Георги Коновски
Дяволски му работи

Сатаната пак беше ядосан. Което, всъщност, си е нормално добро настроение за него — най-зле се чувстваше, когато беше доволен. Да не говорим за редките моменти на щастие — тогава се чувстваше като смачкана малинка в меча лапа…

А сега беснееше заради поредното си поражение във вечната борба срещу Всевишния. Която борба си течеше успоредно с времето и го превръщаше в цунами от зло върху пясъчните брегове на доброто…

Наистина, скоро голяма схватка между тях нямаше. Къде ли останаха в миналото сблъсъците за душата на Адам? Сблъсъци, в които Сатаната хвърли най-силния си уж коз — дяволската душа под вида на красива жена…

Или ярките конфликти около с труд измислените от Сатаната смъртни грехове… Които хората набързо префасонираха в удоволствия, че даже в кеф… И направиха грешното злато мерило на успехите, интелекта и морала… Та даже издигнаха храмове на Материята във вид на духовни средища. И религиозните водачи парадираха със злато, сребро и коприна в чест на духовността, безсребрието и жертвоготовността…

А другите Божии чада направо обявиха войната в името на религията си за Път към съвършенството. И заизмерваха вярата в Доброто, Красивото и Моралното с отрязани човешки глави…

Така всичко Дяволско ставаше Божествено, а Сатаната беше се превърнал едва ли не в проповедник на Вечния Бог…

Хората пък бяха щастливи — нямаха ограничения, нямаха спирачки, нямаха за цел Духа, а само бързо постиганата Смърт. Смърт за другите — по-бавните, по-хуманните, по-мирните. И за вярващите в силата на насилието — която Смърт пък ги водеше (според тях) в самия Рай…

Но…

Но Сатаната, разбира се, не мирясваше… Търсеше, мислеше, съчиняваше начин да подчини хората открито на себе си. Да ги окове в някакви свои правила, да ги скове към своите закони…

И измисли…

Невидими, тихи, радващи човечеството окови…

Часовникът…

Окови на времето, пранги на желанията, букаи на мераците…

Часовникът, отнемащ на хората свободата… Часовникът, смачкващ намеренията и превръщащ ги в задължения… Часовникът, спъващ очакванията и превръщащ ги в сухи планове…

Лек, красив, скромен детайл от бита…

И главен надзорник над свободолюбието…

А после Сатаната се зае с по-нов и сигурен вариант на потисничеството. Измисли малък, многоцелеви, примамващ с красотата на робството минителефон…

След което се зае с новото си изобретение…

Спокойно, изчакайте го… Ще ви хареса… Всяка отрова се поднася с мед…