Серия
Архипелагът на сънищата (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Islanders, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Колаго
Тих дъжд

Остров със средни размери, в умерената зона на южното Средпътно море. В миналото известен с производството на млечни продукти, Колаго е място с ниски, окъпани от дъжда хълмове, топли лета, ветровити зими. Има скалиста брегова линия с няколко по-малки или по-големи заливи и е благословен с привлекателен пейзаж, който се състои в по-голямата си част от широколистни дървета и изобилие от летни диви цветя. Разполага с малко плажове, а тези, които са подходящи за плувци, са от чакъл. В тази част на Архипелага морето е необичайно студено, тъй като Колаго се намира на пътя на Южния осцилиращ поток.

На острова съществува само един голям град: пристанището Колаго, което, както намеква името му, е и главният му порт. Няма летище. Извън града почти не съществуват шосета и моторните превозни средства се срещат рядко. Има автобусна служба, която обикаля острова и прекосява ширината му три пъти дневно. Островът не е изолиран и е заобиколен от много подобни на него. Протоците са опасни и е за предпочитане да се възползвате от услугите на лоцман.

Така че Колаго е остров на тихите удоволствия, а не очевиден избор за посетители, търсещи горещ климат или вълнуващ нощен живот. И малцина биха си помислили, че може да се превърне в място, където животът на хората ще се промени завинаги.

Съдбата на Колаго е решена от едно медицинско откритие, направено в изследователска клиника в далечния град Джетра, столицата на държавата Фаяндландия.

При изследванията в генетичните модификации и манипулирането на стволови клетки в търсене на нови и по-ефикасни методи за лечение на упорити смъртоносни заболявания по щастлива случайност е открит процес, който може да превърне всеки мъж или жена в нормално и добро здраве във физически безсмъртно същество (или „атанат“).

В човешкия геном са идентифицирани сто петдесет и две индивидуални мутации, като всяка една може да бъде персонализирана и следователно да й бъде назначен генетичен ключ. Манипулирани по подходящ начин, тези персонални геномики могат да прекратят стареенето на тялото от момента, когато пациентът получи лечението. Оттам нататък вместо нормалното клетъчно разрушаване настъпва подмладяващо развитие на нови клетки — процес, който на теория би продължил вечно.

Теорията бързо е последвана и от практиката. Първите изпитания с хора се провеждат преди повече от век и оттогава никой от участниците в изследванията не е остарял видимо, не е страдал от омаломощаващо или дегенеративно заболяване, не е ставал жертва на вируси или умирал по каквито и да е очаквани или естествени причини. Редовните медицински прегледи на голяма група от подложените на лечението в миналото потвърждават здравословното им състояние.

Но не всички са все още живи: някои са загинали в злополуки, други са били убити от хора, които не са подлагани на лечението поради гневни изблици на завист или други долни мотиви, каквито не е трудно да си представим. Да си атанат, има много предимства, но и някои недостатъци.

Отначало възхвалявана като чудо на модерната медицина, съвсем скоро става ясно, че възможността за създаване на група от безсмъртни хора е придружена от много морални, етични, социални и практически проблеми.

На първо място лечението е свързано с продължителни медицински процедури, включващи огромни екипи от медицински служители и психолози, както и необходимостта от уникално по своята сложност оборудване за изследвания и наблюдение. Това означава, че всяка операция е скъпа, очевидно отвъд възможностите на всички освен свръхбогатите.

Моралните и етичните аргументи за и против процедурата са добре известни и се спрягат често.

Ако мнозинството от хората знаят, че съществува привилегировано малцинство, което ще ги надживее, негодуванието е неизбежно. През годините на бял свят са излизали много скандали, повечето, свързани с богати, известни или влиятелни хора, направили опит да получат нечестно предимство. Имало е случаи на подкупи, изнудване, заплахи, физически нападения. Винаги се носят слухове за тези неща и винаги биват отричани.

Имало е и няколко случая, подкрепени от косвени доказателства: наглед чудотворно излекуване от фатални заболявания, хора, които изчезват, а след това биват открити под друго име и самоличност, филмови звезди, успели да опазят красотата си далеч по-дълго от нормалното. Досега нито една злоупотреба не е доказана с абсолютна сигурност.

По не толкова очевиден начин атаназията има неуловимо влияние върху отношението на работодатели към работници, върху предоставянето на здравна помощ за обикновените болни, дори върху начина, по който не-атанатите се застраховат срещу злополуки, пътни инциденти, гражданска отговорност и така нататък. Във всеки случай съзнанието, че нормалната продължителност на живота е несравнима с тази на безсмъртните, води до дискриминация срещу не-безсмъртните.

Не толкова предмет на обществена загриженост, колкото причина на етически дебат е следното: паметта на получателя неизбежно се изтрива при прилагането на процедурата. Той или тя се събуждат в реалност, където трябва да учат всичко отново. Това е върховната кражба на самоличност. Според много противници на атаназията това е инструмент в ръцете на експериментаторите, политиците, измамниците, изнудвачите и така нататък. Попечителите на процедурата обаче твърдят, че екипите по рехабилитацията са напълно обучени в необходимите техники, че имат нужната практика, преминават безкрайни квалификационни курсове и работата им периодично се оценява, както и че се провеждат чести проверки от независими външни агенции. Освен това посочват, че досега няма данни процесът по рехабилитацията да е завършвал неуспешно.

