Еди Маринов
Личи ли?

личи ли ми?

че не съм те забравил…

че още плача за нашите неслучени нощи,

за нашите несбъднати дни,

за времето, когато ти трябваше да ми крещиш,

че не съм се прибрал навреме от работа,

за тогава,

когато аз те удрях,

защото не си прибрала

масата…

 

личи ли ми?

че не съм те забравил…

че още бърша потта на сбъднатото утре,

на нашите получени истини,

за тогава, когато ти ми казваше лъжи,

защото спях със друга, чужда,

за тогава,

когато ти давах пари,

защото си с друг,

сега…

 

личи ли ми?

че не съм забравил…

че те обичах, сега форевър енд афтър,

докато мохитото ни раздели

или още по-добре — докато дойдат

който и да е — защото няма

защо да се лъжем …

 

София, 2009