Хауърд Джейкъбсън
Въпросът на Финклер (19)

1

На хора с натрапчиви идеи не се казва „Намери я и я доведи“.

Но Треслъв по-скоро би пукнал, отколкото да отдели на въпросната „я“ дори още минута от своето време. Рано или късно идва момент да кажеш „не“ на подтиците си. Той облече палтото си и пак го съблече. Стига толкова. Знаеше какво си е помислил. Знаеше какво е чул. Ти си евреин. Не Мръсен евреин, нито Скапан евреин, нито Прекрасен евреин. Просто Ти си евреин. Именно странността на думите доказваше, че тя е казала именно това. Защо му е да си измисля нещо толкова необичайно? Думите Ти си евреин, ей така, неподправени — Ти си чист, неподправен евреин — не подкрепяха никакви теории за предположения. Не отговаряха на никаква нужда, която Треслъв да долавя у себе си. Не доказваха нищо, не решаваха нищо, не задоволяваха нищо.

Треслъв беше наясно и с насрещния аргумент. Съчинил си го е заради някаква своя нужда. Е, защо някой не му покажеше тази нужда.

Самата произволност на станалото беше свидетелство за неговата автентичност. Психологията на Треслъв не търсеше, нито намираше и най-малко удовлетворение от него. Но въпросът с нападателката оставаше. Дали го бе нарекла евреин просто ей-така? Не, бе го нарекла евреин, защото беше видяла евреин. А защо ще му казва какво е видяла, вече представляваше отделен въпрос. Предвид на обстоятелствата, можеше и да не му казва нищо. Можеше да му вземе ценностите и да си тръгне, без да промълви и дума. Не беше й оказал някаква съпротива, нито бе очаквал благодарности. Повечето обирджии, предполагаше той, не категоризираха жертвите си, докато ги грабят. Ти си протестант. Ти си китаец. Защо ще го правят? Можеше да се очаква, че протестантът или китаецът ще знаят какви са и без да им го казват. В такъв случай Ти си евреин беше или израз на някаква неудържима ярост, или бе казано за негова информация. Взимам ти часовника, портфейла, писалката, мобилния телефон и самоуважението — ценностите ти, накратко — но в замяна ще ти дам нещо: просто в случай че не знаеш, защото имам едно такова смътно малко чувство (не ме питай защо), че може и да не знаеш, но ти си евреин.

Чао.

Треслъв не беше склонен да приеме, че е попаднал на случаен маниак, или че се е озовал на неподходящото място в неподходящия момент. Беше се наситил на случайности.

Целият му живот беше случайност. Раждането му беше случайност — родителите му бяха казвали: „Не сме те планирали, Джулиан, но ти беше приятна изненада“. Също и синовете му. С тази разлика, че той никога не им беше казвал, че са били приятна изненада. Модулното обучение в университета беше случайност; в друго време щеше да завърши класическа филология или теология. БиБиСи беше случайност. Гадна случайност. Жените, които беше обичал, до една бяха случайности. Ако животът не съдържаше нишка от смисъл в себе си, защо да го живее? Някои хора намираха Господ на най-неочаквани места. Други откриваха себе си в общественополезните дела или в саможертвата. Треслъв бе стоял в очакване, откакто се помнеше. Е, добре, помисли си той. Най-сетне и моята съдба ме зове.

Два дни по-късно той вечеряше заедно с други евреи в апартамента на Либор.