Мигел де Сервантес Сааведра
Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча (13)

Глава дванадесета
за това, което разказа един козар на тези, които беседваха с дон Кихот

В това време пристигна един момък от тези, които носеха на козарите продоволствие от село, и каза:

— Знаете ли, другари, какво стана в селото?

— Откъде можем да знаем? — отговори един от козарите.

— Чуйте тогава — продължи момъкът. — Тази заран умря прочутият пастир-студент Грисостомо. Носи се слух, че е умрял от любов по тази дяволска Марсела, дъщеря на Гилиермо Богатия, същата онази, която скита из нашите дебри, облечена като пастирка.

— Марсела ли, казваш? — запита един.

— Да, Марсела — отговори козарят. — Чудното е, че е поръчал в завещанието си да бъде погребан сред полето като мавър, в подножието на скалата при извора до дъба, тъй като според мълвата там я бил видял за първи път. Поръчал е и други неща, които според селските свещеници не могат да се изпълнят, защото били езически. Но най-близкият приятел на покойния, студентът Амбросио, който заедно с Грисостомо облече пастирски дрехи, заявил, че всичките желания на Грисостомо трябва да се изпълнят точно според последната му воля. Поради това в селото цари голям смут. Говори се, че въпреки всичко Амбросио и всичките пастири, приятели на Грисостомо, ще изпълнят желанието му и утре ще го погребат тържествено там, където ви казах. Смятам, че си заслужава човек да види това погребение и за себе си поне аз съм решил непременно да присъствам на него, макар и заради това да не мога да отида в селото за продоволствие.

— Всички ще отидем — отговориха козарите — и ще определим чрез жребий кой от нас ще остане да пази козите.

— Прав си, Педро — обади се един от тях, — но няма защо да се хвърля жребий, тъй като аз и без това съм решил да остана. Не отдавайте решението ми на някаква добродетел или на липса на любопитство, а само на това, че преди няколко дена нараних крака си и сега не мога да ходя.

— И така да е, ние пак ти благодарим — рече Педро.

Дон Кихот запита Педро какъв човек е бил покойният и каква жена е пастирката. Педро му обясни, че доколкото му е известно, покойният бил богат идалго от едно село в планината; че дълги години следвал в Саламанка и след това се завърнал у дома си, спечелил име на много учен и образован човек. Говорили, че бил особено вещ в науката за звездите и че знаел всичко, което вършат на небето слънцето и луната, защото винаги най-точно предсказвал слънчевите и лунните съмнения.

— Казва се затъмнения, приятелю, а не съмнения, когато двете големи светила престанат да светят — забеляза дон Кихот.

Но Педро не обърна внимание на подобни дреболии и продължи разказа си:

— Предсказваше също така кога годината ще бъде добра и кога неблагородна.

— Искаш да кажеш неплодородна, приятелю — поправи го пак дон Кихот.

— Неплодородна или неблагородна — каза Педро, — все същото. Благодарение на това ясновидство баща му и приятелите му, които имаха вяра в него, станаха много богати, защото изпълняваха всичките му указания. Казваше им: „Тази година засейте ръж, а не жито, а тази година сейте нахут, а не ръж; идната година ще бъде отлична за маслините, а трите по-следващи години не ще получим капка дървено масло.“

— Тази наука се казва астрология — рече дон Кихот.

— Не зная как се казва — възрази Педро, — но зная, че той знаеше всички тези неща и много други. Минаха няколко месеца, откакто се бе завърнал от Саламанка, и ето че един ден захвърли дългата си студентска дреха и се облече като пастир с дрехи от овча кожа и пое в ръка овчарска гега. Появи се, облечен в такива пастирски дрехи, и първият му приятел Амбросио, негов състудент. Забравих да ви кажа, че Грисостомо, покойникът, беше голям майстор на стиховете. Той беше такъв поет, че сам съчиняваше коледни песни, а също и пиесите, които се играят от селските момци на празника Тяло Господне, и всички казваха, че са отлични. Когато селяните видяха един ден двамата студенти облечени като пастири, се учудиха много и не можеха да си обяснят кое ги е накарало тъй странно да се предрешат. По това време почина бащата на Грисостомо и той наследи много имот, движим и недвижим, стада едър и дребен добитък и много пари. Момъкът остана пълен господар на това богатство и нека кажа, че напълно го заслужаваше, защото беше верен и състрадателен другар, приятел на добрите и с лице на ангел божи. По-късно се узна, че се облякъл като пастир само и само за да скита из поля и гори по дирите на онази пастирка Марсела, за която стана дума и в която се бе влюбил бедният нещастник Грисостомо. Ще ви кажа сега, добре е да знаете, че мома като нея може би — а и без може би — не сте срещали, нито ще срещнете по света дори ако ви е писано да имате живот, по-дълъг, отколкото е имала Сарна^[1].

