Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шпиони на короната (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Guardian Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 88 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Джули Гарууд

Заглавие: Ангел-хранител

Преводач: Illusion

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6130

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

— О, Кейн, наистина съжалявам — прошепна тя. — Вероятно много ви липсва. Колин е бил вашият по-малък брат, така ли?

— Да.

— Кога се е случило това?

— Преди няколко месеца — отговори Кейн.

— Предполагам, че семейството ви много страда — прошепна тя. — Родителите ви живи ли са?

— Да, но баща ми приема смъртта на Колин много тежко. Той почти се е отказал от живота.

— Не ви разбирам — полюбопитства тя.

— Преди баща ми участваше много активно в политическия живот. Беше известен като защитник на бедните, Джейд, и успя да извоюва много съществени придобивки, които да облекчат тежкото им положение.

— Какви точно?

Беше хванала ръката му и я бе положила върху талията си. Кейн не мислеше, че този жест бе направен съзнателно. Предположи, че инстинктивно се опитва да го утеши. Нямаше нищо против реакцията й или мотива, който я бе предизвикал.

— Говорехте за това как баща ви е помагал на бедните — напомни му тя.

— Да — каза Кейн. — Например, негова беше заслугата да не се увеличават данъците.

— И сега се е отказал от тези толкова важни дела?

— Отказал се е от всичко! — потвърди Кейн. — От политиката, от семейството си, от приятелите си, от клубовете, които посещаваше. Престана дори да чете ежедневниците. Заключил се е в кабинета си и се е отдал на мъката си. Вярвах, че ако Пейгън бъде заловен и наказан за стореното, баща ми би могъл… по дяволите! Наистина не знам. Той наистина е съсипан!

— И вие ли сте като баща си? И вие ли сте защитник на бедните? Защото според мен вие сте покровител по душа.

— Какво ви кара да мислите така?

Не можеше да му каже просто така, че е прочела досието му.

— Заради начина, по който ме взехте под крилото си — отговори тя. — Убедена съм, че бихте предложили закрилата си на всеки беззащитен бедняк. Разбира се, аз не бях бедна, когато се запознахме.

— Отново ли започвате да се оплаквате за сребърните монети?

Усмивката му й подсказа, че не й е ядосан.

— Не, няма да започвам, каквото и да означава това. Просто ви го припомням. Значи приличате на баща си, така ли?

— Предполагам, че имаме нещо общо.

— Но баща ви се е затворил в себе си, а вие сте тръгнали да търсите отмъщение. Вашето поведение е напълно противоположно на неговото, нали?

— Да.

— Разбирам защо баща ви е толкова отчаян.

— Нима?

— Не е редно един баща да загуби синовете си, Кейн.

— Не е! — съгласи се той. — Редно е бащите да си отидат от този свят преди децата си.

— След дълъг, щастлив живот, разбира се — добави тя.

Звучеше толкова искрено, че той се отказа да спори с нея.

— Разбира се.

— И вие сте абсолютно убеден, че Пейгън е този, който е убил Колин?

— Да, защото го научих от сигурен източник.

— Как?

— Какво „как“?

— Как Пейгън е убил Колин?

— За бога, Джейд! — измърмори Кейн. — Не искам да говоря за това. И без това ви казах повече, отколкото възнамерявах.

— Съжалявам, ако съм ви разстроила — отвърна тя, като леко се отдръпна от него, за да го погледне в очите.

Тревогата, изписана върху лицето й, го накара да се почувства виновен за хапливия си тон.

— Колин бе убит, докато беше на плаване.

— Надявам се, че се е намерил някой достатъчно добър човек, който да донесе тялото му, за да го погребете?

— Не.

— Не? Тогава как можете да сте убеден, че наистина е мъртъв? Може да се е спасил на някой безлюден остров или…

— Изпратиха доказателства.

— Какви доказателства? И кой ги е изпратил?

Беше му трудно да разбере интереса й, затова реши да прекрати разговора на тази тема, като каза:

— Доказателствата ни бяха изпратени от Министерството на отбраната. Сега ще престанете ли вече да ме разпитвате?

