Еди Маринов
Не знам

Не знам думите,

забравил съм ги,

няма ги мислите,

изпарил съм ги.

 

Виждам спомени,

неизживени, живи,

хиляди промени

на цветовете в сиво.

 

Като раче вървя

все на обратно

и някак животът

е пак непонятен.

 

Вън — отново вали,

отвътре — мъгла,

и питам се дали

има какво и кога.

 

Не знам каквото,

забравил съм го,

няма го и когато,

изпарил съм го.

 

София, 2008