Еди Маринов
Защо днес мълчиш?

Защо днес мълчиш?

Защо днес си няма,

дали не тъжиш?

Защо днес те няма?

 

Не мога да стигна.

Не мога да счупя

стената противна.

Не мога да срутя

 

Заспиваш ле вече?

Заспиваш с досада,

че там си далече?

Заспи със наслада!

 

Защо пак мълча?

Защо пак си няма?

Защо ще заспя?

Защото ме няма?

 

Да видя ръцете…

Да видя косите,

смутили сърцето.

Да видя очите,

 

които мечтая.

Които бленувам,

да ме обругаят,

Които целувам.

 

Защо все мълчиш?

Защо днес си няма

Дали не реши,

че мене ме няма…