Такър Маларки
Възкресението (17)

Глава петнайсета

Преди да се върне към купчината книги на писалището си, Антъни си записа четирите думи, които Бастиан бе надраскал на гърба на фрагмента. Опитваше се да пренебрегне факта, че безпокойството му се дължи не само на откритията на Джема, а и на цялата й личност. Беше му трудно да се върне към нарастващия списък на нещата, които имаше да върши не само за Мина, но и за собствената си твърде занемарена напоследък работа. Накрая изостави натрупаните книги и списъка със задачите си и се отправи към кабинета на Того Мина, за да го осведоми за онова, което бе научил.

— Значи Чарлс Бастиан е видял Евангелието от апостол Тома — каза Мина. — Знаех си.

— Любопитното е, че на гърба на фрагмента има още нещо. Списък с имена, написани с арамейски букви: Тома, Филип, Мария и, колкото и странно да звучи, Гръмотевицата.

— Дали просто не си е водел бележки?

— Не мисля. Написаното не е в неговия стил. Тъй като арамейският е езикът, на който са говорили Иисус и апостолите, склонен съм да допусна хипотезата, че това е списък на книгите, избрани от Бастиан, за да състави друг Нов завет — така, както той го вижда. Четирима, за да илюстрират четирите основни принципа на гностичните евангелия — най-важните жалони са изгубени. Това е просто хипотеза.

— Но основана на знания.

— Имената биха могли да ни подскажат и какво да очакваме, ако някога се доближим до нагхамадийските текстове.

Антъни посочи с пръст последното име от списъка.

— „Гръмотевицата“ ме смущава. Не е име на човек, не е дори наименование на местност. Съществително, означаващо звук, климатично явление. Ако не беше това, щях да твърдя, че тук са записани заглавията на книгите, които е чел, оценил и счел за достойни да съставят неговия Нов завет. Четирима нови апостоли, които да заменят четиримата стари.

— Направо да полудееш — каза Мина и се хвана за главата. — Да предположим, че Тома, Филип и Мария, та дори тази Гръмотевица, са съществували. Какво да направим, за да ги намерим?

— Предлагам ти да ме оставиш да проуча нещата. Не съм толкова известен като теб. Не искаме да привличаме вниманието, нали? Съперничеството и без това е много силно. Твоят човек трябва да се върне от Наг Хамади час по-скоро. Ще проучим и неговата информация. Сигурен съм, че много скоро на повърхността ще се появи нещо важно.

— Да се надяваме, че не сме закъснели.

— Да се надяваме.

Антъни се върна в кабинета си. Не поставяше под съмнение инстинкта си — трябваше да запази информацията за Тано в тайна. Мина лесно се дразнеше, а Тано лесно се палеше. Двамата бяха като нестабилни химически елементи, които не бива да се смесват.