Еди Маринов
Смутен съм

Смутен съм,

видях те —

очите,

в които все тръпна

да се огледам,

косата,

до която все искам

да се събудя,

ръцете,

които все искам

да ме прегърнат,

тялото,

в което копнея

да се загубя…

 

Беше тук —

точно до мене,

не насън,

съвсем истинска,

толкова истинска,

че чак можех

да те докосна,

стига да исках…

 

Не го направих,

от страх,

че ще изчезнеш,

че ще те загубя

завинаги…

 

Смутен съм,

съжалявам…