Серия
Архипелагът на сънищата (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Islanders, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Деррил — Торквил
Мрачен дом / Нейният дом / Вечерен вятър

Деррил е най-големият остров в Групата на Торквилите и неин административен център. По традиция той зависи от смесен тип икономика: селско стопанство и минен добив. В последните години обаче туризмът и религиозното поклонничество са се превърнали в главната движеща сила на икономиката на острова. В случая с туризма някои наскоро вдигнати забрани за пътуване (по-специално регулациите за секс-туристи) разкриват за посетители цялата Група на Торквилите. В същото време напливът от пилигрими към Деррил всяка година се увеличава с по няколко хиляди души, без да показва признаци за скорошен спад. Югозападната част на острова, преди това използвана за обработваеми площи, сега е един от най-посещаваните райони в целия Архипелаг.

От названията на патоа на острова първото, Мрачен дом, като че ли е автентично и се среща в историческите извори. Второто название, Нейният дом, е с по-скорошен произход и придобива популярност след Появата. Изглежда, че официалното име Деррил също влиза в употреба по същото време, но не успяхме да открием достоверни източници за това.

По-ранното название, Мрачен дом, набира популярност в Дните, когато островът е един от главните износители на въглища. Разливите от ямите и изхвърляният в атмосферата пушек водят до наслагването на тънък слой въглищна прах и катран в много части на острова. Тези замърсявания правят Деррил непривлекателен за посетителите и нездравословен за жителите му, но впоследствие срещу замърсяванията в Архипелага са въведени строги разпоредби. Точно поради тях главният остров и някои от по-малките в близост до него са подложени на щателна деконтаминация. Днес Деррил е приятно, чисто и здравословно място.

Минната дейност, която е ограничена в северната част на острова, сега в общи линии е прекратена, но местните музеи и атракции за посетителите са отворени целогодишно.

Западният бряг, който се отличава с величествените си острозъби скали и обширни пясъчни плажове, е популярна дестинация за почиващите. Във вътрешността се простират огромни недокоснати гори. В източната част на острова има зона с повишена опасност, където фаяндландските въоръжени сили поддържат своя база. Поради непрестанните военни учения и изпитания на оръжие препоръчваме на туристите да не се приближават. Във всеки случай периметърът й е охраняван ден и нощ от въоръжени постове, а всички пътища, водещи към базата, са снабдени с много предупредителни знаци.

Обикновените посетители не бива да се тревожат от базата, стига да се придържат към добре известните почивни райони. За посетителите са осигурени много удобства и до Деррил може да се стигне с редовна фериботна линия.

Важно е да се напомни, че ако възнамерявате да направите посещение на острова, преди заминаването задължително трябва да проверите при туристическия си оператор, че отивате на точното място. Носещата сходно име Група на Торквите също съдържа в себе си остров с названието Деррил, за който хората от Деррил, Мрачен дом, твърдят, че е едно безинтересно и непривлекателно място. Това е абсурдно, тъй като Деррил, Голям дом, без съмнение е родното място на Спогодбата. (Вж. статията по-горе.)

В миналото дори този исторически факт е бил подлаган на съмнения от някои от по-крайните фракции на Мрачен дом, или Нейният дом, както предпочитат да го наричат тези хора, които освен това твърдят, че Деррил, Голям дом, е променил името си наскоро в опит да се облагодетелства финансово от Появата. Някои от по-ултраортодоксалните деррилци даже твърдят, че Деррил, Голям дом, на свой ред е инсценирал Поява, за да примами пилигрими.

Това твърдение вероятно се основава на факта, че Каурер, като млада, изнася лекция в Университета „Деррил“, Голям дом.

Нашият географски справочник не е място за опити да се решават дългогодишни спорове между островите.

Частните проучвания навеждат на мисълта — както се оказва, — че островът самозванец е Дерилл, Остри скали, от Торквините. (Вж. статията по-горе.) До сравнително наскоро този Дерилл се нарича Осли, Стръмен чакълест бряг. За Дерилл/Осли не е известно много. В Мурисейския регистър той е отбелязан като остров от категория „В“, макар че за това не е дадена причина. По правило островите категория „В“ не са отворени за посетители, не са заселени или се предполага, че по някакъв начин представляват опасност за живота.

Нека отново се насочим към основната характеристика на Деррил, Нейният дом.

