Андрю Фукуда
Плячката (28)

28

Сиси е на крака от едва няколко минути, когато повръща обилно в легена. Бърше устата си от стичащата се слюнка и ни обяснява, че се чувства по-добре сега, когато го е изхвърлила от организма си. Вонята е ужасна и аз изнасям импровизирания леген навън. Когато се връщам, те са започнали разгорещен спор.

— Трябва да се качим на влака — настоява Джейкъб, чиято длан е обгърнала лакътя на другата му ръка. — Наистина вярвам, че това е причината Учения да ни доведе до Мисията. Това място е като чакалня, от която ще се натоварим на влак към рая. Добре, малко странна чакалня е, не го отричам. Да, пълно е с ексцентрични правила и се ръководи с железен юмрук. Това го разбирам. Но въпреки всичко представлява чакалня. — Той въздъхва ядосано. — След една седмица ще се храним на изискани места или ще се разхождаме из града и ще се смеем на подозренията си. Време е да празнуваме, а не да подлагаме на съмнение Учения. Той ни доведе до тук, за да се качим на влака. Искам да кажа… Колко по-очевидно от това може да бъде?

— В такъв случай защо самият той не се е качил на влака? — оспорва думите му Епап.

— Чакал е да пристигнем ние заедно с Джийн — Ориджин. Вероятно е искал да се качи заедно с нас и лично да ни придружи до Цивилизацията. — Махва с ръка ядосано. — Ще се обърне в гроба, ако ние чуе сега.

— И ти току-що зададе следващия ми въпрос вместо мен. Защото той наистина е в гроба. Ако ни е чакал, защо се е самоубил? — пита Епап.

Джейкъб преглъща с усилие.

— Не знам — отвръща с треперещ глас. — Може би е очаквал да пристигнем много по-рано. Месеци, дори години по-рано. Когато не сме се появили, може би е решил, че ни е провалил и вече не заслужава да отиде в Цивилизацията. Но ние бихме могли да почетем живота му и да отидем там, където с години е полагал усилия да ни отведе: в Цивилизацията.

В стаята настъпва напрегнато мълчание.

— Не знам, Джейкъб — заговаря тихо Сиси. — Съжалявам, но има нещо притеснително свързано с Цивилизацията. И със самоубийството на Учения. Мисля, че ще го почетем най-добре, като сме нащрек и използваме главите си. Налага се да научим повече, преди да се качим на влака.

— И колко време ще отнеме това? Седмица? Месец? Година? — Джейкъб приковава поглед в белега на Сиси. — Не можем да останем тук безкрайно дълго.

Сиси забелязва, че Джейкъб се е загледал в раната и завърта леко ръка.

— Тук имаме храна и подслон — отвръща. — Това, което ми причиниха тази вечер, е нищо. — Малка драскотина. Почти не боли. — Тя му се усмихва успокоително. — Тук ще сме добре.

Джейкъб забива поглед в краката си, а очите му проблясват.

— Познаваш ме, Сиси — заявява, а гласът му трепери от емоции. — Никога няма да тръгна срещу онова, което ти решиш за нас. Щом казваш, че ти е нужно повече време, за да проучиш нещата, аз ти вярвам. Но го направи бързо. И обещай, че няма да ни държиш тук и ден повече, отколкото е нужно.

Тя се приближава до него и притиска главата му към гърдите си. Напрегнатата му фигура се отпуска облекчено. Обгръща кръста й с ръце, а долепеното му към нея тяло се тресе. От затворените му очи бликват сълзи.

— Нито секунда по-дълго. Ти пръв ще научиш. Хайде, без повече сълзи! Вече си прекалено голям за такива неща.

Джейкъб кима и бърше лицето си.

— Голям глупчо си, нали го знаеш? — казва Сиси и разрошва косата му.