— Да, разбира се — прошепна тя. — Моля да приемете извиненията ми за повдигането на този толкова личен въпрос. — Тя се прозя, след което помоли за извинение за неподобаващото на една дама поведение. — Кейн, не можем да останем тук за дълго. Страхувам се, че ще изложим на опасност и приятелите ви.

— Съгласен съм. Ще останем тук само тази нощ.

Той се загледа втренчено в огъня, докато обмисляше следващите си стъпки. Джейд се сгуши в него и заспа. Той изпрати безмълвна благодарност за настъпилата блажена тишина. Дори не се помръдна, защото да държи в обятията си тази опърничава жена, му допадаше много повече, отколкото мисълта да се качи в стаята си и да си легне.

Целуна я по челото просто на шега, след което я целуна още веднъж.

Едва когато огънят догоря, оставяйки само тлеещи въглени в камината и в стаята стана хладно, той най-после се изправи.

Джейд се стресна в съня си. Скочи на крака, но бе толкова сънена и дезориентирана, че тръгна в грешната посока. Щеше да влезе право в камината, ако не я бе спрял. Опита се да я вдигне на ръце, но тя го отблъсна. Той въздъхна, след което обгърна рамената й с ръка и я поведе нагоре по стълбите. Опита се да не мисли колко красива изглеждаше в момента. Косата й бе почти суха и къдриците й бяха възстановили прелестните си форми. Направи опит да забрави за факта, че бе облечена само в ефирна нощница и халат.

Отвори вратата на спалнята й, след това се обърна и се запъти към своята.

— Кейн? — шепнешком извика сънено тя след него. — Нали няма да ме изоставите?

Той се извърна към нея. Въпросът й го обиждаше, но страхът, който прочете в очите й, смекчи тона му, когато й отговори.

— Не, няма да ви изоставя.

Тя кимна, като че ли искаше да каже още нещо, но после рязко затвори вратата в лицето му.

* * *

Кристина бе приготвила за него съседната спалня. Завивките върху огромното легло бяха отметнати, а в камината гореше буен огън. Но колкото и примамваща да бе постелята, сънят бягаше от Кейн. Той се въртя и обръща в леглото си близо час, проклинайки собствената си неспособност да се контролира. Колкото и упорито да се бореше със себе си, не можеше да прогони от съзнанието си чародейката с червени коси и зелени очи.

Беше му трудно да разбере собствената си поведение. По дяволите, толкова силно я желаеше, че чак изгаряше отвътре. В това нямаше никакъв смисъл. Та той дори не понасяше раздразнителни, непоследователни, плачещи при всяка забележка млади дами!

Явно бе твърде изтощен, за да разсъждава логично. А и въздържанието не му бе присъщо. Кейн бе човек, който взема всичко, което иска, когато поиска. Последните години го бяха разглезили. Не му се бе налагало да преследва която и да било жена. Те винаги идваха сами при него и му се отдаваха без задръжки. Кейн приемаше това, което му се предлагаше, без да изпитва угризения на съвестта. Никога не лъжеше жените, с които беше, и никога не оставаше при тях за цялата нощ, защото знаеше, че със зората идват глупавите претенции и напразните надежди.

И все пак, наистина желаеше Джейд! Мили боже! В това нямаше никакъв смисъл! Точно в този момент кихането на Джейд отекна шумно в далечината и Кейн веднага скочи от леглото. Набързо обу панталоните си, но не си направи труда да ги закопчава. Вече имаше извинение да влезе в стаята й. Вероятно се нуждаеше от още едно одеяло, помисли си той. Нощта бе доста хладна. А имаше вероятност да е избухнал пожар, тъй като светлината, която се процеждаше под вратата показваше, че бе заспала без да загаси свещите.

Гледката, която се разкри пред очите му го завари напълно неподготвен. Джейд спеше легнала по корем. Разкошната й коса се стелеше като наметало по гърба й. Лицето й бе обърнато към него. Очите й бяха затворени, а равномерното й дишане показваше, че е заспала дълбоко.

