Джоузеф Р. Лало
Белязана (42)

* * *

Следващите дни донесоха нова рутина. Будеше се, закусваше и играеше с Мин за около час. Дракончето бе станало способен летец. Веднъж издигнала се, можеше да се задържа във въздуха безкрай, а не след дълго не се нуждаеше от покрив, за да излита. След като Мин прекрати летенето заради умора или отегчение, Миранда се отбиваше у Дийкън за евентуални съвети, преди да се отправи към дома на Криш.

Веднъж озовала се там, започваше да изучава поредната стъпка от дългия низ земни магии. Напук на езиковата бариера, Криш беше много добър учител, успявайки да я напъти как да подобри контрола си върху силата и посоката на трусовете, да определя различните уникални характеристики на всеки тип пръст, дори как да помага на растенията да растат по-бързо, по-големи и по-здрави. Последната тема бе трудна и приключването й отне близо три седмици. За това време Миранда откри, че вече разбира странния му език достатъчно добре, за да не разчита изцяло на мимики.

Най-мъчително бе времето й с Лейн. Трябваше да измине повече от седмица, преди Мин най-сетне да се убеди, че Лейн и Миранда не се бият с гняв. Но това не бе съвсем вярно. Извинението на Миранда не бе предизвикало никакъв отговор. Малтропът се биеше почти в пълно мълчание. Бе успяла да проведе две добри контраатаки, на разстояние няколко дни една от друга, но те се различаваха от останалите й постижения. Бе ги постигнала не толкова в момент на прояснение, колкото благодарение на някакъв нов инстинкт, който развиваше. Бяха почти механични. Единственият коментар на Лейн по темата бе, че точно така трябвало да бъде.

Още по-изморяващ бе фактът, че с всеки изминат ден тренировките с малтропа ставаха все по-трудни. Бързината и точността на движенията му се увеличаваха с всяка сесия. Поддържаше нивото си точно над нейното. Не след дълго чистите възможности за атака изчезнаха, а мигновените възможности за контраатака ставаха все по-къси и по-къси.

Пет седмици след началото на работата й с Криш, джуджето указа, че времето е подходящо за финалния тест. До този момент не бе имало индикации, че краят наближава. Поне такива, които Миранда да е в състояние да разбере. Дребосъкът извади ябълка от джоба си, обявявайки я за последния пресен плод в селото. Миранда се зачуди къде са отишли останалите, както и къде са били, тъй като през целия си престой в Ентуел не бе видяла нито ябълка, нито ябълково дърво. Последният факт, изглежда, скоро щеше да се промени.

Криш отхапа от ябълката, бръкна с пръсти в сърцевината й и извади семка. Впусна се в реч, която очевидно беше забавна, защото бе изпъстрена със сподавен смях. Бърз трус разтърси земята край дома му достатъчно, за да погълне семката. След като я засади, джуджето изиска Миранда да замени изгубената ябълка, с което да предостави достатъчно запаси за килерите на цялото село. Плодовете трябваше да са налице по залез.

— Залез?! — възрази тя, надявайки се по някакъв начин да е разбрала погрешно.

Джуджето отговори с нова продължителна реч, но оживеното кимане, което я бе предхождало, представляваше единственият нужен отговор. Ако Миранда бе знаела, че тестът ще се проведе днес, щеше да дойде много по-рано. Сега слънцето се намираше само на няколко часа от хоризонта. Девойката моментално се зае. Многократно бе практикувала метода. Трябваше да смеси енергиите си с тази на семката, карайки я да поникне. Щом растежът започне, трябваше да се погрижи за всяка нужда на дървото чрез собствената си сила. Досега го бе правила само с треви, на няколко пъти и цветя. Дървото щеше да изисква много повече грижи.

В средата на първия час от земята бе изникнала фиданка, започнала да се разлиства. Този тест не приличаше на другите. Макар огънят и вятърът да бяха изключително изморителни за поддържане, изискваха само един тип енергия. Нуждите на дървото бяха много и варираха, принуждавайки я да използва почти цялото си познание по земна магия, за да ги задоволи. Елементите на почвата трябваше да бъдат насочени във все още нарастващите корени със стотици пъти по-голяма бързина от позволеното от природата. Духът на Миранда замени и слънцето като източник на енергия, която да захранва листата. Само водата бе предоставена от Криш, тъй като тя не бе част от теста.

