Серия
Книгата на Дийкън (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Book Of Deacon, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

* * *

Залезът бе обагрил небето в розово, когато двете достигнаха кулата. Несъмнено благодарение на някаква мистична намеса, постройката и местността около нея изглеждаха незасегнати от бурята. Мин бе доста изтощена от сражаването си с шлема, но отказа да го пусне. Когато Миранда уморено отвори вратата, бе посрещната от бавното ръкопляскане на Уолоф.

— Поздравления, девойче! Рискува живота си, припадна, едва не замръзна и не умря от глад, но успя да доведеш обратно едно безполезно животно.

Миранда влезе вътре, отръсквайки снега от ботушите си.

— А това какво е? — запита той, шокиран от видяното.

— Кое? — запита Миранда, поглеждайки надолу.

Мин я бе последвала вътре, настанявайки се между нея и Уолоф. Пусна шлема на пода и се озъби страховито.

— Няма да допусна животното да използва предния вход! — рече гневно той.

— Ами кажи й! — отвърна девойката, която не бе в настроение да се извинява.

— Не съм аз този, който я е дресирал.

— Нито пък съм аз. Тя беше само на няколко дни, когато дойдох при теб, ако я бях дресирала, смятам, че щеше да видиш.

— Тогава как я накара да ти донесе храна? Не ми казвай, че просто си я помолила.

— Не, дори и не трябваше да я моля. Стори го сама… Откъде знаеш? Да не си ме последвал?

— Не. Далекозрение. Докато се бе отправила на безсмисленото си спасяване, подирих нужното заклинание, което щеше да ми позволи да те виждам. Намираше се само на около ден път, така че бе фасулска работа. Казваш, че драконът сам решил да ти донесе храна? — рече той, поглеждайки любопитно към създанието.

— Да — отвърна Миранда.

Уолоф потърка брадичка, а Мин изглеждаше, че ще го разкъса на парчета, ако се приближи само на една крачка. Неохотно позволи тя да остане вътре, при условие че се държи прилично. Миранда го увери, че ще да бъде така, докато той самият се държи по идентичен начин. Когато Мин се убеди, че Уолоф не представлява заплаха, взе нагризания шлем, донесе го до краката на Миранда и продължи рушението.

— Донесе това от бойното поле, доколкото помня? — рече Уолоф.

— Да.

— Изглежда някога е било съглашенски шлем. И то хубав. Трябва да си отбележа да уведомя Кая. Военните действия толкова далеч на север са рядкост, а в тези гори — още повече. Това не ми харесва.

Същата нощ нямаше обучение. Миранда благодарно се оттегли в леглото си скоро след като изяде приготвеното й от магьосника ядене. Очевидно Уолоф смяташе, че преживяното в спасяването на звяра е било достатъчен урок за деня.