Неговата чаровница бе чисто гола! Бе свалила нощницата си и я бе оставила върху стола до леглото. Освен това бе изритала от леглото дори и завивките. В малката дама явно се криеше голяма чувственост и страст, след като предпочиташе да спи гола, като самия него.

Приличаше на позлатената статуя на богиня. Краката й бяха дълги и добре оформени. Внезапно си представи тези копринено меки бедра увити около себе си и едва не изстена при тази мисъл. Когато стигна до леглото й бе толкова възбуден, че изпитваше болка. Точно тогава забеляза тънкия, дълъг белег на гърба й. Кейн веднага разбра какво го бе причинил, защото самият той имаше подобен отзад на бедрото си. Само едно нещо би могло да остави подобна назъбена следа след себе си. Твърдите и дебели ремъци на камшика!

Някой бе изпробвал бича си върху нея! Кейн бе едновременно изненадан и разгневен. Белегът бе стар — поне отпреди пет години, съдейки по избледнелите ръбове, което правеше тази жестокост още по-влудяваща. Та Джейд е била дете, когато са се отнесли така с нея!

Внезапно изпита силно желание да я събуди и да разбере името на негодника, който й бе причинил това. Тя започна да стене в съня си. Безпокойството, с което се мяташе в леглото, му подсказа, че сънува кошмар. Кихна още веднъж, след което изхленчи болезнено.

С отчаяна въздишка той грабна нощницата и отново се обърна към ангела, на когото така неразумно бе обещал да бъде покровител. Опита се да види комичното в тази нерадостна ситуация. За първи път в живота си щеше да облече, а не да съблече нощницата на една жена.

Кейн точно се навеждаше към нея, когато с ъгъла на окото си забеляза проблясване на метал. Реагира инстинктивно и като замахна рязко с лявата си ръка, блокира атаката й. Тя вече спускаше десницата си, когато ръката му се удари в китката й. Камата прелетя през стаята и се приземи с оглушително дрънчене до камината.

Джейд имаше вид на разбесняла се фурия[1]. Бе застанала на колене, обърната с лице към него. Дишането й бе учестено, а смръщеното й изражение ясно показваше колко е ядосана.

— Да не си посмял повече да се промъкваш така — изкрещя тя. — Мили боже! Можех да те убия!

Кейн бе не по-малко разгневен:

— Да не си посмяла още веднъж да вдигнеш нож срещу мен! — изкрещя й той. — Или Господ да ти е на помощ, жено, ще те убия.

Изобщо не изглеждаше притеснена от заплахата му. Маркизът реши, че просто не осъзнава в каква опасност е била самата тя, иначе със сигурност би се разкаяла поне за малко. Освен това бе забравила, че е гола, както майка я е родила.

Но не и той! Едрите й, обли гърди бяха закрити само донякъде от дългите, тъмни къдрици. Зърната й бяха розови и твърди. В гнева си дишаше тежко, а крехкият й гръден кош се движеше в ритъм, който Кейн намираше за хипнотизиращ.

Почувства се като мерзавец за това, че обръща внимание на всичко това, докато тя отново не го провокира.

— Ти няма да ме убиеш — уведоми го тя. — Вече обсъдихме това, не помниш ли?

Искрено озадачен, той се бе вторачил в нея.

— Не се страхуваш от мен, така ли?

Тя поклати глава. Дългата й коса грациозно се раздвижи по рамената й.

— Защо да се страхувам от вас? — попита. — Вие сте мой закрилник, сър, нали?

Раздразнението, което личеше в тона й бе последната капка, която преля чашата. Кейн сграбчи ръцете й и грубо я притисна към леглото. Последва я, като разтвори бедрата й с коляното си и се намести между тях, за да не й даде възможност да го удари с крак и да го нарани. Не би й позволил да го превърне в евнух при първата отдала й се възможност.

