Серия
Архипелагът на сънищата (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Islanders, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Рийвър
Грохотни води

Рийвър е най-големият остров в групата, известна като Рийвърски трайни плитчини. Разположени близо до Екватора, Плитчините се състоят около поне хиляда и четиристотин острова, повечето безименни и необитаеми. Ако могат да бъдат видени от въздуха без визуално изкривяване, Плитчините биха имали формата на голям сърп, който изпъква в югозападна посока през Екватора, преди да завие и да продължи на изток. Рийвър и два от другите главни острови на групата са в северното полукълбо, но повечето по-незначителни острови са южно от тази линия. Из цялата формация морето е топло и плитко, спокойно и идилично на външен вид, но опасно за мореплаването заради силни насрещни течения, гайоти, водовъртежи и рифове. Съществуват само няколко плавателни пролива. Някои от най-малките островчета са само подаващи се над водата скали, които изчезват с настъпването на прилива.

Четирите главни острова, самият Рийвър и Рийвър Дос, Трос и Квадрос, са достатъчно големи, за да поддържат население, а във вътрешността им има залесени райони и малко обработваема земя, разчистена на мястото на дъждовната гора.

От северната страна на Рийвър морето е доста по-дълбоко и именно на това място преминава Севернофаяндското течение по време на краткия си досег с Екватора. Комбинацията от дълбока, хладна вода и затоплените от слънцето, благоприятни за Рибните пасажи плитчини предоставя прекрасни възможности за въдичарите. Рийвъритите твърдят, че техните острови са световната столица на спортния риболов, но в действителност това е занимание само за заможни посетители, пристигнали на почивка: финансисти, инвестиционни банкери, данъчни бегълци, рентиери и други с по-неконвенциални източници на доход са основните потребители на тези природни богатства.

В ресторантите, клубовете, баровете и сградите на яхтклубовете по крайбрежието на град Рийвър са изложени много снимки на големи риби, някои от които два-три пъти по-големи от мъжете с наднормено тегло, които са ги уловили.

Поради близкото си разположение до екватора Рийвър е едно от най-добрите места за наблюдение на преминаващите два пъти дневно над тях вортикали. Това е често срещан, но почти винаги неправилно разбран феномен. Ако в точния момент от деня вдигнете очи към небето, ще видите на пръв поглед неподвижни реактивни и витлови транспортни самолети, струпани на едно място, насочени в различни посоки, придвижващи се бавно и едновременно на запад. Струпването може да се наблюдава в много части от света, които се намират близо до тропиците, но се появява директно над екватора. Летателните апарати са на различна височина, а зад тях през синьото небе се проточват техните кондензационни следи, завихрящи се спирално по златната среда. Тази изумителна гледка е единственото видимо доказателство за преминаващия вихър.

Темпоралният вихър е забелязан, изследван, идентифициран и измерен за пръв път тъкмо на Рийвър, от местен човек на име Деделер Айлет. Днес в негова чест на Рийвър Квадрос има малък музей и обсерватория, носеща неговото име. Няколко действащи модела показват начина, по който вортикалите се отразяват на възприемания от нас физически свят.

Айлет прави своето откритие по време на плаване около брега на Рийвър Квадрос. Това е най-малкият от четирите главни острова и скалистото му крайбрежие е популярно място за риболов в плитки води. По една случайност островът се намира точно на Екватора, разделен на две приблизително еднакви части от въображаемата му линия. Поради тази причина визуалните деформации са видими и на морското равнище.

Айлет отбелязва нещо, което поколения от рибари приемат за даденост: при всяка обиколка на острова видът на канарите, скалистите брегове, дори очертанията на сушата сякаш се променят. Носът, към който плавате, е по-нисък или по-издължен от последния път, когато сте го зърнали; определена група скали, които представляват опасност по време на прилив, вече не се виждат, дори по време на отлив; горичката на върха на скалистото възвишение, която се вижда от пристанището, вече очевидно се намира зад висок хълм, който закрива гледката от кея към нея.

Без нещо повече от най-грубо начертаните карти, моряците и рибарите няма как да са сигурни дали онова, което виждат, е истина, и дали паметта не им изневерява. Хората постоянно се губят и постоянно стават корабокрушения.

Айлет обаче приема сериозно феномена и прави многократни обиколки на острова. Води грижливи записки на онова, което вижда, и прави стотици снимки. След това съотнася наблюденията си към дата и час, местоположение на слънцето, приливи и отливи, сила на вятъра, като търси общ модел.

