Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шпиони на короната (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Guardian Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 88 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Джули Гарууд

Заглавие: Ангел-хранител

Преводач: Illusion

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6130

История

  1. — Добавяне

Девета глава

На следващата сутрин пристигна доктор Харуик, за да прегледа Джейд. Той беше възрастен мъж, с тъмна прошарена коса и очи сини и искрящи като океана в спокоен ден. Външният му вид, както и обноските му бяха безукорни. На Джейд й заприлича на хитър енот, защото кичурите коса отстрани на лицето му бяха оформени с такъв замах, че почти докосваха основата на строгия му остър нос.

Точно както беше предсказала, лекарят започна да я опипва и мушка с пръсти, докато я преглеждаше. Кейн стоеше до леглото, с ръце скръстени на гърба, досущ като страж, който пази съкровището си. Когато медикът завърши прегледа обяви, че почивката е най-доброто лекарство в нейното състояние. Джейд не вярваше, че се намира в някакво особено състояние, затова напълно пренебрегна всички негови препоръки. Кейн обаче, сякаш се опитваше да наизусти всяка една от тях. Бе твърдо решен да я изкара едва ли не инвалид. Когато сър Харуик предложи да се направи студен компрес на изчезващата вече цицина на слепоочието й, той веднага се втурна да го донесе.

Младата жена се зарадва, че остана насаме с доктора.

— Научих, че сте бил повикан да прегледате и бащата на Кейн — подхвана тя. — Разбрах, за мое най-голямо съжаление, че бил болен. По-добре ли е вече?

Лекарят поклати глава:

— Малко би могло да се направи за него — каза той. — Много жалко, но той сякаш се е отказал от живота, откакто му отнеха Колин. Разбирате ли, Колин беше любимият му син и загубата му го съкруши.

— Защо казвате, че е бил любимият му син? — попита Джейд.

— Той е първородният от втората му съпруга — обясни Харуик — Майката на Кейн е умряла още когато е бил малък. Не е бил повече от пет-шестгодишен.

Очевидно бе, че събеседникът й обичаше да обсъжда пикантните клюки, които бе чул. Той придърпа един стол до леглото й, настани се удобно, след което продължи с ентусиазиран шепот:

— Първата женитба е била насила и, доколкото разбрах, изобщо не са имали щастлив брак, макар че Хенри със сигурност се е опитал нещата да потръгнат.

— Хенри?

— Бащата на Кейн — обясни Харуик. — Хенри не е бил станал херцог Уилямшър по това време, защото баща му все още е бил жив. Затова е имал повече време да се посвети на брака си, но въпреки това не се получило. Майката на Кейн била твърде опърничава и превърнала живота и на бащата, и на сина в истински ад. Дори опитала да ги настрои един срещу друг. Можете ли да си представите такова богохулство. Когато умряла, никой не скърбил дълго за нея.

— Вие срещали ли сте я?

— Да — отговорът лекарят. — Беше привлекателна, но красотата й прикриваше едно зло сърце.

— А вторият брак на херцога щастлив ли е?

— О, да! — Харуик размаха неопределено ръка във въздуха. — Гуинет е чудесна жена. Тя предизвика истински фурор — да, така си беше, още с първата си поява в обществото като омъжена жена. Всички й подражаваха почти толкова ревностно, колкото и Брумел с неговите модни дрехи и обноски. Смея да твърдя, че тя е добра майка и съпруга. Децата й са много близки помежду си и това, разбирате, е доказателство, че е свършила добре работата си.

— Като говорите за децата, сър Харуик, включвате ли и Кейн към тях?

— Да. Останалите го обичат и уважават много, защото той е най-големият, но той самият като че ли страни от семейството, освен ако някой не се опита да нарани някого от братята и сестрите му, разбира се. Тогава веднага се втурва да ги защити. — Той направи пауза, след което се наклони напред в стола си и прошепна заговорнически: — Казват, че бил много отмъстителен — и повдигна вежди, за да подчертае думите си.

— Защо казват, че е отмъстителен? — Гласът й прозвуча тревожно в нейните уши, но докторът изглежда не обърна внимание.

Джейд не искаше да прекъсва разговора, затова овладя изражението си, което сега показваше само лек интерес. Дори успя да се усмихне.

— Изключително много ме заинтригувахте, сър — добави тя.