— Мисля, че е крайно време да си изясним някои основни правила — изсъска той. Тя силно ахна, когато голият му гръден кош се долепи до гърдите й. Кейн предположи, че най-сетне е осъзнала, че е без нощница. — Именно — каза той с приглушен стон.

Проклятие, тя беше толкова мека… толкова приятно мека. Изпита желание да зарови лице в извивката на врата й и бавно и нежно да я люби. Закле се, че ще бъде негова. Но тя трябваше да го пожелае и да го умолява да го направи, а не да мърмори неподобаващи за една дама ругатни в ухото му, както правеше в момента.

— Откъде, за бога, сте научили всички тези непристойни думи? — попита той, когато го заплаши да приключи с него по възможно най-удивителния начин.

— От вас — излъга тя. — Ще се махнете ли от мен, вие… изчадие адово.

Беше истински боец. И все пак Кейн веднага долови леката нотка на страх в гласа й. Костваше му неимоверни усилия, но се отмести бавно от нея. Челюстите му бяха здраво стиснати и фини капчици пот проблясваха по челото му. Зърната на гърдите й се отъркаха в неговите, докато се изправяше. Кейн отново изстена приглушено. Гърдите й бяха готови за него, нищо, че тя самата още не беше. Готови да ги поеме в устата си, да ги целува и смуче, да…

— Кейн?

Той се подпря на лакти, за да може да я вижда. Веднага пожела да не го бе правил. Неодобрението, изписано върху лицето, й отново събуди гнева му.

Джейд бе обзета от най-противоречиви емоции. Знаеше, че трябва да е ядосана, но в действителност изобщо не беше. Тъмните косъмчета, покриващи гърдите му — толкова меки, толкова топли — погъделичкаха нежно гърдите й. От цялото му тяло лъхаше топлина и възбуда. А също така бе и силен, мина й през ума. Добре оформените мускули на ръцете му я караха да затаи дъх. Знаеше, че не трябва да му показва колко много я бе развълнувал. Ярост, напомни си тя. Трябваше да е разярена и изплашена.

— По този начин ли смятате да ме защитавате? — попита, придавайки на гласа си необходимата доза страх.

— Не, не смятам да ви защитавам по този начин — отвърна мъжът с дрезгав глас.

— Кейн?

— Да?

— Изглеждате така все едно искате да ме целунете. Така ли е?

— Да — призна си той. — Искам.

Тя започна да клати глава, но той хвана лицето й в ръцете си, за да не й даде възможност да мърда.

— Но вие дори не ме харесвате — прошепна тя, останала почти без дъх. — Поне това е, което ми казахте. Не помните ли? Да не би да сте променили мнението си?

Той се усмихна при вида на обърканото й изражение.

— Не — отговори й, само за да провокира избухливия й нрав.

— И защо тогава искате да ме целунете?

— Нямам никаква представа — отвърна той. — Може би, защото сте чисто гола и чувствам нежната кожа под себе си. Може би…

— Тогава само веднъж.

Не разбра какво има предвид, но червенината избила по бузите й, издаваше колко неудобно се е почувствала.

— Само веднъж какво, Джейд? — попита той.

— Да ме целунете, Кейн — обясни тя. — Но само веднъж. След това трябва да се махнете от мен и да напуснете стаята ми.

— Джейд, да не би да искате да ви целуна?

Гласът му бе толкова нежен, че тя го почувства като милувка. Загледа се в устните му, питайки се какво ли ще е усещането, ако я целуне истински. Дали и те щяха да са толкова твърди, колкото и всичко останало?

Любопитството надделя над предпазливостта й.

— Да — прошепна тя. — Наистина, искам да ме целунете, Кейн.

Целувката бе завладяваща. Устните му бяха твърди и настоятелни. Езикът му се втурна в устата й и се преплете с нейния. Нямаше представа, че мъжете целуват жените по този начин. Харесваше й как езикът му си играеше с нейния. Беше наистина възбуждащо. Едва когато нейният започна плахо да следва уверените му движения, той стана по-нежен. Начинът, по който езиците им се свързваха в еротичен танц, бе наистина безсрамен, но това не я интересуваше. Чувстваше твърдата му мъжественост долепена към слабините й. Всеки път, когато езикът му се гмурваше все по-дълбоко в устата й, той се притискаше към нея. В стомаха й бавно започна да се надига изпепеляващ огън.

