Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
El ingenioso hidalgo don Quijote de la Mancha, –1615 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
NomaD (2015-2016)
Прилагане на илюстрациите
NomaD (2015-2018)

Издание:

Автор: Мигел де Сервантес Сааведра

Заглавие: Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча

Преводач: Тодор Нейков; Стоян Бакърджиев (стихове)

Година на превод: 1970

Език, от който е преведено: Испански

Издание: Поредно

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: Роман

Националност: Испанска

Печатница: ПК „Д. Благоев“

Редактор: Стефан Савов

Художник на илюстрациите: Гюстав Доре

ISBN: 954-529-207-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/742

 

В настоящата електронна публикация на „Дон Кихот“ в Читанка са приложени илюстрациите на Гюстав Доре. Източник на изображенията: електронната библиотека на The University of Adelaide (https://ebooks.adelaide.edu.au).

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и шеста
в която продължава забавното приключение с кукления театър и се разказва за други наистина прекрасни неща

quixote_227_don_quixote_v_boj_s_kuklite.jpg

Смълчаха се всички — тирийци ведно с троянци[1] — искам да кажа, че всички, които гледаха към сцената, очакваха със зяпнала уста думите на момчето, което щеше да обяснява чудесата, когато изведнъж зад сцената затръбиха тръби, задумкаха тъпани и се чуха топовни гърмежи. Шумът стихна бързо и тутакси момчето извиси глас и каза:

— Тази истинска история, която се представя тук пред ваши милости, е взета дума по дума от френските хроники и испанските романси, които се носят от уста на уста не само между възрастните, но и между децата по улиците. В нея се разказва как сеньор дон Гайферос освободи своята съпруга Мелисендра[2], която беше пленена от маврите и закарана в Испания, в град Сансуеня[3] — така се е наричал някога град Сарагоса. Погледнете тук, сеньори, как дон Гайферос играе на таблас, както се пее в песента:

Играе си на табла с дон Гайферос —

за Мелисендра вече е забравил.

А онова лице там, което се явява с корона на главата и със скиптър в ръка, е император Карл Велики, за когото се предполага, че е баща на Мелисендра. Сърдит, че зет му бездейства и нехае, той идва, за да му се скара. Забележете само колко разпалено и гневно му се кара — ще помисли човек, че ей сега ще му стовари със скиптъра си пет-шест удара, а някои автори твърдят дори, че го е натупал здравата. След като му изтърсва куп приказки за опасността, която заплашва честта му, ако не се погрижи да освободи съпругата си, той му казва:

Доста плещих — ти внимавай.

Вижте сега, ваши милости, как императорът обръща гръб на дон Гайферос и го оставя ядосан и как този последният, кипнал от гняв, запраща надалеч дъската с топките[4], нарежда да му донесат набързо оръжието и замолва братовчед си дон Роланд да му заеме своя меч Дуриндана, а дон Роланд не желае да му го даде и му предлага да го придружи в трудния поход, но храбрият Гайферос, разсърден, не се съгласява. Напротив, той казва, че може сам да освободи съпругата си, ако ще да е затворена и вдън земя. И ето че той почва да се въоръжава, за да тръгне незабавно на път. Обърнете сега, ваши милости, поглед към тази кула там, която се предполага, че е една от кулите на Сарагоската крепост, известна днес под името Алхаферия. Дамата, която се явява на онзи балкон, облечена като мавърка, е несравнимата Мелисендра; тя често излиза на балкона, за да наблюдава пътя, който води за Франция, и да се утешава в своето пленничество с мечти по Париж и своя съпруг.