Сър Харуик изглеждаше доволен от проявения от нея интерес:

— Скъпа моя, Кейн направи всеобщо достояние фактът, че преследва Пейгън. Хората му разнесоха из целия град съобщението за наградата, която дава. Комарджиите не са спрели да залагат — десет към едно в полза на Кейн, разбира се. Той ще хване този пират — предрече докторът. — И когато го направи, Бог да му е на помощ.

— Да, Бог да му е на помощ — съгласи се Джейд. — Но вие споменахте, че бащата на Кейн все още не е добре — опита се да върне разговора тя към началната тема. — Колко точно е болен?

— Боя се, че е доста сериозно — обяви Харуик.

— Нищо ли не може да се направи?

— Гуинет не е на себе си от тревога — поклати глава докторът. — Хенри нито се храни, нито спи. Това не може да продължава така. Не, страхувам се, че ако не се примири със смъртта на Колин, много скоро и той ще умре.

— Може би има нужда от малко помощ? — предположи Джейд.

— Кой има нужда от помощ? — попита Кейн от вратата.

— Баща ти — отвърна Джейд и отново се обърна към доктора. — Чух, че наскоро е изчезнал ваш приятел, вярно ли е?

— О да, горкият Сър Уинтърс — отговори Харуик. — Беше много добър доктор също — добави и кимна.

После продължи да я гледа с такова нетърпение да продължи, че тя трябваше да попита:

— Говорите за него сякаш е мъртъв?

— Със сигурност — обяви сър Харуик.

Кейн стоеше от другата страна на леглото и се опитваше, без особен успех, да постави студения компрес върху слепоочието на младата жена. Джейд, която се интересуваше много повече от думите на доктора, отколкото от незначителната подутина. Тя продължаваше да маха мократа кърпа, докато Кейн продължаваше да я поставя обратно. В продължение на минута-две Харуик наблюдаваше мълчаливата борба помежду им и отчаяно се опитваше да не се усмихне. Тези двамата очевидно си подхождаха.

Следващият въпрос на Джейд го върна към обсъжданата темата:

— Защо мислите, че Уинтърс е мъртъв?

— Няма какво друго да е — отвърна той. — Готвачът му е този, който го е видял за последно жив. Уинтърс се разхождал градината зад къщата, завил зад ъгъла и просто изчезнал.

— Преди колко време се е случило това? — попита Кейн.

— Скоро ще станат три месеца — отговори докторът. — Разбира се, всички ние знаем какво се е случило с него.

— Знаем ли? — удиви се Джейд, изненадана от резкия му тон. — И какво точно е станало?

— Не би трябвало да обсъждам това с вас — отговори Харуик.

Обаче изражението, изписано на лицето му казваше, че истината бе съвсем друга. Човекът изглеждаше толкова нетърпелив да продължи, колкото и едно малко дете преди да отвори подаръците за рождения си ден. Той се наведе напред в стола си и прошепна драматично:

— Търговци на бели роби.

Джейд бе сигурна, че не е чула правилно.

— Моля?

— Търговци на бели роби — повтори Харуик и кимна, за да подчертае изявлението си, след което отново се облегна назад в стола си.

Младата жена трябваше да прехапе долната си устна, за да не се разсмее. Дори не се осмели да погледне към Кейн, защото знаеше, че ако види и най-бегъл признак на развеселеност в изражението му, нямаше да успее да се овладее.

— Нямах представа — прошепна тя.

Харуик изглежда се наслаждаваше на реакцията й.

— Разбира се, че нямате представа — впусна се да обяснява той. — Вие сте нежна, млада дама и със сигурност не сте чували за тези отвратителни хора. Пейгън стои зад това предателство. Той е този, който е отвлякъл Уинтърс и го е предал на търговците на роби.

На Джейд вече не й беше забавно. Усещаше как започва да почервенява.

— Защо Пейгън е обвиняван за всички грехове в Англия? — попита тя преди да може да се спре.

— Е, сега, недейте да се разстройвате — прошепна сър Харуик и я потупа по ръката. — Не трябваше да споделям с вас последните предположения в обществото.

— Не съм разстроена — излъга Джейд — Просто ме дразни начинът, по който всеки използва Пейгън като удобна изкупителна жертва за всичко. Дори не се тревожа за вашия приятел, сър Харуик, защото в сърцето си знам, че той ще се върне жив и здрав някой ден.

Докторът стисна ръката й в изблик на нежност:

— Имате толкова добро сърце.

— Дали бащата на Кейн има здраво сърце?

Кейн беше този, който й отговори:

— Да, здраво е.

