Серия
Книгата на Дийкън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Book Of Deacon, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

* * *

На следващия ден Миранда последва нормалната си рутина. Дийкън, закусвайки с нея, бе развълнуван да узнае, че Калипсо възнамерява да включи и него в обучението. За известно време говори разпалено какви сиви магии можел да й преподаде, които щели перфектно да се смесят с водните. Ентусиазмът му бе заразен, така че по времето, когато двамата се отправяха към езерото, девойката бе повече развълнувана от нещата, които той щеше да й предаде, отколкото от плануваното от Калипсо.

Ала Мин беше на друго мнение. Не беше глупава и когато стана ясно, че отново са се отправили към проклетото езеро, тя скочи пред тях, разпервайки криле, за да запречи пътя им.

— Какво става? — попита Дийкън.

— Откакто преминахме водопада, мрази водата. Опитва се да ме спаси от нея.

— О! Доста благородно, макар и заблудено. Наистина няма от какво да се притесняваш. Не може да те нарани, ако не й позволиш — каза Дийкън, насочвайки последния си коментар към дракончето.

— Смятам, че тя се опитва да направи точно това. Няма да позволи на водата да ме нарани — рече Миранда.

— М-да. Тогава нека посетим Лейн! — изрече Дийкън със странен тон и смигване.

Двамата закрачиха към колибата на малтропа. Мин ги последва няколко крачки, но спря.

— Хайде! Да му идем на гости. Обещавам, няма да се бием — каза Миранда.

Дракончето погледна въпросително към приятелката си. Сетне се обърна към мястото, където тя и Дийкън бяха стояли. Подуши любопитно.

— Ела! — прикани я Дийкън.

Мин замахна към празното място с опашката си. Тя изплющя, очевидно ударила нещо. Невидимостта, както и двете илюзии, изчезнаха. Дийкън болезнено подскачаше на един крак, а Миранда се смееше.

— Хитро малко създание. Всяко друго животно би последвало илюзиите. Добре ще е да помисля за прикриване на истинската миризма и създаване на мнима. Трябва да ти благодаря за демонстрацията на слабостите в метода ми — рече младежът.

С известни усилия, тримата стигнаха до езерото. Миранда стори всичко по силите си, за да увери Мин, че водата е безопасна.

— Позволи ми да демонстрирам! — рече Дийкън.

Нагази във водата, потъвайки до пояс. Мин наблюдаваше внимателно.

— Видя ли? Нищо ми няма! — каза младежът.

— Мин, гледай мен. Обещавам ти, че нищо лошо няма да се случи. Когато вляза във водата и се убедиш, че е безопасно, ти също може да дойдеш. Тогава ще знаеш, че няма от какво да се страхуваш и вече няма да имаме този проблем — каза Миранда.

С най-голямо колебание, Мин пристъпи настрана, за да позволи на приятелката си да нагази до Дийкън. Миранда бе поохладена, но остана невредима. Когато минаха още няколко мига, в които нищо не последва, Мин започна да се приближава предпазливо до водата. Докосна повърхността и отскочи назад от внезапния студ. След като отново насъбра кураж, доближи ръба на езерото и потопи лапа. Едва бе разкъсала повърхността, когато Миранда и Дийкън внезапно изчезнаха под водата.

Мин отскочи назад. Когато приятелите й не се появиха, тя се паникьоса, издигайки се във въздуха, плъзвайки се над езерото. Виждаше двамата човеци да плуват край дълбината, влачени от вчерашната русалка. Когато достигнаха средата, водното създание докосна медальона си и двамата се отпуснаха на дъното.

— Защо направи това?! — смъмри я Миранда.

— Вие просто си стояхте във водата. Дневната светлина е ограничена, трябва да се възползваме пълноценно от нея — рече Калипсо.

— Но Мин бе започнала да се убеждава, че водата е безопасна. Дръпвайки ни така, можеше да си морско чудовище. Обещах й, че нищо няма да се случи! — каза девойката.

— Според мен тя знае, че всичко е наред. Погледни! — изрече русалката, сочейки към повърхността.

Миранда вдигна глава. През гънещата се вода видяха Мин да се рее над езерото, гледайки надолу с копнеж.

— Да му се не види. Картофите ми! — рече Дийкън, осъзнавайки твърде късно, че двете донесени като награда за добро поведение грудки се носят към повърхността.

Мин ловко ги сграбчи.

— Не си си ги заслужила! — викна той подире й.