Не можеше да спре да го докосва. Целувката му я подлудяваше. Езикът му се втурваше навътре отново и отново, докато тя не започна да тръпне за още. За да не мърда, Кейн бе увил косата й около дланта си, но всъщност това бе напълно ненужно. Тя самата се бе вкопчила здраво в него.

Време беше да престане. Кейн знаеше, че всеки момент може да изгуби контрол. Джейд се опита да го придърпа към себе си, забивайки нокти в раменете му, но той успя да устои на безмълвната й покана. Взря се в очите й за една дълга минута и остана очарован от това, което видя там. Дори не се опита да прикрие доволната си усмивка.

— Имате вкус на мед и захар.

— Така ли?

Отново прокара устните си по нейните.

— О, да — каза той. — А също и на бренди.

Тя неспокойно се размърда под него.

— Не прави това — заповяда й той. Челюстта му се стегна, в отговор на тази невинна провокация.

— Кейн?

— Да?

— Само два пъти — прошепна тя — Става ли?

Той разбра. Даваше му позволение да я целуне още веднъж. Не можа да устои и отново се наведе към нея. Беше дълга, страстна, разтърсваща целувка и когато накрая се взря в очите й, бе изключително доволен. Джейд изглеждаше напълно замаяна и мъжът знаеше, че виновникът за това бе той. Страстта, която бе разпалил в нея, бе равна по сила на неговата.

— Кейн?

— Престанете, Джейд — изръмжа маркизът.

— Не ви ли хареса? — Тревогата в гласа й бе очевидна.

— Хареса ми. Повече, отколкото трябва — отвърна той.

— Тогава защо…?

Ръцете й галеха раменете му и той вече агонизираше от усилието да се контролира.

— Не мога да ви обещая, че ще мога да спра, ако ви целуна отново, Джейд. Бихте ли поели този риск?

Преди дори да успее да отговори на въпроса му, той започна да се отмества от нея.

— Това не беше честен въпрос, като се има предвид състоянието ви.

Страстта й започна да утихва, а здравият й разум — да се завръща.

— Какво състояние?

Той дълбоко въздъхна.

— Мисля, че един ден двамата с вас ще правим любов, Джейд — прошепна той. — Но искам сама да го пожелаете, преди страстта да е замъглила съзнанието ви.

Лицето му помръкна, когато се опита да се освободи от него. Действията й само му напомниха, че нежните й гърди копнееха за целувките му.

— Ако веднага не престанете да се извивате така — каза през зъби той, — кълна се, че това ще се случи още сега. Не съм от желязо, скъпа моя.

Тя замръзна на мига.

Въпреки че я пусна с нежелание, Кейн дори й помогна да облече нощницата си. Но не й позволи да си вземе камата, дори след като му обеща, че никога няма да я използва срещу него.

— Бях заспала дълбоко — започна да спори тя, — а вие се прокрадвахте към мен като крадец. Трябваше да се защитя.

Кейн сграбчи ръката й и я помъкна към спалнята си.

— Сънувахте кошмари, нали?

— Вероятно — отговори тя. — Не си спомням вече. Защо ме влачите със себе си?

— Ще спите при мен. Така няма да има нужда да се тревожите дали някой се опитва да ви нападне в съня ви.

— Вземате нещата в свои ръце, така ли? — попита Джейд. — Убедена съм, че ще съм в по-голяма безопасност в собственото си легло.

— Страх ви е, че няма да можете да държите ръцете си далеч от мен? — попита я той.

— Да, така е — отговори младата жена с престорена въздишка. — Ще се наложи да устоя на изкушението или ще бъда пратена на бесилото. Убийството все още се счита за престъпление в тази част на света, нали?

Кейн се разсмя.