Поради всички изброени причини, практически и етически, винаги е необходим строг контрол. След много скандални произшествия е създаден независим тръст, който да се занимава с провеждането на процеса — основан именно на слабо известния остров Колаго. Лотерийният тръст (или Лотерия-Колаго, както е по-добре известен) не само изпълнява и надзирава медицинските и психологически процедури, но управлява и финансите.

Финансирането се осъществява посредством световна лотерия, отворена за всички, която ежемесечно избира на случаен принцип малък брой победители. Те получават лечението, без значение кои или какви хора са. По този начин — заедно с амбициозните спортисти, гениалните музиканти, филантропите, богаташите, любимците на медиите, обикновените работници, безработните, младежите, старците, щастливите и нещастните, обещаващите, обикновените, разочароващите и хората без късмет — сред победителите неизбежно попадат престъпници, педофили, крупни измамници, изнасилвачи, бандити, лъжци и мошеници. На всички тях е осигурена перспективата да живеят вечно.

Неизбежно следва ожесточена полемика. В нея се намесва радикалният социален теоретик Каурер. Нейната въздействаща и предизвикваща размисъл книга Лотерия на глупците е неукрасен разказ за живота на десет души, които наскоро са получили процедурата, какво са направили с живота си преди да станат безсмъртни, и какво е вероятно да сторят след това. Седем от тези истории са относително обикновени: историите на обикновени хора с обикновен живот, които са получили лечението, някои от които се завръщат към своята неизвестност, като само двама от тях обявяват, че възнамеряват да посветят живота си на добри дела. От тези седем души обаче шестима са женени или поддържат постоянна връзка, а петима имат деца. Какво, внушава ясно своя въпрос Каурер, ще се случи с тези семейства с напредването на годините?

От останалите трима получатели на процедурата, описани от Каурер, един е алкохолик, а друг — патологично затлъстял. Каурер по умерен начин задава въпроса дали не би било по-добре генетиците да насочат вниманието си към по-уместни генетични мутации, които да персонализират? Последният от получателите, упоменат единствено с името „Хххх“, е мъж на средна възраст със затруднена способност да учи и дълбоко разстройство на личността. Осъждан е два пъти за изнасилване и лежи в затвора за палеж. Преди процедурата по всяка вероятност е щял да прекара остатъка от живота си в болницата на затвора, но сега този остатък се простира до безкрайност.

Каурер завършва книгата с есе, в което посочва, че навсякъде по света има хора, чийто (краен) живот вече е посветен на благото на околните. Не споменава имена, но намеква, че има стотици, може би хиляди видни изследователи, изобретатели, религиозни водачи, социални работници, композитори, писатели, художници, учители, лекари, ръководители на фондации… и всички те по свой собствен начин опитват да направят света едно по-добро място. Нима, пита тя, десетте човека, чийто живот е описала, имат по-голям шанс да постигнат напредък в онова, което другите вече са постигнали?

Като последствие от публикацията на книгата й попечителите на Лотерията назначават панел от международни арбитри, който се събира ежегодно. Задачата им е всяка година да номинират малка група от хора, които според тях трябва да получат шанс за безсмъртно бъдеще. Разходите по тези допълнителни случаи се поемат от фонда на Лотерията.

При обявяването на имената им много от тези така наречени лауреати обаче неочаквано отказват лечението. На четвъртата година един от отказалите е философът и писателят Вискер Делоан.

Скоро след избирането си той отказва лечението публично. И не е само той — същата година наградата отказват четирима други лауреати. Но Делоан пише и публикува пламенната книга със заглавие Отричане.

В книгата си той твърди, че да приемеш атаназията, е равносилно на това да отречеш смъртта, и тъй като животът и смъртта са неотменно свързани, е и акт на отрицание на самия живот. Всички негови книги, пише той, са създадени със съзнанието за неизбежната смърт и никоя не би била или не би могла да бъде написана без нея. Животът, продължава той, трябва да бъде изживян докрай единствено по силата на инстинктивното несъзнателно отрицание на смъртта, иначе нищо не може да бъде постигнато. Също така заявява, че изразява живота си посредством литературата, но в същината си това не се различава много от начина, по който други хора изразяват своя живот. Да се стремиш към вечен живот означава да се сдобиеш с такъв за сметка на живота.

Каурер прави изказването, че книгата на Делоан е променила ума й. После поднася извиненията си публично, оттегля се в островния си дом и никога повече нито говори, нито пише по въпросите на атаназията. Самият Делоан умира от рак две години след публикуването на Отричане.

Лотерия-Колаго се завръща към случайния избор на победители и в рамките на няколко години процедурата по атаназията отново се извършва надалеч от обществения взор и без скандали, лотерийните билети се продават из целия Архипелаг и из северните страни, всяка седмица и всеки месец върволицата от спечелили пътува бавно през осеяните с острови морета към тихите, дъждовни хълмове на Колаго.

Посещението на острова не се насърчава, въпреки че не съществува официална забрана. Съществуват строги закони за постоянно пребиваване, но правилата за политическо убежище са относително либерални. На Колаго никога не са правени опити за тунелиране и е лесно да си представим, че тунелистите едва ли биха били добре дошли. Из млекопроизводителните стопанства са налични някои сезонни работни места, но за целта трябва предварително да се сдобиете с виза.

Валута: архипелагски паралеон.