След още половин час дървото бе с нейния ръст.

С наближаването на края задачата стана по-интензивна, но за сметка на това сложността й намаля. Макар и замаяна от изхабената енергия, Миранда съумя да изтласка достатъчна част от заклинанието в автоматичната част на съзнанието си, за да може да се наслади на финалните щрихи. Забележително бе да се наблюдава как в кората се появяват нови цепнатини. Листата вехнеха и се отронваха в нарастваща купчина под дървото. Почти тутакси изникнаха пресни зеленикавокафяви пъпки, последвани на свой ред от яркобелите ябълкови цветчета. Призован от нея повей на вятъра опраши цветята и получените плодове се наляха пред очите й. Прекъсна потока на енергия точно когато и последната от тях почервеня.

Благодарение на магията си бе превела дървото през две дузини сезони в разстояние на един следобед.

Всъщност слънцето бе залязло преди няколко минути, но тъй като небето все още розовееше от светлината му, Криш реши, че времевото изискване е било спазено. Посегна да си откъсне ябълка, но и най-ниската от тях бе недостъпна за него. Протегна обгърналия кристал корен, който му служеше за жезъл. Дървото само приведе клон, сякаш разполагаше със съзнание и отърси един плод в ръката му. Джуджето замислено подуши ябълката, преди да отхапе, преценявайки вкуса й по начина, по който някой познавач би опитал хубаво вино. Накрая Криш обяви теста за издръжливост за издържан.

Миранда въздъхна облекчено, тъй като сега разполагаше с далеч повече сила и яснота на ума в сравнение с предните два случая, в които се бе заемала с тест на уменията.

Бе отведена във вътрешността на дома му и вратата бе затворена подире й. В средата на помещението имаше маса, пред която бе изникнал стол. Върху масата бе поставена купа, пълна със сив пясък. Други две празни купи бяха поставени край нея. Криш посипа щипка пясък върху дланта си, за да покаже, че в действителност съдържанието на купата се състои от черни и бели зрънца, чието смесване бе предизвикало сивия цвят. Сетне извади превръзка, с която върза очите й. Девойката трябваше да раздели белите от черните зрънца, без да използва ръце или взор. С това джуджето се оттегли в друга стая.

Миранда протегна изморения си ум. Различията в енергиите на отделните типове земя бяха трудни за долавяне и в най-ясно съзнание. Въпреки умората, скоро черните песъчинки бяха достатъчно различими. Добре бе овладяла заклинанието да манипулира земя, но тъй като значителна част от концентрацията й бе отделена върху различаването на двата типа, зрънцата тежаха като олово, когато станеше нужда да ги мести. Преместването на повече от няколко наведнъж изглеждаше невъзможно, но въпреки това момичето не се отказа. Когато и последната бяла песъчинка се бе озовала в полагащата й се купа, Миранда се чувстваше, сякаш е преместила планина.

Криш свали превръзката от очите й и я потупа по гърба, кискайки се. Светлината на факла посрещна очите й. Девойката се усмихна слабо, виждайки причината за смеха му. Макар да бе успяла да раздели пясъка, далеч не бе била толкова осторожна с това къде се приземяват зрънцата. Песъчинките бяха пръснати навсякъде другаде, освен в полагащите се купи. Единственото чисто място бе купата, в която пясъкът бе насипан първоначално. За щастие Криш беше доволен. Подаде й ябълка и й помогна да се изправи.

Бе късно. Никой от почитателите и доброжелателите не бе буден — с изключение на Дийкън, който бе останал, въпреки че трябваше да чака пред колибата. Помогна на Миранда да се прибере до дома си и я сложи да си легне.

— Освежаваща промяна. Приключи тест и не се наложи да бъдеш отнесена вкъщи — рече той.

— Личен рекорд! — каза девойката, настанявайки се в леглото. Мин мигновено скочи отгоре й.

— Наспи се добре. Когато се възстановиш, ще започнеш уроците си по последната елементална магия.

Миранда вероятно не бе останала будна достатъчно дълго, за да чуе края на изречението.