Еди Маринов
Копнея…

Копнея да се открия в облака

на мълчанието помежду ни,

да ме отвее някъде далеч

вятърът, изпълнил стаята

със сенки на безцветни дни,

отдавна отминали и забравени —

нашите мечти, които аз измислих,

а ти накара да се случат,

макар и само в трескав сън,

дори и когато болката е толкова плътна,

че ме кара да се наранявам,

да се порязвам, за да разбера,

че все още съм жив,

и че тебе все още те няма —

никъде сред бунтуващите се поля

на вихъра на страстни птичи песни,

никога във вечността от капки,

останали солени във очите ти…

 

За съжаление те има, знам го,

и слава богу, че не си при мен —

защото би умряла от упор,

от силата на мисълта ми,

без дори да трябва

да вложа капка чувство!