Мигел де Сервантес Сааведра
Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча (91)

Глава тридесет и седма
в която продължава разказът за знаменитото приключение на дуеня Долорида

Херцогът и херцогинята се зарадваха извънредно много, като видяха колко лесно дон Кихот се поддаде на тяхната игра. В този миг Санчо каза:

— Не ми се ще тази сеньора дуеня да обърка работата с обещаното ми губернаторство, защото слушал съм да казва един сладкодумен аптекар от Толедо, че намеси ли се някъде някоя дуеня, нищо добро не излиза. Не можете да си представите колко мрази този аптекар дуените! Като зная, че всички дуени, без разлика на звание и положение, са досадни и неприятни, мога да си представя какви ще бъдат пък тези натъжени дуени^[1], към които казаха, че се числи тази графиня — Три поли ли беше, Три опашки ли^[2]. В наше село поли-опашки, опашки-поли — е все едно и също нещо.

— Мълчи, приятелю Санчо — рече дон Кихот. — Тази сеньора дуеня е дошла да ме търси от толкова далечни земи, че навярно не е от дуените на твоя аптекар, още повече, че е графиня, а графините служат като дуени само на кралици и императрици, като в собствените си домове са си пълновластни господарки и имат свои дуени.

Доня Родригес, която чу разговора, каза:

— Моята сеньора херцогиня има на служба дуени, които можеха спокойно да бъдат графини, ако съдбата беше се показала по-благосклонна към тях, но законите се правят по угодата на кралете и нека никой не злослови против дуените особено когато са стари моми. Аз, макар и да не съм стара, ясно виждам и разбирам, че дуените-девици превъзхождат дуените-вдовици и затова всеки, който ни е копал гроб, сам е попадал в него.

— Все пак — възрази Санчо — според моя аптекар у дуените има много трески за дялане, но по-добре да не му сеем на корена ряпа.

— Оръженосците са били винаги наши врагове — каза доня Родригес — и понеже сноват из преддверията като вампири и ни срещат на всяка крачка, то през цялото време, когато не се молят — а то не е малко, — гледат да шушукат против нас, да ни гризат кокалите и да подронват доброто ни име. Дано ги видя всички в галерите^[3]! Но напук на тези дръвници, ние ще продължим да живеем на този свят в княжески дворци дори ако се наложи да умираме там от глад и да покриваме с черни монашески одежди нежните си или грубите си тела, както в дни на тържествени шествия се покриват с килими купищата тор. Бога ми, ако ми позволяха и ако имах време, щях да докажа не само на тук присъстващите, но и на целия свят, че няма добродетел, която да не краси една дуеня.

— Струва ми се — рече херцогинята, — че доня Родригес е много права, но нека тя издебне по-удобно време, за да защити себе си и другите дуени, да опровергае лошото мнение на онзи зъл аптекар и да изкорени това, което храни в сърцето си великият Санчо Панса.

А Санчо отговори:

— Откак ми се е замаяла главата, че ще ставам губернатор, нямам вече нищо общо със слабостите на оръженосците и не давам и пет пари за всички дуени на света.

Те щяха дълго да спорят за дуените, ако не бяха чули отново звуците на флейтите и барабаните, от което разбраха, че дуеня Долорида влиза в градината. Херцогинята запита херцога не се ли полага да излезе да я посрещне като знатна дама и графиня.

— Доколкото тя е графиня — обади се Санчо, преди херцогът да отговори, — съгласен съм, че ваши височества трябва да отидете да я посрещнете, но доколкото е дуеня, на мнение съм, че не трябва да се помръднете от местата си.

— Кой те кара да се месиш в тези работи, Санчо? — каза дон Кихот.

— Кой ли, сеньор? — отговори Санчо. — Меся се, защото имам право да се меся като оръженосец, който е научил правилата на учтивостта в школата на ваша милост, а нали вие сте най-вежливият и най-благовъзпитаният между всички рицари! Често съм слушал да казвате, че във въпросите на учтивостта губят еднакво както този, който има една карта повече, така и този, който има една карта по-малко. Повече нищо няма да кажа: на умния човек стигат и две думички.

— Така е, както казва Санчо — каза херцогът. — Нека видим първо как изглежда тази графиня и по това ще решим какви почести й се полагат.

В този миг влязоха флейтистът и барабанчиците по същия ред както и преди.

Тук авторът завършва тази кратка глава и започва следната, в която продължава същото приключение, едно от най-забележителните на тази история.