Петко Р. Славейков
Не пей ми се

Не пей ми се. И защо ли да пея

в тез години аз в каквито живея!

Как ся пеят славни песни за стари,

тамо, дето днешните са заспали?

Как се слави древна мудрост, юнашство,

тамо дето днес от тях е сирашство?

Пеял бил съм и стихове нареждал,

коя полза и каква ли надежда,

като няма кой да слуша, разбира

туй, що пея, туй, що дрънкам на лира?

— Като няма в труд поету награда,

чезне песен, фантазия отпада.

 

        Ах, напразно стар ся спомен тъй сили

да направи песните ми премили!

Веч за песни миналото не пита,

сегашното — люби лира разбита…

Славни песни днес нито са възможни;

веч за слава достойните измрели,

а живите кат че не са живели —

нечувствени, равнодушни, нищтожни…

— Народ, който глух на песни остава,

глуха вечно за него е и слава.

 

        Кой да слуша като не ся намира,

ще окача нямата си аз лира

там в безводни и ронливи долини,

на безродни и бодливи глогини…

 

        Нека там и ветрец струни подрънва,

нека глухо с звук на жалби покънва,

дор настане друг род с чувство по-знойно,

ново време, по за песни достойно…

 

1870