Този остров е необичаен по това, че е едно от относително рядко срещаните места с гражданско летище в Архипелага. То е разположено в югозападния му полуостров и е построено заради все по-увеличаващия се натиск върху пристанищните съоръжения на град Деррил. Достъпът по суша от град Деррил до югозападния полуостров сега е забранен за външни хора, така че посетителите на Светилището на Каурер пристигат и заминават основно по въздуха. Из целия Архипелаг е организирана мрежа от специализирани авиолинии, осигуряващи надежден начин за придвижване на всички пилигрими, тръгнали на поклонение.

Светилището на Каурер е отворено през всеки ден от годината и не се изискват предварителни уговорки за посещение.

Пристигащите пасажери на Международно летище „Е. У. Каурер“ ще бъдат посрещнати от представители на туристическите си оператори, ако пътуват с някоя от многото пакетни екскурзии. Ако пътуват сами, ще установят, че се предлагат различни добре организирани и евтини услуги. Могат да наемат кола, през целия ден за Светилището на всеки половин час заминават автобуси и съществува специална железопътна линия, по чийто маршрут може да се насладите на многото прекрасни пейзажи, разкриващи се към морето и околните острови.

Винаги са на разположение екскурзоводи, говорещи повечето от езиците на Архипелага, а таксите им са скромни. И на летището, и в непосредствена близост до Светилището има хотели. При посещението на Светилището или когато използват някой от многобройните здравни институти, на посетителите се препоръчва да преспят поне една нощ.

Историята на Появата е добре известна, но едва ли можем да избегнем едно кратко фактологично обобщение. Както обикновено, оставяме на читателя сам да направи своите заключения. Повечето от пилигримите, отиващи в Деррил, Нейният дом, явно го приемат за буквална истина.

Накратко, както се твърди, две девойки, дъщери на местни фермери, изчезват по време на един особено горещ летен период. В общоприетата версия на историята и двете момичета се описват като напълно нормални, но има доказателства, че има данни, че са страдали от трудности при ученето. По-голямата от двете е куца по рождение; по-малката през целия си живот страда от обезобразяваща кожна инфекция.

Имената на тези злощастни девойки не са известни със сигурност — в резултат на случилото с тях самоличностите им са запазени в тайна. Жителите на местните села организират издирването им веднага щом откриват, че момичетата са изчезнали, и на следващия ден към тях се присъединяват стотици доброволци от областта. В началото семействата им допускат, че девойките са се отдалечили прекалено много от домовете си и са се изгубили, но след дълго и безрезултатно търсене започват да се страхуват от най-лошото.

На сутринта на третия ден момичетата внезапно се връщат, очевидно невредими. И разказват неочаквана история. Според твърденията им, докато се разхождали из местното дере, което както тогава, така и сега е силно обрасло с дървета, се натъкват на непозната жена. Тя им говори нежно и им показва невиждани гледки. Двете тръгват с нея, после почиват заедно и слушат разказите й за далечни земи и чудни събития. Накрая, когато жената изведнъж ги оставя, момичетата откриват, че са излекувани от заболяванията си.

По-късно, когато местен репортер им показва снимки, момичетата веднага идентифицират жената като Каурер. И двете до този момент не знаят нищо за живота или работата на Каурер и я разпознават единствено от срещата с призрака й.

Тъй като по време на Появата местонахождението на Каурер е известно с точност и без най-малка сянка на съмнение — тя изнася поредица от лекции в университета на Западен Олдъс, намиращ се на другия край на света, — тази Поява е обявена за чудо.

Самата Каурер отрича да й е известно каквото и да е по въпроса. Докато спекулациите нарастват, тя отказва да коментира повече, освен че още веднъж отрича по особено изразителен начин.

Към края на живота си Каурер разкрива, че от време на време, когато е била най-търсена, понякога е използвала свои двойници, които се представят за нея. Една от тези жени, бивша журналистка от Островитянски всекидневник, е била изпращана на събития, на които от Каурер не се очаква да говори, а само да присъства.

Изследователи и преки свидетели скоро съставят списък с предишни събития, при които Каурер е била зърната само отдалеч, преминала е с кола или е заставала на сцената, но без да разговаря с никого и е отказвала да дава интервюта. На времето тези случаи само допринасят за репутацията й на дистанциран човек и често повишават интереса към нея. Никога обаче не са възниквали подозрения за едновременното й присъствие на две места.

Каурер прави разкритието си след като жената почива: името и е Дант Уилър и в продължение на пет години тя е неин доверен асистент. На въпроса на един журналист Каурер допълва, че по времето на предполагаемата й Поява, тази жена не е била с нея в дома й на Роутерсей, но от друга страна не се е намирала в близост до Групата на Торквилите и определено не е била в Деррил.

