Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шпиони на короната (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Guardian Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 88 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2017)

Издание:

Автор: Джули Гарууд

Заглавие: Ангел-хранител

Преводач: Illusion

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: Роман

Националност: Американска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6130

История

  1. — Добавяне

Петнадесета глава

— Джейд, върни се! — извика властно Кейн, докато двамата му приятели се опитваха да асимилират неочакваната новина.

Когато тя не отвърна на неговото нареждане, Кейн повика Стърнс. Икономът вероятно бе стоял точно пред вратата, защото веднага се втурна в библиотеката. Поклони се на своя господар — учтивост, която никога не проявяваше, когато са сами, след което попита:

— Желаете ли нещо, милорд?

— Доведи Джейд обратно тук! — заповяда Кейн.

— Вярвам, че тя е чула рева ви, милорд — заяви Стърнс, със своя култивиран глас, — но въпреки това не приема поканата ви да се присъедини отново към вас. Бихте ли желали нещо друго?

На Кейн му се прииска да удуши иконома, но се въздържа.

— Доведи я при мен. Ако е необходимо, довлечи я със сила, но я върни при мен. Това е всичко, което искам.

Слугата кимна и излезе да изпълни заповедта. Кейн се обърна към приятелите си. Част от раздразнението му изчезна, когато видя усмивката на Лайън. Очевидно, приятелят му бе приел новината за самоличността на Пейгън много по-добре, отколкото сър Ричардс. Директорът все още изглеждаше зашеметен.

— По дяволите, Кейн, би трябвало да се досетя! — каза Лайън. — Тя беше толкова плаха… Да, би трябвало да разбера, наистина. Ти не си такъв, че да бъдеш привлечен от… И Кристина предупреди, че съм длъжен да погледна на нещата по-дълбоко, отколкото…

— Синко — сър Ричардс прекъсна несвързаното му говорене, — сега не е време за шеги. Въпросът е твърде сериозен.

Джейд отвори вратата точно по средата на изказването на сър Ричардс.

— Търсех Нейтън и Колин. Какво искаш, Кейн?

— Върни ги обратно, Джейд! — Гласът му прозвуча като пистолетен изстрел. Младата жена се преструваше на невинна.

— За какво говориш? — попита тя, притисна ръка към гърдите си в мним страх и запърха с мигли към него.

Той изобщо не бе впечатлен.

— Знаеш дяволски добре за какво говоря — изрева Кейн. — Върни ги обратно!

— Кейн, не е учтиво да ми повишаваш тон пред гостите — посъветва го. Гласът й беше с една октава по-висок. — Това е много грубо!

— Те знаят коя си.

— Знаят? — Тя закрачи право към бюрото на Кейн и се взря в лицето му, сложила ръце на кръста си. — И какво точно знаят?

— Че ти си Пейгън.

Тя ахна.

— Защо просто не го публикуваш във вестниците?! — извика Джейд. — Тогава не би трябвало да губиш толкова много време…

— Трябваше да им кажа — прекъсна я Кейн.

— Можеше да изчакаш, докато си замина.

— Тъй като няма да заминаваш никъде, какъв е проблемът?

— Боже мой, това наистина е вярно?! — почти извика Ричардс на свой ред.

Джейд хвърли поглед през рамо и се намръщи към директора.

— Не! — сопна се тя. — Не е вярно!

— Да! — възрази маркизът. — Вярно е!

— По дяволите, Кейн, не знаеш ли да пазиш тайна? — Не му даде време да отговори на въпроса й, а се обърна с намерение да си тръгне.

— Казах да ги върнеш обратно, Джейд!

— Защо?

— По някаква случайност тези мъже са мои приятели — отговори той. — Ето защо.

— Кейн, ако не можеш да откраднеш от приятелите си, от кого другиго? — Той нямаше готов отговор на този абсурден въпрос. — Ти каза, че нямаш нищо против да продължа с моите дела — напомни му тя. — Или се отметна вече от думите си?

Не можеше да повярва, че тя има дързостта да изглежда толкова възмутена. Не посмя да се изправи, убеден, че желанието му да я сграбчи и разтърси, за да възвърне здравия й разум, би било твърде непреодолимо.

Младата жена се обърна към Лайън.

— Когато дам обещание, никога не го нарушавам — заяви тя.

Кейн си пое дълбоко дъх и се облегна назад в стола си. После се загледа в Джейд, дълго и строго.

Тя му отвърна със свиреп поглед.

Със свиване на показалеца си, той й направи знак да се приближи. Когато младата жена застана до него, й каза:

— Не съм се отметнал от думите си. Можеш да продължиш с твоите дела.

Джейд беше напълно объркана.

— Тогава, защо вдигаш толкова врява за…

— Можеш да продължаваш с кражбите — прекъсна я той, — но всеки път, когато откраднеш нещо, аз ще го връщам.

Тя едва не се задави.

— Няма да го направиш!

— Напротив.

— Но това е… нелепо — заекна тя. — Нали така?

Кейн не й отговори. Джейд погледна към Лайън за помощ. Неговата усмивка й подсказа, че не трябва да разчита на него. Сър Ричардс все още изглеждаше прекалено изумен, за да се намеси.

Беше сама, реши тя, точно както винаги е била.

— Не!

— Да!

Младата жена изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се разплаче.

— А сега ги върни…

— Аз ги размених — съобщи тя. — Сега може ли да се оттегля?

Кейн кимна. Изчака, докато девойката стигна до вратата, и тогава извика:

— Джейд, можеш да излезеш от тази стая, но да не си посмяла да напуснеш къщата. Ако го направиш, веднага ще те последвам. Не би искала да ми създаваш отново неприятности, нали?

Отговор не последва. Въпреки това, Кейн знаеше, че му е бясна — вратата едва не излетя от пантите, когато я затръшна след себе си.

— Малко е избухлива — отбеляза маркизът. Усмивката му показваше, че няма нищо против този малък недостатък.

— Възстановихте ли се вече, Ричардс? — попита след това.

— Да.

— Нито веднъж ли не ви дойде на ум…

— Не, не! — възкликна Ричардс.

Кейн кимна със задоволство.

— Приятно е да знаеш, че и собственият ти началник се е заблудил. Вярвам, че гордостта ми е напълно възстановена.

Тогава в библиотеката влязоха Нейтън и Колин, който пристъпваше с помощта на бастун и облегнат на ръката на приятеля си.

— Престани да се отнасяш с мен като с малко дете — измърмори брат му, докато Нейтън му помагаше да се настани в едно кресло.

— Че ти си дете — изрече провлачено пиратът, бутна една табуретка пред стола и качи крака на Колин върху нея.

После се изправи и огледа преценяващо двамата мъже, които го наблюдаваха. Кейн ги представи и той се ръкува с тях. След това седна на облегалката на креслото, в което бе настанил приятеля си.

— Джейд поиска да ви попитам колко е часът — обърна се той към Ричардс.

Началникът изглеждаше озадачен от това искане, след което сви рамене.

— Бих казал около девет, нали, Лайън?

Лайън бе по-проницателен от началника си. Той извади часовника от джоба на жилетката си и се разсмя — богат бумтящ звук, който изпълни стаята.

— Според мен, това е вашият часовник, Ричардс. Моят трябва да е у вас. Тя прегърна и двама ни.

Ричардс бе подобаващо впечатлен.

— Определено съм я подценил — заяви той. — Ти си забелязал, когато ги е разменяла, нали, Кейн? Ето защо я накара да се върне.

Кейн поклати глава.

— Не, не забелязах — призна си. — Но, когато прегърна всеки един от вас, разбрах, че е намислила нещо. Обикновено тя не показва подобна привързаност към непознати.

— Точно така — потвърди Нейтън.

Маркизът погледна към приятеля се.

— Тази жена ме побърква. Решила е да ме подлуди.

— Бих казал, че вече го е постигнала — провлечено отбеляза Нейтън.

— Това ми звучи познато — допълни Лайън и се усмихна, когато си спомни за странните обстоятелства, довели до брака му. — Кристина също ме въртеше на пръста си дълго време. Кажи ми, Кейн, какво направи, докато това се случваше?

— Същото, което и ти — отвърна маркизът. — Влюбих се.

Лайън кимна.

— Бог да ти е на помощ, приятелю! Няма да стане по-лесно, след като се ожениш за нея. Между другото, кога е сватбата?

— Да, Кейн, кога е сватбата? — поиска да узнае и Нейтън.

— Ще бъде дяволски добре да има сватба — заяви Колин и се взря начумерено в брат си.

— Да — отвърна Кейн. — Ще има сватба.

— Звучиш ми, сякаш нямаш никакъв избор, синко — намеси се и сър Ричардс. — Нима ще дадеш брачния си обет само с пистолет опрян в гърба ти?

— Ако някой се нуждае от пистолет, насочен към гърба му, това е Джейд, а не аз — възрази маркизът. — Все още не мога да я убедя, че имам предвид точно това, което казвам. По дяволите, вероятно ще ми се наложи да падна на коляно пред хората й.

Дори и Нейтън се усмихна при мисълта за тази картина. Колин се изсмя подигравателно.

— Джейд няма да те кара да коленичиш пред нея — успокои го той.

— Не, но Черния Хари със сигурност ще го направи — отвърна Кейн.

— Кой е Черния Хари? — попита Ричардс.

— Нейтън, обясни му — нареди маркизът. — Аз тръгвам след Джейд.

— Нима си е тръгнала? — попита брат й.

Маркизът се изправи и тръгна към вратата.

— Разбира се, че си е тръгнала. Аз не правя една и съща грешка два пъти, Нейтън. Ще се върна скоро.

* * *

Тъй като Кейн беше сложил вече в бричовете и ботушите си за езда, той се втурна направо към заграждението за конете.

Пъстрата кобила липсваше.

— Колко души тръгнаха след нея? — попита той коняря.

— Последваха я трима, през задната врата — отговори слугата.

Кейн сложи юздата на жребеца си, и без да губи време със седлото, сграбчи черната грива и с едно бързо движение се метна на гърба му.

Откри я при хижата в края на имението. Стоеше до поточето и поеше коня си.

Кейн се промуши през дърветата и смушка коня си в галоп. Джейд чу тропота на копита. Обърна се и понечи да побегне към гората. Докато жребецът му галопираше, Кейн се наведе и я вдигна. Доста грубо я тръсна по дупе пред себе си, обърна посоката и се отправи обратно към дома.

През целия път не каза нито дума, Джейд също мълчеше. Не забави темпото, докато не стигнаха целта си.

Стърнс чакаше на входната врата. Кейн скочи на земята и задърпа Джейд нагоре по стълбите.

— Заключи я в стаята й! — извика той с цяло гърло. — Постави двама пазачи под прозорците й и двама пред вратата!

Не пусна Джейд и за секунда, докато не я завлече в къщата и не заключи вратата след себе си. Изражението на лицето му беше толкова гневно, колкото можеше да си наложи, докато не се върна отново в библиотеката. Усмихна се, едва когато седна отново на стола зад бюрото си.

— Предполагам, че си я намерил — отбеляза Нейтън.

— Да — потвърди Кейн. — И това я изненада дяволски много. Сега повтори това, което си казал на моите приятели — нареди той.

* * *

Разговорът отново се върна към писмата и мъжете не приключиха с обсъждането на плановете си, докато не стана доста след единадесет. Стаите на Ричардс и Лайън бяха в северното крило. Двамата с неохота се отправиха към тях и пожелаха лека нощ.

Директорът настоя да вземе със себе си копия от писмата в спалнята си.

— В тях все още има информация, която трябва да обмисля — заяви той. Никой не му възрази.

Кейн отиде направо в стаята на Джейд. Освободи пазачите, отключи вратата и влезе вътре.

Младата жена четеше в леглото. Дори не го погледна, а продължи да се взира в книгата, която държеше в ръцете си.

— Нуждаеш се от повече светлина, ако мислиш да четеш — отбеляза маркизът. — И огънят в камината трябва да се засили, тук е дяволски студено.

Тя дори не благоволи да го погледне.

— Нелепо е да се преструваш, че не съм тук — заяви с раздразнение той.

— Толкова нелепо, колкото и връщането на всичко, което открадна — отвърна му тя, продължавайки упорито да гледа в книгата.

Кейн добави още две свещи върху нощното шкафче, след което отиде до камината.

— Къде е Стърнс? — попита.

— Легна си — отговори младата жена. — От теб би станал отличен иконом, Кейн. Твоят човек те е обучил много добре.

Той не се поддаде на провокацията й.

— Търсиш си повод за кавга, любима, но аз няма да ти доставя това удоволствие.

— Ни най-малко! — сопна се тя. Затвори със замах книгата, докато го гледаше да добавя още един дебел дънер в жарта.

В сиянието на огъня кожата му изглеждаше бронзова като на статуя. Ризата му бе разкопчана до кръста, ръкавите — навити до лактите. Платът се опъна на гърба му, очертавайки силните му мускули, когато посегна към ръжена, за да разбута жарта, докато огънят не лумна с пълна сила.

Младата жена си помисли, че маркизът е най-привлекателният мъж в целия свят.

Кейн се обърна, все още подпрян на коляно, и й се усмихна. Нежността в погледа му трогна сърцето й. Той бе толкова добър и любящ, човек, на когото можеше да се вярва.

Заслужаваше жена много по-добра от нея. Защо не искаше да осъзнае този очевиден факт?

Сълзи напълниха очите й и тя започна да трепери. Сякаш завивките се бяха превърнали в пряспа сняг. Замръзваше… и беше ужасена.

Никога не ми позволявай да си тръгна, изведнъж й мина през ума. Накарай ме да остана с теб завинаги.

О, Боже, как й се искаше да го обича, да разчита на него!

А после какво щеше да стане с нея, запита се тя, когато я изостави? Как щеше да оцелее?

Промяната в младата жена бе потресаваща. Лицето й бе станало бяло като нощницата й.

— Скъпа, какво се е случило? — попита маркизът. Изправи се и приближи леглото.

— Нищо — прошепна тя. — Просто ми е студено — отвърна със задавен глас. И ме е страх, искаше й се да добави. — Ела в леглото, Кейн.

Джейд отчаяно се нуждаеше от неговата близост и за да подсили поканата си, отметна завивките. Пренебрегна молбата й. Отиде до дрешника, намери още едно одеяло върху най-горния рафт, след това го метна върху другите на леглото.

— Така по-добре ли е? — попита.

— Да, благодаря ти — отвърна му, опитвайки се да не звучи твърде недоволна.

— Ако не се чувстваш прекалено изморена, искам да ти задам няколко въпроса.

— Задай ми въпросите си в леглото, Кейн — предложи му тя. — Така ще ти бъде по-удобно.

Той поклати глава, седна на стола и подпря краката си в края на леглото.

— И така ми е добре — каза, полагайки усилия да остане сериозен.

Желаеше го, може би толкова много, колкото и той нея. О, Боже, беше готова дори да му го признае.

Джейд се опита да скрие раздразнението си. Мъжът беше тъп като галош. Нима не разбираше, че иска да се сгуши в ръцете му? Беше му казала, че й е студено, дявол да го вземе. Би трябвало незабавно да я вземе в прегръдките си, след това — естествено — да я целуне и после…

Младата жена изпусна дълга въздишка. Кейн явно не разбира какво й е необходимо, след като започваше отново да я измъчва с въпросите си за глупавите досиета.

Използва цялата си воля, за да се съсредоточи. Трябваше да се взира в стиснатите си длани, така че неговата спираща дъха й усмивка да не я разсейва.

— Джейд?

— Да? — От изненада, младата жена подскочи.

— Просто исках да знам, дали си чела досиетата на нашия Уилямс — каза той.

— Те не са на нашия Уилямс — отвърна тя. Изгледа го и се усмихна в очакване на следващия му въпрос.

Усмивката на Кейн се разшири.

— Смяташ ли да ми отговориш? — попита той.

— Да ти отговоря на какво?

— Изглеждаш ми разсеяна.

— Нищо подобно.

— Може би ти се спи?

— Ни най-малко.

— Тогава ми отговори на въпроса — нареди й отново. — Чете ли досиетата…

— Да — прекъсна го тя. — Искаш да знаеш какво пише в тях, нали?

— Да — отговори й. — Има ли нещо друго, което би искала да направиш? — поинтересува се той.

Руменина заля скулите й.

— Не, разбира се, че не — отвърна смутено. — Добре, ще ти кажа…

Силно почукване на вратата ги прекъсна. Кейн се обърна точно когато Нейтън надзърна в стаята. Щом съзря маркиза излегнат в стола, братът на Джейд се намръщи.

— Какво правиш тук?

— Говорим си с Джейд. Какво искаш?

— Не можах да заспя — призна другият. Приближи до камината и се облегна на полицата. Беше бос и гол до кръста и Кейн видя ужасните белези по гърба му. Не продума нищо, но се зачуди как Нейтън е могъл да оцелее след такъв побой.

— Ето халата на Кейн, ако ти е студено, Нейтън — каза сестра му и посочи към креслото от другата страна на леглото. — Ще настинеш, ако не се облечеш.

Този път брат й беше по-сговорчив. Облече дрехата и се изтегна в креслото.

— Върни се в леглото, Нейтън — нареди маркизът.

— Искам да задам няколко въпроса на сестра ми.

Не беше затворил вратата след себе си и поради тази причина сър Ричардс не си направи труда да почука, когато застана на прага. Директорът беше облечен в роба в кралско синьо, която достигаше до голите му стъпала. Определено изглеждаше развълнуван да ги види събрани тук.

Джейд дръпна завивката до брадичката си и погледна към Кейн, за да види реакцията му към това нашествие.

Маркизът изглеждаше примирен.

— Вземете си стол, сър Ричардс — предложи му Кейн.

— С най-голямо удоволствие — отвърна директорът, след което се усмихна на младата жена. — Виждате ли, не можах да заспя и затова реших да намина към вас и…

— И ако беше будна, щеше да я разпиташ — предположи домакинът.

— Това съвсем не е вярно — възрази по-възрастният мъж, като привлече един стол близо до леглото. Неговата усмивка подсказваше, че изобщо няма предвид това, което казва. — Нейтън? — продължи директорът. — Би ли довел Лайън при нас? Предполагам, че той също има няколко въпроса.

— Може би е заспал — предположи Джейд.

— Чух го да се разхожда из стаята си, която е до моята. Този Трибунал лиши всички ни от покой, мила моя. Има толкова много за преосмисляне.

Скоро Нейтън се върна, придружен от Лайън. Младата жена изведнъж се почувства неловко. Все пак беше в леглото, само по нощница.

— Защо не слезем в библиотеката да обсъдим това? — предложи тя. — Аз ще се облека и…

— И така е добре — заяви Кейн. — Лайън, Джейд ще ни преразкаже досиетата на Уйлямс.

— Трябва ли да повторя всяка дума — поинтересува се тя. — Това ще отнеме много време.

— Започнете с фактите, които представляват интерес за нас — предложи й Ричардс. — Двамата с Лайън се връщаме в Лондон утре. Тогава ще прочетем досиетата от начало до край.

Джейд сви рамене.

— Мисля да започна с Терънс — обяви младата жена. — Този, който е мъртъв.