Джейд беше изненадана от гнева в гласа му. Обърна се към него и го погледна:

— Добре е да се знае това — каза тя. — Защо се мръщиш? Защото попитах за баща ти или защото сърцето му е наистина здраво?

— Нито едното, нито другото — отговори Кейн и насочи вниманието си към Харуик. — Баща ми ще се почувства по-добре, когато се погрижа за Пейгън. Отмъщението ще бъде неговият лек.

— Не, Кейн — възпротиви се Джейд. — Възтържествуването на справедливостта ще бъде неговото спасение.

— В такъв случай говорим за едно и също — оспори думите й той.

Стиснатата силно челюст издаваше недоволството му. Както и упоритостта му.

Прииска й се да му се разкрещи. Вместо това му благодари:

— Много мило от твоя страна да ми донесеш компреса. — Тя плесна кърпата върху слепоочието си, след което се обърна към доктора. — А на вас благодаря за това, че се погрижихте за мен. Чувствам се много по-добре сега.

— Удоволствието беше мое — отвърна сър Харуик. След това се изправи, стисна ръката й и добави. — Веднага щом се почувствате по-добре, трябва да се преместите при херцога и херцогинята. Убеден съм, че родителите на Кейн ще са повече от щастливи да ви приемат като тяхна гостенка в дома си, докато се възстановите напълно. — Погледът му се насочи към Кейн. — Разбира се, ще запазя това в тайна. Няма да чуете никакви отвратителни клюки за тази прекрасна, млада дама.

— Каква тайна? — попита Джейд искрено озадачена, докато сър Харуик пронизваше Кейн с поглед. Започваше да става неловко.

— Той се тревожи за твоята репутация — обясни й Кейн.

— О, това ли? — изпусна една дълга въздишка младата жена.

— Тя не се вълнува особено за репутацията си — обяви Кейн сухо.

Докторът изглеждаше изумен.

— Но, мила моя, така не се прави. Вие не бива да оставате насаме с необвързан мъж.

— Предполагам, че сте прав — съгласи се тя.

— Ала вие сте била болна, мила моя, и със сигурност не сте могли да разсъждавате трезво. Не обвинявам нито вас, нито Кейн — добави и кимна към маркиза. Вашият домакин е имал добри намерения.

— Така ли? — възкликна Джейд.

— Със сигурност — отвърна сър Харуик. — В имението е пълно с прислуга. И все пак клюкарите биха се позабавлявали доста с такава новина, а твърде много хора ще бъдат засегнати от слуховете. Майката на Кейн…

— Мащехата ми — прекъсна го Кейн.

— Да, разбира се, вашата мащеха — продължи докторът. — Тя ще бъде много наранена, а също и вашата избраница.

— Неговата какво?

Джейд нямаше намерение да повишава тон, но небрежната забележка на сър Харуик я смая. Внезапно й прилоша и лицето й изгуби цвета си.

— Избраницата на Кейн ли казахте? — попита с дрезгав шепот.

— Джейд — започна Кейн, — предполагам, че сър Харуик има предвид лейди Ейсли.

— Разбирам — промълви Джейд и се насили да се усмихне заради доктора. — Сега си спомних, лейди Ейсли е дамата, за която ще се ожените — докато завърши изречението, гласът й се бе извисил до почти пронизителни нотки. Тя дори не познаваше тази жена Ейсли, но вече я ненавиждаше. Колкото повече разсъждаваше по въпроса, толкова повече се вбесяваше на Кейн. Господ да му е на помощ, но мразеше и него.

— Лейди Ейсли няма да приеме добре новината за вашата визита тук — предрече сър Харуик.

— Тя не е моята избраница — прекъсна го Кейн. — Тя е избраницата на мащехата ми за мен. — Той не можа да сдържи смеха си. Реакцията на Джейд относно лейди Ейсли бе повече от изобличаваща. Тя го харесваше и държеше на него.

— Но вашата скъпа мащеха е…

— Твърдо решена да види мен и лейди Ейсли заедно — отново го прекъсна Кейн. — Но това няма да се случи, Харуик.

Джейд усещаше как Кейн е вперил поглед в нея и отчаяно се опитваше да се престори на незаинтересована. В същия момент осъзна, че мачка с ръце компреса. Веднага спря този издайнически жест и бодро обяви:

— Изобщо не ме интересува за кого ще се жените.

— А би трябвало.

Тя поклати глава.

— Бих искала да бяхте споменали за годежа си още снощи.

— Не съм сгоден — отсече той. — И снощи щеше…

— Кейн — тя изкрещя името му, но след това понижи глас и добави — Имаме гост, не помните ли?

