Фани Попова-Мутафова
Йоан Асен II (44)

8

Ден и нощ се нижеха войските край брега на Истъра. Из цялата венгерска пуста се събираха бранници, за да заминат против земите на българския цар. В тяхна помощ бяха отишли и трансилванските сикули с вожда си Богомир, син на граф Зубислава.

В двореца на Пеща кралица Йоланта се молеше на колене пред мъжа си, вкопчила ръце една в друга, със зачервени от плач клепачи:

— Не нападай земята на дъщеря си. Не всявай раздор между Анна и съпруга й.

Дълбоко замислен, крал Андрея се разхождаше нагоре-надолу из здрачната обширна зала.

— Ендре… — се молеше кралицата, като извиваше глава в посоката, по която се движеше кралят. — Това, което вършиш, е без право и без божия благословия… Пази се от отмъщението на всевишния…

Изведнъж кралят се спря. Гъстите му вежди се извиха като лъкове. Високото му чело се навъси. Изящните му уста потрепнаха. Той подаде ръце на жена си, за да я вдигне, ала тя упорито отказа и остана все тъй на колене.

— Това е волята на Григорий IX. А ти знаеш, че не мога да я престъпя, Йолан…

Кралицата поклати глава, улови края на дрехата му, прегърна коленете му.

— Не, не е тъй… Асен имаше право да скъса унията след вероломството на латинците. А знае се, че папата ги накара да сторят това…

Андрея поглади нетърпеливо къдравата си посребрена брада.

— Ала папата бе осигурил сигурността на Асеновата държава в договора, сключен в Перуджия…

— Какво значи да осигури целостта на държавата му пред големината на вероломството? Не, Ендре, признай поне пред мене. Не скривай сърцето си… Ти завиждаш на Асена, да, ти му завиждаш… Признай, Ендре…

Кралят се дръпна гневно. Отново почна неспокойно да се разхожда из притихналата зала. Навън остър мартенски вятър огъваше току-що напъпилите дървета в свежа и зелена ласка, блъскаше се в яките стени, в дебелите зелени стъкла на прозорците. Йоланта изтри очите си, полека се изправи, седна край пълната с пламтящи цепеници камина, обори тъжно чело, поклати глава и каза:

— Ти не можеш да му простиш, че той има вече най-голямата империя на югоизток.

Настана дълго мълчание. Изпълнено с неказани думи, горчиви и тежки. Бяла пепел покри светлата жар. Най-сетне Йоланта въздъхна и каза тихо, съвсем като на себе си:

— Не пожали поне дъщеря си, която чака трето дете…

Андрея трепна. Модрите му очи се помрачниха. Остра болка го прониза. Той тежко въздъхна. Отиде край камината. Седна до Йоланта. Закри чело с ръце. И каза полека:

— В тия неща няма бащи, няма деца… Аз съм крал… — Помълча малко, след това спря взор на жена си. — А ти? Защо тогава не мислиш за брата си Бодуен? Нима аз не отивам в помощ на неговите люде? Нима аз няма да се боря с неговия враг?

Тя остро се изсмя.

— Братът е друго… Бодуен не е отговорен за безумствата, които вършат бароните с Жан дьо Бриен начело! Защо отхвърлиха годежа му с Елена? Зле ли щеше да бъде, ако Асен ги покровителствуваше при нападенията на Ватаци? А сега? Какво направи прословутият им Бриен? Ще станат две години, как е пристигнал в Константинопол, и какво е предприел? Педя земя не е превзел от Никея за латинците. Той сега чака ти да смажеш Асена, за да се възползува от победата си и да нахлуе в земите му… Чувам, че на старини бил станал толкова скъперник, че не давал заплата на сержантите си и затова те отивали в служба на други царе. Дори някои отишли при Асена…

Изведнъж вратата се отвори. Вътре влязоха престолонаследникът Бела и чичо му Калман. Облечени в бранни доспехи, обръжени, с кръгли щитове и плащове от лъскава, морава свила. Бодовете на ботушите им дрънчаха с непрестанен, ясен звън. Шлемовете им святкаха, съвсем нови, изработени в Чехия.

— Дойдох за сбогом, татко… — каза с гръмко ликуване Бела. — Благословете ме.

Венгерската войска щеше да се води от брата на краля — храбреца Калман — и от войнствения първороден син на Андрея. Йоланта се изправи, жълта като иглика, без капчица кръв в лицето. Гласът й прозвуча с негодувание и укор:

— Откъде толкова буйна радост у тебе, Бела? Защото отиваш да нахлуеш в земите на сестра си, нали? Не стигат бедите на Ержебет… Сега трябва да направим и Аниуш нещастна…

Бела се извърна надменно към мащеха си:

— Човек би казал, че говорите за родната си дъщеря, мадам.

Йоланта не трепна. И веднага отвърна:

— Аз обичам Анна повече от родна дъщеря… Когато дойдох при вас, вие бяхте още малки деца и аз се привързах към сираците на Гертруд фон Маран може би повече, отколкото е трябвало, за да чуя сега от твоите уста, Бела, такива неблагодарни слова.

Престолонаследникът сведе за миг чело, засрамен и смутен. Ала веднага се окопити и се извърна пак към баща си:

— Сбогом, татко… Надявам се да ви върна назад Белград и Браничево, които някога дадохте на Асен, принуден от обстоятелствата, които днес не съществуват. А нека се надяваме и за нещо повече. Най-малко Бдин…

— А аз ще ви завзема Кумания… — каза Калман. — Докато Бела с Богомир нахлуят в Браничевската област, аз ще навляза в Северинскага.

Тримата мъже се отдалечиха в покоите на краля, след като двамата бранници се поклониха почтително на Йоланта. Ала кралицата не отвърна на поздрава им. Остана права сред залата, мълчалива и неподвижна като изваяние.

Когато след изпращането на войските Андрея се завърна при жена си, завари Йоланта безчувствена върху пода.

Силното вълнение и мъчителната скръб бяха покосили крехкото й сърце.

След късо време и втората кралица на Венгрия се освободи от връзките с тялото, отвратена от жестокостта и себелюбието на людете, в разцвета на най-добрите си години.

Не минаха много дни, и крал Андрея се ожени за трети път. Младата му съпруга се казваше Беатриче, из славния род Есте, от Ферара.

Макар че това нападение бе за очакване, Йоан Асен не допущаше, че крал Андрея ще се вслуша в насъскванията на папата. Нима беше възможно бащата на жена му да го нападне без причина, без повод, без никакво предизвикателство? Нима щеше да се повтори вероломството на кир Теодор? Не се ли бояха венгрите от една втора Клокотница?

Ала все пак опитът от 1230 година не бе забравен. Севастократор Александър ходи зад Истъра и си осигури помощта на княз Йона.