А сега обърнете внимание на нещо ново, може би невиждано до днес. Виждате ли онзи там мавър, който тихомълком, стъпка по стъпка, сложил пръст на устата си, пристъпва зад Мелисендра? Вижте как той я целува право в устата и как тя бързо се изплюва и си избърсва устата с ръкава на бялата си риза, как тя ридае и си скубе от мъка прекрасните коси, като че ли те са виновни за злото. Вижте също и този важен мавър, който се разхожда из галериите — той е кралят на Сансуеня, Марсилио, който е видял дързостта на мавъра и макар да му е роднина и голям любимец, заповядва веднага да го хванат и да му ударят двеста камшика, като го разведат из определените за такива случаи улици на града:

Да, пред нас вървят херолди,

стражата върви след нас.[5]

Вие виждате как те тръгват вече, за да изпълнят присъдата, макар че престъплението е току-що извършено, защото у маврите няма „връчване на препис от обвинителния акт“, нито „проверка на доказателствата с предварително задържане“, както е у нас.

— Момченце, момченце — провикна се, като чу тези думи, дон Кихот, — разказвай историята, без да я усукваш, и не се уплитай много, защото нужни са много доказателства, за да се докаже една истина.

Отвътре се обади и маесе Педро:

— Момче, не дрънкай излишни приказки, а прави това, което ти казва този сеньор, защото така ще бъде най-разумно. Карай си песента на един глас и не се впускай в разни акомпанименти, че където е тънко, там се къса.

— Слушам — каза момчето и продължи: — Този мъж, ей тука, яхнал кон и наметнал гасконска пелерина[6], е самият дон Гайферос, а там виждате съпругата му, която — след като влюбеният мавър е бил наказан вече за дързостта си — се явява с по-спокоен и по-бодър вид на балкона на кулата и разговаря със съпруга си, смятайки го за случаен пътник, като му казва всички онези думи и изрази от романса, който гласи:

Рицарю, щом стигнеш Франция,

дон Гайферос потърси!

Аз няма да ги предам всичките, защото многото приказки обикновено отегчават. Достатъчно е да видите как дон Гайферос разгръща пелерината си, а Мелисендра ни дава да разберем с радостните си движения, че го е познала. Ето сега виждаме, че тя се хвърля от кулата, за да се метне на коня зад своя съпруг, ала за нейна зла участ полата й се закача в едно от железата на балкона и тя увисва във въздуха, без да стигне до земята. Но погледнете как милостивото небе се притичва на помощ в най-големите беди — дон Гайферос се доближава и без да обръща внимание, че хубавата й пола може да се скъса, хваща я и със сила я сваля на земята. После с едно само движение той я слага да седне по мъжки на коня си и й заръчва да се държи здраво и така да го прегърне, че да сключи ръце на гърдите му, за да не падне, тъй като сеньора Мелисендра не е свикнала да препуска. Чуйте как цвили конят от гордост, че носи такъв юначен товар като господаря си и такова прекрасно бреме като господарката си. Погледнете как те напускат града, без да се обърнат да го погледнат, и как радостно и весело се носят по пътя за Париж. Пътувайте в мир, о, несравнима двойка на истински любещи се съпрузи! Върнете се благополучно в желаната си родина, без съдбата да смути щастливото ви пътуване! Нека вашите роднини и приятели се радват, като ви гледат как се наслаждавате в мир и покой на дните, които ви остава още да живеете (дано бъдат те колкото дните на Нестор[7]!).

Маесе Педро се обади за втори път.

— По-простичко, момче, не се престаравай, защото всяко увлечение е пакостно.

Тълкувателят не отговори нищо и продължи:

— Намериха се обаче хора, които, като си нямат друга работа, не пропущат да видят всичко и сега забелязаха, че Мелисендра се хвърли от балкона и се метна на коня. Те съобщиха на крал Марсилио, а той заповяда да се бие веднага тревога. Вижте сега колко бързо се развива всичко — ето че градът просто ще се срути от звъна на камбаните, които бият по всички минарета на джамиите.

— Не е вярно! — извика в този миг дон Кихот. — С тези камбани маесе Педро съвсем я оцапа, защото у маврите няма камбани, а тъпани и зурни, които приличат на нашите кларинети. Да накараш да забият камбани в Сансуеня, е опашата глупост.