Харуик шумно се изкиска и като заобиколи Кейн, се отправи към вратата.

— Имам усещане за вас двамата. Прав съм, нали?

— Зависи какво точно е усещането ви — отговори Кейн.

— Тя е вашата избраница, нали?

— Да — отвърна маркизът. — Просто още не го е приела.

Двамата мъже се усмихнаха широко.

— Подозирам, че няма да ви е леко, момчето ми.

— Трудно или не — възрази Кейн с глас, който можеше да събуди и мъртвец, — тя ще бъде моя съпруга.

Вратата се затвори с трясък точно когато Джейд изкрещя своя отказ. Тя запрати компреса към вратата и се строполи със стиснати от яд зъби върху възглавниците.

Защо изобщо я интересуваше за кого ще се жени той? В момента, в който Нейтън се появеше, тя нямаше да види Кейн никога вече. И защо, по дяволите, всичко трябваше да е толкова сложно? Сам Господ знаеше, че да защитава Кейн си беше достатъчно изпитание. А сега трябваше да добави и баща му към списъка със задачи.

Дали лейди Ейсли беше красива?

Джейд отблъсна тази черна мисъл. Наистина трябваше да направи нещо за херцог Уилямшър. Колин със сигурност щеше да се разстрои, ако, когато се прибере вкъщи, разбере, че баща му се е споминал от мъка по него.

Дали Кейн бе завел лейди Ейсли в леглото?

Не мога да мисля за нея сега!, реши Джейд. Имаше твърде много други проблеми, за които да се тревожи.

Трябваше да направи нещо за бащата на Колин. Реши, че да му изпрати бележка, не беше добра идея. Трябваше да се види лично с него и хубаво да си поговорят.

Дали мащехата на Кейн вече бе организирала сватбата на Кейн? О, Господи, надяваше се Кейн да й казва истината. Надяваше се, че не иска лейди Ейсли.

— Това е нелепо — промърмори си тя.

Разбира се, че Кейн щеше да се ожени. И разбира се не за нея. Когато научеше за миналото й, изобщо няма да иска да я погледне. Тя изсумтя раздразнено и се отказа да крои планове. Чувствата й бушуваха също като мачтата на „Емералд“ при бурен вятър. Безсмислено бе да се опитва да се концентрира сега. Налагаше се бащата на Кейн да остане още малко в своя изпълнен с отчаяние свят.

* * *

През целия ден тя продължи да отбягва Кейн. Вечерта вечеряха заедно без да разговарят. Стърнс я изненада, когато придърпа един стол, седна при тях на масата и започна също да се храни. През по-голямата част от времето вниманието му бе приковано от Кейн, но когато погледнеше към нея, изражението му беше нежно и изпълнено с преданост.

Джейд реши, че той още не е разбрал, че е спала с Кейн в края на краищата и почувства облекчение. Отдавна бе забелязала, че връзката между Кейн и Стърнс е много по-различна от тази между работодател и подчинен. Те бяха като семейство, и не й се искаше някой, когото Кейн ценеше толкова много, да я смята за лека жена. Тя продължи да му хвърля тъжни погледи, докато накрая Стърнс се пресегна и я потупа по ръката.

Докато траеше вечерята говореше предимно Кейн, като разговорът се въртеше основно около проблемите, които има в управлението на едно такова голямо имение. На Джейд й беше много интересно и беше изненадана също така, че Кейн показва искрена загриженост за хората от своята енория. Всъщност, той се чувстваше отговорен за тяхното благополучие.

— Помагаш ли на тези, които се нуждаят от помощ? — попита го тя.

— Разбира се.

— Като им даваш пари?

— Когато няма друг начин — обясни той. — Джейд, за един мъж да запази гордостта си е също толкова важно, колкото и да засити глада си. Веднъж сторил го, следващата стъпка е да се опита да подобри материалното и общественото си положение.

Джейд дълго обмисля думите му, след което каза:

— Да, за мъжете е важно да знаят собствената си цена, но същото важи и за жените.

— Понякога, ако отнемеш на човек тази самооценка, има голяма вероятност той… или тя да се предадат напълно. Един човек не трябва да се чувства манипулиран или че е преживял провал.

— Между манипулиране и провал има разлика — оспори тя.

— Не съвсем — отвърна Кейн. — Само глупак би допуснал, което и да е от двете, нали така Стърнс?

— Със сигурност. — Стърнс се пресегна за чайника преди да продължи. — Гордостта на един мъж е по-важна от каквото и да е друго.