— Да, с мъртвия — съгласи се Лайън, облегна се на камината и окуражително й се усмихна.

Джейд се отпусна назад върху възглавниците и започна да преразказва написаното.

Лайън и Ричардс онемяха от изумление. Когато премина първоначалното им удивление, един след друг започнаха да я прекъсват, питайки за конкретни детайли относно определени мисии, в които Уилям Терънс беше участвал.

Някъде около два след полунощ тя привърши своя преразказ. Също така не можеше да спре да се прозява — намек за изтощението, което вече чувстваше.

— Време е всички вече да си лягаме — заяви сър Ричардс. — Ще продължим отново на сутринта.

Директорът тръгна да излиза от стаята след Лайън и Нейтън, когато Джейд извика след него:

— Сър Ричардс? Какво ще стане, ако този Уилям, когото търсите, не е нито един от тримата в досиетата?

Мъжът се обърна към нея.

— Това е само началото, скъпа. След това ще започнем кръстосана проверка. Ще прочетем всяко досие, което началниците на всички отдели съхраняват. Това ще отнеме много време, да, но ние няма да спрем, докато не стигнем до дъното на нещата.

— А има ли шанс и двамата вече да са мъртви? — попита Джейд.

Изглеждаше така обнадеждена, че на сър Ричардс му се искаше да не я огорчава.

— Опасявам се, че не — отвърна той. — Някой иска тези писма, скъпа. Най-малко един от двамата останали членове на Трибунала е все още жив.

Младата жена изпита облекчение да остане отново насаме с Кейн. Беше изтощена и едновременно с това притеснена. Всичко, което искаше, беше да я вземе в прегръдките си и да я притисне към себе си. Отметна завивките и потупа по чаршафа.

— Лека нощ, Джейд. — Кейн приближи до леглото, наведе се и я целуна съвсем целомъдрено, след това духна свещите на път към вратата. — Приятни сънища, скъпа.

Вратата се затвори. Джейд остана учудена, че я беше оставил. Явно не я желаеше повече. Тази мисъл беше толкова неприятна, че набързо я отхвърли. Просто все още й беше ядосан, защото му се беше наложило отново преследва, помисли си тя… и беше твърде уморен, добави с кимване. Беше един дълъг, изтощителен ден.

Дяволите да го вземат този мъж и неговата вежливост!

Сънищата й съвсем не бяха приятни. Давеше се в мрачните дълбини, усещаше как чудовищата кръжат около нея, докато потъваше все по-дълбоко, по-дълбоко, по-дълбоко…

Събуди я собственият й хленч. Инстинктивно се обърна към Кейн, знаейки, че той ще успокои страховете й.

Но него го нямаше. От това откритие съвсем се разсъни, трепереше толкова силно, че едва отметна завивките, за да стане.

Не можеше да остане в леглото, затова отиде до прозореца и се загледа в мрачната нощ, докато размишляваше върху безрадостната ситуация.

Нямаше представа колко дълго е стояла така, неспокойна и разтревожена, преди най-накрая да се предаде. Не й оставаше нищо друго, освен да отиде при него.

* * *

Кейн се събуди веднага щом вратата се отвори. Нощната тъмнина скри усмивката му.

— Не мога да танцувам, Кейн — съобщи Джейд. След това изявление затръшна вратата и приближи към неговата страна на леглото. — По-добре е да научиш това сега. Освен това, не умея да шия и да плета.

Маркизът лежеше по гръб със затворени очи. Младата жена се взира в него една дълга минута, преди да го побутне по рамото.

— Е?

Отговори й, като отметна завивките. Джейд свали нощницата си и легна до него. Той незабавно я взе в прегръдките си.

Треперенето й изчезна. Отново се почувства в безопасност и заспа, без да дочака отговора на Кейн.

Събуди я малко след зазоряване, за да се люби с нея, и когато двамата се отпуснаха доволни от дългата, страстна любов, тя бе прекалено сънлива, за да говори с него. Заспа, слушайки го как й нашепва колко много я обича.

* * *

Следващия път, когато се събуди, беше почти обяд. Кейн леко разтърсваше рамото й. Беше напълно облечен и нежно се опитваше да я накара да отвори очи.

Отказа да го направи, но се опита да изрита завивката, за да го привлече обратно в леглото. Кейн насила се постара да задържи завивките до брадичката й. Не можеше да разбере защо е толкова неотстъпчив, докато най-накрая не отвори очи и не видя Стърнс да стои до леглото.

Веднага реагира и прикри голотата си, усети как по лицето й плъзва червенина. Беше напълно безсмислено да ругае безсрамното си поведение.

— О, Стърнс, сега се срамуваш от мен, нали? — Въпросът й излезе като ридание.

Икономът веднага поклати глава.

— Разбира се, не, милейди — заяви той. — Сигурен съм, че моят господар ви е завлякъл в леглото си — добави с кимване по посока на Кейн.

— Влачейки я за косата ли, Стърнс? — попита сухо маркизът.

— Не бих се учудил, милорд.

— Точно така направи — потвърди Джейд, взела решение да прехвърли цялата вина върху Кейн. — Но не трябва да казваш на никого — добави тя.

Икономът се усмихна мило.

— Боя се, че не остана никой, на когото мога да кажа за това.

— Имаш предвид, че сър Ричардс и Лайън знаят?

Когато възрастният мъж кимна, тя се обърна гневно към Кейн.

— Казал си им, нали? Защо просто не го публикува във вестниците?

— Нищо не съм казвал — парира я той, очевидно раздразнен. — Ти не си затворила вратата си, когато… — Спря, за да погледне Стърнс, след това каза: — … когато те довлякох до тук. Видели са празното легло, когато са слизали на долния етаж.

Младата жена искаше да се скрие под завивките за остатъка от деня.

— Джейд? Защо среброто е под леглото ми?

— Питай Стърнс — отвърна тя. — Той го сложи там.

— Изглеждаше ми най-подходящото място, милорд — призна възрастният мъж. — Един от вашите гости, онзи едрия със златния зъб, несъмнено е много пристрастен към среброто. Милейди предложи да намеря сигурно скривалище, когато й обясних колко специално е то за вас.

Помисли си, че ще й благодари за спасяването на съкровището му. Вместо това, Кейн се разсмя.

— Ела долу, веднага след като се облечеш, Джейд. Ричардс иска да те разпита отново.

Икономът не излезе от стаята заедно със своя господар.

— Херцогинята ви изпрати няколко рокли, принадлежащи на една от дъщерите й. Вярвам, че ще са ви по мярка, милейди.

— Защо тя…

— Аз поисках дрехите — заяви Стърнс. — Когато разопаковах нещата ви, не можех да не забележа, че имате само две рокли.

Младата жена понечи да протестира, но възрастният мъж не й даде възможност.

— Тоалетът ви за днес виси в гардероба. Готвачката ще ви помогне да се облечете. Ще отида да я доведа.

Очевидно спорът беше безсмислен. Стърнс се бе превърнал от иконом в командир. Дори беше избрал дрехата, която щеше да носи днес — пищна, с цвят на слонова кост рокля, с маншети, обшити с дантела. Изглеждаше толкова елегантна, че Джейд не можа да й устои.

Имаше също и бельо. Макар Стърнс да не беше го споменал, бе сложил коприненото съкровище на края на леглото, редом с чифт ефирни чорапи и подходящи по цвят обувки.

* * *

Почти петнадесет минути по-късно, измита и облечена, Джейд седна в един стол, за да може готвачката да й направи прическа. Възрастната жена беше висока и закръглена. Посивялата й коса, късо подстригана, бе навита на къдрици. Нападна косата на Джейд, сякаш беше парче говеждо месо. И все пак, девойката беше готова да търпи лекото неудобство до края на деня, ако това щеше да отложи срещата й с Лайън и сър Ричардс.

Но така или иначе, нямаше как да я избегне.

— Вие сте истинска красавица, така е — заяви слугинята, когато привърши със задачата си. Взе едно огледало и го подаде на Джейд. — Сресах ви съвсем гладко, но тези малки къдрици отстрани, омекотяват лицето ви. Мислех да навия плитката на върха на главата ви, милейди, но се боя, че е твърде тежка и ще се килне настрани.

— Благодаря ви много — отвърна Джейд. — Свършили сте чудесна работа.

Готвачката кимна, след това побърза да се върне долу. Срещата не можеше да бъде отлагана още дълго. Кейн щеше да дойде и да я извлече, ако останеше скрита в стаята му. Отваряйки вратата, тя с изненада и раздразнение установи, че в коридора стояха двама пазачи. И двамата изглеждаха леко смаяни от външния й вид. Тогава единият запелтечи какво чудно видение е тя. А другият изтърси, че прилича на кралица.

Придружиха я до долния етаж. Вратите на трапезарията бяха затворени. По-едрият се втурна напред, за да ги отвори. Джейд благодари на мъжа за любезността, после изправи рамене и престъпи през прага.

* * *

Всички, включително Стърнс — икономът негодяй, бяха седнали около дългата маса и се взираха в нея.

Всички, освен Колин, се изправиха, когато влезе в стаята. Джейд не сваляше очи от Кейн. Когато протегна ръка и издърпа стола в непосредствена близост до неговия, тя бавно се приближи до него.

Наведе се и я целуна по челото. Тогава Нейтън наруши напрегнатата тишина.

— Махни си ръцете от нея, Кейн!

— Не ръцете ми са върху нея, Нейтън — отвърна провлачено маркизът, — а устата ми. — Отново я целуна, просто за да подразни брат й. Младата жена се свлече върху стола с въздишка.

Стърнс се погрижи за закуската й, докато другите възобновиха прекъснатия разговор. Сър Ричардс седеше в единия край на дългата маса, Кейн — в другия. Когато привърши със закуската и чинията й беше вдигната, директорът призова всички за внимание. Тогава Джейд осъзна, че са чакали само нея.

— Скъпа моя, решихме, че трябва да дойдете в Лондон с нас — заяви той. — Ще се погрижим добре за вашата безопасност — добави, поглеждайки към маркиза. След това придърпа перото и мастилницата към себе си и продължи: — Бих искал да си водя някои бележки, докато ви задавам въпроси — обясни той.

— Сър? Защо трябва да идвам в Лондон? — попита Джейд.

На лицето на директора се изписа смущение. Младата жена забеляза, че Лайън се усмихваше ехидно.

— Ами, сега — започна Ричардс, — трябва да влезем в архива. Ако официално поискам ключовете в работно време, името ми ще бъде записано в книгата на охраната.

— Те искат да отидат там през нощта — намеси се Колин. — Без ключове.

— Казахте, че вече веднъж сте проникнали в сградата и сте чели архивите — напомни й Ричардс.

— Три пъти — уточни Джейд.

Сър Ричардс изглеждаше така, сякаш искаше да изкрещи.

— Нима нашата система за сигурност нищо не струва? — попита той Лайън.

— Очевидно — отвърна младият мъж.

— О, не — каза Джейд. — Вашата охрана е много добра.

— Тогава как… — започна директорът.

— Тя е повече от добра, Ричардс — отговори Кейн.

Джейд се изчерви от комплимента.

— Сър Ричардс, разбирам вашето желание да пазите тайна. Вие не искате Трибунала да разбере, че сте по следите им, но вярвам, че те вероятно вече знаят. В края на краищата те изпратиха шпиони тук. Със сигурност са докладвали за пристигането ви тук с Лайън…

— Никой от изпратените от Трибунала, не се е върнал, за да докладва на когото и да е — обясни Лайън.

— Но как…

— Кейн се погрижи за тях.

Очите на Джейд се разшириха при това изявление, Лайън звучеше толкова убедено. Обърна се към Кейн.

— Как точно се погрижи за тях?

Маркизът кимна към приятеля си, очаквайки той да обясни.

— Не ви трябва да знаете — отвърна той на Джейд.

— Не си ги убил, нали? — прошепна изплашено тя.

— Не.

Младата жена кимна, след това отново се обърна към Лайън. Забеляза раздразнението му, но предпочете да не му обръща внимание.

— Не ги е убил — съобщи тя. — Кейн не върши вече такива неща. Вече се е оттеглил. — Като че ли търсеше съгласието на Лайън. Той кимна и когато тя му се усмихна, разбра, че предположението му е било правилно.

— Джейд? — повика я Колин, за да привлече вниманието й. — Можеш да останеш при Кристина и Лайън, когато пристигнеш в Лондон. Кейн ще отседне в градската си къща, разбира се…

— Не! — прекъсна го Кейн. — Тя остава с мен!

— Помисли си за скандала — изтъкна брат му.

— Летният сезон вече започна — възрази маркизът. — Голяма част от висшето общество е извън Лондон.

— Достатъчно е само един човек да види — измърмори Колин.

— Казах не, Колин. Тя остава с мен. — Острият му тон даде на по-младия мъж да разбере, че спорът е излишен. Колин въздъхна, след това кимна неохотно в знак на съгласие.

Джейд не беше сигурна, че е разбрала.

— Какво искаш да кажеш с това един човек?

Колин й обясни за неприятностите, които можеше да й нанесе някой злонамерен клюкар. Когато привърши, младата жена изглеждаше ужасена. Стърнс седна до нея, потупа я по ръката и каза:

— Погледнете го от добрата страна, милейди. На милорд няма да му се налага да пуска съобщение във вестниците.

Джейд го изгледа гневно без да каже нищо. Но икономът не можеше да бъде изплашен лесно. Той само стисна ръката й.

— Не се притеснявайте, милейди. Всичко е уредено.

Младата жена нямаше никаква представа за какво говори той, но многозначителната му усмивка подсказваше, че е намислил нещо. Стърнс, междувременно, умело отклони вниманието й, кимайки безочливо към празната си чаша. Джейд веднага отиде да донесе нова кана пресен чай.

* * *

Веднага след като младата жена излезе от стаята, Стърнс се обърна към Кейн.

— Гостите ви трябва да пристигнат до половин час.

— Гостите? Не можем да приемаме каквито и да е проклети гости! — извика Колин.

Нейтън кимна.

— Дяволски вярно, не можем! Кейн, луд ли си да каниш…

— Не съм канил никого — отвърна маркизът, взирайки се в иконома. Лека усмивка смекчи изражението му. — Защо не ни кажеш кои са тези гости, Стърнс?

Всички се втренчиха във възрастния мъж, сякаш му беше израснала още една глава.

— Позволих си да поканя вашите родители, чичото на Джейд и неговите хора, както и още един гост.

— За какво, по дяволите! — поиска да узнае Нейтън.

Стърнс се обърна към него и му се усмихна.

— За церемонията, разбира се.

Мъжете отново обърнаха погледи към Кейн, но изражението му не им подсказа нищо.

— А разрешителното, Стърнс? — попита маркизът с безизразен глас.

— Изпратиха го на следващия ден, след като подписахте молбата — отговори слугата.

— Този човек, наистина ли е ваш иконом, Кейн? — попита сър Ричардс.

Младият мъж не успя да отговори на този въпрос, тъй като Нейтън побърза да изтърси:

— Тя няма да се съгласи за нищо на света!

Колин беше съгласен с него.

— Не мисля, че Джейд се е примирила с бъдещето си все още.

— Ще я убедя — заяви Кейн. Облегна се назад в стола си и се усмихна на иконома. — Справил си се добре, Стърнс. Поздравления.

— Разбира се, че съм се справил добре — съгласи се икономът. — Погрижил съм се за всичко.

— О! — възкликна Нейтън. — Тогава ни кажи точно как смята Кейн да убеди Джейд?

В отговор на този въпрос, Стърнс извади празния пистолет, скрит в колана му и го сложи по средата на масата. Всички впериха погледи в оръжието, преди възрастният мъж отново да наруши тишината. Той отправи въпроса си към Ричардс.

— Мисля, че чух как вие предложихте пистолетът да бъде насочен в гърба на лейди Джейд, или греша?

Смехът беше оглушителен.

Младата жена застина на прага, с каната в ръце, чакайки мъжете да се успокоят.

След това наля чай на Стърнс, сложи каната на бюфета и се върна на мястото си. Забеляза пистолета в центъра на масата, но когато попита какво прави там, не можа да получи задоволителен отговор, тъй като мъжете отново избухнаха в смях.

Никой не й даде никакво обяснение. Предположи, че някой беше разказал неприлична шега и на всички им беше твърде неудобно да я споделят с нея.

Джейд беше готова да се върне отново към плановете им, но Кейн я изненада, като настоя тя да се върне в стаята си.

— Защо? — попита тя. — Мислех, че отиваме…

— Трябва да си опаковаш багажа — напомни й Кейн.

Джейд кимна.

— Просто искате да продължите с вашите шеги — заяви тя, преди да напусне трапезарията.

Мъжете се усмихваха щастливо, без да откъсват очи от нея, като крадци, любуващи се на плячката си. Младата жена нямаше представа какво да си мисли за това.

Двамата пазачи я чакаха във фоайето. Помогнаха й да пренесе тоалетите, които Стърнс бе прибрал в дрешника на Кейн, в покоите й, след което останаха отвън в коридора да я чакат, докато ги опакова.

* * *

Когато приключи с пренасянето, Джейд седна до прозореца и се задълбочи в книгата, която беше преполовила преди две нощи.

Малко по-късно на вратата се почука плахо. Затвори книгата и се изправи точно когато Черния Хари влезе в стаята. Младата жена беше несъмнено изумена да го види. Чичо й носеше дузина бели рози с дълги дръжки.

— Това е за теб, момиче — заяви той, като бутна букета в ръцете й.

— Благодаря ти, чичо — отвърна тя. — Но какво правиш тук? Мислех, че ще ме чакаш в хижата.

Хари я целуна по челото.

— Изглеждаш добре, Пейгън — измърмори той, напълно пренебрегвайки въпроса й. — Би било хубаво Кейн да е облечен в моите дрехи на този забележителен ден.

— Защо трябва да е облечен в твоите дрехи? — попита тя, вече напълно объркана. Никога не беше виждала чичо си толкова нервен. Също така изглеждаше и ужасно притеснен.

— Защото ризата ми идеално подхожда на цвета на твоята красива рокля — обясни Хари.

— Но какво ще прави…

— Ще ти кажа, когато сметна за добре — изтърси Хари. Притегли я в обятията си и я прегърна силно, като смачка розите помежду тях. После отстъпи назад. — Кейн поиска моето разрешение да се ожени за теб, момиче. — След това изявлението, Хари предпазливо направи още една крачка назад, очаквайки експлозия.

Вместо това, видя как тя изящно сви рамене, притискайки плътно цветята до себе си.

— Внимавай с бодлите, момиче — предупреди я той.

— Ти какво му отговори, чичо? — поинтересува се младата жена.

— Той поиска ръката ти според правилата — отвърна бързо Хари. — Дори можех да го накарам да коленичи пред мен — добави с кимване. — Каза, че е готов да го направи, за да получи разрешението ми. И го заяви толкова ясно и категорично пред мен и моите хора.

— А ти какво му отговори? — отново попита тя.

— Казах да.

След като каза това, възрастният мъж бързо отстъпи още една крачка назад. Джейд повторно сви рамене, после се приближи до леглото и седна, като постави букета от рози до себе си върху завивката.

