Фани Попова-Мутафова
Йоан Асен II (14)

13

Царица Анна се завърна от вечернята в „Свети Димитър“, отиде веднага при люлката на новородената си дъщеря и попита къде е малкият Петър. Преди да успее госпожа Росица да й отвърне, откъм работната стая на царя се зачу весел глъч. Царицата се спусна с радостни стъпки натам. Завари Асен и севастократор Александър край работната маса да разпечатват пергаментови свитъци. Бяха пристигнали пратеници от всички страни. Малкият престолонаследник им помагаше да разкъсват печатите и това предизвикваше смях у двамата братя.

— Твоят син вече започна да учи царските си задължения… — каза Александър и скочи да поздрави снаха си. Целуна ръката й, поднесе стол.

Царят също отиде да посрещне жена си. Подаде й тънък пергамент, връз чийто златен печат бе издълбан лъвът на Тюрингия.

— От Ержи! — извика царицата и бързо дръпна шнуровете. Преброди с очи редовете.

В това време Йоан Асен взе с любопитство в ръка свитък, който носеше на печата си знака на Фландърския дом.

— Чудно ми е какво може да иска от мене графинята на Фландрия! — възкликна той и почна да сваля печатите.

— Да не е пратила да дирят костите на баща й? — Може би се е сетила за него двадесет години след смъртта му… — се пошегува севастократорът.

Ала Асен не се засмя. Веждите му се свиха загрижено. Той погледна смаян брата си.

— Бодуен бил жив!

Александър подскочи.

— Какво? Какво говориш! Не се глуми с мен!

Царицата приближи към тях. Благите й сребристи очи бяха пълни с почуда:

— Как е възможно!

— Ала защо не? — добави севастократорът. — Нима княз Йона не се завърна неочаквано, сякаш възкръснал, от латинския плен?

Фландърската графиня Жана пишеше:

„… Някакъв знатен мъж от Мартен срещнал в Глансонската гора един пустинник с благороден вид и лик. Тъй като напоследък в нашата страна се бяха разнесли мълви за видни бранници, които след злополучната бран при Адрианопол се пръснали из страната като странствуващи поклонници или отшелници, мартенският велможа заподозрял в срещнатия някакъв рицар, който крие името си. Новината се разчула навсякъде. Стотици люде почнали да посещават пустинника и да го разпитват. Макар че той отричал да е бил някога кръстоносец на Изток, навсякъде почнало да се говори, че той крие името си и е някаква знатна личност. Изброили му всичките имена на рицарите, които са се изгубили в битката при Адрианопол. Когато казали, да не би да е сам граф Бодуен, той се смутил и навел глава. И сега цялата му страна се вълнува и тревожи: неизвестният пустинник графът на Фландрия ли е, или не. Цели градове се присъединяват към него, отварят му портите си, посрещат го с възторг и умиление. На Петдесятница той се увенчал като владетел. Смутена в своите синовни чувства, аз поканих непознатия като свой баща да дойде в двора ми, за да установим истината. Той отказа, понеже се боял от измама: да не го отровим. Тревогата ми е безмерна. Затова ви моля, Монсеньор, да ми съчувствувате в това трудно положение и ми помогнете да разбера истината. От вас искам да зная: дали е известно в България мястото, където е погребан баща ми, за да изпратя да приберат костите му, както желая да знам истината по неговата смърт.“

Йоан Асен се прекръсти.

— Истината по смъртта на Бодуен остана тайна, която чичо Иваница занесе в гроба си. Аз я отгатнах веднъж при последния разговор, който имах с него преди заминаването му за Солун. Ала нека оставим мъртвите на мира…

Анна добави тихо:

— Връз мястото, където е погребан, казват, че ставали чудеса.