Такър Маларки
Възкресението (16)

Глава четиринайсета

Антъни завари Джема да лежи на пода в кабинета на баща си и да чете с глава, подпряна на купчина книги. Той седна и я погледна. Вдигна пред очите й лист хартия, който бе тъй стар, че не можеше да се каже какво точно представлява.

— Забележителен материал, папирус — рече Антъни. — Още не са съвсем наясно с технологията на направата му.

— Тъкмо прочетох, че думата „библия“ произлиза от гръцката „библос“, която означава „папирус“.

Джема се пресегна да вземе листа. Светлината, идваща от тавана, пронизваше дебелия лист и го караше да блести.

— Красиво е.

— Когато бяхме в Оксиринх, баща ти ми показа един номер. Египтяните са били изключително добри фокусници. Намекна, че трябва да научим някои от техните трикове заради самото предизвикателство, както се изрази. Сега ми хрумна, че причините вероятно са били различни.

— Защото е мислел, че Иисус е бил египетски фокусник ли?

Антъни се вторачи в нея.

— Истината е, че няма почти никакви биографични данни за Иисус, преди да се появи в Галилея, когато вече е в зряла възраст. В Библията е отбелязано, че за разлика от учениците си говорът му не бил местен. Затова баща ти смяташе, че е научил някои фокуси в Египет, където е било пълно със заклинатели и където е нямало разлика между религия и фокусничество, така че той е можел да прави… фокуси. Превръщал водата във вино, вдигал мъртвите. По онова време съществували някои добре извести магьосници, които вършели подобни неща.

— Споменаването на подобна възможност превръща ли баща ми автоматично в еретик?

— За някои хора — може би. Но не и за мен. Всъщност не само той е имал такива предположения, Джема. Талмудът, най-старата книга на юдеите, заявява открито, че Иисус е от Египет и че е арестуван за магьосничество.

— В смисъл че е бил мошеник?

— В смисъл че истинските чудеса, които е правел, може да са били само в душите на хората.

Джема мълчеше, а Антъни продължи:

— Вземи под внимание вероятността чудесата му да живеят в разказите на апостолите, които все още не сме открили.

— А ще ги открием ли, Антъни?

Антъни не отговори. Мълчаливо изтри стъклата на очилата с носната си кърпа.

— Носиш ли фрагмента от папируса?

Тя го измъкна от чантата си, но не му го даде.

— Защо реши да ми помагаш?

— Помагам и на двама ни.

Джема наблюдаваше лицето му, докато той обясняваше:

— Може би и тук е използвал някой номер. Мисля, че пликът е бил адресиран най-напред до мен, тъй като баща ти е смятал, че ще си спомня за това. Но не е знаел колко време ще ми отнеме.

Той протегна ръка.

— На английски тези букви се четат така:

……………………………на……………………………………
ги………………не………………прон…………………,
…то…желаещите да проникнат…
Бъдете………………з……е…винни…г………

— Имаш ли нещо против да го намокря? — попита Антъни.

— Не. Нямам.

Антъни натопи носната си кърпа в чаша с вода, после притисна папируса с нея. Липсващите букви в празните места започнаха да се групират в думи, но бяха твърде бледи.

— Какво пише?

Иисус рече:

„Книжовниците и фарисеите получиха ключовете на познанието и ги скриха. Те не проникнаха в него, нито позволиха на желаещите да проникнат. Бъдете мъдри като змиите и невинни като гълъбите.“

— И ще получиш ключовете на познанието — каза Джема.

— Ако си мъдър и невинен.

— Възможно ли е да си и двете едновременно?

— Мисля, че примерът е пред мен.

— Невинен, но по какъв начин? — замисли се Джема.

— Невинен по отношение на опасността, да кажем.

— Въобще не съм невинна в това отношение. Години наред съм живяла с опасността. Опасността има навика да оцелява.

— Което не е много мъдро.

— Ами да. — Джема махна с ръка. — Известно ми е. И какво може да означава този откъс?

