Еди Маринов
Един ден на село

Зелено поле,

поклаща се бавно,

две сплетени ръце,

умират в забрава.

 

Небето мълчи,

и мило намига

на двете души,

които се сливат.

 

Слънцето грее

без всякакъв свян,

заспала усмивка,

огряна от блян.

 

Вятърът стене,

прохладен и свеж,

коси разпилени,

омаен копнеж.