Като чу това, маесе Педро престана да бие камбаните и каза:

— Сеньор дон Кихот, не обръщайте внимание на дреболии и недейте търси всичко да е съвършено, защото това е невъзможно! Нима не се дават у нас почти всеки ден комедии, пълни с несъобразности и глупости, и въпреки всичко те имат голям успех и се посрещат не само с ръкопляскания, но и с истински възторг? Продължавай, момче, и нека си говорят хората каквото щат. Да си напълня аз кесията, пък нека безсмислиците в представлението ми бъдат повече от атомите на слънцето.

— Тук сте прав — каза дон Кихот.

А момчето продължи:

— Вижте сега колко много блестящи конници излизат от града и се спущат по дирите на благородната двойка! Колко тръби тръбят! Колко зурни пищят, колко тъпани и барабани бият! Страх ме е, че ще ги настигнат и ще ги върнат обратно, вързани за опашката на собствения им кон, което ще бъде ужасно зрелище.

quixote_228_don_quixote_i_kuklite.jpg

Като видя толкова много маври и чу страшния шум, дон Кихот помисли, че трябва да се притече на помощ на бегълците. Той скочи от мястото си и се провикна:

— Няма да допусна, додето съм жив и в мое присъствие, да бъде надвит в толкова неравен бой такъв прочут рицар и такъв безстрашен любовник като дон Гайферос. Спрете, мръсна паплач! Да не сте посмели да ги следите и да ги преследвате, иначе ще имате работа с мене!

Той премина бързо от думи към дела, изтегли меча си, с един скок се намери пред сцената и с невиждана и бясна ярост започна да нанася удари върху куклите маври. Той събори едни от тях, обезглави други, разсече и осакати повечето, а по едно време нанесе такъв силен удар от горе на долу, че ако маесе Педро не беше се навел, свил и притаил, щеше да отсече главата му по-лесно, отколкото ако беше от марципан. Маесе Педро се развика:

— Спрете, ваша милост сеньор дон Кихот, и разберете, че това, което събаряте, сечете и убивате, не са истински маври, а мукавени кукли. Тежко ми на мене, грешника! Ще разрушите и унищожите цялото ми имущество!

Но въпреки всичко дон Кихот продължаваше да сипе дъжд от удари, като мушеше и сечеше с меча си от горе на долу, отстрани или както му паднеше. В по-малко време, отколкото е нужно на човек да прочете два пъти „Отче наш“, целият театър бе съборен на земята, декорите и куклите — разбити и строшени на парчета, крал Марсилио — тежкоранен, а император Карл Велики лежеше с разцепени на две корона и глава. Публиката се смути, маймуната избяга и се покатери на покрива на хана, студентът се ужаси, момъкът се уплаши, а самият Санчо Панса така се стресна, че след като утихна бурята, призна, че не е виждал никога господаря си толкова разярен. Като разруши напълно кукления театър, дон Кихот се успокои и каза:

— Желал бих да имам сега пред себе си всички онези, които не вярват и не искат да вярват от каква полза за света са странстващите рицари! Представете си само какво можеше да се случи на добрия дон Гайферос и на прекрасната Мелисендра, ако ме нямаше тук! Сигурно тези кучета щяха вече да са ги настигнали и щяха да ги подложат на кой знае какви издевателства. И тъй, да живее странстващото рицарство, което стои по-високо от всичко друго на света!

— Да живее и пребъде! — обади се жално маесе Педро. — А пък аз нека мра, защото толкова съм нещастен, че мога да кажа като крал дон Родриго:

Вчера крал испански, днеска

и едничка моя кула

нямам, за да я посоча.[8]

Само преди половин час, какъв ти половин час, само преди половин минута аз бях господар на крале и императори! Конюшните ми бяха пълни с безброй коне, сандъците и торбите ми — с несметни накити, а сега съм съсипан и отчаян, бедняк и просяк и главно — останах без маймуна, защото сигурно кървава пот ще ме избие, докато я накарам да се върне при мене. И всичко това заради безразсъдния гняв на този сеньор рицар, за когото казват, че закриля сираците, възстановява справедливостта и върши други добри дела. Само към мене той не прояви великодушие, но нека бъде благословено и прославено небето в най-възвишените му селения! Какво да се прави, може да е било писано точно Рицарят на печалния образ да е този, който ще обезобрази куклите ми.

