Фани Попова-Мутафова
Йоан Асен II (78)

Исторически бележки за романа „Йоан Асен“

Знайте при това, че тоя божествен храм се е основал при българския цар Иван Асен — и за да се уверите в това, прочетете словата на тоя мраморен стълб. — Жалко е при това, дето не съществува сега пред очите ни надгробният камен на Петра, сина на Ивана Асена, който да докаже, че тук, в тая светиня, е бил погребан тоя царски син, и костите, що виждате там, може и да са негови. Ние сме видели с очите си преди 18 години тоя надгробен бял мраморен камен, и — сме с благоговение прочели словата, надълбани отгоре му, що гласяха: „ЗДЕС ПОЧИВАЕТ РАБ БОЖИ ПЕТЪР СИН ИВАНА АСЕНЯ“ — и пр… За наше голямо съжаление тази плоча, дълга метър и половина, не можа да бъде намерена след Освобождението.

(Из тържественото слово, произнесено от д-р Васил х. Стоянов-Берон на 9 март 1878 година в Търново, при първия водосвет в древната черква „Св. 40 мъченици“)

„Дава царство ми това оризмо на дубровиишката хора, на обичните и всеверни гости на царството ми, да ходят по всички хо̀ри на царството ми, с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят и до която и да е земя или хора да дойдат: до Бдин ли, или Браничево и Белград дойдат; или до Търново и цялото Загорие ходят, или достигнат до Преслав и Карвунската хо̀ра, или до Крънската хо̀ра, или Боруйската, или в Одрин и Димотика, или в Скопската хо̀ра, или Прилепената, или в Деволската хо̀ра, или в Арбанаската земя, или в Солун отиват — навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички хо̀ри на царството ми, и в градовете и в клисурите, но да ходят и купуват и продават без грижа, като всеверни и обичани гости на царството ми. Който ли пък напакости в каквото и да било в клисурите, на тържищата или където и да бъде, против закона на търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царството ми.

Асен, цар на българите и гърците“

Дубровнишка грамота на цар ИВАН АСЕН II

„Всички се учудваха на Иван Асен II и го превъзнасяха, защото той никога не бе вдигал меч върху своите поданици, не е запетнявал себе си с убийство на ромеите, както постъпваха преди него бившите владетели на България. Затова той бе обичан не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи.“

Георги Акрополита. Съчинения, т. I, стр.43

„Йоан Асен беше образец на всяко благородство.“

Г. Пахимер. История, т. I, стр.349

„Иван Асен II горещо бил предаден на националната църква, защото само чрез нея е било възможно да се задържи политическото и национално единство на обединения от него български народ. Затова той почнал да покрива царството си с църкви и манастири, одарени богато с неговите царски грамоти и украсени от неговите съкровища, да праща дарове на атонските манастири и изобщо да насърчава духовенството с разни привилегии за просветното издигане на своя народ; но при все това със своята благоразумна търпимост достигнал дотам, че при него си живеели мирно православни с католици и богомили, а това докарвало спокойствие и щастие в държавата.“

Проф. В. Златарски. История на бълг. държава, том III, стр.416

„Ирина беше ненаказано красива и имаше величествена осанка. Иван Асен я обичаше страстно.“

Г. Акрополита

„Иван Асен бе най-великият от Асеневците, а може би от всички южнославянски царе.“

А. Ильинский, Изв. Руск. арх. институт в Константинопол, 1901

„Щом принцесата пристигнала, Асен върнал обратно свитата й, като поел пътя за Търнов, през Стара планина. Когато дъщерята на българския цар заплакала и започнала високо да зове съпруга си и свекърва си, царица Ирина, към която била неясно привързана, Йоан Асен я турил да седне на седлото пред него, почнал да й нанася плесници, по лицето, като сърдито я мъмрел и силно заплашвал…“

Георги Акрополита

„И когато узнал за пристигането на светицата, благочестивият цар Йоан Асен излязъл от града заедно с майката царева Елена и с царицата си Анна и с всичките си велможи, с тях бил и всечестният патриарх кир Василий с целия притч църковен и с тях безбройно голямо множество народ.“

Патриарх Евтимий

„Младият Теодор страдаше от епилепсия като баща си — Йоан Ватаци.“

Пахимер

„Няколко години след основаването на францисканския орден папа Хонорий Ill назначи нунций Аконциус за организатор на борбата против еретиците; нунцият трябваше да изпрати францискански, доминикански проповедници в Босна, Сърбия и България.“

Д-р Ив. Дуйчев