— Защо не си разгневена, момиче? — попита Хари, потърквайки брадичка, взрян в младата жена. — Кейн предположи, че може би няма да си съгласна. Не си ли ядосана?

— Не.

— Тогава, какво има? — поиска да узнае пиратът и сключи ръце зад гърба си, опитвайки се да отгатне мислите й. — Не си безразлична към този мъж, нали?

— Не, не съм безразлична.

— Ами тогава? — подкани я отново.

— Страхувам се, чичо — прошепна Джейд едва-едва.

Хари я чу, но беше толкова изненадан от нейното признание, че не знаеше какво да каже.

— Не може да бъде! — изпелтечи той.

— Истина е!

Възрастният мъж поклати глава.

— Никога преди не те е било страх от нещо. — Гласът му беше дрезгав, изпълнен с обич. Отиде до леглото, седна до младата жена, точно върху цветята, и непохватно обви ръка около раменете й. — Какво е различното сега?

О, да, Джейд искаше да изкрещи, че се е страхувала и преди… толкова много пъти, когато се е намирала близо до смъртта, че вече е загубила броя им. Но не можеше да му го признае, разбира се, защото, ако го направеше, той щеше да си помисли, че я беше предал.

— Различното е, че ще трябва да се откажа от заниманията си — каза тя, вместо това.

— Но ти знаеш, че е дошло време да се оттегля и всичко останало — възрази чичо й. — Крия го от моите хора, момиче, но очите ми… е, не виждат вече така добре, както преди. Мъжете ми няма да са съгласни да ги предвожда сляп пират.

— Тогава, кой ще ги води?

— Нейтън.

— Нейтън?!

— Той иска „Емералд“. В края на краищата, корабът принадлежеше на баща му, и брат ти трябва да се погрижи за този малък бизнес. От него ще стане отличен пират, момиче. Той е истински мъж.

— Да, от него ще стане отличен пират — призна тя. — Но, чичо Хари, не мога да бъда жената, която Кейн иска.

— Ти си жената, която той иска.

— Ще направя толкова много грешки — прошепна Джейд. Беше на ръба да заплаче, но храбро се опитваше да контролира емоциите си, заради Хари. — Не знам как да се справя с всички онези неща, които една съпруга трябва да може да прави. Изобщо не умея да боравя с иглата, Хари.

— Да, не умееш — призна мрачно Хари, като си спомни единствения случай, когато тя се опита да закърпи чорапа му и го заши към роклята си.

— Не мога и да танцувам — добави младата жена. Направи това признание с такова безнадеждно изражение, че Хари обгърна раменете й с ръка и я притегли в прегръдките си. — Всички изискани дами от висшето общество знаят как да танцуват — завърши младата жена и едва не се разплака.

— Ще се научиш — увери я Хари. — Ако пожелаеш да го направиш.

— О, да — призна тя бързо. — Винаги съм искала… — Сега звучеше тъжно. Хари не знаеше какво става в ума й. Какво? — попита. — Какво си искала винаги?

— Да намеря своето място в живота.

Изражението на лицето му й подсказа, че изобщо не разбираше за какво му говори.

— Да не би сега да съжаляваш, че тогава не те дадох на лейди Брайърс? Тя беше готова да те вземе, момиче. Ха, едва не те отне със сила от мен! Заради нея трябваше да се измъкнем тихо-тихо, като последните крадци, след погребението на баща ти. Предположих, че ще се върне с полиция и ще се опита да те вземе от мен. Аз не бях твой законен настойник, ако си спомняш. И все пак, баща ти искаше да се махнеш далеч от Англия.

— Ти удържа думата си, дадена на баща ми — увери го тя. — Много благородно от твоя страна.

— Но сега ти се иска да не бях толкова благороден тогава?

Джейд поклати глава. За първи път, откакто бяха заедно, виждаше Хари толкова уязвим.

— Не мога да си представя живота си без теб, Хари. Никога не бих пожелала нещата да бъдат различни. Ти ме обичаш като своя собствена дъщеря.

Хари отпусна ръце. Изглеждаше потиснат. Сега тя го прегърна и обви ръце около раменете му, за да го утеши.

— Чичо, лейди Брайърс щеше да ме научи как да живея по правилата, но нямаше да ме обича така, както ме обичаш ти. Освен това, ти ме научи на много по-важни неща. Научи ме как да оцелявам.

Възрастният мъж бързо се оживи.

— Вярно е — призна той с усмивка. — Сякаш беше създадена за това. През живота си не съм срещал толкова изкусен лъжец или крадец по рождение. Гордея се с теб, момиче!

— Благодаря ти, чичо! — отвърна Джейд, изчервявайки се от похвалата му. Хари никога не правеше празни комплименти и тя знаеше, че той е искрен.

Въпреки това, изражението му помръкна, когато се върна към неотдавнашното й признание.

— И все пак ти смяташ, че няма да намериш своето място в живота? Нали така каза, момичето ми?

— Искам да бъда истинска съпруга — излъга тя. — Това имах предвид, когато казах, че искам да намеря своето място.

— Не се изрази достатъчно ясно, момиче — заяви Хари. Изглеждаше облекчен. — Що се отнася до мен, аз винаги съм искал да бъда дядо.

Младата жена отново се изчерви.

— Аз дори не знам как да се грижа за дете — простена тя.

Хари бе твърдо решен да я ободри. Осъзна, че е сгрешил с подхода си.

— По дяволите, нито една жена не знае как, докато не дойде времето, момиче. Кажи ми. Обичаш ли Кейн? Той казва, че го обичаш.

Тя не отговори на въпроса му.

— Какво ще стане, ако му омръзна? Тогава ще ме напусне, Хари — прошепна. — Знам, че ще го направи.

— Няма.

— Нуждае се от време, за да разбере… — Спря по средата на изречението. — Това е, Хари! Ако ухажването продължи достатъчно дълго време, може би Кейн ще осъзнае, че е направил грешка. — След това се усмихна. — А през това време, в случай, че не е направил грешка, бих могла да се опитам да науча всичко, което ще се изисква от мен. Да, чичо, това е! Просто сега Кейн проявява благородство, като се опитва да постъпи правилно…

— И таз добра, момиче — прекъсна я той. — По отношение на този план за дълго ухажване…

— О, Хари, но това е единственият отговор — побърза да отвърне младата жена. — Ще настоявам за една година. Обзалагам се, че ще се съгласи!

Доволна от решението си, Джейд изхвърча от стаята. Хари нагласи неудобните очила на носа си, грабна букета, пъхна го под мишница и последва племенницата си.

— Чакай! — извика след нея.

— Трябва незабавно да говоря с Кейн — отвърна му тя през рамо. — Сигурна съм, че ще се съгласи.

— Аз пък съм сигурен, че няма да се съгласи — промърмори пиратът. — Момиче, спри се! Все още не съм ти казал всичко, което трябва.

Младата жена беше вече във фоайето, когато Хари се добра до стълбите.

— Всички са се събрали в гостната! — извика той, слизайки тромаво по стълбите.

Джейд се закова на място, когато отвори вратата и видя събралите се. Хари я настигна и насила я хвана под ръка.

— Ще го направим както трябва, момиче — прошепна той.

— Защо всички тези хора са тук? — поиска да узнае тя. Бавно огледа групата, разпозна всички присъстващи, освен дребния, почти плешив мъж, застанал до френските прозорци. Той държеше книга в ръка и беше потънал в разговор с херцога и херцогинята на Уилямшър.

Кейн стоеше до камината и говореше с Лайън. Трябва да бе усетил присъствието й, защото изведнъж, по средата на изречението, се обърна и я погледна.

Изражението му беше сериозно. По озадаченото й лице разбра, че тя няма никаква представа какво става тук. Втурна се напред, твърдо решен да поеме върху себе си огъня, който щеше да избухне.

— Не успях да й обясня — промърмори Хари.

— Виждам, че не си — отряза го Кейн. — Джейд, мила, ние ще…

— Сам ще й кажа — настоя Хари. Стисна ръката й така, че да не може да пусне ноктите си в действие и изтърси: — Няма да има ухажване цяла година, момиче. — Младата жена продължи да се взира в него с невинен, ангелски поглед. Хари стисна още по-силно ръката й. — Но пък ще има сватба.

Старият пират видя, че момичето започва да разбира, когато очите й заблестяха с познатия изумруден пламък.

Джейд опита да дръпне ръката си, но чичо й я държеше здраво.

— И кога ще е тази сватба? — попита с дрезгав шепот тя.

Хари се намръщи, преди да отговори:

— Сега.

Младата жена отвори уста да извика в знак на протест, но Кейн се приближи до нея, блокирайки гледката към събралите се.

— Джейд, можем да го направим по лесния или по трудния начин. Изборът е твой!

Тя затвори уста и го изгледа гневно. Маркизът можеше да види колко е уплашена. Почти беше изпаднала в паника. Цялата трепереше.

— Лесният начин е доброволно да застанеш пред свещеника и да произнесеш брачната клетва.

— А трудният? — поиска да узнае младата жена.

— Да те завлека за косата дотам — отвърна Кейн и опита да се намръщи, за да не се усъмни в неговата решимост. — И в двата случая ще постигна своето. Ние ще се оженим.

— Кейн…

Страхът, прозвучал в гласа й, разбиваше сърцето му.

— Решавай — настоя той твърдо. — Лесният или трудният?

— Няма да ти позволя да ме напуснеш — прошепна тя. — Няма! Аз ще те напусна първа.

— Какви ги дрънкаш, момиче? — попита Хари.

— Джейд? Кой? — настоя отново Кейн, без да обръща внимание на нейния протест и на намесата на Хари.

Раменете й увиснаха.

— Лесния.

Той кимна.

— Аз ще я отведа до свещеника — заяви Хари. — Нейтън! — извика. — Следвай ни.

— Само минута — нареди Кейн.

Докато Джейд трепереше от страх, а старият пират хвърляше похотливи погледи към херцогинята, маркизът се приближи до свещеника и му заговори нещо. Когато свърши, му подаде лист хартия.

* * *

Най-накрая всичко беше готово. Колин застана до брат си, подпрян на ръката му. Джейд застана до Кейн, подкрепяна от Хари.

Младата жена първа повтори клетвите си — нарушение на традицията, за което беше настоял маркизът. Той не сваляше поглед от годеницата си, докато повтаряше всяка една от своите клетви. Остави я да гледа в земята докато не стигна до края на дългата си тирада. Тогава повдигна брадичката й и я накара да го погледне.

Изглеждаше толкова изплашена, толкова уязвима. В очите й блестяха сълзи. Толкова много я обичаше. Искаше му се да й даде целия свят, но първо трябваше да я накара да му се довери.

Свещеникът затвори требника си, разтвори листа хартия, който държеше в ръка, и започна да чете от него:

— Обещаваш ли да останеш със съпругата си, докато си жив? Обещаваш ли пред Бог и тези свидетели, че никога няма да я напуснеш, докато смъртта ви раздели?

Докато пасторът четеше въпросите, очите й се разшириха. Обърна се и видя листа, който той държеше.

— Да — промълви Кейн, когато Джейд се извърна отново към него. — И сега последното — напомни маркизът на свещенослужителя.

— Това е изключително неприемливо — прошепна божият служител. Обърна се и заговори на младата жена: — И обещаваш ли да кажеш на съпруга си, че го обичаш преди да е изтекъл този ден?

Усмивката й беше ослепителна:

— Да — обеща тя.

— Можете да целунете булката — провъзгласи пасторът.

Кейн се подчини с желание. Когато повдигна главата си, каза:

— Сега вече си моя.

Издърпа я в обятията си и силно я прегърна:

— Никога не правя една и съща грешка два пъти, скъпа — прошепна той.

— Не те разбирам, Кейн — отвърна Джейд. Все още беше на ръба да се разплаче и отчаяно се опитваше да запази спокойствие. — Тогава защо не накара свещеника да ме накара да обещая, че никога няма да те напусна? Не вярваш ли, че ще сдържа обещанието си?

— Знам, че когато обещаеш нещо, никога няма да нарушиш думата си — отговори й той. — Но трябва да го обещаеш доброволно. Когато си готова, тогава ще ми го кажеш.

Не му дадоха повече време да говори с нея, защото тълпата от присъстващи се приближи, за да ги поздравят и да им пожелаят всичко най-добро.

Хари стоеше в ъгъла с мъжете си и попиваше очите си с подгъва на ръкава си. Майката на Кейн изглеждаше истински щастлива от това, че Джейд ставаше член от семейството. Разбира се, тя дори не подозираше, че новата й снаха е обикновен крадец, напомни си младата жена.

— Чичо ти често ли ще ви посещава? — попита Гуинет, като крадешком погледна към Хари.

— Той живее доста далеч от Англия — обясни младата жена. — Вероятно ще ни посещава само веднъж годишно.

Кейн чу последната част от обясненията на съпругата си, видя моменталното облекчение на майка си и започна да се смее.

— Майка ми се чувства малко нервна в близост до чичо ти — обясни той.

— О, не би трябвало — отвърна Джейд. — Хари е наистина много внимателен човек. Ако само го опознаете по-добре…

Херцогинята изглеждаше напълно ужасена от това предложение. Джейд не знаеше какво да си мисли.

— Подобна беше и идеята на Хари преди малко — обясни Кейн. — Опита се да опознае майка ми много по-отблизо.

Тъй като Джейд не беше свидетел как Хари се бе опитал да извлече херцогинята през предната врата, тя не можа да разбере защо майка му изглеждаше толкова ужасена. Нито можеше да разбере от какво толкова се забавлява Кейн.

— Е, синко, не е точно сега времето…

— Ти го наричаш синко? — изстреля Джейд. — А ти я наричаш майко, така ли?

— Той ми е син — оповести Гуинет. — Как по друг начин да се обръщам към него, мила? Имам разрешението му.

Джейд беше толкова доволна, че не можеше да спре да се усмихва:

— О, значи съм разбрала погрешно — прошепна тя. — Мислех си, че той само ви нарича мадам, а вие никога, ама никога не го наричате синко. Искаше ми се той да си има… да, грешала съм.

Нито Кейн, нито майка му можаха да я разберат. Те само се усмихнаха един на друг.

— Къде е Хенри? — изведнъж попита Гуинет. — Хари идва насам.

Херцогинята повдигна полите на роклята си и се затича към съпруга си преди Кейн или Джейд да успеят да я спрат.

— Тревожеше се, че семейството ми не ме приема? — прошепна Кейн.

Изглеждаше смутена:

— Всеки трябва да принадлежи на някого, Кейн. Дори и ти.

Хари пъхна букета от рози в ръцете й:

— Това са последните рози, които Джимбо ще донесе за теб, момиче, така че е добре да им се порадваш. — Той си мислеше, че съобщението му е прозвучало сърдито, затова я целуна по челото. След това се обърна към Кейн: — Трябва да ти разкажа за пожара, който планираме за кораба — каза той. — Пребоядисването трябва да стане до утре.

— Моля да ме извините, но искам да поговоря с Нейтън — каза Джейд. Беше забелязала, че брат й седи съвсем сам на терасата.

Кейн слушаше Хари, докато той му обясняваше плана си, но през цялото време очите му бяха насочени към съпругата му. Джейд застана пред брат си и говори с него дълго време. Мъжът кимна няколко пъти. Изражението му беше сериозно. Също изглеждаше и изненадан, когато сестра му издърпа една от розите от букета и му я подаде.

Той тръсна глава. Тя само кимна.

И след това й се усмихна, взе розата и я придърпа в прегръдките си.

За първи път, откакто Кейн беше срещнал Нейтън, видя истинската му същност. В момента бе свалил всичките си защитни стени. Изразът върху лицето му, докато прегръщаше сестра си, беше изпълнен с любов.

Кейн не им се натрапи. Изчака докато Джейд се отдалечи от брат си и се застана до него.

Сега Хари и хората му наблюдаваха Нейтън. Когато брат й вдигна розата във въздуха, проехтя отекващ радостен възглас и мъжете веднага отидоха при него. Джимбо и Матю го потупаха по гърба.

— Какво е всичко това? — попита маркизът, като обви ръка около съпругата си и я придърпа към себе си.

— Дадох на Нейтън сватбен подарък — отвърна тя.

Очите й весело блестяха. Внезапното му желание да я целуне, го разсея.

— Е? — попита тя, докато той само я гледаше втренчено. — Не искаш ли да узнаеш какво му подарих?

— Една роза — прошепна той. Наведе се напред и я целуна по челото. — Любима, хайде да се качим горе за няколко минути.

Настойчивостта в гласа му, както и изразът върху лицето му, я накараха да остане без дъх.

— Не можем — промълви Джейд. — Имаме гости. А и трябва да тръгнем за Лондон — добави тя, като кимна.

Кейн въздъхна дълбоко:

— Тогава престани да ме гледаш по този начин.

— По кой начин?

— Сякаш ти също искаш да се качим горе — изръмжа той.

Усмихна му се:

— Но аз наистина искам да се качим горе.

Тогава я целуна точно така, както му се искаше, използвайки езика си в еротичната игра и преструвайки се за миг, че са съвсем сами.

Когато отдели устните си от нейните, коленете й бяха омекнали. Господи, колко обичаше начина, по който реагираше на ласките му.

После си спомни за обещанието, което му беше дала пред свещеника.

— Джейд, има ли нещо, което искаш да ми кажеш? — побутна я той, когато замаяното й изражение започна да изчезва.

— Да — промълви тя. — Исках да ти кажа, че дадох на Нейтън една бяла роза.

Изглеждаше толкова искрена и той беше уверен, че не се шегува с него. Реши, че щеше да е по-добре да изчака да останат насаме, за да я накара да си признае, че го обича. По дяволите, имаше нужда да я чуе да изрича тези думи.

— Разбираш ли значението, Кейн?

Той поклати глава.

— Дадох му името си — обясни тя.

Все още не можеше да разбере.

— Ще изглежда много глупаво, ако трябва да се обръща, когато го наричат с името ти, сладка моя.

— Пейгън.

— Какво?

Тя кимна, когато я погледна така, сякаш бе готов да спори с нея.

— Нейтън ще бъде Пейгън сега. Това беше моят подарък за него.

Изглеждаше толкова доволна от себе си.

— Джейд, Пейгън трябва да умре, спомняш ли си?

— Само за известно време — отвърна тя. — Мъжете имат нов водач, Кейн. Нейтън иска „Емералд“. Има дела, за които трябва да се погрижи.

— Какви дела?

— Трябва да отиде и доведе съпругата си.

Това твърдение наистина предизвика реакция. Кейн остана като зашеметен.

— Нейтън е женен?

— Още откакто навърши четиринадесет — обясни младата жена. — По заповед на краля.

— Къде е съпругата му? — попита Кейн.

Тя се разсмя, доволна от неговото удивление.

— Това е задачата, която трябва да изпълни, Кейн.

Маркизът също започна да се смее.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че Нейтън е изгубил съпругата си?

— Не точно — отвърна Джейд. — Тя избяга от него. Сега можеш ли да разбереш защо е толкова раздразнителен?

Кейн кимна:

— Скъпа, още колко тайни имаш да ми споделиш?