— Но вярвам, че и двамата ще се съгласите, че има моменти, в които гордостта трябва да отстъпи — прекъсна ги тя.

— Като например? — полюбопитства Кейн.

— Животът на човек е един превъзходен пример — беше отговорът й.

— Ала, животът на човек не е толкова важен, колкото гордостта му — възпротиви се Стърнс. — Нали така, милорд?

Кейн не отговори. Той отново се беше взрял в Джейд с неразгадаемо изражение. Тя нямаше никаква представа за какво си мисли в момента. Усмихна му се само за да прикрие собственото си безпокойство. След това обяви, че е изтощена и се върна в спалнята си.

Стърнс бе наредил да й приготвят ваната. В огнището гореше огън и приятно затопляше въздуха. Джейд се наслади на банята си без да бърза и после си легна. Въртя се в леглото си почти час, преди да потъне в неспокоен сън.

* * *

Кейн дойде в спалнята й някъде след полунощ. Съблече дрехите си, изгаси свещите и се вмъкна в леглото при нея. Джейд спеше легнала на една страна, а нощницата й се бе увила около бедрата. Кейн бавно плъзна дрехата нагоре и придърпа копринено мекото й дупе към себе си.

Младата жена въздъхна в съня си. Този звук го възбуди. Боже, тя бе толкова топла, толкова сладка. Ръката му се мушна под нощницата й. Погали корема й, гърдите й и потърка зърната й, докато се превърнаха в твърди пъпки. Джейд се размърда неспокойно и простена насън.

Вероятно й се струваше, че в момента сънува някой еротичен сън, помисли си Кейн. Захапа я по вратлето, подразни с език меката част на ухото й, и когато дупето й се притисна към него още по-настойчиво, ръката му се плъзна надолу в топлината между бедрата й. Той разпалва огъня в нея, докато тя стана гореща, влажна и готова за него. Тогава другата му ръка я прегърна през кръста. Опита да се обърне с лице към него, но той не й позволи.

— Отвори се за мен, Джейд — прошепна. — Позволи ми да вляза в теб.

Раздалечи с коляно бедрата й, докато се намести между тях.

— Кажи, че ме искаш — настоя той.

Джейд усети кадифения връх на неговата мъжественост и прехапа устни, за да не му изкрещи да престане да я измъчва.

— Да, искам те — отвърна тихо. — Моля те, Кейн. Сега!

Това беше всичко, от което се нуждаеше. Нежно я бутна по корем, разтвори широко бедрата й с ръка и с един мощен тласък влезе в нея. Стегнатото й лоно го обгърна като ръкавица и той едва не изля семето си още в същия момент. Кейн застина и пое дълбоко дъх.

— Спокойно, любима — тихо простена, когато тя се надигна срещу него.

Ръцете й стискаха чаршафите. Ръцете на Кейн се присъединиха към нейните. Главата му падна напред и той зарови лице в благоуханната долчинка между шията и рамото й.

— Кейн, искам…

— Знам — отвърна той.

Твърдо бе решил този път да не бърза, за да удължи сладката агония, но настоятелните й молби разбиха самоконтрола му. Той проникна в нея, отново и отново, докато забрави за всичко друго, освен намирането на удовлетворение и за двамата. Когато усети, че всеки миг ще излее семето си в утробата й, плъзна ръка надолу по корема й. Погали я, докато тя стигна собственото си освобождаване.

Кулминацията им беше възхитителна. Кейн се стовари върху нея. Беше изтощен и напълно спокоен.

— Любов моя, дишаш ли все още? — попита, щом сърцето спря да блъска в ушите му. Беше се пошегувал, но когато тя не му отговори, веднага се отдръпна от нея. — Джейд?

Тя се претърколи и го погледна.

— Ти ме накара да те моля.

— Аз, какво?

— Ти ме накара да те моля.

— Да, направих го, нали? — отговори й с широка усмивка.

— В тебе няма дори и капка разкаяние! — заяви тя. Пръстите й галеха топлата му гръд. — Ти си развратник, наистина си. Не мога да разбера, защо те намирам толкова привлекателен.

Погледът й все още бе замечтан, изпълнен със страст. Кейн я целуна по челото, по върха на луничавото й носле, а след това покори устата й с дълга и влажна целувка.

— Искаш ли още, любима? — Без да й даде време да отговори, той тихо изръмжа: — Аз искам.

Доста по-късно двамата влюбени заспаха вплетени обятията си.