Андрю Фукуда
Плячката (12)

12

По-късно вечерта е. Те спят в спалнята: момчетата едва са се сместили на леглото, ръцете и краката им висят от него. Сиси се е сгушила на дървен стол. Аз тръгвам по коридора към една от другите стаи. Обсъждахме след вечерята — два уловени от нас мармота, които опекохме — дали да затворим капаците. Накрая предпочетохме — явно преживяното в клаустрофобичния тъмен тунел още ни влияеше — да рискуваме и да ги оставим отворени. Радвам се, че го сторихме. Окъпаният в сребриста лунна светлина зимен пейзаж е успокояващ. Дори издигащият се планински връх дарява величествен покой.

Загръщам се плътно в анорака си и се наслаждавам на топлината. Това е една от множеството дрехи, които намерихме струпани в дървена ракла. Бен я откри под леглото и се развика възторжено, когато отвътре се появиха якета, подплатени със заешка кожа, шалове, вълнени чорапи и ръкавици. И странен на вид елек, който е утежнен с прикрепени отгоре до долу кукички и метални уши.

Сградата скърца непрестанно, дървените греди се разместват заради спадането на температурата. Шумът — на моменти изключително силен — тревожеше Бен, докато се настаняваше в леглото за през нощта.

Всичко е наред, Бен, все още чувам гласа на Сиси в главата си, всичко е съвсем наред.

Може би е права. Може би това е то. Краят, целта, Обетованата земя. Тази хижа, тази просека, тази планина. И всеки миг баща ми ще се появи, крачейки от гората и ще влезе в хижата.

В коридора се чуват стъпки, шумът ме стряска; докато се обръщам, пръстите ми се плъзват по осеяния с трески перваз. Пронизва ме болка и дръпвам рязко ръка. По върховете на пръстите ми се появяват топли капки кръв.

Епап е. Взира се сънливо в помещението, а луната свети право в лицето му. Аз съм скрит в сенките; той не ме вижда. Лицето му се сбръчква озадачено. Кани се да се обърне и да си тръгне, когато зърва нещо през прозореца.

Изражението му се променя напълно и бледността му изчезва. Прикляка рязко.

— Епап? — викам го и се показвам от сенките.

Той подскача при звука на гласа ми. Но вместо да ме нахока, притиска показалец към устните си. После отмята брадичка по посока на прозореца. Приведен аз отивам до него.

На фона на белия сняг се вижда дребна тъмна фигура. Момиче.

Взира се право в нас.