След смъртта на самата Каурер в личния й дневник е открит запис, осмиващ целия мит за чудодейната поява на Деррил, Мрачен дом, Нейния дом. Холографско изображение на тази страница от дневника може да се види в една от витрините на експозицията на Фондацията „Каурер“ в Роутерсей и разбира се, пълният текст на дневниците й е достъпен в печатен вид от няколко години насам. Записът за Деррил е включен във всички издания.

Същият запис хвърля единствената известна ни светлина върху отношението на Каурер към така наречената Поява.

В него тя подчертава, че мистерията около изчезването на девойките в Деррил може да бъде обяснена напълно и с лекота по рационален начин. Посочва, че девет месеца след случая по-голямото от двете момичета ражда дете. Което и да е било това дете или каквото и да е станало, след като е пораснало, то така и не предявява принадлежност към своя божествен родител или към каквито и да е свръхестествени обстоятелства около раждането си, така че най-вероятно причините за изчезването на майка му са с напълно земен произход.

По това време обаче Появата е приета от милиони хора за истина и изумителното разрастване на индустрията около чудото е в пълен ход.

Тъй като след смъртта на Каурер репутацията й продължава да се затвърждава, биват създадени две организации с благотворителна цел. Всяка от тях, по свой напълно различен начин, иска да я представя посмъртно. Не е никак изненадващ и фактът, че двете организации са вплетени в дълбок, постоянен и очевидно неразрешим конфликт за правата над името й.

От едната страна стои изцяло светската фондация „Каурер“ — тя е базирана в Роутерсей, родния остров на Каурер, с административни офиси в северния континентален град Глонд. Фондацията е основана преди смъртта на Каурер и обикновено се приема, че представлява най-правилно идеите и желанията на тази велика жена, нейния живот, работа и убеждения. По отношение на предполагаемата Поява в Деррил официалното становище на фондацията е както следва:

Каурер никога не е посещавала лично Деррил, Мрачен дом, Нейния дом. Жената, която понякога изпълнява ролята на нейна двойница, никога не е посещавала Деррил. Самата Каурер никога не е твърдяла, че притежава способностите да лекува чудодейно, и въпреки че има отворени възгледи по въпроса, никога не го е обсъждала или писала по него. Със сигурност никога не е твърдяла, че лично тя притежава божествени сили. Вярвала е, че историята с Появата е измислена невинно и наивно от двете момичета като начин да се обясни нещо друго и че след това други хора са се възползвали от събитието, за да се облагодетелстват от името й.

Попечителите на Светилището на Каурер поддържат противоположната позиция:

Те твърдят, че Появата е потвърдена от старейшините на всички по-важни църкви. Каурер вече е обявена за блажена и на по-късен етап е вероятно да бъде канонизирана. Способностите й да лекува са били демонстрирани нееднократно както от хора, докоснати от ръцете й, така и от благотворния ефект на водите, протичащи в Долината на Каурер. Стотици хиляди пилигрими потвърждават, че животът им се е променил завинаги, след като са посетили Светилището.

Попечителите на Светилището освен това обвиняват фондацията „Каурер“ в опити да подкопае икономиката на Деррил, а следователно и тази на цялата Група на Торквилите. Пилигримите, посещаващи Светилището в памет на Каурер, поддържат Целогодишно повече от двайсет хотела, индиректно са финансирали изграждането на модерна инфраструктура из околните острови и са създали работни места из целия Архипелаг посредством туристическата и самолетната индустрия.

Този географски справочник препоръчва на посетителите, които не заминават за острова като пилигрими, да планират посещението си в Деррил през ранната пролет или късната есен.

Тогава времето е най-хубаво и в сравнение с други периоди от годината островът не е толкова препълнен.

Валута: в Светилището и в заведенията около него се приемат всички валути на Архипелага. Валути в обръщение в град Деррил: архипелагски паралеон, мурисейски талер, обракски талант.

На хората, които не посещават Деррил като пилигрими, се напомня за объркването, описано по-горе, както и да вземат всички необходими предварителни мерки. Обичайните ваксинации за субтропичната зона обаче не се изискват. Островът Деррил от Групата на Торквите има строги закони за политическото убежище и повторните нарушители. В разлика от него, на Деррил, Мрачен дом, Нейният дом вратите са широко отворени и за хора с такова минало.