Не й беше дадено достатъчно време, за да помисли над този въпрос. Сър Ричардс ги прекъсна, напомняйки им, че беше време да тръгват за Лондон.

— Джейд, по-добре е да се преоблечеш в костюма си за езда — нареди й Кейн. — Няма да вземаме каретата.

Тя кимна, набързо си взе довиждане и се качи горе да се преоблече. Стърнс донесе пътната й чанта и я предаде на коняря, за да я закрепи на седлото на коня й.

* * *

Кейн точно си обличаше жакета, когато Джейд влезе в стаята му. Вече се беше преоблякъл в плътно прилепнали сиво-бежови бричове и тъмнокафяви Хесенски ботуши. Носеше същата бяла риза, но бе махнал шалчето си.

— Готова съм — извика тя още от вратата, за да привлече вниманието му.

— Това е ужасен начин да започнем семейния си живот — измърмори Кейн.

— Можехме да почакаме — отвърна тя.

Той поклати глава:

— Не, не можем да чакаме.

— Кейн? Защо не можем да вземем каретата?

— Ще тръгнем по обиколния път, през гората, като първо ще потеглим в обратната посока и чак след това ще заобиколим. Ще се промъкваме към Лондон, скъпа.

Тя се усмихна:

— Точно като Макиндри — обяви тя.

Докато маркизът плъзна дългия нож в единия си ботуш, а цялото му внимание беше съсредоточено върху това, той попита:

— Кой е Макиндри?

— Мъжът, който ме удари с камшика си — отвърна младата жена. — Не забравяй пистолета си, Кейн.

— Няма — отвърна той. Обърна се и я погледна. — Значи това е копелето, което ти е оставил белезите? — настоя да узнае той.

— Не гледай толкова ядосано, Кейн. Това се случи много отдавна.

— Колко отдавна?

— О, аз бях на осем, може би на девет години по онова време. Хари се погрижи за него. А и това беше добър урок и за мен — добави тя, когато изражението му стана кръвожадно.

— Какъв урок?

— Макиндри се промъкна зад мен — обясни тя. — След това, всеки път, когато Хари ме оставяше, последните му думи винаги бяха: „Помни Макиндри“. Това беше като напомняне, разбираш ли, че винаги трябва да съм нащрек.

Що за детство беше това, по дяволите, зачуди се той. Кейн прикри гнева си:

— И колко често те оставяше Хари? — попита маркизът, а тонът му беше нежен. Дори се извърна към гардероба, за да не може да види изражението му.

— О, през цялото време — отвърна тя. — Докато не станах достатъчно голяма, за да помагам. Тогава ходех с него. Кейн, наистина е добре да побързаш. Сър Ричардс ще е нетърпелив. Ще сляза долу…

— Ела тук, Джейд.

Гласът му беше като дрезгав шепот, а изражението му беше сериозно. Младата жена беше напълно объркана от поведението му. Направи няколко крачки и застана пред него.

— Да, Кейн? — попита тя.

— Искам да запомниш още нещо, освен Макиндри — каза той.

— Какво?

— Обичам те.

— Никога не бих могла да забравя, че ме обичаш. — Тя протегна ръка и нежно прокара пръсти по бузата му.

Опита се да го целуне, но той поклати глава:

— Също така искам да запомниш още нещо — прошепна той. — Помни обещанието, което ми даде, че никога, ама никога вече няма да се върнеш в океана.

Очите й се разшириха:

— Но аз не съм ти обещавала…

— Обещай ми го сега, тогава — нареди й той.

— Обещавам.

Джейд изглеждаше напълно изумена. Маркизът беше доволен от реакцията й.

— Ще кажа на Хари, че ако иска да те вижда, ще трябва той да идва в Англия. Ние няма да ходим при него. Също така ще му кажа, че съм те накарал да ми го обещаеш. Той няма да се противопостави на това.

— Откога го знаеш, Кейн? — попита го тя.

— Че те е страх от водата?

Тя кимна засрамено.

— Още от първия път, когато сънува кошмар — обясни й той. Сложи ръцете си върху гърба й. — Тревожеше се, нали?

— Малко — прошепна тя. След това тръсна глава. — Не, Кейн, не бях само малко разтревожена. Бях ужасена. Хари не би го разбрал.

Мина един дълъг, тягостен миг преди да промълви:

— Кен, мислиш ли, че съм страхливка, след като ме е страх от водата?

— Трябва ли да ми задаваш този въпрос? — отвърна й той. — Не знаеш ли вече отговора, Джейд?

Тогава тя се усмихна.

— Не, не вярваш, че съм страхливка. Извинявам се, че те обидих, като те попитах. Не съм свикнала да признавам…

— Скъпа, дори и Посейдон не би се върнал обратно в морето, ако беше преминал през ужаса, през който си преминала ти.

Тя започна да се смее и да плаче едновременно. Беше толкова успокоена, че Кейн беше поел товара й, че дори се почувства направо като замаяна.

— Нейтън е по-силен от мен — каза след това. — Той отново се връща в морето.

— Нейтън не е човек, любима, така че това не се брои — отвърна съпругът й.

— О, той си е истински човек. Ако ти кажа една тайна, ще я запазиш ли? Няма да дразниш брат ми с…

— Обещавам.

— Нейтън страда от морска болест.

Кейн се разсмя.

— Тогава той ще бъде един ужасен пират — провлачено каза маркизът.

— Обичам те.

Тя изстреля признанието си, докато лицето й беше скрито в реверите на жакета му.

Маркизът спря да се смее.

— Каза ли нещо? — попита, като се престори, че не я беше чул. Повдигна брадичката й нагоре и се взря в очите й.

Отне й доста време, за да събере думите отново, както и всяка частица смелост, която притежаваше. Гърлото й се стегна, сърцето й запрепуска и заби като лудо, а стомахът й като че ли се беше вързал на възел.

Нямаше да може да му го каже, ако не й беше помогнал. Изражението на лицето му бе изпълнено с толкова любов, че накара част от паниката й да изчезне. Трапчинката направи останалото.

— Обичам те.

Кейн се почувства успокоен, докато тя не избухна отново в сълзи.

— Толкова трудно ли беше? Да ми кажеш, че ме обичаш?

— Да, беше — прошепна тя, докато той спираше сълзите й с целувки. — Не съм свикнала да говоря за това, което чувствам. Не мисля, че дори ми харесва да го правя.

Щеше да се засмее, ако в гласа й не се долавяше, колко е уязвима. Вместо това я целуна.

— Не ти хареса да се любим първия път също — напомни й той, преди да целуне сладките й устни отново.

Когато се отдръпнаха един от друг и двамата трепереха. Би я завлякъл в леглото, ако викът на сър Ричардс не ги беше прекъснал.

И двамата въздъхнаха едновременно.

— Хайде, скъпа. Време е да тръгваме.

Той излезе от стаята, като я дърпаше след себе си за ръка.

* * *

Лайън и Ричардс ги чакаха във фоайето. Веселбата беше набързо забравена. Вървяха мълчаливо през гъстата гора, където Матю и Джъмбо ги очакваха с конете им.

Кейн тръгна напред. Джейд яздеше след него, а Лайън й пазеше гърба. Директорът завършваше процесията.

Кейн беше предпазлив до фанатизъм. Единствения път, когато спряха да починат беше, когато той се върна сам назад, за да провери, че не ги следват. Въпреки това, на Джейд това не й пречеше. Неговата предпазливост я караше да се чувства спокойна.

Всеки път, когато Кейн изчезнеше, Лайън заставаше до нея. И всеки път разговаряше с нея, като винаги говореше за живота си. Беше очевидно, че се притесняваше, някой друг да не й го разкаже вместо него.

Джейд предположи, че бе откраднал собственото си досие, за да може да е спокоен. Лайън поклати глава. Опита се да не се усмихне докато й обясняваше, че това не би било етично. Може би щеше да настъпи време, добави той, когато някой би могъл да постави под въпрос една от мисиите му. Досието не можеше да бъде унищожено или откраднато, защото истината беше неговата защита.

Младата жена не спори с него, но реши, че досието му ще бъде на много по-сигурно място в дома му, отколкото във Военното министерство. Взе решение сама да се погрижи за тази малка подробност.

Докато стигнат до покрайнините на Лондон, слънцето вече залязваше. Джейд беше изтощена от дългата езда. Не възрази, когато Кейн я взе в скута си. Останалата част от пътя прекара с ръцете му, увити около нея.

И през цялото време не спря да си мисли, че той беше толкова силен, че беше човек, на когото можеше да се разчита. Една жена винаги можеше да разчита на него.

Точно се унасяше в сън, когато стигнаха до градската му къща. Кейн влезе вътре пръв, набързо освободи прислугата за през нощта, след това заведе Джейд в библиотеката. Миризмата на пушек все още се усещаше във въздуха, а и повечето от стените бяха черни от пожара, но слугите бяха свършила невероятна работа в оправянето на щетите. Къщата беше достатъчно здрава и солидна, за да се живее в нея.

Когато Лайън и Ричардс се присъединиха към тях, началникът каза:

— Ще тръгнем веднага щом се стъмни напълно.

— Ще е по-безопасно да изчакаме до полунощ — вметна Джейд. — До тогава стражите са двама.

— И какво се случва в полунощ? — попита директорът.

— Остава само един пазач за през малките часове на нощта — обясни тя. — Казва се Питър Кентли и винаги е почти пиян, докато дойде време за дежурството му. Ако изчакаме до дванадесет и половина, той ще е приключил с последната си бутилка и би трябвало да е дълбоко заспал.

Сър Ричардс я наблюдаваше с широко отворена уста:

— Как…?

— Сър, човек винаги трябва да е подготвен за всякакви ситуации, ако иска да успее — каза назидателно тя.

Докато директорът мърмореше за липсата на морал при държавните служители, Лайън я разпита за ключалките.

— Задната врата си я бива — обяви тя. Очите й весело блестяха, защото очевидно беше в стихията си.

— Бива си я? — попита Кейн, докато се подсмихваше на ентусиазма й.

— Трудна — обясни тя.

Директорът се оживи значително.

— Е, слава богу, поне едно нещо да отговаря на стандартите.

Тя го погледна съчувствено.

— Трудна, сър Ричардс, но не и невъзможна за отваряне. Аз наистина проникнах вътре, ако си спомняте. — Той изглеждаше толкова унил, че тя побърза да добави: — Отне ми доста време първия път. Двойните ключалки са си доста сложни за отваряне.

— Но не невъзможни — подхвърли Лайън. — Джейд? Точно колко време ти отне онзи първи път?

— О, пет… или може би шест минути.

Началникът покри лицето си с ръце. Младата жена се опита да го успокои.

— Е, хайде, хайде, сър Ричардс. Не е чак толкова зле, колкото изглежда. Все пак ми отне почти един час, за да вляза във вътрешното хранилище, където се пазят запечатаните досиета.

Директорът изобщо не приличаше на човек, който иска да бъде успокояван вече. Джейд остави мъжете да обсъждат плановете си и се отправи към кухнята, за да потърси нещо за ядене. Върна се в библиотеката с доста разнообразна храна. Поделиха си ябълки, сирене, студено овнешко, еднодневен хляб и тъмно кафяв ейл. Девойката си събу ботушите, сгъна крака под себе си и заспа на стола.

Мъжете говореха тихо, докато обсъждаха Трибунала. Когато Джейд се събуди няколко часа по-късно, видя Кейн да препрочита писмата, които тя беше преписала.

На лицето му се бе изписало объркване, той беше напълно концентриран и когато изведнъж се усмихна и се облегна назад в стола си, тя си помисли, че би трябвало да е разрешил проблема, който беше обмислял.

— Стигна ли до някакви до някакво решение, Кейн? — попита.

— Доближавам се — отвърна й, а в гласа му без съмнение се долавяше доброто му настроение.

— Работиш логично и методично, нали? — попита го тя.

— Да — беше отговорът му. — Ще го направим стъпка по стъпка, Джейд.

— Той е човек на логиката — обърна се младата жена към Лайън и сър Ричардс. Кейн си помисли, че тя звучи така, все едно се извинява за някаква лоша привичка. — Не може да се спре — добави. — Но е и много доверчив, също.

— Доверчив? — изсумтя през смях Лайън. — Не го мислиш сериозно, Джейд. Кейн е един от най-циничните мъже в Англия.

— Черта, която развих докато се намирах в компанията ти — провлачено отбеляза Кейн.

Джейд беше изумена от коментара на Лайън. Звучеше толкова уверен. Сър Ричардс също кимаше в съгласие. Обърна се с усмивка към Кейн и каза:

— Тогава за мен е чест, че ми имаш доверие.

— Толкова колкото и ти на мен, скъпа — отвърна той.

Тя се намръщи насреща му.

— И какво точно значи това? — попита. — Да не би да искаш да ме обидиш?

Съпругът й се усмихна широко. Джейд се обърна към Лайън:

— Имате ли представа колко е подлудяващо да си омъжена за някого, който е толкова дяволски логичен през цялото време?

Отговори й Кейн:

— Нямам ни най-малка представа.

Предпочете да приключи с тази тема. Пусна краката си на пода, като гримасничеше от дискомфорта, който всяко движение причиняваше на гръбнака й. Ако беше сама, щеше да изстене гръмогласно и неподобаващо за една дама.

— Изобщо не съм свикнала да яздя толкова дълго време — призна тя.

— Справи се доста добре днес — похвали я Лайън. След което се обърна и погледна Кейн. — Когато приключим с всичко това, двамата с Кристина ще дадем прием във ваша чест.

— Това ще бъде чудесно — отвърна маркизът. — Знаеш ли, приятелю, двете с Кристина си приличат много.

— И тя ли е крадец? — попита Джейд преди да успее да се спре. Гласът й беше изпълнен с ентусиазъм. — Още от самото начало започнахме да се разбираме много добре. Не е чудно, че…

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, любима, но Кристина не е крадец — каза Кейн.

Изглеждаше толкова унила. Лайън се разсмя:

— Кристина също не е много логична, Джейд. Идва от доста необикновено семейство. Може да те научи на всякакви неща.

— Господ да ни е на помощ — включи се и Кейн, тъй като беше добре запознат с необикновеното семейство на лейди Кристина. Съпругата на приятеля му беше отгледана в пустошта на Америка от едно от племената дакота.

Джейд разбра погрешно реакцията на Кейн.

— Сигурна съм, че се уча бързо. Ако се постарая, мога да науча всичко, което Кристина реши да ме научи. — Не му даде време да спори. — Отивам да се преоблека. Скоро ще трябва да тръгваме.

Когато тръгна да излиза видя, че Кейн гледа гневно Лайън. Младата жена бързо се преоблече в черните си дрехи. Носеше и наметало. Качулката щеше да прикрива яркия цвят на косата й от светлината на лампите.

* * *

По-голямата част от пътя до Министерството на войната изминаха пеш. Сградата беше в другата част на града, но те използваха наетия файтон само до средата на пътя. Когато стигнаха до алеята зад сградата, Джейд поведе Кейн настрани. Хвана го за ръката, докато се взираше в последния етаж на тухленото здание.

— Нещо не е наред.

— Какво? — попита сър Ричард точно зад нея. — Инстинктите ви, скъпа моя, или…

— В третия прозорец от дясно се вижда светлина — обясни тя. — Не би трябвало да има никакви светлини.

— Вероятно стражата на входа…

— Входът е от другата страна — прекъсна го младата жена. — Тази светлина идва от вътрешните стаи.

Кейн се обърна към Лайън:

— Ако вътре има някой, който разглежда досиетата, то той ще излезе през задната врата, когато си тръгне.

— Оставете го да мине — нареди им сър Ричардс. — Аз ще го последвам.

— Искате ли да дойда с вас? — попита Лайън. — Ако са повече от един…

Директорът поклати глава.

— Ще видя кой им е водачът и ще последвам него. Ти си нужен тук. Ще се срещнем обратно в дома на Кейн, без значение в колко часа.

Придвижиха се към сенките, на достатъчно разстояние от задната врата, след това зачакаха търпеливо. Кейн обви ръка около раменете на Джейд и я притисна към себе си.

— Не искаш да съм тук с теб, нали, Кейн? — прошепна тя, когато хватката му стана почти болезнена.

— Не, не искам да си тук — отвърна маркизът. — Джейд, ако вътре има някакви проблеми…

— Лайън ще се погрижи за тях — прекъсна го тя преди да успее да довърши мисълта си. — Ако трябва някой да бъде убит, да пази Бог, то той ще трябва да се заеме с това. Свикнал е.

Другият мъж чу твърдението й и повдигна едната си вежда. Чудеше се дали беше прочела цялото досие на Кейн. Беше факт, че приятелят му беше толкова добър, колкото и той самият.

Шепотът им спря веднага щом задната врата се отвори със скърцане. Докато наблюдаваха, двама мъже бързо излязоха навън. На светлината на луната Джейд ясно можеше да види лицата им. Не успя да спре ахването си. Кейн постави ръката си върху устата й.

Вторият мъж се обърна и заключи вратата. Как ли си бе подсигурил ключовете, зачуди се младата жена. Запази мълчание, докато престъпниците завиха зад ъгъла. Сър Ричардс тръгна след тях.

Тогава се обърна към Кейн:

— Охраната е плачевна — прошепна тя.

— Да — съгласи се той. — Разпозна ги, нали?

Тя кимна.

— Те са двама от тримата мъже, които изтърбушиха каретата на Нейтън. По-едрият беше този, който ме удари по главата.

Изражението на лицето му я изплаши. Мислеше си, че още сега би тръгнал след онези двамата.

— Кейн, сега трябва да мислиш логично, моля те. Не можеш да тръгнеш след тях.

Изглеждаше все едно й е ядосан.

— Ще почакам — отвърна й. — Но когато всичко това приключи…

Не довърши изречението си, а вместо това я хвана за ръката и я поведе към вратата. Със специалния инструмент, който Хари й беше подарил за десетия й рожден ден, можеше да отвори ключалката за нула време. Втората ключалка й отне само няколко минути повече.

Лайън влезе пръв. Следваше го Джейд след нея Кейн, който й пазеше гърба. Избута Лайън от пътя си и ги поведе. Качиха се до третия етаж по задните стълби. Младата жена си спомни за скърцащото четвърто перило на второто стълбище. Направи знак на мъжете да го прескочат и тогава почувства ръцете на Лайън около кръста си. Той я повдигна над стъпалото и я постави отново долу. Обърна се и му се усмихна с признателност преди да продължи напред.

Часовоят не спеше на поста си зад бюрото във външната стая. Беше мъртъв. Джейд видя дръжката на ножа да стърчи от раменете му. Бързо отстъпи назад. Ръката на Кейн веднага покри отново устата й. Може би си беше помислил, че ще извика.

През стъкления прозорец на вратата, можеха да видят две сенки. Кейн я дръпна в ъгъла и й направи знак да стои там, след което последва приятеля си към вътрешната стая. Тишината, с която се движеха, я впечатли. От двамата щяха да излязат много добри крадци, помисли си тя.

Въпреки това им отне доста дълго време. Тя стоеше там, с гръб притиснат до студената стена, кършейки ръце, докато ги чакаше. Ако нещо се случеше с Кейн, не знаеше какво щеше да прави. Докато не се наложеше да го напусне, разбира се, отбеляза си тя наум. Господ да й е на помощ, нуждаеше се от него.