— Кажете Сара — поправи го дон Кихот, който не можеше да търпи как козарят изопачава думите.

— Та да не би да е къс животът и на крастата! — се сопна Педро. — Ако продължавате, сеньор, да придиряте за всяка дума, не ще ми стигне и цяла година, за да завърша разказа си.

— Извинете, приятелю — каза дон Кихот. — Аз ви поправих, защото има значителна разлика между „сарна“ и „Сара“. Но вие ми отговорихте много умно, защото по-дълголетна е крастата от Сара. Продължете разказа си и вече няма да ви прекъсвам.

— И тъй, любезни сеньоре мой, в наше село имаше човек, още по-богат от бащата на Грисостомо, на име Гилиермо, комуто Господ бе дал освен многото богатства и една дъщеря. Майка й на тази дъщеря, най-порядъчната жена в цялата околия, умря при самото й раждане. Сякаш още виждам лицето й, което грееше като истинско слънце. Но преди всичко трябва да се каже, че беше работлива и приятелка на бедните, заради което, уверен съм, че душата й се радва на Божията Милост на другия свят. Малко след това от скръб по покойната се помина и нейният съпруг, оставяйки дъщеря си Марсела, невръстна и пребогата, под опеката на чичо й, свещеник в наше село. Момичето израсна и стана необикновено красиво. Красотата му напомняше тази на майка й, а може би и я надминаваше. И тъй, когато тя навърши четиринадесет или петнадесет години, човек не можеше да я срещне, без да благославя Господа, че я е създал толкова хубава, а мъжете се влюбваха в нея и губеха ума си от любов. Чичо й я пазеше грижливо и строго, но при все това мълвата за нейната красота и нейните големи богатства се пръсна не само в селото, но и далече наоколо, та най-добрите момци досаждаха на чичо й с настойчивите си молби и ходатайства да им я даде за съпруга. Но той, като истински добър християнин, макар и да искаше тя да се омъжи час по-скоро, защото разбираше, че й е вече време, не желаеше да вземе такова решение без нейното съгласие. И това негово решение не бе наложено от желанието му да продължи да управлява имотите на Марсела, които му носеха доста доходи и печалби. Вярвайте ми, че точно така се говореше за добрия свещеник по седенките в селото и не е излишно да ви обясня, сеньор рицарю, че в малки села като нашето за всичко се злослови и за всичко се шушука. Бъдете убеден, както и аз от своя страна съм убеден, че свещеникът трябва наистина да е крайно добър, за да го хвали паството му, особено по селата.

— Така е — съгласи се дон Кихот, — а сега продължавай, защото разказът ти е много интересен и ти, добри ми Педро, го разправяш, сякаш Бог те вдъхновява.

