Еди Маринов
Усмивка

Усмивка! Фокусирам — ето те,

Моето най-прекрасно дете.

Моят сън, мечта, измама,

добре, че реших да те няма

наблизо — за да не гледаш,

как съм несъмски, как редя

думи на страш/нно мъчение,

как преливам от вдъхновение,

заради себе си, защото не мога

да открия нас, защо за Бога,

не мога, след всичко направено

да съм силен, да се напрягам,

за да съм Аз, за да те имам,

за да свърши нашата зима,

за да започна да спя сам,

за да мога да стигна до там,

където си ти — във вечността,

да те намеря, да се погреба

в ръцете ти, да те случвам

винаги, защо не сполучвам

да бъда, да бъдеш, да бъдем,

защо от бляна си се прокудих…