Не беше разбрала, че очите й са затворени, докато не почувства ръката на съпруга си върху рамото си.

— Хайде, вече сме сами.

— Какво стана с мъжете вътре? — прошепна тя. — И за бога, говори по-тихо. В момента работим.

Не й отговори. Джейд последва Кейн вътре в хранилището, хвърли наметалото си върху най-близкото бюро, а Лайън добави още една свещ към осветлението.

Забеляза двамата мъже на пода в ъгъла. Не можа да се сдържи да не ахне:

— Мъртви ли са? — попита тя.

Не можеше да спре да се взира в телата, проснали се едно върху друго. Кейн застана така, да й препречи гледката към тях.

— Не — успокои я той.

Облекчението й беше очевидно.

— Джейд, никой от хората ти никога ли не е трябвало да…

— Със сигурност не са — прекъсна го тя. — Иначе щях да им одера кожите. Убийството не беше позволено. Сега, престани да говориш толкова много, Кейн. Трябва да побързаш. Ако се събудят, ще вдигнат тревога.

— Дълго време няма да се събудят — обясни съпругът й. Издърпа един стол и нежно я бутна да седне на него. — Ти си почини. Това ще отнеме известно време.

— Да си почивам, докато съм на работа? Никога! — Звучеше ужасена от предложението му.

— Досието на Терънс липсва — обяви Лайън, като привлече вниманието им. Беше се навел над чекмеджето с досиетата и се усмихваше широко. — Интересно, не мислите ли?

— Вероятно фенерджиите също мислят, че е много интересно — рязко каза младата жена. — Говори по-тихо, Лайън.

— Да, интересно е — тихо каза Кейн в отговор на забележката на приятеля си.

— Тогава можем да си тръгваме ли? — попита Джейд, като отново погледна към двамата мъже на пода.

— Джейд, защо си толкова нервна? — попита Кейн. — Влизала си и си излизала от тази стая няколко пъти вече — напомни й той.

— Тогава работех с професионалисти — обяви тя.

Двамата приятели се усмихнаха един на друг.

— Тревожи се заради нас — отбеляза Лайън.

— Не — контрира го Кейн. — Би било обидно, ако тя…

Не можеше да повярва, че се осмеляваше да я дразни точно сега.

— Разбира се, че се тревожа. Вие двамата дори не ставате за прилични чираци. Дори и малоумник ще знае, че точно сега не е време за светски разговори. Разберете го!

— Тя ни обижда — провлачено каза Лайън. Започна да се смее, но гневният й поглед го накара да вземе друго решение.

Едва тогава двамата мъже станаха сериозни. Трудиха се над точно определени досиета два дълги часа. Джейд не ги прекъсна. Не посмя да се отпусне, защото беше решена да е нащрек, в случай че някой се появи.

— Добре, приключихме — оповести Кейн, когато със замах затвори и последното досие.

Джейд се изправи и се приближи до чекмеджето. Взе досието от Кейн, обърна се и го сложи обратно на правилното място. Беше обърната с гръб към мъжете и не й отне почти никакво време да вземе дебелите досиета на Кейн и Лайън.

Обърна се, решена да се разправя с тях, ако някой би казал дори и една дума. Късметът беше на нейна страна обаче, защото двамата мъже вече бяха излезли в предната стая.

— Няма ли да им претърсите джобовете? — извика тя и посочи към двамата спящи пазачи.

— Вече го направихме — отвърна Кейн.

Джейд уви папките с досиетата в пелерината си. Изгаси свещите и последва мъжете надолу по стълбите. Тъй като бяха съвсем сами в сградата, предположи, че не беше необходимо да пазят тишина. Всеки един от тях последователно изругаваше. Както забеляза, ругатните на Кейн бяха също толкова колоритни колкото и тези на Лайън.

— Никога повече няма да взема когото и да било от вас при друга акция — измърмори тя. — Не бих се изненадала, ако властите ни очакват пред външната врата.

Нито един от двамата не обърна внимание на думите й. Скоро се измори да им чете конско.

Сър Ричардс ги очакваше в алеята.

— Файтонът ни очаква четири пресечки по-надолу — обяви той преди да се обърне и да ги поведе натам.

Джейд се препъна, докато завиваха покрай ъгъла на сградата. Лайън я сграбчи и я повдигна на ръце. Мина й през ума, че вероятно е усетил папките, докато я прехвърляше в ръцете на Кейн. След това реши, че явно не ги е напипал, когато й се усмихна и мина най-отзад като ариергард. Стиснала здраво наметалото на гърдите си, тя заспа в каретата. Беше толкова успокоително да знае, че няма за какво да се безпокои. Докато Кейн беше наблизо, се чувстваше в безопасност, защитена. За първи път от много дълго време, не трябваше да си спомня за Макиндри. Съпругът й щеше да е на стража и заради двамата. Никога не би могъл да стане свестен крадец, разбира се, но със сигурност никога нямаше да позволи на злите хора като Макиндри в целия свят да се прокраднат зад тях.

* * *

Когато се събуди, се намери в леглото на Кейн, който се опитваше да свали наметалото й от нея.

— Да не те чакат долу? — попита сънено Джейд.

— Да, чакат ме. Любима, нека ти помогна…

— Мога да се съблека и сама — увери го тя. — Имаш ли нужда от мен…

Искаше да го попита, дали има нужда да слезе долу заедно с него, но той я прекъсна.

— Винаги ще се нуждая от теб, Джейд. Обичам те! — Маркизът се наведе и я целуна. — Хайде, заспивай, скъпа. Ще се върна при теб веднага щом приключим.

— А аз не искам да се нуждая от теб — изстреля това признание с глас, изпълнен с паника.

Кейн се усмихна съчувствено.

— Знам, любов моя, но ти наистина имаш нужда от мен. Сега заспивай.

Младата жена не знаеше защо, но се успокои от отговора му. Беше толкова уверен в себе си, толкова решителен. Това бяха черти от характера му, заради които му се възхищаваше.

Джейд въздъхна. Беше твърде уморена, за да мисли за бъдещето сега. Скри досиетата, съблече дрехите си и се отпусна отново върху леглото. Помисли си, че най-вероятно ужасният кошмар ще се върне пак, но след това осъзна, че вече не се страхува толкова, колкото преди.

Заспа, повтаряйки си с наслада обещанието, което Кейн й беше дал. Никога вече да не й се налага да бъде близо до океана.

* * *

Кейн се върна в леглото някъде около седем сутринта. Джейд отвори очи, колкото да го види как отмята завивките и ляга до нея. Придърпа я до себе си, уви ръка плътно около кръста й и захърка на мига, още преди тя да успее да заспи отново.

Младата жена слезе долу около обяд, представи се на персонала, обслужващ лондонската къща на съпруга й, и след това отиде в трапезарията да закуси.

Внезапно на вратата се появи Кейн, облечен само в светлите си бричове. Изглеждаше изтощен и ядосан, и когато я повика с пръст при себе си, тя реши да не спори.

— Ела тук, Джейд!

— Да не би да си спал накриво? — попита го тя, когато застана пред него. — Или винаги си толкова кисел, когато се събудиш?

— Помислих, че си си тръгнала.

При това признание, очите й се разшириха от изненада, но нямаше достатъчно време да го обмисли, защото съпругът й я вдигна на ръце и я отнесе обратно на горния етаж. Осъзна колко бесен беше наистина, когато забеляза как играе мускулът на челюстта му.

— Кейн, не си бях тръгнала — прошепна тя, изтъквайки му очевидното. Погали го по бузата и се усмихна, когато наболата му брада я погъделичка. — Трябва да се обръснеш, съпруже.

— Точно така, аз съм твой съпруг — каза през зъби той.

После я хвърли на леглото, бързо си събу панталоните и се просна по корем до нея, с ръка увита около талията й. Тя беше напълно облечена, а той — чисто гол.

Джейд щеше да се изсмее над абсурдността на ситуацията, ако в този миг до съзнанието й не достигна смисъла на онова, което току-що й беше казал. Как смееше да не й вярва? Беше бясна. О, тя щеше незабавно да му даде да се разбере, ако не изглеждаше толкова дяволски спокоен. Сърце не й даваше да го събуди.

Лекцията й трябваше да почака до по-късно. Затвори очи, избра една книга от паметта си и започна да я препрочита наум, докато търпеливо чакаше Кейн да се наспи.

Той не помръдна почти до два следобед. Когато се събуди, беше в много по-добро разположение на духа. Усмихна й се. Но Джейд го изгледа гневно.

— Защо не ми вярваш? — попита тя.

Кейн се обърна по гръб, сложи ръце под главата си и се прозя шумно.

— Съблечи се, скъпа — прошепна той. — После ще обсъдим това.

Погледът й се плъзна надолу по тялото му и се спря върху очевидната му възбуда. Младата жена се изчерви.

— Мисля, че трябва да го обсъдим сега, Кейн — заекна тя.

Той я придърпа върху себе си, целуна я страстно, и след това отново й нареди да съблече дрехите си. Странно, сега нямаше нищо против да се подчини на нареждането му. О, той можеше да бъде толкова убедителен! И толкова настоятелен. Джейд достигна два пъти върха на блаженството, преди той да се взриви в нея.

Когато най-сетне се разделиха, тя едва можеше да се движи.

— Е, какво беше това, което искаше да обсъдим?

Младата жена не можеше да си спомни.

Трябваше им близо час да се облекат, тъй като непрекъснато спираха, за да се целуват и галят един друг. Едва когато бяха тръгнали надолу по стълбите, си спомни, за какво му беше толкова ядосана.

— Нима не ти доказах, че вече можеш да ми се довериш? — попита тя. — Трябва да ми вярваш с цялото си сърце.

— Ти не ми вярваш — контрира я той. — Трябва да бъде взаимно, Джейд, иначе не става. Ти ми даде ясно да разбера, че ще ме напуснеш при първа възможност. Не е ли така, любима?

Кейн спря на най-долното стъпало и се обърна, за да я погледне. Сега бяха очи в очи. Нейните бяха пълни със сълзи, забеляза той.

— Не искам да говоря за това сега — заяви тя, борейки се да запази самообладание. — Гладна съм и…

— И това ти дава преимущество, така ли, съпруго моя?

— Не разбирам какво искаш да кажеш — отвърна младата жена. Гласът й трепереше. — Какво преимущество?

— Някъде в потайните кътчета на твоя нелогичен ум се прокрадва мисълта, че е възможно в крайна сметка да те изоставя — обясни той. — Така както са постъпили Нейтън и Хари. Ти все още се страхуваш.

— Страхувам се? — заекна тя.

Маркизът кимна.

— Страхуваш се от мен.

Кейн мислеше, че ще се опита да оспори това изявление, но за негова изненада, младата жена кимна.

— Да, ти ме плашиш — призна Джейд. — И мога да ви кажа, сър, че това чувство съвсем не ми харесва. То ме прави…

— Уязвима?

Отново кимна. Той въздъхна тежко.

— Добре тогава. Колко време мислиш, че ще ти е необходимо, за да се пребориш с този страх. — Въпреки че гласът му беше изключително нежен, изражението му остана сериозно.

— Колко време ще мине, преди да се умориш от мен? — попита тя и сега страхът й беше очевиден.

— Да не би умишлено да се правиш, че не разбираш?

— Не.

— Тогава ето отговора на твоя абсурден въпрос: аз никога няма да се уморя от теб. Сега ми кажи, колко време ще ти е необходимо, преди да ми се довериш? — настоя отново съпругът й. Сега гласът му не беше никак нежен. Звучеше сурово и неумолимо, каквото беше и изражението му.

— Казах ти, че те обичам — прошепна тя.

— Да, направи го.

— И повторих обета си пред теб и Господ. — Тонът й беше с една октава по-висок. Сега Кейн можеше да забележи паниката и несигурността й. — Е? Какво повече искаш от мен? — Изкрещя младата жена, кършейки ръце.

Маркизът реши, че все още не е готова да му се отдаде напълно. Почувства се като истинско чудовище, че я беше разстроил.

— Джейд…

— Кейн, не искам да те напускам — изтърси тя. — Вярвам ти. Да, вярвам ти. Знам, че ще ме защитаваш. Знам, че ме обичаш, но има една част от мен, която все още… — Спря с обяснението си и сведе поглед. Раменете й се отпуснаха унило. — Понякога чувствата, заключени вътре в мен, откакто бях малко момиче, ме карат да бъда неразумна — призна тя минута по-късно. — Предполагам, че си прав. Действам напълно нелогично, нали?

Прегърна я и я притисна до себе си. Прегръдката беше повече заради самия него, отколкото заради нея. В интерес на истината, не можеше да понесе мъката в очите й.

— Искам да ти кажа нещо, мила моя. Първия път, когато се опита да ме изоставиш… когато Хари ми каза, че си си тръгнала, изпаднах в паника. Никога през живота си не съм изпитвал такъв ужас и, да бъда проклет, ако това ми хареса. Сега започвам да осъзнавам, че си живяла с това чувство прекалено дълго време, нали?

Джейд избърса сълзите си в ризата му, преди да отговори.

— Може би.

— И затова си се научила да се доверяваш единствено и само на себе си — продължи той. — Свикнала си да не зависиш от никого. Прав ли съм?

Тя сви рамене.

— Не обичам да говоря за това — прошепна, опитвайки се да звучи по-скоро раздразнено, отколкото уплашено. — Обичам те с цялото си сърце — побърза да добави, когато Кейн я стисна още по-силно. — И знам сега, че ти също ме обичаш, Кейн. Да, сигурна съм в това.

Дълго време, след като тя направи това изявление, никой от двамата не пророни и дума. Джейд използва момента, за да успокои бясно биещото си сърце. А Кейн — да измисли по-разумен начин, за да успокои нелогичните й страхове.

— Ами ако се споразумеем за някакъв кратък период от време? — изтърси внезапно той.

— Какво? — Младата жена се отдръпна от него, така че да може да вижда лицето му. Нима се шегуваше с нея? Но изражението на лицето му показваше, че е напълно сериозен. — Искаш да превърнеш брака ни в краткосрочен съюз? Но ти току-що ми каза, че ме обичаш?! Как можеш да…

— Не, не — възрази той. — Ако поемем този ангажимент един към друг за шест месеца, и ти просто ми обещаеш, че ще останеш с мен през този период от време, това няма ли да разсее поне малко страховете ти?

Кейн звучеше толкова ентусиазирано, изглеждаше толкова доволен от себе си. Тогава Джейд осъзна, че искрено вярва в тези абсурдни глупости.

— Ти вече заяви, че никога няма да ме изоставиш. Сега казваш шест месеца…

— Никога няма да те изоставя — отсече той, очевидно ядосан, че тя не приема плана му с цялото си сърце. — Но ти си тази, която не иска да повярва, че казвам истината. Ето защо, Джейд, само трябва да ми обещаеш, че през следващите шест месеца няма да предприемаш нищо.

— А какво ще кажеш ти, съпруже? Това обещание важи ли и за теб?

— Разбира се.

Тя се хвърли обратно в прегръдките му, така че Кейн не можа да види усмивката й. Не искаше да си мисли, че се смее на него. Чудно, но внезапно се почувства така, сякаш огромен камък бе паднал от гърдите й. Можеше да диша отново. Паниката беше изчезнала.

— Дай ми думата си, съпруго моя — заповяда й тихо, но с твърд глас маркизът.

— Имаш я — отвърна му тя.

— Не — промълви той. — Така няма да стане. Твърде кратко време е — добави. — По дяволите, ако някога забравя, ти ще си отидеш преди аз… Искам една пълна година, Джейд. Ще започнем от деня, в който се оженихме. Никога няма да забравя годишнината ни. — Когато не му отговори достатъчно бързо, я стисна за раменете. — Е? Ще ми обещаеш ли, че няма да ме изоставиш цяла една година?

— Обещавам.

Кейн почувства такова облекчение, че му се искаше да изкрещи. Най-накрая бе намерил начин да я направи щастлива. Току-що й бе дал краен срок, от който, беше убеден в това, Джейд се нуждаеше.

— Кажи думите, съпруго моя — нареди с дрезгав глас. — Не искам да има никакви недоразумения.

Този човек наистина е трябвало да стане адвокат, реши тя. Беше толкова убедителен, толкова умен… прекалено дори.

— Ще остана с теб за една година. Сега и ти трябва да ми обещаеш, съпруже.

— Няма да те изоставя цяла една година — заяви маркизът. Наклони брадичката й с палец. — Вярваш ми, нали? — попита той.

— Да, вярвам ти.

— И се успокои, нали?

Джейд не му отговори веднага. Истината внезапно я порази. Огря я като сноп слънчева светлина, изпълни сърцето й и неспособния й да мисли логично ум. Той никога нямаше да я напусне… и тя никога нямаше да може да го изостави. Детските страхове, таящи се в нея в продължение на толкова много години на самота, изведнъж изчезнаха.

— Любима? Стана ти по-леко, нали?

— Вярвам ти с цялото си сърце — прошепна Джейд.

— Не изпитваш паника сега, нали?

Тя поклати глава.

— Кейн, искам да кажа…

— Успях да се справя с паниката ти, така ли?

Изглеждаше толкова доволен от себе си, че на Джейд не й даде сърце да помрачи високомерното му задоволство. Гордостта на мъжа не трябва да се накърнява, спомни си тя.

— Помогна ми да разбера себе си — прошепна. — И да, успя да прогониш страховете ми. Благодаря ти.

Целунаха се дълго и сладко. Младата жена трепереше, когато устните им най-сетне се разделиха и съпругът й вдигна глава. Маркизът смяташе, че целувката беше причината за тази нейна реакция.

— Искаш ли да се върнем отново горе, любов моя? — попита.

Тя кимна.

— След като ме нахраниш, Кейн. Умирам от глад.

Хвана я за ръка и я поведе към трапезарията.

— Знаеш ли, съпруже, сега изпитвам едно невероятно усещане.

— И какво е то? — поиска да узнае той.

— Чувствам се… свободна. Разбираш ли? Все едно току-що са ме пуснали от заключена стая. Това е абсурдно, естествено.

Кейн придържа стола й, докато тя седна, след това се настани на своето място до масата.

— Защо да е абсурдно?

Джейд се възмути от неговата недосетливост.

— Защото няма заключена стая, от която да не мога да изляза — обясни му.

Маркизът нареди да им донесат закуската и когато Анна, прислужницата, напусна трапезарията, поиска Джейд да му разкаже за приключенията си.

— Искам да знам всичко за твоето минало — заяви той.

— Само ще се ядосаш — предсказа младата жена.

— Не, не. Обещавам, че няма да се ядосвам, независимо какво ще ми кажеш.

— Е, не искам да се хваля — започна Джейд, — но изглежда имам естествената способност да се измъквам от всякакви ситуации. Чичо Хари казва, че съм родена крадла и лъжкиня — добави тя.

— Виж какво, мила, сигурен съм, че не е искал да те критикува — отвърна Кейн.