— Баща ти е попълнил липсващите букви и думи във фрагмента със собствената си ръка, като е довършил текста на Евангелието от Тома.

— Което означава?

— Което означава, че е виждал недокоснато от друг човек копие на Евангелието от апостол Тома, считан от някои за най-близкия ученик на Иисус.

— Защо са изключили най-близкия ученик на Иисус от Новия завет?

— Помисли си. Наричали са Тома „близнака на Иисус“.

— Но нали братът на Иисус е бил Яков?

— Така е — бавно продължи Антъни. — Според някои Иисус казвал, че Тома е равен нему.

— Близнак, равен — каза Джема и млъкна за миг. — Разбирам. Не е много подходящо като за Божи син.

— Точно така. Но никой досега не е виждал цялата версия на Евангелието от Тома. Изобилие от откъси, които ни предизвикват към размисъл, ала нито един от тих не потвърждава твърдението, че Иисус е имал ученик, който е считал за равен нему.

— Никой, с изключение може би на баща ми.

— Може би. Интересно, че текстът на Тома е бил сред най-популярните по времето, когато твоят епископ Ириней решава да го изключи от Светото писание.

— Каква невероятна власт е имал този човек!

— Ириней е направил нещо повече — пренаписал е малко историята, като е твърдял, че Марко и Лука са били очевидци, каквито те не са били.

— Това не влиза ли в графата „безогледни лъжи“?

— Така се създава историята. Ириней и църковните отци са се борили срещу формите на християнството, които ги конкурирали, като са се стремели да защитят най-доброто от религията. При тези обстоятелства е било изключително важно евангелията да дадат един и същ отговор на въпроса кой е бил Иисус, как точно е протекъл животът му и какво представлява неговото учение. Евангелията на Матей, Марко и Лука предлагат относително последователна версия за живота и делото на Иисус. При Йоан нещата са по-сложни. Но като цяло евангелията в Новия завет се допълват взаимно.

— А Тома би могъл опасно да разклати лодката.

— Тома би могъл да я преобърне.

Джема почука с молив върху папируса.

— Защо е изпратил фрагмента до мен?

— Писмо, изпратено до Лондон, няма да привлече вниманието.

— Но той наистина е имал намерение да го прати на теб. Единствено ти би могъл да дешифрираш съобщението.

— Така е.

— Значи аз съм само куриер?

— Вероятно.

— Това има смисъл само ако е знаел, че ще умре. Защо иначе да пътувам дотук? Как бих могла да ти го покажа?

— Може да е изпратил фрагмента, за да се застрахова, в случай че стане най-лошото: някой трябва да знае, че е открил онова, което е търсил, че е довел делата си до успешен край.

— Не просто някой, а ти и аз.

Антъни се вторачи във фрагмента, потънал в размисъл.

— Не ти ли се струва, че може да е искал да ми помогнеш? — попита Джема.

— За какво да ти помогна?

— Да разбера за какво е умрял.

— Не и ако би застрашил живота ти. Не. Вече си разбрала позицията ми по този въпрос.

Джема вдигна папируса. През влажната хартия личаха думите, написани на обратната страна на листа. Обърна го.

Антъни я наблюдаваше.

— Какво има?

— Написал е нещо на гърба.

Той мигом се озова до нея. На обратната страна на папируса бяха написани четири думи на език, който Джема не разбираше.

— Знаеш ли какво пише тук?

Антъни приближи листа до очите си и не за първи път я излъга:

— Не.

— По дяволите! Толкова неща не мога да разчета!

Тя погледна часовника си и започна да събира вещите си. Имаше среща с Амад.

— Как ли биха изглеждали тези евангелия?

— Защо питаш?

— Любопитна съм. Ами ако попадна на някое от тях?

— Надявам се да ми съобщиш.

— Първо трябва да го разпозная.

— Няма да ти е трудно, защото никога не си виждала подобен ръкопис. Те са много красиви книги с кожена подвързия — започна Антъни, гледайки изпитателно към Джема. — Ето толкова големи, изписани и от двете страни на страницата. Като този. — Той вдигна фрагмент от папируса. — Както вече казах, ако попаднеш на такава книга, надявам се да ми съобщиш.

