Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
Dave (2014 г.)

Издание:

Автор: Джордж Р. Р. Мартин

Заглавие: Рицарят на седемте кралства

Преводач: Валерий Русинов; Венцислав Божилов

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: сборник новели

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-431-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/815


„Песен за огън и лед“ се роди като трилогия и оттогава нарасна до шест книги. Както е казал Дж. Р. Р. Толкин, разказът расте с разказването.

Средата за тези книги е големият континент Вестерос, свят и подобен, и различен от нашия, където сезоните траят с години и понякога с десетилетия. Застанал твърдо срещу Залезното море на западния край на познатия свят, Вестерос се простира от червените пясъци на Дорн на юг до ледените планини и замръзналите поля на север, където пада сняг дори през дългите лета.

Горските чеда били първите известни обитатели на Вестерос, през зората на дните: раса от дребни на ръст същества, те вдигали домовете си в зелените лесове и извайвали странни ликове в костенобелите язови дървета. След това дошли Първите хора, които преминали по сухоземен мост от по-големия континент на изток с бронзовите си мечове и коне и воювали с чедата столетия наред, преди най-сетне да сключат мир с по-древната раса и да приемат техните безименни древни богове. Спогодбата белязала началото на Века на героите, когато Първите хора и чедата споделяли Вестерос и сто кралства се въздигали и пропадали.

На свой ред дошли други нашественици. Андалите прехвърлили Тясното море на кораби и с желязо и огън помели кралствата на Първите хора и изтласкали чедата от лесовете им, като подложили на сеч много от язовите дървета. Донесли собствената си вяра, култа към бог със седем аспекта, чийто символ бил седемлъчата звезда. Само в далечния север Първите хора, предвождани от Старките на Зимен хребет, изтласкали новодошлите. Навсякъде другаде андалите триумфирали и издигнали свои кралства. Горските чеда се стопили и изчезнали, а Първите хора се смесили с бракове със завоевателите си.

Ройнарите пристигнали няколко хиляди години след андалите и дошли не като завоеватели, а като бежанци — прехвърлили морето на десет хиляди кораба, за да се спасят от нарастващата мощ на свободното владение Валирия. Лордовете владетели на Валирия управлявали по-голямата част от познатия свят. Те били велики в тайното знание чародеи и се научили да отглеждат дракони и да ги подчиняват на своята воля. Четиристотин години преди началото на „Песен за огън и лед“ Ориста връхлетяла Валирия и унищожила престолния град за една нощ. Оттогава насетне великата Валирианска империя се разпаднала, затъвайки в раздори, варварство и война.

Вестерос, отвъд Тясното море, бил пощаден от най-лошото в последвалия хаос. По онова време на мястото на стотиците кралства останали само седем… но и те нямало да устоят много задълго. Потомъкът на изгубената Валирия Егон Таргариен акостирал при устието на Черна вода с малка войска, двете си сестри (които били и негови съпруги) и три велики дракона. Яхнали драконите, Егон и сестрите му печелели битка след битка и покорили шест от седемте кралства на Вестерос с огън, меч и договаряне. Завоевателят събрал стопените извити мечове на падналите си врагове и от тях направил чудовищен бодлив трон: Железния трон, от който властвал оттогава насетне като Егон, Първия с това име, крал на андалите и на ройнарите, и на Първите хора, и Владетел на Седемте кралства.

Династията, основана от Егон и сестрите му, устояла близо триста години. Друг крал от рода на Таргариен, Дерон Втори, по-късно включил Дорн във владението и обединил цял Вестерос под един владетел. Направил го с брак, не със завоевание, тъй като последният от драконите умрял половин век преди това. Действието в „Странстващият рицар“, публикувана в първите „Легенди“[1], се разиграва в последните дни от властването на Добрия крал Дерон, около сто години преди началото на първия от романите „Песен за огън и лед“, докато владението е в мир и династията Таргариен е на върха си. Разказва историята за първата среща между Дънк, скуайър на странстващ рицар, и Ег, момче, което е много повече, отколкото изглежда на пръв поглед, и за великия турнир на Ашфордски лъг. „Заклетият меч“, следващото сказание, подхваща историята им около година по-късно.

Бележки

[1] Антология, съдържаща единадесет новели от различни автори, издадена от Робърт Силвърбърг: „Legends: Short Novels by the Masters of Modern Fantasy“, (1998 г.). — Бел. Dave

Край