— Разбира се, че не — изсумтя младата жена, с раздразнение. — Това бяха комплименти, съпруже. Похвалите на чичо означават много за мен, защото обикновено той не хвали никого. Казва, че това не е в природата му — додаде с усмивка. — Хари се притеснява, че другите ще разберат истината за него.

— Каква е тази истина? — попита маркизът. — Че той всъщност е малко по-цивилизован?

— Как разбра?

— От това, което ти представляваш — обясни той. — Ако наистина е такъв варварин, ти нямаше да станеш дамата, която си сега.

Джейд засия от удоволствие.

— Добре е, че си го забелязал — прошепна тя. — Чичо е много интелигентен.

— Той е този, който те е научил да четеш, нали?

Младата жена кимна.

— За негово щастие, защото зрението му започна много да отслабва. Всяка вечер му четях.

— По памет?

— Само когато нямахме книги под ръка. Обикновено Хари краде толкова, колкото може да вземе.

— Начинът, по който говори — обади се Кейн. — Това също е част от маскарада, нали?

— Да — призна тя. — Впечатлението, преди всичко. Виждаш ли, той не говори граматически правилно, дори когато сме сами, защото се страхува, че може да направи грешка и да се издаде пред хората си.

Маркизът завъртя очи.

— Чичо ти не се ли превръща малко във фанатик, що се отнася до положението му на лидер?

— Не — заяви твърдо тя. — Не си разбрал правилно. Измамата и преструвките са му слабост, Кейн. — Джейд продължи да говори за Хари още няколко минути, след което смени темата и разказа някои от най-незабравимите си лудории.

Тъй като беше обещал да не се ядосва, Кейн скри реакцията си. И все пак, ръцете го сърбяха от желанието да извие врата на добрия стар чичо Хари, когато Джейд приключи разказа си за един особено опасен инцидент. В края на краищата, реши, че не иска да знае нищо повече за нейното минало.

— Мисля, че е по-добре да чуя тези истории една по една.

— Това и правя — възрази тя. Замълча, за да се усмихне на прислужницата, когато жената постави поднос с хрупкави кифлички пред нея, после се обърна към Кейн. — Разказвам ти ги една по една.

Той поклати глава.

— Имам предвид да ми ги разказваш по една веднъж на два месеца или там някъде. Човек не може да понесе на един път толкова много. Трябва да ти призная, че ще си мисля за историята, която току-що ми разказа, още дълго време. По дяволите, Джейд, косата ми почти побеля. Можело е да те убият. Можело е да те…

— Нали нямаше да се ядосваш? — прекъсна го с усмивка. — Обеща ми.

Кейн се облегна назад в стола си.

— Мисля, че е по-добре да сменим темата. Кажи ми, кога разбра, че ме обичаш? — нареди й той. — Аз ли те принудих?

Джейд се разсмя.

— Не можеш да накараш насила някого да те обича — заяви тя. — Вярвам, обаче, че когато прочетох твоето досие, вече бях започнала да се влюбвам в теб. — Усмихна се, когато видя смаяното му изражение. — Вярно е — прошепна.

— Джейд, не се гордея с някои неща, които е трябвало да направя. Наистина си прочела цялото ми досие, така ли?

— Да. Бил си целенасочен, методичен, но никога не си се държал жестоко. Във всеки един случай си бил толкова… благонадежден. Хората са разчитали на теб и ти никога не си ги предавал. Възхищавам се на това качество. А след това те срещнах — завърши тя. — Приличаше малко на Макиндри, защото се прокрадна зад гърба ми и открадна сърцето ми преди да разбера, че това се случва. Сега ти трябва да ми кажеш кога осъзна, че ме обичаш.

— Беше по време на един от многобройните ни разгорещени дебати — отвърна той.

Сега беше неин ред да е изненадана.

— Ние никога не сме имали дебати. Ние си крещяхме един на друг. Това бяха кавги.

— Дебати — повтори съпругът й. — Малко на висок глас, но все пак дебати.

— Искаш да кажеш, че първо си се влюбил в ума ми?

— Не.

Джейд се разсмя, очарована от честността му.

— Не би ли трябвало твоят човек да е тук с нас? Може да изглежда подозрително, че е останал в провинцията.

— Стърнс никога не идва с мен в Лондон — обясни й той. — Всички го знаят. Икономът ми мрази този град. Казва, че е прекалено шумно тук.

— Липсва ми — призна младата жена. — Напомня ми за теб. Стърнс е прекалено своеволен, а също и… безочлив.

— Никой не може да разбере защо го търпя — отбеляза Кейн. — Но, ако трябва да съм искрен, не знам защо той ме търпи. Той винаги е бил като щит за мен, особено когато бях момче. Наистина се забърквах в доста пакости. Стърнс беше този, който правеше така, че да ми се карат по-малко. Също така, на няколко пъти ме е спасявал от сигурна смърт.

Кейн й разказа една история, когато почти се бил удавил при някакъв инцидент с лодка и как Стърнс го спасил, само отново да го хвърли във водата, за да се научи да плува по правилния начин. И двамата се заливаха от смях към края на историята, защото представата за начумерения иконом, плуващ напълно облечен до своя малък повереник беше доста забавна.

Джейд първа стана сериозна.

— Кейн, стигнахте ли до някакви заключения с приятелите ти снощи, след като си легнах?

— Човекът, когото Ричардс проследи до дома му, бил Уилбърн. Спомняш ли си, Колин ни каза, че той е бил неговият началник и колко много му е вярвал.

— Да, спомням си — отвърна тя. — Нейтън каза, че никога не е вярвал на Уилбърн. Все пак, брат ми не вярва на никого освен на Хари и Колин, и на мен, разбира се.

— Колин е сгрешил, Джейд. Уилбърн наистина е работел за Трибунала. Сега работи за един от последните членове на групата.

Преди да успее да го прекъсне, маркизът продължи:

— Напълно сме сигурни, че Уилям Терънс е бил вторият човек. След като той и баща ти са мъртви, остава само третият. Ричардс е убеден, че Терънс е бил наричан Принца. Това означава, че за Ледения не знаем нищо.

— Как бихме могли да открием Ледения? Наистина нямаме много, за което да се хванем. В писмата имаше много малко лична информация, Кейн.

— Със сигурност ще го намерим, скъпа — отвърна Кейн. — В едно от писмата беше споменато, че не е учил в Оксфорд. Също така, Лисицата и Принца били изненадани, когато се запознали с Ледения.

— Как откри тази информация?

— От една от забележките, които баща ти е направил за Принца в третото… не, четвъртото писмо.

— Спомням си — отвърна тя. — Просто не го счетох за важно.

— Ричардс вярва, че е много вероятно Ледения да е чужденец.

— А ти? — попита го.

— Не съм убеден. Има други важни улики в онези писма, Джейд. Само ми трябва малко повече време да ги навържа.

Имаше пълна вяра в способността му да го направи. Веднъж след като Кейн се концентрираше върху проблема, щеше да го разреши.

— Ричардс нареди да следят Уилбърн. Мисли, че би могъл да ни заведе до Ледения. Някакво начало е все пак, но не мога да заложа на това. Също така имаме и други възможности. Сега, скъпа моя, не искам да напускаш тази къща, без значение каква е причината, ясно?

— Ти също не можеш да я напускаш — отвърна му тя. — Споразумяхме ли се?

— Споразумяхме се!

— С какво ще си запълним времето? — попита тя с толкова невинност в гласа си колкото успя да му придаде.

— Бихме могли да почетем, предполагам — провлачено каза той.

Джейд се изправи и отиде да застане зад него.

— Да, бихме могли да почетем — прошепна тя, като уви ръце около широките му рамене. Пръстите й се шмугнаха под ризата му. — Мога да се науча и да бродирам — добави. — Винаги съм искала да го направя. — Наведе се и леко го захапа за ухото. — Но знаеш ли какво искам най-много да правя, съпруже?

— Започвам да се досещам — отговори той, а гласът му беше дрезгав от възбуда.

— Досещаш се? Тогава ще ме научиш?

— На всичко, което знам, скъпа моя — обеща й той.

Изправи се и я взе в ръцете си.

— Какво ще правим с музиката? — попита тя.

Дори този въпрос да му се беше сторил странен, не каза нищо.

— Ще си създадем своя собствена музика — обеща й. Дръпна я за ръката към фоайето, а след това нагоре по стълбите.

— Как? — попита тя, смеейки се.

— Всеки път, когато изстенеш, аз ще тананикам — обясни й той.

— Не мислиш ли, че салонът е по-подходящ? — попита Джейд.

— Леглото ще е по-удобно — отговори й. — Но, ако си решена да…

— Да се науча да танцувам — вметна тя. — Целият този разговор е за това, нали?

Усмихна му се изключително сладко, след като каза тази лъжа и зачака реакцията му. Помисли си, че този път го е надхитрила с малката си измама. Кейн, от друга страна, доказа, че е много по-лукав от нея, много по-изобретателен. Последва я в салона, заключи вратата зад себе си и след това се зае да я учи как да танцува.

Беше жалко, че Джейд никога нямаше да има възможност да покаже способностите си на публично място, защото двамата със съпруга й щяха да скандализират висшето общество с еротичния си, изключително греховен начин, по който той я учи да танцува. И въпреки че беше напълно логичен при обясненията си, тя все още отказваше да повярва, че дамите и господата от висшето общество си свалят дрехите преди да танцуват валс.

През останалата част от деня, Кейн продължи да я забавлява, но веднага щом падна нощта, се разрази първата им кавга.

— Какво искаш да кажеш с това, че тръгваш? — извика тя, когато той си облече палтото. — Разбрахме се да не напускаме тази къща…

— Ще внимавам — прекъсна я той, целувайки я по челото. — Лайън и Ричардс ме очакват, скъпа. Страхувам се, че ще се наложи да излизам всяка нощ, докато това приключи. Сега, престани да се тревожиш и ми кажи, че ще си легнеш и няма да ме чакаш.

— Няма да си лягам и ще те чакам! — каза тя със заекване.

— Знаех си — отвърна й с въздишка. — Но поне ми кажи, че няма да го направиш.

Ясно му показа колко е вбесена.

— Кейн, ако нещо ти се случи, много ще се ядосам.

— Ще внимавам — отвърна той.

Джейд го последва до задната врата.

— И не забравяй за Макиндри?

Маркизът се извърна, с ръка върху дръжката.

— Това си е твоят урок, скъпа.

— Е, ти също можеш да се поучиш от него, по дяволите — измърмори тя.

— Добре — отвърна й, като се опита да я успокои. — Няма да забравям за Макиндри. — Обърна се и отвори вратата. — Джейд?

— Да?

— Ще си тук, когато се върна у дома, нали?

Въпросът му я учуди, обиди я дори, и щеше добре да го наругае, ако не звучеше толкова уязвим.

— Толкова ли несигурен ли те карам да се чувстваш? — попита тя вместо това.

— Отговори ми — нареди й Кейн.

— Ще съм тук, когато се върнеш.

Тези последни думи се превърнаха в техен ритуал. Всяка нощ, точно когато тръгваше, той й казваше да не забравя за Макиндри, а тя му казваше, че ще го чака.

* * *

През тъмните часове на нощта, докато чакаше съпругът й да се върне у дома при нея, Джейд си мислеше за неговата уязвимост. Първоначално вярваше, че тя е причината за това. Все пак, му беше позволила достатъчно често да вижда нейната собствена несигурност. Но също така усещаше, че обкръжението на Кейн беше другата причина за неговата собствена уязвимост. Не можеше да си представи какъв е бил животът му като момче. Сър Харуик беше нарекъл майка му зла и опърничава жена. Освен това си спомняше, че тя се била опитала да настрои сина си срещу баща му. Не му е било лесно на Кейн.

Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че в действителност съпругът й се нуждаеше от нея също толкова много, колкото и тя от него.

Осъзнаването на всичко това й даде някакво успокоение.

* * *

Лейди Брайърс изпрати няколко покани на Джейд да я посети. Тъй като Кейн не искаше тя да напуска къщата, отговори на дамата, че съпругата му се чувства неразположена.

Накрая, добрата приятелка на баща й дойде да я види. Споменът на Джейд за жената беше доста мъгляв, но се чувстваше ужасно виновна, че се преструва на болна, когато видя колко стара и крехка е. Въпреки това, все още беше красива, с ясно сини очи и сребристо сива коса. Умът й също се оказа доста остър.

Домакинята сервира чая в салона, след което седна до съпруга си на канапето. Маркизът изглеждаше твърдо решен да участва в разговора на дамите. Двамата съпрузи изслушаха дългата тирада от съболезнования на лейди Брайърс във връзка със смъртта на Нейтън. Младата жена играеше ролята на опечалена сестра, но ненавиждаше измамата, защото гостенката им беше толкова искрена в съчувствието си.

— Когато прочетох за трагедията във вестника, бях изумена — сподели тя. — Нямах представа, че Нейтън работи за правителството и извършва толкова секретни задачи. Кейн, трябва да ви кажа колко съжалявах, когато чух, че брат ви също е бил убит от онзи ужасен пират. Не познавах момчето, разбира се, но съм убедена, че е имал златно сърце.

— Аз също никога не съм срещала Колин — вметна Джейд. — Но Кейн ми разказа всичко за него. Бил е добър човек, лейди Брайърс, и е умрял за страната си.

— Как Пейгън се е забъркал в това? — попита възрастната дама. — Все още ми се изплъзват детайлите, дете.

Маркизът отговори на въпроса й.

— От това, което Министерството на войната успя да събере като информация, Нейтън и Колин са попаднали в засада, докато извършвали разследване за нещо изключително секретно.

— Не е ли доста иронично, че вие двамата се събрахте? — попита лейди Брайърс, а в гласа й се долавяше някакво веселие.

— Не точно — отвърна Кейн. — И двамата пропуснахме церемонията в чест на братята ни — обясни той. — Джейд дойде да ме види. Искаше да разговаряме за Нейтън, а предполагам, че аз съм имал нужда да говоря за Колин. Веднага бяхме привлечени един от друг. — Той спря, за да намигне на съпругата си, след което продължи. — Вярвам, че беше любов от пръв поглед.

— Разбирам защо — каза лейди Брайърс. — Джейд, ти си се превърнала в прекрасна жена. — Поклати глава и леко въздъхна. — Никога не успях да разбера защо приятелят на баща ти те отведе толкова бързо след погребението. Признавам си, че щях да се обърна към Короната за попечителство. Винаги съм искала да имам дъщеря. Също вярвах, че щеше да ти бъде много по-добре с мен. Сега, след като те видях, трябва да призная, че са те отгледали подобаващо.

— Чичо Хари настоя да заминем веднага — обясни Джейд. — Той не беше наш законен настойник и беше сигурен, че ще се борите за Нейтън и мен.

— Да — съгласи се възрастната дама. — Знаеш ли, донякъде се чувствам виновна за смъртта на брат ти. Да, наистина. Ако беше дошъл да живее с мен, със сигурност нямаше да му позволя да ходи на онези морски пътешествия. Било е прекалено опасно.

— Нейтън е бил напълно зрял човек, когато е взел своето решение да работи за Англия — вметна Кейн. — Съмнявам се, че щяхте да успеете да го задържите у дома, лейди Брайърс.

— И все пак — отвърна му тя. — Все още не мога да разбера защо баща ти не ме беше посочил за настойник…

— Мисля, че разбирам — каза младата жена. — Хари ни каза, че сърцето на татко вече не принадлежало на Англия.

— Не мога да си представя защо — отвърна дамата. — На мен ми изглеждаше напълно удовлетворен.

Джейд присви рамене.

— Вероятно никога няма да разберем неговите причини за това. Хари вярваше, че татко е бил преследван от демони, завладели съзнанието му.

— Вероятно е било така — съгласи се посетителката им. — Достатъчно за баща ти, Джейд. Разкажи ми за живота си като дете. Имаме да наваксваме толкова много. Какво беше да живееш на онзи малък остров? Научи ли се да четеш и пишеш? С какво се занимаваше, дете? Имаше ли много приеми, които да посещаваш?

Младата жена се разсмя.

— Хората на острова не бяха част от висшето общество, лейди Брайърс. Болшинството дори не си правеха труда да носят обувки. Никога не успях да се науча да чета и пиша, защото Хари не успя да намери някой, който да ми преподава.

Джейд излъга, защото Кейн беше настоял никой да не разбира, че е усвоила тези умения. Всяко малко нещо щеше да им даде предимство, беше й обяснил той. Ако всички вярваха, че тя не се е научила да чете, тогава не би могла да прочете и писмата.

Струваше й се, че в доводите на съпруга й има доста слаби места, но не искаше да спори с него. Концентрира се в измислянето на няколко забавни истории от детството, за да задоволи любопитството на лейди Брайърс. Завърши, като отбеляза, че въпреки онова време да е било спокойно, също така е било и доста скучно.

Темата на разговора се върна към неотдавнашната им сватба. Кейн отговори на всичките въпроси на възрастната жена. Съпругата му беше изумена от лекотата, с която той разказваше лъжливите си истории. Очевидно имаше вроден талант.

Старата приятелка на баща й изглеждаше искрено заинтригувана. Джейд си помисли, че тя е ужасно мила дама.

— Защо никога не сте се омъжвали? — попита домакинята. — Знам, че това е малко нахален въпрос, но вие сте толкова красива, лейди Брайърс. Убедена съм, че сте карали младите мъже да се въртят непрекъснато около вас, само за да спечелят вниманието ви.

Дамата беше очевидно поласкана от коментара на Джейд. Дори се изчерви и преди да отговори си пооправи косата. Младата жена забеляза лекия тремор в ръката на по-възрастната. Опустошителната сила на старостта, мина й през ума, докато очакваше отговора.

— Имах своите надежди по отношение на баща ти доста дълго време, скъпа моя. Тортън беше такъв зашеметяващ мъж. Липсваше обаче онази специална искра. Накрая останахме само добри приятели, разбира се. Все още си мисля за него от време навреме и понякога дори изваждам скъпите, малки подаръци, които ми е давал. Ставам прекалено сантиментална — призна си тя. — Имаш ли някакви специални вещи, които да ти напомнят за него?

— Не — отвърна Джейд. — Всичко, което принадлежеше на баща ми изгоря в пожара.

— Пожарът?

— Това ще ви разочарова, лейди Брайърс, но красивата къща, за която помогнахте на Нейтън да ремонтира, беше подпалена. Всичко беше унищожено.

— О, милата ми тя — прошепна дамата. — Било ти е много трудно, нали?

Джейд кимна в съгласие.

— Кейн беше моята утеха, разбира се. Съмнявам се, че щях да успея да се справя сама без него през последния месец.

— Да, имала си късмет — заяви посетителката им. Постави чаената чаша върху масата. — Значи казваш, че нямаш нищо, което да ти напомня за баща ти? Съвсем нищо? Нито дори фамилна библия, или часовник, или писмо?

Младата жена поклати глава. Маркизът хвана ръката й и я стисна.

— Скъпа, забравяш за сандъка — меко каза той.

Тя се обърна към него, чудейки се какво игра играеше съпругът й. Но изражението на лицето й изобщо не издаваше объркването й.

— О, да! Сандъкът — съгласи се тя.