По това време авиацията не е широко разпространена, защото се смята за изключително опасна. Конструктивно самолетите са достатъчно надеждни, но пилотите непрекъснато губят ориентация, принудени са да кацат аварийно на други острови или падат в морето. Без да подозират, те се оказват първите жертви на визуалните и темпорални деформации. Самолетите поддържат височина ниско над покривите на къщите, движат се възможно най-бавно, което позволява на пилота или навигатора да ги направляват в желаната посока, като от своя страна последното е друг фактор, който е честа причина за инциденти.

Айлет решава твърдо да изпита своята теория и инвестира всичките си спестявания в пилот, който заедно с него е готов да направи поредица полети над Рийвър Квадрос, първоначално на ниска височина, а с нарастването на увереността им и все по-високо с всяко следващо прелитане.

По този начин Айлет открива онова, което днес считаме за нормално. Ако летите в една посока и гледате надолу към земята — например от север на юг, — определен остров ще изглежда по определен начин: планини тук, река там, град, залив, гора и прочее. Но ако прелетите втори път — от изток на запад, — същият остров ще ви се стори странно различен: реката не се влива в морето на съвсем същото място, гората изглежда по-тъмна или по-голяма, планините вече имат по-малко върхове, бреговата линия ви се струва не толкова назъбена или обратното. Наистина ли са се променили? Или първия път наблюденията ви са били грешни? Минавате за трети път — отново от север на юг — и островът, изглежда, пак е променил релефа си, различен е по нов начин.

Още по-лошо, ако летите със самолет към съседен остров, а после направите опит да се завърнете у дома, островът, който сте напуснали, вече се намира на друго място или в съвсем друга посока. Понякога е изчезнал напълно или поне така изглежда.

Измерванията и калкулациите на Айлет започват да изясняват нещата, като определят степента на деформация според географската ширина и дължина, както и според положението на слънцето.

Днес съвременните самолети използват вортикалните деформации. Летейки високо по посока на екватора, самолетът преминава през деформацията и по този начин скъсява значително маршрута си, дори когато става дума за полети от единия до другия край на света. Това прави повечето пътувания относително кратки, със значителни икономии на гориво. Въпреки че авиокартите на Архипелага са също толкова ненадеждни, колкото морските и сухоземните, въздушните оператори са разработили сложна, но ефикасна система от физически маркери, така че когато самолетът се спуска от зоната на деформация, пилотите ги използват за ориентация и захождат към целта си чрез изчисляване на пътя.

Два пъти дневно, докато двата основни вихъра преминават над света, хората из островите от екваториалната зона се радват на гледката на струпаните летателни апарати, преминаващи над главите им — до един насочени в различни посоки, със спираловидни инверсионни следи, разгърнати през синьото небе.

Обсерваторията „Айлет“ на Рийвър Квадрос е едно от най-подходящите места, откъдето може да се наблюдава този феномен. Има всекидневни обиколки, придружени с лекции, а специалната секция осигурява разнообразни проекти, които младите хора могат да използват за изграждането на свои собствени обсерватории у дома или в училище.

В град Рийвър има малка колония на художници, не така влиятелна, както някога, но все пак е добре известно, че преди да бъде арестуван, Раскар Ачицоне, основателят на Школата на тактилистите, рисува тук. Въпреки че се включва по-късно в течението на тактилизма — ултразвукови микросхеми, адаптирани за сливане и взаимодействие с различни пигменти, именно Ачицоне усъвършенства техниката и му дава името, под което е известно днес. След като го арестуват, а по-късно и изпращат в изгнание, останалите художници в град Рийвър наричат себе си пре-тактилисти, не толкова, за да идентифицират творчеството си, колкото за да не бъдат свързвани с Ачицоне. Колонията съществува и днес и макар повечето творби да са конвенционални, един-двама от по-младите художници създават произведения, които са предизвикателни, експериментални и от най-високо качество. Нищо от творчеството на Ачицоне не е изложено публично.

Тунелирането е забранено, но на Рийвър Трос могат да се обиколят доста дълбоки естествени пещери. В сила са строги закони за постоянното пребиваване и данъците са високи. Казиното е основната атракция за посетители и съществено перо в приходите на Рийвърската сеньория.

Валута: архипелагски паралеон, фаяндландски долар, федеративен кредит. Местни транзакции (само) в обракски таланти.