машини в готовност на тези места. Да. Когато приключи с тези отегчения, когато Съглашението бъдеше прочистено, тя щеше отново да се върне на фронта. И щеше да бъде готова.