— Тогава наистина имаш нещо, което да ти напомня за него, в края на краищата — отбеляза лейди Брайърс, като кимна с видимо доволство. — Щях да се втурна към вкъщи и да се разровя в нещата си, за да намеря нещо за теб. Една дъщеря трябва да има една-две дреболии от баща си. Спомням си прекрасната порцеланова статуетка, която баща ти ми подари, когато станах на шестнадесет…

— О, не бих могла да взема това от вас — вметна Джейд.

— Не, не би могла — намеси се и Кейн. — Освен това, тя има своя сандък. Разбира се, все още не сме имали възможност да надникнем вътре. Съпругата ми беше толкова болна през последните няколко седмици от тази изтощителна треска.

Обърна се и се усмихна на младата жена.

— Скъпа моя, какво ще кажеш да отидем до градската къща на Нейтън следващата седмица? Ако се чувстваш достатъчно добре да излизаш, разбира се — добави той. — Трябва да уредим делата на брат й — обясни маркизът на лейди Брайърс.

Джейд си помисли, че Кейн си е изгубил ума. Усмихна се, за да прикрие нервността си, докато очакваше следващата му изненада.

Не й се наложи да чака дълго.

— Вероятно бихте искали да ни придружите до къщата на Нейтън и да разгледате сандъка с нас — предложи Кейн.

Възрастната дама отхвърли поканата. Настоя Джейд да я посети скоро, след което се сбогува с тях. Маркизът помогна на крехката им гостенка да се качи в каретата си.

* * *

Джейд крачеше напред-назад из салона, докато съпругът й се върна.

— И за какво беше всичко това? — настоя да узнае тя, веднага щом той влезе.

Кейн затвори вратата преди да й отговори. Едва тогава забеляза, че маркизът се усмихва широко. Изглеждаше напълно доволен от себе си.

— Изобщо не ми харесваше да лъжа тази мила жена, Кейн! Освен това, аз съм професионалният лъжец в семейството, не ти. Защо й каза, че е имало сандък, за бога? Искаше да я накараш да се почувства по-добре, така че да не й се налага да се раздели с някоя от своите така скъпи на сърцето й притежания? Знаеш ли, сега като се замисля за това, изобщо не ми харесва да те чувам да лъжеш. Е? — настоятелно извика тя, когато най-накрая спря, защото се налагаше да си поеме въздух. — Какво ще кажеш в своя защита?

— Беше наложително да излъжа — започна маркизът.

Не му позволи да продължи.

— Нито една лъжа не е наложителна — цитира тя по памет. — Ти ми каза това преди няколко дни. Помниш ли?

— Любов моя, наистина ли си разстроена за това, че излъгах? — попита той. Изглеждаше удивен.

— Със сигурност съм разстроена — отвърна. — Свикнах да разчитам на твоята честност, Кейн. Но ако ми кажеш, че е било наистина необходимо да излъжеш, тогава предполагам, че имаш някакъв план. Мислиш, че лейди Брайърс би могла да спомене за този измислен сандък на някого? Това ли е?

Предполагаше, че е разбрала всичко.

— Не — отговори той, усмихвайки се, когато видя намръщеното й изражение, предизвикано от отрицанието му.

— Не? Тогава трябва да се засрамиш заради това, че излъга тази възрастна дама.

— Ако ми позволиш да ти обясня…

Тя скръсти ръце на гърдите си.

— Това трябва да е едно много добро обяснение, сър, иначе ще се наложи да се разправяте с мен.

Мина му през ума, че в момента звучеше точно като чичо си Хари. Със сигурност достатъчно дълго беше ругала, за да го накара да стигне до това заключение. Засмя се и взе начумерената си съпруга в прегръдките си.

— Е? — измърмори тя срещу сакото му. — Обясни ми, моля, защо излъга една скъпа семейна приятелка.

— Тя не е скъпа семейна приятелка — отвърна й Кейн, а раздразнението ясно си личеше в гласа му.

— Разбира се, че е — възпротиви се Джейд. — Ти я чу, съпруже. Тя пази всички малки подаръци, които й е направил татко. Тя го е обичала!

— Тя го е убила.

Дълго време Джейд не реагира на това твърдение, една дълга безмълвна минута. След това бавно повдигна очи и се вгледа в неговите. Поклати глава.

Той кимна.

Коленете й се подкосиха. Кейн трябваше да я задържи, когато започна да се свлича надолу.

— Опитваш се да ми кажеш… — започна, а гласът й беше тънък като конец. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че лейди Брайърс е…

— Тя е Ледения.

— Ледения? — Джейд отново поклати глава. — Не е възможно тя да е Ледения — извика — За бога, Кейн. Та тя е жена.

— И жените не могат да бъдат убийци?

— Не — отвърна. — Искам да кажа да, наистина предполагам…

Объркаността й, накара Кейн да я съжали.

— Всички улики съвпадат, скъпа. Сега седни и ми позволи да ти обясня — предложи й той.

Беше толкова потресена, че не можеше да се движи. Съпругът й я отведе до канапето, леко я постави да седне на възглавничките, след което се настани до нея.

— Напълно логично е — започна той, като обви ръка около раменете й.

Лека усмивка се появи в крайчеца на устните й. Беше започнала да се възстановява от първоначалната си изненада.

— Знам, че ще е логично.

— Станах подозрителен, когато препрочетох писмата, разбира се. А аз никога не правя една и съща грешка два пъти, любов моя, нали знаеш?

— Знам, че обичаш да се хвалиш с това при всеки удобен случай, скъпи съпруже. Сега ми обясни каква е тази грешка, която не си повторил.

— Мислех, че Пейгън е мъж. Дори за секунда не ми беше хрумнало, че може да е жена. Не направих същата грешка, докато търсех Ледения.

— Ти наистина си убеден, че лейди Брайс е Ледения? Как стигна до това заключение? — попита Джейд.

Все още нямаше намерение темата да бъде сменена напълно.

— Джейд? Някога да ти е минавало през ума, че Ледения може и да е жена? Кажи ми истината — нареди й с онзи арогантен тон, който харесваше толкова много.

Въздъхна.

— Сега ще злорадстваш, така ли?

— Да, със сигурност ще го направя.

И двамата се усмихнаха.

— Не, изобщо никога не ми е минавала такава възможност през ума. Ето, доволен ли си?

— Изключително — провлачено каза той.

— Кейн, все още трябва да ме убедиш, че е така — напомни му тя. — Господи, все още ми е трудно да повярвам в това. Ледения е убивал хора и е заплашил да убие Нейтън и мен. Спомняш ли си онова писмо, в което той казваше на баща ми, че ако писмата не бъдат върнати, ще ни убие?

— Не „той“, любов моя — отвърна Кейн. — Тя. — Въздъхна дълбоко, след което добави — Джейд, някои жени наистина са убийци.

— О, знам — контрира го. — И все пак, изобщо не е нещо присъщо на една дама.

— Спомняш ли си в едно от първите писма, когато са им давали оперативните имена, Ледения признал, че бил много ядосан за това, което са му избрали? Това изказване възбуди любопитството ми. Не са много мъжете, които биха имали нещо против даденото им име. Но една жена, би имала, нали?

— Някои може би.

— Има други по-основателни улики, разбира се. Брайърс е наела целият персонал за провинциалната къща на Нейтън. Те са били нейни хора, лоялни към нея. Фактът, че къщата е била ограбена ми подсказа, че е била претърсена. И можеш ли да предположиш къде се появи Хъдсън, икономът на Нейтън?

— Той е в градската къща на Нейтън, нали? Пази я докато я затворим.

— Не, в момента е в жилището на лейди Брайърс. Предполагам, ще открием, че къщата на брат ти е била обърната с краката нагоре вече.

Младата жена пренебрегна усмивката му.

— Никога не съм вярвала на Хъдсън — обяви Джейд. — Този човек винаги се опитваше да ме накара да пия чай. Обзалагам се, че е бил отровен.

— Не, Джейд, не позволявай на въображението си да те ръководи. Между другото, всички онези смущаващи инциденти са били негово дело. Те наистина са разкопали гроба на баща ти с надеждата, че писмата може да са скрити там. Също така са почистили след това.

— Хъдсън ли е застрелял хубавия кон на Нейтън?

— Не, Уилбърн го е направил — обясни Кейн.

— Ще кажа на брат ми.

Маркизът кимна.

— Хъдсън се е погрижил за разчистването. Беше права, между другото, използвали са каруца, за да преместят тялото на жребеца. Трябвали са им поне седем здрави мъже, за да го вдигнат.

— Как разбра всичко това?

— Впечатлена си от мен, нали?

Сръчка я, за да му отговори.

— Да, впечатлена съм. Сега ми кажи останалото.

— Хората ми изровиха фактите, така че не мога да си припиша заслугите за това. Намерили са коня в една клисура на около две мили от главния път.

— Само почакай да го кажа на Нейтън — измърмори отново Джейд.

Съпругът й я потупа по рамото.

— Можеш да му обясниш всичко след като приключим с това, нали?

Тя кимна.

— Има ли още нещо, което да ми кажеш, Кейн?

— Е, веднъж след като реших, че Брайърс е най-логичният кандидат, се разрових в миналото й. На повърхността всичко изглеждаше напълно нормално, но колкото по-дълбоко се ровех, толкова повече се появяваха някои малки странности.

— Като например?

— За жена, е пътувала прекалено много — отбеляза той. — Например — додаде преди Джейд да успее да го прекъсне, — ходила е поне седем пъти до Франция, за които знам и…

— И на теб това ти се струва странно? Вероятно има роднини…

— Не — отвърна той. — Освен това, тя е предприемала повечето от пътуванията си винаги по време на война. Имаше и други издайнически улики.

— Наистина вярвам, че съм омъжена за най-интелигентния мъж в целия свят — похвали го тя. — Кейн, едва сега всичко започва да има смисъл за мен. Какво казаха сър Ричардс и Лайън за твоите разкрития?

— Все още не съм им казал — отвърна той. — Исках да съм напълно сигурен. След като чух въпросите на Брайърс, вече нямам никакви съмнения. Тази вечер ще им кажа, когато се срещнем при Уайт.

— Кой от въпросите, които ми зададе тя, те направи подозрителен?

— Директно те попита дали можеш да четеш, спомняш ли си? Като се има предвид факта, че болшинството дами от висшето общество придобиват това умение, си помислих, че въпросът й е изключително издайнически.

— Но тя знаеше, че съм израснала на остров — започна да спори Джейд. — Затова ме попита. Опитваше се да разбере дали са ме отгледали подобаващо без да го казва директно и…

— И беше малко повече от нормалното заинтересована да разбере какво ти е останало от баща ти — прекъсна я той.

Раменете на съпругата му се отпуснаха.

— Мислех си, че е искрена.

— Трябва да затегнем примката около градската къща на Нейтън тази вечер — отбеляза Кейн. — Само двама от хората ми я охраняват сега. — Спря, за да се усмихне на Джейд. — Вероятно домът на бедния ти брат ще бъде изгорен до основи преди всичко да е приключило.

— Не би трябвало да ти е толкова забавно от подобна възможност — отбеляза младата жена. — Освен това, Хъдсън е имал достатъчно време да разбере, че няма никакъв сандък. — Тя леко въздъхна. — Имам и още едно разочарование за теб, съпруже. Лейди Брайърс знаеше, че лъжа, когато й казах, че не мога да чета. Вярвам, че е задала този въпрос, за да разбере дали сме я разкрили. О, да, наистина вярвам, че този път я оплескахме.

Усмивката на Кейн изчезна.

— За какво говориш? Защо мислиш, че Брайърс е знаела, че лъжеш?

— Хъдсън ме видя, че чета почти всяка вечер — изстреля съпругата му бързо. — След вечеря, отивах в красивия кабинет на Нейтън и четях докато ми се доспеше. Имаше толкова прекрасни книги, които все още не бях наизустила. Икономът палеше огъня в камината за мен. Убедена съм, че го е казал на лейди Брайърс. — Тя го потупа по ръката, за да смекчи разочарованието му. — Сега какво ще правиш? — попита, убедена, че той ще измисли алтернативен план за действие за нула време. Кейн разсъждаваше прекалено логично и вероятно вече беше премислил всички възможности.

— В края на краищата, ще можем да сравним почерка, след като вземем писмата от „Емералд“.

— Имаме образец тук — каза Джейд. — Лейди Брайърс ми изпрати две покани да я посетя. Мразя да те разочаровам, но почеркът изобщо не ми се стори познат.

— Съмнявам се, че е написала тези покани сама — отвърна й Кейн. — Тя е възрастна, Джейд, но все още не е станала небрежна. Не, вероятно е накарала някой от помощниците й да напише писмата.

— Би ли искал да открадна…

— Бих желал да стоиш тук ден и нощ — заяви той. Предложението му беше дадено по-скоро като команда. — Ще стане прекалено опасно преди да приключим. Всичко, което събрах са косвени доказателства за съда, Джейд. Все още имам да свърша някои неща. Обещай ми, че няма да излизаш от тук.

— Обещавам — отвърна тя. — Имай ми малко доверие, съпруже. Знаеш, че веднъж като дам дума, винаги я спазвам. Моля те, кажи ми какво си намислил.

— Лайън не го сдържа да попритисне Уилбърн. Аз мисля, че е време да го направи. Уилбърн изобщо не ни съдейства до момента. Надявахме се, че ще ни заведе до Ледения, но той стои скрит зад завесите в дома си цял ден. Да, време е да си поговорим с него.

— Не ми харесва идеята да излизаш всяка нощ, Кейн. Докато не подпалят кораба и слухът за смъртта на Пейгън не се разпространи из Лондон, съм на мнение, че би трябвало да си стоиш у дома. Ще ви кажа едно, сър, ако хората в този град отпразнуват смъртта ми, ще бъда много разочарована.

Кейн нежно се усмихна.

— Те ще са в траур — обеща й той. — Както и да е, никога няма да го разберем. Не е нужно да горим кораба сега.

— Защо?

— Защото знам кой е Ледения — обясни й. — И тя няма да спре да ме преследва. А и знае, че ние сме по следите й.

— Да — контрира го Джейд. — Ако не ме беше накарал да излъжа, че не мога да чета, тя нямаше да е по следите ни, съпруже. Разбра ли? Тази лъжа изобщо не беше за добро.

— Недей да звучиш толкова самодоволна, любов моя.

— Хари ще е щастлив, че няма да е необходимо да изгори кораба — обяви тя, като пренебрегна забележката му. — Ще изпратиш някого да му каже, нали?

— Да, ще изпратя някого до Шалоуз Уорф — отговори той. — Ще трябва да ми обясниш къде точно се намира това, Джейд. Това е тайното име за някое друго място, нали?

Джейд се сгуши в съпруга си.

— Толкова си умен — прошепна тя. — Ще внимаваш, когато излизаш, нали? Тя е по петите ни, със сигурност. Не искам да обръщаш гръб на никого, Кейн. Започнах да разчитам на теб.

— А аз започнах да разчитам на теб — отвърна той, а усмивката му казваше всичко. — Това ми звучи, като че ли вече сме квит.

— Квит сме! — съгласи се тя. — Но ти можеш да се престориш, че не е така, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре.

Той пренебрегна този коментар и вместо това я погъделичка отстрани по врата. Джейд потрепери в отговор.

— Имаш ли желание за още един урок по танци сега?

— Отново ли ще трябва да съм на коленете си?

— Не ти ли хареса, любов моя? Държеше се така, все едно ти харесва. Устата ти беше толкова сладка, толкова…

— Хареса ми — набързо призна тя.

— Може ли?

— О, да — отвърна, почти останала без дъх.

— Горе или тук?

— Горе — прошепна тя, изправи се и се мушна под ръката му. — Но този път, Кейн, искам аз да водя.

* * *

Прекараха остатъка от деня в прегръдките си. Беше блажено време, което свърши твърде бързо. Преди да се усети, вече му напомняше да не забравя за Макиндри, а той настояваше да му обещае, че няма да ходи никъде, докато се върне.

Джейд беше толкова изтощена, че спа непробудно. Стресна се в съня си и се събуди един час преди разсъмване, след което се претърколи към страната на Кейн, за да го прегърне.

Той не беше там. Младата жена се втурна надолу по стълбите, за да провери дали не е в библиотеката. Съпругът й все още не се беше върнал при нея. Тъй като никога преди това не се беше бавил толкова дълго, започна да се тревожи.

След като мина още един час и той все още не се беше прибрал, тя вече беше започнала да се побърква от притеснение.

Инстинктите й крещяха предупредително. Нещо се беше объркало ужасно. Познатата болка се беше настанила в стомаха й точно както в отминалите дни, когато някой план щеше да се провали.

Трябваше да е готова. Джейд се облече бързо, сложи камата в джоба си, хвана косата си със специалната шнола, след това продължи да се разхожда напред-назад.

Кейн беше оставил двама души да я пазят. Единият стоеше отвън в сенките пред входната врата, а другият пазеше задната.

Реши да поговори със Сирил, мъжът, който пазеше предния вход. Вероятно щеше да знае какво би трябвало да направят. Отвори вратата точно навреме, за да види как някакъв човек подава на Сирил парче хартия, след което избяга.

Пазачът взе стъпалата по две наведнъж.

— Писмо за вас. По това време на нощта — добави с неодобрение. — Не може да са добри новини, м’лейди.

— Надявам се да е от Кейн — изстреля тя. — Влез вътре, Сирил. Затвори хубаво вратата след себе си. Нещо не е наред — добави, докато разчупваше печата върху плика. — Никога преди не е закъснявал толкова.

Сирил измърмори в съгласие.

— Аха — каза той. — Имам такова усещане.

— Аз също — прошепна Джейд.

Веднага щом разгъна листа, пребледня. Незабавно разпозна почерка. Бележката беше от Ледения.

— Какво има, м’лейди? — попита мъжът. Говореше с приглушен глас, което беше странно, защото беше едър човек, с подобаващо гръмък глас.

— Кейн е в опасност — прошепна Джейд. — Имам един час, за да отида до някаква сграда на улица Латроп. Знаеш ли къде е това?

— Трябва да е някакъв склад, ако е на Латроп — отговори Сирил. — Не ми харесва това — добави той. — Намирисва ми на капан. Какво ще стане, ако не отидем?

— Ще убият съпруга ми.

— Ще отида да доведа Олдън — обяви пазачът и се отправи към задната врата, но се спря, когато Джейд го повика.

— Няма да отида.

— Но…

— Не мога да отида. Трябва да стоя тук, Сирил. Това може да е уловка, а аз дадох дума на Кейн. Не, трябва да остана тук. Знаеш ли до колко часа̀ е отворен Уайт’с?

— Със сигурност до това време вече са затворили.

— Кейн може да е отишъл да си поговори с един човек на име Уилбърн. Знаеш ли къде живее той?

— Да — отвърна пазачът. — На шест или може би седем пресечки от тук.

— Изпрати Олдън там. Лайън и Кейн може да са решили да посетят изменника.

— А ако не са?

— Докато Олдън отиде до къщата на Уилбърн, искам ти да изтичаш до жилището на Лайън. Ако той не си е у дома, тогава отиди до градската къща на сър Ричардс. Знаеш ли къде живеят тези двама мъже?

