Еди Маринов
Да бъда сам

Да бъда сам — рефрен, който сам съм си избрал,

една поза и роля във филм, измислен от мен и за мен…

Забравил съм си сценария, репликите ми се губят

в шумотевицата от мълчанието на всички наоколо…

Свобода — никога не съм я искал, но се научих да парадирам,

да позирам добре с нея върху дансинга на ежедневието…

И въпреки това — отделеността никога не ми се е случвала,

никога, дори в съня и мечтите си не съм бил гол, без дрехите си…

А дрехите ми — това са всички онези, които са винаги тук,

които ме заобикалят, пазят ми топло ме карат да се изпотявам…

Подарявам ти ги — искам да ги имаш за моя сметка —

искам да ги махна, да усетя живота си с кожата си…