— По някое време ще се умори и ще кацне. Сега, преди да се потопим в обучение, смятам, че е крайно време да поговорим. Ученето на магия е прекрасен начин за оползотворяване на деня, но добрият разговор е храна за душата. Открила съм, че след оживен бъбреж се чувствам далеч по-подготвена да заклинавам, убедена съм, че и вие ще се присъедините към мнението ми. Е, откъде ще започнем? Имаш ли някакви въпроси към мен? — запита Калипсо.

— Чудех се… — заговори Миранда, поглеждайки разтревожено към Мин, която тъкмо прехвърчаше отново.

— Да, какво? — подкани я русалката.

— Как точно си се озовала тук? Зная, че останалите или са били родени в селото, или са влезли през пещерата. Ти не би могла.

— Не бих? Несъмнено знаеш, че въпросната пещера е наводнена през по-голямата част на годината. Докато се източва, част от водата намира пътя си до началото на пещерата под формата на поток. Повечето вода преминава през лабиринт от тунели и пещери, които целогодишно са наводнени. Поне една такава пещера е свързана с океана откъм земната страна на изключително коварна скална формация, прорязваща почти целия бряг.

Изследвах въпросната пещера и попаднах в тогава наводнената главна част. Проходът не остана потопен достатъчно дълго, за да намеря обратния път. Докато водата се оттичаше, бях принудена да се отдалечавам все повече и повече, докато не попаднах в загладения вир под водопада. За своя изненада се намерих в това прекрасно малко езеро и оттогава живея щастливо тук. Не мога да кажа, че не ми липсват останалите от водния народ, но за нищо не бих разменила наученото и видяното тук.

— Наистина? Удивително! — рече Миранда.

— О, но само аз говоря. Собствения си глас мога да чуя по всяко време. Нека чуем за теб — каза Калипсо.

Миранда разказа живота си вероятно за стотен път от пристигането. Дийкън постоянно посягаше към книгата си, за да открие бележките си върху темата. Дори и под водата я държеше наблизо, създавайки половин дузина заклинания, които да я предпазят. Когато историята достигна до пристигането на Миранда в селото, Дийкън говореше повече от нея, толкова развълнуван беше. И още по-добре. Девойката не можеше да разказва за постиженията си, без да се почувства като самохвалка. Дийкън приключи с подробно описание на инцидента с Черупката.

— Черупката. Страховит лудак. Ела, Миранда! Да видим този белег.

Момичето показа тънкия бял белег, поставил начало на нелепото й пътуване.

— Ах! Да! Точно както си го представях. Изчистен, елегантен. Дело на духовете — или на боговете. Кажи, Дийкън, знаем ли какво означава, че момичето носи белега, а не е било родено с него?

— В последните предсказания на Черупката има редица фрази, които изглежда загатват за това — рече Дийкън, отваряйки на привидно произволна страница. — Да, ето. „Белег двойно плът и избелял принадлежи на дърводелеца“, „Щемпел от бяло краси онуй, що всеки ще види“. Такива неща.

— Разбирам… е, със сигурност това изяснява нещата! — изръмжа Калипсо. — Честно, духовете биха могли да бъдат по-конкретни в съобщенията си. Ако наистина искаха да знаем какво казват, щяха да го изричат по-ясно. Е, без значение какво означава белегът, най-добре да сме сигурни, че ще развиеш пълния си потенциал. Да започнем урока! — реши Калипсо.

Заформилата се вчера рутина щеше да направи следващите две седмици най-приятното време от пристигането на Миранда. Като се изключи това, че трябваше буквално да моли Мин за разрешение да се потопи, както и неизбежните номера, погаждани от Калипсо, девойката си прекара възхитително. В ранните уроци Дийкън и Калипсо участваха по равно. Но с напредването на дните русалката позволи на Дийкън да прави каквото си иска, а тя предпочете да гледа и да се намесва на удачните места.

Всеки урок приключваше край ръба на езерото, където младежът се проявяваше. Учеше я да повдига водата, като я изпъва с енергия по начина, по който би плъзнала ръката си в ръкавица. Постепенно девойката установи, че е в състояние да оформя повдигнатата вода в различни форми. Всеки ден, разбира се, приключваше с уроците й при Лейн, които продължаваха да стават по-предизвикателни и объркващи с всяка безплодна битка, но дори и тренировките не бяха изцяло неприятни. Поне й доказваха, че може да удържа атаките на опитен боец, който по това време не я щадеше особено.

Краят на втората седмица указваше началото на уроци, които щяха да бъдат проведени изцяло на сушата, тъй като Миранда щеше да прави обратното на упражняваното преди. Наместо да извлича въздух от водата, сега трябваше да извлича вода от въздуха. Това й създаваше големи проблеми. Калипсо стоеше на брега, напътствайки я и използвайки Дийкън за свои ръце.

— Не разбирам защо не си създадеш временен чифт крака. Така постъпваше с останалите си ученици — каза Дийкън.