— Да. Но кой ще ви пази, докато ние търсим Кейн? Ще бъдете съвсем сама.

— Ще заключа вратите — обеща тя. — Моля те, побързай, Сирил. — Трябва да намерим Кейн преди да изтече този час. Ако не успеем да го намерим, тогава ще трябва да приема, че бележката не е била уловка.

— Ще побързаме — обеща пазачът, докато отиваше към задната врата на къщата.

Джейд здраво стискаше писмото в ръцете си и остана още дълго време в центъра на фоайето. След това се качи горе в стаята си и здраво заключи вратата след себе си.

* * *

Тропането по предната врата започна точно няколко минути по-късно. Знаеше, че не е Кейн. Той, разбира се, си имаше ключ. След това се чу звукът от счупено стъкло.

Дали не се беше оказала, без да иска, направо в ръцете им? Бяха ли сигурни, че е отпратила пазачите да търсят маркиза? Джейд намери някаква утеха в тази възможност, защото това означаваше, че Кейн не беше заловен въпреки всичко?

Молеше се да е права, също така се молеше Бог да не й се разгневи. Може би щеше да се наложи да убие някого и то много скоро, като съдеше по звуците от тежките стъпки на хора, качващи се по стълбите.

Грабна пистолета от чекмеджето на нощното шкафче от страната на съпруга си, свря се в ъгъла, опря гърба си в стената, и се прицели. Реши, че ще изчака докато счупят резето и тогава ще застреля първия човек, който влезе в стаята. Ръката й не трепваше. Обзе я мъртвешко спокойствие. И тогава някой отвори вратата с ритник. Тъмна фигура изпълни рамката. Тя все още изчакваше, защото искаше да бъде напълно сигурна, че това бяха враговете й, а не някой от наетите от Кейн хора, които идват да я спасят.

— Запали една свещ — извика някакъв глас. — Не мога да видя кучката.

Джейд натисна спусъка. Явно го беше уцелила някъде по средата, защото човекът нададе силен, болезнен вик и се преви на две. Строполи се шумно на пода.

Беше спечелила този рунд, каза си тя, въпреки че битката наклони в полза на Ледения. Трима мъже заобиколиха Джейд. Когато първият протегна ръка към нея, тя го поряза с ножа си. Вторият злодей грабна оръжието, когато третият я удари с юмрук отстрани по челюстта. Ударът я повали на земята в мъртвешки припадък.

* * *

Младата жена не се свести, докато не я завлякоха в някаква тъмна и влажна сграда. Вътре имаше само няколко свещи, които осветяваха помещението, но напълно достатъчни, за да може да види наредените касетки до каменните стени. В края на дълъг коридор стоеше жена облечена в бяло. Беше лейди Брайърс, която я очакваше.

Мъжът, който я носеше, я пусна на земята, когато стигна до водачката си. Джейд, олюлявайки се, се изправи на крака. Докато се взираше в съперничката си, тя разтъркваше ударената си челюст.

Погледът й беше вледеняващ.

— Сега разбирам защо са ви дали името Ледената — Джейд се чу да казва. — Вие нямате душа, нали, лейди Брайърс?

Думите й бяха възнаградени със звучна плесница през лицето.

— Къде са писмата? — настоя да узнае по-възрастната жена.

— На сигурно място — отвърна й. — Мислите ли, че дори и да си върнете писмата обратно, това ще ви спаси? Прекалено много хора знаят какво сте извършили. Прекалено много…

— Глупачка — изкрещя Брайърс. Имаше такава сила, такава жестокост в гласа й, че Джейд изведнъж се почувства така все едно се е изправила пред самия дявол. Успя да потисне желанието си да се прекръсти.

— Ще получа тези писма, Джейд. Те са моето доказателство пред света за всичките ми славни подвизи, които съм извършила. Никой няма да ме пренебрегва сега. Никой! В бъдеще, светът ще разбере какво е успял да постигне моят Трибунал. Можехме да управляваме Англия, ако бях решила да продължа с дейността си. О, да, ще си получа писмата обратно. Те ще бъдат пазени на сигурно място докато настъпи подходящото време, за да разкрия моя гений.

Жената беше луда. Джейд можеше да почувства как настръхва кожата на ръцете й. Отчаяно се опитваше да измисли начин да се разбере с нея преди да стигне до заключението, че с полудялата Брайърс нямаше как да се разговаря разумно.

— Ако ви върна писмата, ще оставите ли Кейн на мира?

Дамата се изкикоти гръмогласно.

— Ако? Никаква представа ли нямаш коя съм аз? Не можеш да ми отказваш нищо, Джейд.

— О, знам коя сте — отвърна младата жена. — Вие сте тази, която уби баща ми. Тази, която предаде страната си. Вие сте гнусното създание, което е родено от дявола. Вие сте ненормалната…

Прекрати тирадата си, когато Брайърс отново я удари. Джейд направи крачка назад, след това изправи рамене.

— Оставете Кейн на мира и аз ще ви дам писмата.

В отговор на това обещание, Брайърс се обърна към някакъв мъж от кохортата си.

— Заключи нашата гостенка в задната стая — нареди тя, след което се обърна към младата жена. — Ти ще си стръвта, скъпа моя, за да дойде Кейн тук. Той трябва да умре — добави тя с напевен глас. — Но само след като ми даде писмата, разбира се. След това ще убия също и теб, малка Джейд. Баща ти беше истинският предател, защото ми обърна гръб. На мен! О, как бих искала да съм там, когато синът му е умрял. Ти ще трябва да ме компенсираш за това, скъпо, скъпо дете, като умреш бавно от ръката ми… Махнете я от тук! — завърши тя почти крещейки.

Джейн имаше чувството, че ще се разплаче от облекчение. Въпреки всичко, не бяха хванали Кейн. Той щеше да дойде за нея, знаеше го, а тук все още беше опасно… но в момента беше в безопасност.

Дори се усмихна, когато я поведоха към временния й затвор. Вярваха, че я бяха заловили. Не трябваше да връзват ръцете й, помисли си тя. Джейд започна да хленчи, за да си помислят похитителите й, че я е страх. Веднага щом отвориха вратата на помещението, се втурна вътре, след което се строполи на пода в центъра на стаята и започна да плаче.

Вратата се затвори с трясък зад нея. Продължи да хленчи, докато звукът от стъпките отшумя. След това се огледа наоколо. Лунната светлина се процеждаше през покритите със сивкава мръсотия прозорци. Отворът се намираше на около петнадесет фута височина. В стаята имаше само едно старо, надраскано писалище с три крака и похитителите й със сигурност знаеха, че нямаше да успее да достигне прозореца, дори и да се качеше върху него.

Да, мислеха си, че добре са я затворили. Джейд доволно въздъхна.

Издърпа от косата си специалната фиба, която използваше в подобни ситуации и се зае с ключалката.

Защото отчаяно бързаше да стигне до Кейн преди Брайърс и хората й да успеят да го направят, не беше толкова бърза, колкото би била при по-спокойни обстоятелства. Отне й малко над десет минути, за да си отключи.

* * *

Във вътрешността на склада беше тъмно като в рог. Беше сигурна, че Брайърс беше взела със себе си всичките си хора, но въпреки това излезе колкото се може по-безшумно. Беше напълно дезориентирана, когато стигна до улицата. Тича в едната посока в продължение на две пресечки, преди да се ориентира и да разбере, че беше тръгнала в грешната посока.

Вече беше изпаднала в пълен ужас. Знаеше, че ще й отнеме поне още петнадесет минути да стигне до къщата. Докато тичаше, даде няколко трескави обещания на Създателя. Даде му дума, че никога вече няма да лъже и краде отново, само ако запазеше Кейн в безопасност.

— Знам, че си ми дал тези специални умения, Господи, и знаеш, че след като веднъж обещая нещо, никога не го нарушавам. Няма да тръгна по стъпките на баща си също. Само ми позволи да живея достатъчно дълго, за да ти го докажа. Моля те, Господи! Кейн се нуждае от мен.

Трябваше да спре, когато бодежите отстрани станаха по-силни.

— Ако ми дадеш само още малко сили, Господи, ще престана да използвам богохулни думи.

Странно, но болката утихна. Успя дори да си поеме дъх. Последното обещание трябва да е било онова, което нейният Създател е очаквал да чуе, реши тя.

— Благодаря ти — прошепна, докато отново повдигна полите си и се затича.

Джейд не спря нито веднъж, докато не стигна до улицата, на която се намираше градската им къща. Придвижваше се в сенките, докато си проправяше път към стъпалата. Когато забеляза трима мъже проснати на покритата веранда, отново се затича. Но те не бяха в състояние да я преследват. Изглеждаха така все едно си почиват, все едно някой го беше приспал принудително.

Очевидно Кейн се беше върнал у дома.

Младата жена не можеше да си спомни броя на хората, които Брайърс беше довела със себе си и отново започна да се терзае. Дали да се промъкне отстрани и да влезе през задната врата или да влезе смело през фоайето и отново да се изправи лице в лице с предателката?

Отговорът на въпроса й дойде, когато ревът на Кейн достигна до слуха й.

— Къде е тя? — изрева той през вратата.

Мъката в гласа му разкъса сърцето й на парченца. Дръпна силно вратата и се втурна вътре.

Всички бяха в салона. Джейд забеляза, че Лайън държеше съпругът й за раменете. Брайърс стоеше пред двамата мъже. Сър Ричардс, бе застанал до тях. Сирил и Олдън се намираха зад директора.

— Тя ще умре от глад преди да я намериш — изкрещя Брайърс и изгрухтя от удоволствие. — Не, никога няма да я намерите. Никога.

— О, да, ще ме намери.

Предателката изпищя пронизително, когато тихият глас на Джейд стигна до нея. Кейн и Лайън рязко се извърнаха.

Съпругът й просто стоеше там и й се усмихваше. Видя сълзите в очите му и знаеше, че нейните бяха също толкова замъглени. Приятелят им изглеждаше толкова изненадана, колкото и Ричардс.

— Джейд… ти как…?

Погледна към Кейн, когато им отговори.

— Те ме заключиха.

Отне им цяла минута, преди някой от тях да успее да реагира. Лайън беше първият, който се разсмя.

— Те са я заключили — каза той на маркиза.

Джейд продължаваше да се усмихва, докато Кейн не се приближи до нея. Когато протегна ръка, за да докосне лицето й, тя избухна в плач и избяга нагоре по стълбите.

Влезе в първата спалня, затръшна вратата зад себе си и се хвърли върху леглото. Кейн влезе веднага след нея и я придърпа в прегръдките си.

— Любов моя, вече всичко приключи — прошепна й той.

— Не съм си тръгвала от теб. Стоях точно тук, докато те не влязоха вътре и не ме завлякоха със себе си. Не съм нарушила обещанието си.

— Шшш, тихо, Джейд. Никога не съм си помислил…

— Кейн, толкова ме беше страх — изплака тя, завряна в гърдите му.

— И мен също — прошепна той. Прегърна я още по-силно. — Когато Сирил ми каза… си помислих… о, Господи… да, бях дяволски изплашен.

Тя избърса очите си в сакото му.

— Вече не можеш да казваш „дяволски“. Не можем да използваме богохулствени думи никога вече, Кейн. Обещах на Господ.

Усмивката му беше пълна с нежност.

— Разбирам.

— Бих му обещала всичко, само за да те запази жив — прошепна тя. — Толкова много се нуждая от теб, Кейн.

— Аз също имам нужда от теб, любов моя.

— Също така вече не можем да крадем или лъжем — обяви тя. — Това също го обещах.

Маркизът извъртя очи към небето.

— И твоите обещания са също и мои? — попита, но прикри усмивката си, защото тя беше толкова искрена, а той не искаше да си прави труда да й обяснява, че никога нищо не беше откраднал.

— Разбира се, че моите обещания са и твои. Очаква се да споделяме всичко, нали? Кейн, ние сме пълноправни партньори в този брак.

— Да, равни сме — съгласи се той.

— Тогава моите обещания са и твои?

— Да — отвърна й, но изведнъж я отдалечи от себе си. Тревогата в изражението му беше очевидна.

— Нали не си се отказвала от нищо друго?

Изглеждаше така, като че ли се страхуваше да чуе отговора й. Джейд веднага отгатна за какво си мислеше той.

— Нещо като танцуването ли?

— Като правенето на любов.

Тя се засмя, искрен, дълбок звук, изпълнен с веселие.

— Те не са ли едно и също нещо?

— Не е време за шеги, Джейд.

— Не, Кейн, не сме се отказали от танцуването или правенето на любов. Никога не бих дала обещание, което не бих могла да спазя — добави тя, цитирайки неговите собствени думи.

Кейн имаше желание да разкъса дрехите й и да прави любов с нея тук и сега. Но не можеше, разбира се, защото все още трябваше да се разчиства бъркотията на долния етаж.

Нямаше възможност да прекара много време със съпругата си през следващите няколко дни. Двамата с Лайън бяха ангажирани да диктуват разкритията си за докладите на техните висшестоящи. Лейди Брайърс беше затворена в затвора Нюгейт[1]. Говореше се, че щяла да бъде прехвърлена в намиращата се наблизо лудница, защото съдът издаде декрет, че жената е наистина луда. Джейд беше напълно съгласна с тях.

* * *

Най-накрая Кейн беше свободен да изпълни и другото си обещание към Джейд. Те се установиха и заживяха спокойно заедно.

И както беше предвидил, наистина заживяха щастливо.

Но той все още беше ужасно несигурен. Джейд наистина се тревожеше за това. Сутринта на първата им годишнина, настоя тя да му се закълне, че ще остане още една година.

Младата жена мислеше, че въпросът му беше зададен в напълно неподходящ момент, като се има предвид, че беше по средата на една изключително болезнена контракция и агонизиращата болка я караше да скърца със зъби.

— Кейн, детето ни се ражда — каза тя.

— Знам, любов моя — отвърна й той. Изтъркаля се към неговата страна на леглото и нежно погали огромния й корем. — Забелязах го преди доста време — добави, само за да я подразни. Наведе се да целуне мокрото й чело. — Не ти ли е прекалено топло, Джейд?

— Не, аз съм…

— Дай ми думата си — прекъсна я той, докато отмяташе горната завивка. — След това можеш отново да заспиш. Беше много неспокойна през нощта. Мисля, че стоя прекалено до късно да си говориш с Лайън и Кристина. Зарадвах се да ги видя, разбира се, но все още настоявам на раждането да присъства и лекар, Джейд.

Младата жена беше прекалено уморена, за да спори. Беше получавала спорадични контракции през дългата нощ. Въпреки това, не събуди Кейн. Следваше съветите на добрата си приятелка. Кристина беше предложила, че ще бъде много по-добре, ако не тревожеше съпруга си до последната минута. Съпрузите, беше обяснила тя, много лесно се сриват емоционално.

Кристина приемаше Джейд за кръвна сестра от нощта, когато й беше дала досието на Лайън и й беше заръчала да го пази на сигурно място. Двете дами си имаха пълно доверие и прекарваха часове да си разказват истории от своето минало.

Кейн нежно побутна съпругата си.

— Искам да ми дадеш думата си сега.

Веднага щом отмина поредната контракция, тя му отговори.

— Да, обещавам ти. И, Кейн, нашето дете вече започна да се ражда. Отиди и събуди Кристина.

Бебето, което Джейд мислеше, че ще се появи всеки момент, в действителност не се появи още три часа.

По време на напрегнатото раждане, Кейн остана толкова спокоен, солиден и отговорен, колкото съпругата му беше разчитала да бъде. Тогава си помисли, че може би приятелката й беше сгрешила. Не всички мъже се сриваха емоционално толкова лесно.

Кристина изпрати Кейн долу в библиотеката, когато контракциите на Джейд станаха прекалено непоносими за него да гледа. Той издържа само пет минути на долния етаж и веднага след това беше обратно до жена си, здраво стиснал ръката й в неговата и молейки я за прошка, че я беше подложил на това ужасно изпитание.

Той повече пречеше, отколкото помагаше, разбира се. Не се паникьоса по време на самото раждане и само няколко минути по-късно държеше красивата си дъщеря на ръце.

Стърнс не успя да се удържи. Веднага щом чу примамващия плач на новороденото, се втурна в стаята. Веднага взе бебето от маркиза, обяви, че тя наистина е великолепна и след това отиде да я изкъпе за първи път.

Кристина се погрижи за Джейд. Кейн й помогна да сменят чаршафите, както и нощницата на съпругата му и когато приятелката им му каза, че доста добре се е справил с помощта, той дори успя да се усмихне.

Беше бледен, ръцете му трепереха, челото му бе покрито с пот, все още не можеше да говори свързано, но се бе държал мъжки.

И все пак, когато травмиращото събитие приключи, самообладанието му го напусна.

Кристина точно беше излязла от стаята, за да каже добрата новина на съпруга си. Стърнс внимателно държеше в ръцете си новата си повереница, а Джейд беше прекалено изтощена, за да успее да хване съпруга си.

— Добре ли е? — попита тя иконома. Дори нямаше сили да погледне над ръба на леглото.

— Припаднал е.

— Знам, че припадна — отвърна Джейд. — Но добре ли е? Нали не си е ударил главата на нещо остро?

— Добре е — обяви слугата. Той дори не си направи труда да погледне към работодателя си, когато направи това изявление, а продължи да се вглежда в красивото новородено. Изразът на лицето му беше чисто обожание.

— Помогни му — прошепна Джейд, докато хапеше устната си, за да не се разсмее.

— Не изглежда готов да се изправи точно сега — обяви възрастният мъж. — Бебето се нуждае от пълното ми внимание. Справили сте се много добре, милейди, много добре наистина. Убеден съм, че маркизът ще се съгласи с мен, когато приключи с припадъка си.

Джейд се усмихна широко от задоволство, а очите й бяха пълни със сълзи.

— Никога няма да го оставиш да забрави това, нали, Стърнс?

Кейн изпъшка и привлече вниманието й.

— Никога на никого не трябва да казваме, че е припаднал. Ще умре от неудобство.

— Не се тревожете, милейди — отвърна й икономът. — Със сигурност няма да кажа на никого. Обещавам.

Трябваше да разбере от решителните искрици в очите му, че нямаше да спази обещанието си. Три дни по-късно, прочете във вестника всичко за припадъка на съпруга си. Негодникът иконом беше изпратил историята до ежедневниците.

Маркизът на Кейнуд прие това напълно спокойно. Нямаше нищо против шегите на доброжелателите, които му честитяха.

Нищо не можеше да развали настроението му. В края на краищата, мисията му беше успешна. Беше проследил прочутия пират… и сега тя му принадлежеше.

Ловецът се чувстваше удовлетворен.

Бележки

[1] Затворът Нюгейт (англ. Newgate Prison) — затвор в Лондон, който се е намирал на ъгъла на улица Нюгейт и Олд Бейли в град Лондон. Първоначално е бил разположен в района на Нюгейт — порта в стената, изградена от римляните около Лондон. Затворът е реновиран през 12 в. и разрушен през 1904 г. Бил разширяван и преправян много пъти, и е бил използван повече от 700 г. — от 1188 до 1902. — Б.пр.

Край