Серия
Архипелагът на сънищата (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Islanders, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Орфпон
Стръмен склон

Въпреки че на много места из целия Архипелаг има лозови насаждения, остров Орфпон произвежда едни от най-изтънчените вина. Традиционно виното се продава в бъчви, а не в бутилки и се изнася до специализирани дистрибутори, които го опаковат. Белите вина с марката Орсла от хълмистите райони на Орфпон са остри, ярки и сухи. Аетрев, от някои от съседните острови, е малко по-сладко, варира по цвят от жълто розе до златно-зелено и притежава букет с реминисценция на подправки и горски плод. Това са вината, които познавачите търсят с готовност.

Вината от южния бряг на Орфпон са червени и по-груби, считат се общо взето негодни за консумация и се изнасят до винарните фабрики на северния континент, където се смесват с други трапезни вина или се използват за основа на подсилени аперитиви.

В същия регион се отглеждат и маслини. На няколко съседни на Орфпон острови култивирането на маслини надхвърля приходите от лозовите насаждения.

Много хора се местят да живеят на Орфпонската група заради според твърденията дружелюбната атмосфера, топлото лято и онова, което се възприема като дух на добросъседство между островитяните. Голяма част от това изглежда е истина. Все пак тук действат строги закони за постоянното пребиваване и необявени визови рестрикции.

Едва след пристигането си на Орфпон, ще откриете, че престоят ви е ограничен до петнайсет дни, дори и да разполагате с Потвърдена резервация в местен хотел или друг курорт, както и че няма да ви бъде разрешено да направите второ посещение за срок от две години. Външните хора и случайните посетители рядко разбират причините за тези строги правила и всяка година има опити за престъпването или пренебрегването им. Такива посетители бързо осъзнават колко стриктно се прилагат тези закони. Затворническият режим в град Орфпон в буквалния смисъл на думата е определено неприятен и строго прилаган (пишем за това от личен опит), а властите винаги поддържат по няколко празни килии през целия почивен сезон в готовност за евентуални туристи с изтекли визи.

Повечето килии в затвора обаче разполагат с красив изглед към пристанището и съседните острови.

Необичайното за Архипелага е, че Орфпон не е феодална държава с харта за правата и свободите на индивида, а е семейно владение.

Семейството има пространни търговски интереси из целия Архипелаг. Настоящият Монсеньор притежава огромна флотилия от луксозни яхти и контролен пакет в две от най-големите междуостровни фериботни служби. Семейството упражнява собствеността си върху голяма компания за производство на оръжие в държавата Глонд и немалка част от организацията на хазартните игри из Архипелага се притежават или управляват от многочисленото семейство на Монсеньора.

Художникът Дрид Батхърст посещава Орфпон още като млад. Там той започва поредица от скици, които по-късно смята да доразвие като маслени картини, но когато визата му изтича, е принуден да напусне. Около това има нещо като неизяснена мистерия, защото визата му едва ли се е различавала от всяка друга, но въпреки това е известно, че остава на Орфпон в продължение на почти година. Когато три години по-късно най-после завършва своя всеизвестен Орфпонски цикъл, картините са признати за модерни шедьоври и днес са изложени в музея „Д’Артист“ в Деррил Сити.

Наскоро беше разкрито, че на Батхърст са позволили да остане в Зимната резиденция на Монсеньора в Орфпон, защото дори на тази относително млада възраст по онова време славата му е повсеместна, а репутацията му на художник — осигурена. Именно скиците, които нахвърля за периода на пребиваването си в резиденцията, по-късно се превръщат в Цикъла.

Знае се, че Батхърст най-малкото прави посещение на затвора в града. Архивът „Батхърст“ поддържа, че отива там като знаменитост, поканена да направи инспекция на условията, но по време на краткото ни задържане там, от други затворници научихме, че една точно определена килия в затвора от години е известна като Дома на Бат.

Самоличността на изкусително разсъблечения модел, изобразен на две от най-възхваляваните картини в Орфпонския цикъл, официално е неустановена. Според Архива това е въображаемата муза на художника. Известно е обаче, че една от младите племенници на Монсеньора приблизително по същото време също е отседнала в резиденцията и че след като Батхърст напуска острова, за нея не се знае нищо повече.

Валута: гантенски кредит, архипелагски паралеон, а също така и бартер по фиксинга на Орфпонската сеньория.