— Обещавам ви, че няма да искате да ме убиете, когато отново ви докосна — предрече той.

Тя унило простена, като по този начин показа колко е разочарована.

— Вие наистина не сте подходящият. Покровителите не се опитват да прелъстят тези, които защитават.

— Ами вие? — попита той. — Не изпитвате ли силно влечение към своя закрилник?

Обърна към нея в очакване на отговора й.

— Не знам — каза тя. — Намирам ви за ужасно привлекателен, Кейн, но досега не съм била с мъж и не знам дали ви желая чак толкова много. И все пак, това привличане ще ни създаде големи проблеми. Не мисля, че ще се справите със задачата си, сър. Още утре сутрин трябва да намеря някой друг, който да ме защитава… някой по-малко привлекателен.

Опита да се отдръпне от него, но Кейн я хвана, преди да е успяла да направи и една крачка обратно към стаята си. Само с едно рязко движение я метна през рамо и закрачи към междинната врата, водеща към спалнята му.

— Как смеете да се държите така с мен? Да не съм чувал с картофи. Веднага ме пуснете долу! Негодник!

— Негодник? Скъпа, имате доста цветист речник за една дама.

Стовари я в средата на леглото си. Очакваше веднага да скочи и да се опита да избяга, но бе приятно изненадан, когато я видя да оправя завивките и да се намества по-удобно. След като се оттегли в другия край на леглото, Джейд потупа възглавницата, за да я направи по-пухкава, сложи я под главата си и след това пусна косата върху раменете си. Съблазнителният пожар на червените къдрици на фона на снежнобялата й нощница, му се стори невероятно красива гледка. Жената, която само преди миг го бе нарекла „негодник“ отново имаше изглеждаше като ангел.

Кейн угаси свещите с въздишка.

— Аз съм дама — измърмори Джейд, когато той се разположи до нея, — но вие ме предизвикахте, Кейн, и това е причината за моя…

— Цветист речник? — попита, когато тя не успя да намери точните думи.

— Да — беше нейният отговор. Когато продължи в гласа й се долавяше нотка на отчаяние: — Трябва ли да се извиня?

Той едва потисна смеха си.

— Страхувам се, че няма да сте искрена.

Обърна се на една страна и се опита да я притегли към себе си. Когато го отблъсна, легна по гръб, сключи ръце зад главата си и впери поглед в тъмнината, мислейки за топлото тяло, което лежеше близо до него. Със сигурност бе най-необикновената жена, която някога бе срещал. В един момент го караше да се смее, а в следващия — да крещи. Не можеше да си обясни поведението си, когато ставаше въпрос за нея, защото сам себе си не можеше да разбере. Но за едно бе сигурен. Тя го желаеше! Начинът, по който го целуна, не оставяше място за съмнение.

— Джейд?

Дрезгавият му глас я накара да потръпне.

— Да?

— Това е дяволски странно, нали?

— Кое е странно?

Чуваше смеха в думите й.

— Ти и аз в едно легло, без да се докосваме. Чувствате се добре с мен, нали?

— Да — отговори му тя. — Кейн?

— Да?

— Боли ли, когато правиш любов?

— Не — каза той. — Боли само когато искаш, но не можеш.

— О, тогава явно не ви желая чак толкова силно. Мен изобщо не ме боли.

Заяви това с дразнещо веселие в гласа си.

— Джейд?

— Да?

— Заспивайте!

Усети, че се обръща с лице към нея и застина в очакване на нова целувка. След като изчака известно време, осъзна, че той няма намерение да я целуне отново. Остана ужасно разочарована.

Кейн подпря глава върху лакътя си и впери поглед в нея. Джейд се насили да изглежда спокойна в случай че той можеше да вижда в тъмното като котките.

— Джейд? Как се сдобихте с този белег от камшик на гърба си?

— От камшик! — отговори тя. Оттегли се в своята половина на леглото и устоя на желанието да се сгуши в топлата му прегръдка.

— Отговорете ми!

— Откъде знаете, че е от камшик?