— Разбира се. И какво ще направиш ти?

— Каквото и да сторя, ще бъде за твое добро.

— Не знам откъде си сигурен, че ще е за мое добро.

Джема се наведе да вземе чантата си.

— За твое добро продължавам да настоявам да не се замесваш в това.

— Любопитна съм. Съветваш ме така, защото съм жена ли?

— Не знам. Може би.

— И си мислиш, че съм неразумно, побъркано от скръб същество от женски пол, което ще се втурне нанякъде и ще се остави да го убият?

— И това ми е хрумвало.

— И не желаеш това да се случи пред очите ги.

— Не.

— Харесва ми прямотата ти. Не ми се доверяваш, вероятно не се доверяваш на женския пол.

— Нямам голям опит с женския пол.

— Там, в Кхарга, не си ли правил проучвания?

— Така.

Джема се вторачи в него.

— И какво ще правим сега?

Антъни леко наклони глава встрани.

— Лично аз ще продължа да се грижа за теб.

 

 

Когато Джема излезе от музея, беше станало време за молитва. От минаретата се носеше вой. По средата на площад „Тахрир“ мъжете постилаха молитвените си килимчета и коленичеха с лице на изток. Тя се развълнува от гледката. Тези мъже се молеха на един Бог, който не се интересуваше от това къде се молят, стига само да се молят.

Ами Богът на баща й?

Джема бавно продължи по пътя си. Погледите, които улавяше, я възбуждаха и плашеха едновременно. Черпеше кураж от спомена за баща си, който бе посветил толкова години да определи какво е изгубил, и още толкова — да го възстанови. Тъкмо тя запълваше дистанцията между двата процеса.

Отдалечи се от музея. Разполагаше с едно име — Албер Еид. Разполагаше и с адреса му. Но най-напред трябваше да свърши някои неща. Прекоси площад „Тахрир“ и тръгна към реката. Край водата нервите й се поуспокоиха. Осъзна, че се нуждае от целостта на самотата повече, отколкото от помощта на когото и да било. Макар и изтощителна, самотата й бе позната. На нея тя се бе научила от баща си.

Докато крачеше енергично по протежение на брега към къщата на Лейзар, разбра, че отдавна е изгубила инстинкта си на войник. Добре си спомняше какво означава да тръгнеш в атака, да се прокрадваш безшумно покрай врага. Да живееш без страх под едно небе, от което непрекъснато падат бомби.

Когато стигна до къщата, Джема се чувстваше така, сякаш бе събрала цялата сила на Изида, непреклонната богиня, изобразена на плочника — достатъчно силна, за да издържи на тежестта на смъртните, които всеки ден газеха върху нея.

Амад бе в градината и режеше стръкове от пресния лук. Когато Джема седна близо до него и изложи лицето си на слънцето, той кимна с глава.

— Амад — захвана тя. — Познаваш ли някого, който би изпълнявал поръчки за мен, би вършил някои дребни услуги? Срещу заплащане, разбира се.

— Познавам много такива момчета.

— Човек, който познава улицата и говори малко английски.

— Това стеснява кръга им. Накрая сигурно ще се спра на някой мой роднина.

— Добре. Значи мога да му се доверя.

— За кога ти трябва?

— За съвсем скоро.

— До утре ще намеря някого.

— Благодаря.

Джема се обърна и попита:

— Следобед ще имаме ли урок?

— Ако все още разполагаш с време — отвърна Амад.

— Разполагам с времето на целия ми престой тук. Това е повече от музика, Амад.

— Добре тогава. Ще се видим в четири часа.

Той се изправи и бръкна в джоба си.

— Макар да се съмнявам, че е необходимо, приготвил съм ти нещо.

Той й подаде ключ за стаята й.

— Заключва вратата от външната страна. Може би мисълта, че е в теб, ще те кара да се чувстваш по-спокойна.