Думите на маесе Педро трогнаха Санчо Панса и той му каза:

— Не плачи и не тъжи, маесе Педро, че сърцето ми се къса! Знай, че господарят ми дон Кихот е добър и съвестен християнин и щом като разбере, че ти е причинил някаква вреда, ще намери начин и ще съумее да ти плати и да те удовлетвори, и то пребогато.

— Нека сеньор дон Кихот ми заплати поне част от счупените кукли, аз ще бъда доволен, а и съвестта на негова милост ще бъде спокойна, защото не може да спаси душата си този, който държи в ръцете си чуждо имущество против волята на собственика му и не му го връща.

— Така е — каза дон Кихот, — но все пак аз не знам какво ваше имущество държа в ръцете си, маесе Педро.

— Как не знаете? — отговори маесе Педро. — Ами тези останки, пръснати по тази суха и безплодна земя, не ги ли разпиля и унищожи непобедимата сила на могъщата ви ръка? А чии бяха тези тела, не бяха ли мои? И нима не изкарвах хляба си с тях?

— Сега вече — рече дон Кихот — за сетен път се убедих в нещо, в което много пъти съм вярвал — вълшебниците, които ме преследват, първо ми показват хората в техния действителен образ, а след това го изменят и превръщат в каквото им хрумне. Най-честно и откровено ви казвам, сеньори — вие, които ме слушате, — че всичко, което бе представено тук, на мене ми се стори действителност: Мелисендра беше Мелисендра; дон Гайферос — дон Гайферос; Марсилио — Марсилио, а Карл Велики — Карл Велики. Ето защо аз пламнах от гняв и за да изпълня дълга си на странстващ рицар, реших да се притека на помощ и защитя бегълците. С това именно добро намерение извърших всичко, което видяхте, и ако не излезе така, както си мислех, вината не е моя, а на злодеите, които ме преследват. Все пак, макар и грешката ми да не се дължи на зъл умисъл, аз желая сам да се осъдя да платя разноските. Нека каже маесе Педро какво иска за строшените кукли — предлагам да му платя веднага в добра и законна кастилска монета.

Маесе Педро се поклони и каза:

— Не можех и друго да очаквам от доблестния дон Кихот де ла Манча, истински крепител и защитник на всички нуждаещи се и бедстващи скитници, чиито християнски добродетели са всеизвестни. Нека сеньор ханджията и великият Санчо бъдат оценители и посредници между ваша милост и мене и да решат какво струват или биха могли да струват строшените кукли.

Ханджията и Санчо казаха, че приемат, и маесе Педро повдигна от земята обезглавения крал Марсилио Сарагоски.

— Всички виждате, че е невъзможно да се възстанови този крал в предишното му състояние, така че аз смятам, ако не се даде по-добра оценка, да ми се присъдят за неговата смърт, кончина и гибел четири реала и половина.

— Карайте нататък! — рече дон Кихот.

— За това надлъжно посичане — продължи маесе Педро, като взе в ръка разсечения на две Карл Велики — няма да бъде много, ако поискам пет реала и четвърт.

— Не е и малко — рече Санчо.

— Нито е много — възрази ханджията. — Но да се спрем на една средна оценка и да се съгласим на пет реала.

— Дайте му пет и четвърт! — каза дон Кихот. — С четвърт реал повече или по-малко не се изменя съществено оценката на тази страшна беда. И привършвай по-бързо, маесе Педро, че настъпи време за вечеря и аз чувствам вече признаци на глад.

— За ей тази кукла — каза маесе Педро, — останала без нос и без едно око (прекрасната Мелисендра), искам — и смятам, че имам право — два реала и дванадесет мараведи.

