Фани Попова-Мутафова
Йоан Асен II (74)

38

Блюстителите спуснаха моста над рова, дигнаха желязната решетка зад главната градска порта на Тесалоника и позволиха на народа свободно да влиза и излиза. Селяни пристигаха, натоварени с кошници зеленчук, придружени от мулета, които носеха дърва. Селянките носеха яйца, масло, птици. Монаси, странници и просяци идеха да дирят закрила и подаяния в домовете на богати архонти; фокусници, целебници, търговци пристигаха от всички краища, за да покажат изкуствата, уменията и стоките си в града на свети Димитра. От портите излизаха стада за паша, млади момичета отиваха, придружени от братята и годениците си, на панаира извън градските стени, чужденци идваха да се предлагат за наемници в деспотската войска.

Между потока люде, който се вливаше в града, имаше и някакъв сляп божек, който вървеше воден за ръка от едно хубаво момче, с черни очи и напета стойка.

Мнозина минувачи из улиците се извръщаха да погледнат момчето, което с бялото си лице и благороден профил не приличаше да бъде водач на просяка. Ала имаше и много други, които неволно се взираха в лицето на божека и неясна мисъл почваше да смущава духа им. Някои дори, застанали да бъбрят пред вратите на някой дюкян, преставаха да говорят и дълго следяха с взор отдалечаващия се, след това пошъпваха:

— Колко прилича на кир Теодор! Човек би казал, че…

А в това време божекът питаше сина си:

— Къде сме сега, Димитри?

Момчето, което бе израсло в пленничество, далеч от родния си град, мъчно можеше да се оправи в многобройните улици, площади и улички, които се пресичаха в гъста мрежа.

— Близо до пристана…

— Познах, защото слизаме надолу. А къде виждаш Олимп? Най-високия връх между другите?

— Право пред нас. А тук наблизо виждам една градина с няколко чешми.

— Ние през коя порта минахме? През тая на Мануил Палеолог или на светеца? Имаше ли над портата каменно изваяние?

— Нямаше.

— Тогава ще е била Златната порта, най-главната. Разбирам вече къде сме. Великият Хегемон ми помага… Попитай някого къде е домът на патриция Рентакиос…

Дворецът бе наблизо. Божекът и прислужникът му помолиха смирено да бъдат допуснати пред светлото лице на господаря. Слугата ги изгледа недоверчиво, даде им малко пари и затвори вратата. Ала Димитри упорито почна да хлопа, докато не им отвориха изново.

— Ще се махате ли най-сетне, дяволи проклети? — извика раздразнен слугата.

В това време по стълбите надолу се зададе сам кир Никета Рентакиос, който излизаше на лов. Той извика на слугата да не пъди божека и като приближи към него, любезно го попита от какво се нуждае.

Божекът мълчеше, високо издигнал чело, подпрял десница връз рамото на сина си.

Патрицият се загледа в него, изтръпна, огледа се наоколо си, даде знак на слугата да се махне. След това падна на колене, целуна парцаливата туника на просяка.

— Кир Теодоре! Да вярвам ли на очите си? Как дойде дотук, господарю? Бъди добре дошел в моя дом!

И той се спусна замаян и смутен да приготви дрехи, храна и легло за своя бивш император, ала и нещо много по-важно, за тъста на всемогъщия български цар…