— Имам същия отзад на бедрото си.

— Така ли? А вие как се сдобихте с вашия?

— На всеки мой въпрос ли ще отговаряте с въпрос?

— Това е помогнало много на Сократ[2].

— Кажете ми, как се случи? — попита отново той.

— Това е личен въпрос — обясни тя. — Съвсем скоро ще се съмне, а имах наистина тежък ден.

— Добре — съгласи се той. — Утре ще ми разкажете всичко за този ваш личен въпрос.

Преди да бе успяла да се отдръпне, Кейн преметна ръка през кръста й и я притегли към себе си. Положи брадичката си върху главата й, а слабините му се притиснаха към дупето й.

— Достатъчно топло ли ви е? — попита той.

— Да — отговори тя. — А на вас?

— О, да!

— Нали ще се държите прилично? — подразни го тя.

— Вероятно — отговори той. — Джейд? — Тонът му вече бе доста по-сериозен.

— Да?

— Никога не бих направил нещо, което вие не искате.

— А ако решите, че аз искам… а всъщност аз не искам…

— Няма да ви докосна, докато не ми дадете съгласието си. Искреното си съгласие. Обещавам ви!

Това бе най-хубавото обещание, което някога бе получавала. Звучеше искрено и бе убедена, че всяка изречена дума е чистата истина.

— Кейн, знаете ли какво разбрах току-що? Вие наистина сте джентълмен, при това благороден.

Той вече бе заспал, уловил я здраво в прегръдките си. Джейд реши, че е време и тя да направи същото. Обърна се към него, уви ръце около кръста му и веднага потъна в дълбок сън.

Кейн се събуди само след около час, когато Джейд извика в съня си. Тя измърмори нещо, което той не успя да разбере, след което изкрещя ужасено. Разтърси я, за да я събуди. Когато отметна косата от лицето й, усети влагата по страните й. Беше плакала в съня си.

— Скъпа моя, сънуваш кошмар. Вече всичко е наред — опита се да я успокои той. — С мен си в безопасност.

Той разтри раменете и гърба й докато напрежението бавно напусна тялото й.

— Какво сънувахте? — попита той, когато дишането й се успокои.

— Акули… — отрони се от устните й шепот, пълен с болка.

— Акули? — попита той, страхувайки се, че не е чул правилно.

Тя намести главата си под брадичката му.

— Толкова съм изморена — продължи да шепне. — Вече не помня кошмара. Прегърнете ме, Кейн. Искам пак да заспя.

Гласът й още трепереше. Кейн знаеше, че не му казва истината. Сигурен бе, че помни всеки миг от кошмара си, но нямаше намерение да я кара да му го разказва точно сега.

Целуна я по главата. След това, подчинявайки се на молбата й, я прегърна още по-силно.

Джейд веднага усети кога заспа той. Бавно се освободи от ръцете му и се премести в другия край на леглото. Сърцето й все още биеше лудешки в гърдите й. Той мислеше, че тя само е сънувала кошмар. Дали споменът за нещо ужасно, което си преживял, не бе същото? И дали някога щеше да успее да го преодолее?

Господ да й е на помощ! Щеше ли някога отново да влезе във водата по собствено желание?

Доплака й се. Трябваше да мобилизира цялата си воля, за да не се върне обратно в прегръдките му. Кейн бе човек, на когото лесно можеш да се довериш. Знаеше, че много бързо може да свикне да разчита на него. Да, той бе човек, на когото можеше да се разчита, но също така би могъл и да разбие сърцето й.

Беше изключително объркана от чувствата си към него. Дълбоко в сърцето си вече му вярваше напълно.

Но защо тогава собственият му брат не му вярваше?

Бележки

[1] Фурия или Фурии (гр. мит.) — духове на отмъщението, които изпълняват произнесените проклятия. — Б.пр.

[2] Сократ (469 г. — 399 г. пр.н.е.) — древногръцки философ, който чрез проучвания и задаване на въпроси, създава нов клон на философията, отнасящ се до морала и моралното образование. — Бел.ред.