— Да, но по моя преценка това е по-лесно. Не, не, Миранда, не така. Трябва да приведеш тояжката по-ниско, за да може енергията да се лее по-плавно. Дийкън, покажи й.

— Тя е права, нужно е да е по-ниско, а другата ти ръка трябва да е повдигната. Остави място за кълбото вода. По-късно ще можеш да й придадеш каквато пожелаеш форма, но точно сега трябва да се съсредоточаваш върху магията, не върху нужната ти енергия — каза младежът.

— Мога да й кажа. Помолих те да й покажеш! — рече русалката.

Дийкън стоеше до Миранда и насочваше ръцете й. Направо се тресеше, когато я докосваше, бързо отдръпвайки крайници, когато захватът на девойката бе правилен.

— Ето… приблизително така трябва да бъдат — рече той, запъвайки се и изглеждайки леко задъхан.

За пръв път, откакто го познаваше, Дийкън не демонстрираше красноречие. Беше се изчервил. Миранда усети, че и по нейните страни е плъзнала лека червенина. Калипсо забеляза и се ухили. Момичето отново опита заклинанието, но откри, че се затруднява. Русалката промени лицето си в усмивка и направи знак на Дийкън. Когато младежът се приближи до нея, тя прошепна нещо в ухото му.

— Но защо? — отвърна той.

— Е, съгласен си, не е ли така? — рече Калипсо.

— Разбира се, но не мога да си представя, че тя вече не знае.

— Не мислиш ли, че най-добре да си сигурен?

— Предполагам — каза младежът, обръщайки се към Миранда. — Миранда, очарователна си.

Девойката усети топлина да изпълва лицето й.

— Благодаря ти! — отвърна тя.

— О, няма за какво да ми благодариш. Просто казвам истината. Наистина не разбирам защо Калипсо смяташе, че бе нужно да го казвам.

Русалката се засмя.

— Имаш дълбоки познания в множество области, Дийкън, но все още има какво да научиш. Достатъчно за днес. Разполагаме с предостатъчно време, за да усвоиш магията.

— О, не! Едва тази сутрин се сетих. Може да не разполагаме с толкова време — каза Дийкън.

— Че защо? — запита Калипсо.

— На първия ден от този месец имаше пълнолуние — рече той.

— Така ли? Не съм обърнала внимание. Колко вълнуващо.

— Какво искаш да кажеш? Какво общо има това? — пожела да узнае Миранда.

— Ще има друга луна преди края на месеца. Синя луна! — каза Калипсо.

Дийкън заговори в отговор на питащия поглед на девойката:

— Споменавал съм за това и преди. Трябва да съм. Нощ, в която мистичните енергии са най-силни. Магични дела, невъзможни по друго време, са постижими, когато луната е във връхната си точка в тази нощ. Традиция е тогава да призоваваме същество, описано подробно в пророчеството. Създадено е от самите елементи, със сигурност едно от Избраните. Представлява единственото изключение от правилото ни за призоваване. Но не ще се появи, освен ако използваната за призоваването му сила не е повлияна от силата на друг Избран.

Още от съществуването на това място въпросната церемония служи като тест за присъствието на някой от Избраните сред нас. Би било престъпление да не участваш в церемонията! — каза Дийкън.

— А дотогава трябва да бъда елементален майстор, ако искам да взема участие — припомни си Миранда.

— Именно. Ще трябва да приключиш обучението си с мен и да преминеш последния си изпит към края на следващата седмица. Наистина ще трябва да побързаме. Проклятие. Най-сетне получавам обучаема с характер, а трябва да я претупам по-бързо от всички досега. Някой там горе си играе с мен! — каза Калипсо. — Както и да е. Миранда, тази нощ си почини по-добре от обичайното. Утре ще работим по-интензивно. Наслаждавай се. Дийкън, би ли поостанал? Трябва да обсъдя нещо с теб.

Миранда се отправи към дома си, а младежът остана.

— Какво искаш да обсъждаме? — запита той.

— Търпение… — каза Калипсо, чакайки Миранда да се отдалечи достатъчно. Когато със сигурност можеха да разговарят нечути, русалката продължи. — Ти я харесваш. Не само като колега.

— Ами… — поде той.

— Това е наблюдение, не въпрос. Тя също те харесва. Зная, че няма да разкриеш чувствата си така лесно, затова позволи ми да ти дам съвет. Ако усещаш, че искаш нещата между двама ви да се задълбочат, покани я да гледате отварянето на пещерата след засушаването на водопадите. Има нещо в онова място. Там се срещнаха родителите ти. И не само твоите. Сега върви. Помисли си!