— Най-важно е Бог да не ме изоставя. Знайте освен това, че чичото не пропущаше да съобщи на племенницата си имената и качествата на всеки един от многото момци, които искаха да се оженят за нея, и я молеше да се задоми, като избере този, който й най допада, но тя неизменно отговаряше, че не иска още да се омъжи и че е много млада, за да поеме върху си бремето на брачния живот. При тези наглед основателни съображения чичото преставаше да й натяква, като се надяваше, че след някоя и друга година тя ще съумее да си избере съпруг по вкус. Защото, казваше той — и думите му бяха много мъдри, — родителите не трябва да женят децата си против волята им. Но ето че, не щеш ли, един прекрасен ден своенравната Марсела стана пастирка. Въпреки увещанията на чичо й и на всички съселяни, тя излезе на полето с други овчарки от селото, за да пасе собственото си стадо. Като напусна дома си и красотата й блесна на воля, не мога да ви изброя колко богати момци, колко благородници и селяни станаха пастири като Грисостомо и сега я ухажват по полетата. Един от тях, както вече споменах, беше нашият покойник, за когото се казва, че не само я любеше, но и обожаваше. Не мислете, че като се е отдала на този свободен и волен живот, който се отличава с никакви или почти никакви ограничения, тя е извършила неща, които да опетнят честта и името й. Напротив, тя бди тъй строго над честта си, че от всички тези, които я задирят и ухажват, нито един не се е похвалил, нито пък може основателно да се похвали, че са му били дадени от нея поводи да се надява, че ще постигне желанията си. Тя не страни и не отбягва общуването и разговорите с пастирите и е приветлива и дружелюбна с тях. Но щом някой дръзне да изрази своите намерения, дори и за да й направи най-сериозно предложение за брак — ето го, че излита като камък, изхвърлен от катапулт. С това си поведение тя причинява на този свят беди, по-големи от тези, които носи чумата. Защото нейната приветливост и красота привличат сърцата на всички, които общуват с нея, и ги карат да я ухажват и обикват, но за жалост безчувствеността и презрението й ги тласкат към отчаяние. Изпаднали в това състояние, те не знаят какво друго да й кажат, освен да я наричат жестока, неблагодарна и какво ли не още, за да окачествяват нрава й. Сеньор, ако останете тук още някой ден, непременно ще чуете как из тези планини и долини отекват воплите на влюбените, които неотклонно я следят. Недалеч оттук се намира една местност, където се издигат двадесетина високи букови дървета и няма нито едно от тях, на чиято гладка кора да не е издълбано името на Марсела, а тук-таме над името личи и корона, с което обожателят й навярно желае да подчертае, че тя носи корона и я заслужава за несравнимата си красота. Тук се въздиша, там се ридае. На едни места се чуват любовни песни, а на други жаловити припеви. Някои момци прекарват цяла нощ под стволест дъб или скала и без да затварят просълзените си очи, унесени и вглъбени в мислите си, биват заварвани така от утринното слънце. Други пък, проснати по напечените пясъци, под най-жарко лятно слънце, не престават да въздишат и отправят към милостивото небе своите жалби. А над всеки един от нейните обожатели и над всички заедно тържествува недосегаема и неуловима красивата Марсела и всички, които я познаваме, чакаме да видим накъде ще избие надменността й и кой ще бъде щастливецът, който ще съумее да укроти страшния й нрав и се наслади на изключителната й красота. Всичко, което разказах дотук, е проверена истина и това ме кара да вярвам, че истина е също това, което разказа нашият другар относно причината за смъртта на Грисостомо. Ето защо аз ви съветвам, сеньор, да не пропуснете да отидете утре на погребението му, което заслужава да бъде видяно, защото Грисостомо има много приятели, а оттук до мястото, където е пожелал да бъде заровен, няма и половин левга.

— Това и възнамерявах да направя — рече дон Кихот — и ви благодаря за удоволствието, което ми доставихте с този толкова увлекателен разказ.

— О! — отвърна козарят. — Аз дори и половината не зная от патилата на влюбените в Марсела, но много е възможно утре да срещнем по пътя си някой от пастирите, който ще ни разкаже всичко. А сега добре ще сторите да легнете да спите под покрив, за да не се влоши състоянието на раната ви от нощния хлад. Иначе лекарството, което поставих, ще ви предпази от всякакви усложнения.

Санчо Панса, който люто проклинаше бъбривостта на козаря, помоли господаря си да се прибере да спи в колибата на Педро. Дон Кихот се съгласи и прекара цялата нощ, следвайки примера на обожателите на Марсела, в мечти по сеньора Дулсинея. Санчо се настани между Росинант и магарето си и спа не като отблъснат обожател, а като човек, съсипан от бой.