— На бас се хващам — рече дон Кихот, — че Мелисендра и съпругът й са стигнали поне до френската граница! Защото конят, на който яздеха, не препускаше, а летеше. Така че няма защо да ми предлагате котка за заек, като ми представяте тази кукла без нос за Мелисендра, когато тя може би си лежи спокойно във Франция със своя съпруг. Нека Бог дава всекиму според заслугите, сеньор маесе Педро, а ние да крачим бодро и честно по нашия път. Продължавайте!

Маесе Педро, като видя, че дон Кихот се отплесва пак и се връща на първоначалната си мисъл се уплаши да не му се изплъзне и му каза:

— Тази сигурно не е Мелисендра, а някоя от прислужничките й. Дайте там за нея шестдесет мараведи и аз ще бъда доволен и добре обезщетен.

Така той оценяваше една подир друга всички строшени кукли, а двамата съдии-оценители се намесваха, за да правят с пълното одобрение на страните цената по-приемлива, като общата сума възлезе на четиридесет реала и три четвърти, които Санчо веднага изплати. Маесе Педро поиска още два реала за труда, който щял да положи, за да хване маймуната.

— Дай му ги, Санчо — рече дон Кихот, — ако не хване маймуната, то поне нека се напие. Готов съм да дам още двеста реала награда на този, който би могъл да ми съобщи с положителност, че сеньора доня Мелисендра и сеньор дон Гайферос са вече във Франция при своите.

— Никой не би могъл да направи това по-добре от моята маймуна — каза маесе Педро, — но сега и дяволът не ще може да я улови. Аз смятам обаче, че нейната привързаност и гладът ще я накарат да ме потърси през нощта. Ще съмне, ако е рекъл Бог, и тогава ще видим.

Най-сетне бурята около куклите утихна и всички седнаха мирно и тихо да вечерят за сметка на дон Кихот, чиято щедрост нямаше край.

Селянинът с пиките и алебардите си тръгна още по тъмно, а щом се развидели, при дон Кихот дойдоха студентът и момъкът, за да се сбогуват. Първият възнамеряваше да се върне в селото си, а вторият продължи пътя си и дон Кихот му подари дванадесет реала. Маесе Педро не пожела да влиза повече в пререкания с дон Кихот, когото познаваше вече добре, и поради това стана преди изгрев-слънце, събра жалките останки от театъра си, прибра и маймуната и тръгна да търси и той своите приключения. Ханджията, който не познаваше дон Кихот, не можа да се начуди както на лудостите му, така и на щедростта му. Санчо по заповед на своя господар му плати пребогато и към осем часа сутринта, след като се сбогуваха с него, те напуснаха хана и тръгнаха на път. Ще ги оставим засега да пътуват, за да можем да разкажем някои други неща, които са нужни за изясняване на тази прочута история.

quixote_229_maesse_pedro_i_majmunata.jpg
Бележки

[1] Първи стих на песен втора от „Енеидата“ на Вергилий.

[2] На легендата за Гайферос и Мелисендра е посветен особен цикъл от старинни романси, чието начало трябва да се търси в старофренската хроника, приписвана на Турпин (XIII век). Съгласно романсите Гайферос бил племенник на Карл Велики, а Мелисендра — родна дъщеря на императора. Скоро след годежа й с Гайферос тя била отвлечена от маврите и отведена в Испания.

[3] Романсите погрешно смесват названието Сансуеня (Саксония) с град Сарагоса.

[4] Таблас — игра, наподобяваща шаха.

[5] Цитат из романса „Писма на Ескараман до Мендес“ — съчинен в началото на XVII век от известния испански писател Франсиско Кеведо (1580–1645).

[6] Такива пелерини носели жителите на Южна Франция (между тях и гасконци), които идвали да работят в Испания като наемни работници.

[7] Нестор — крал на Пилос, най-старият от гръцките князе, взели участие в обсадата на Троя. Символ на мъдрост и на дълголетие.

[8] Цитат от старинен романс за крал Родриго, който е последният крал на Испания преди арабското господство, загинал в бой с нашествениците (713 г.).