Джули Гарууд
Ангел-хранител (14)

Четиринадесета глава

Матю и Джимбо изглеждаха не по-малко уморени от Джейд, когато най-накрая се достигнаха целта си. Беше решено да пренощуват в усамотен хан, често използван от Хари, когато се укриваше. По настояване на младата жена бяха минали по заобиколен път, добавяйки към времето за пътуване повече от два часа, като допълнителна предпазна мярка, ако ги следят.

Съдържателят на хана беше приятел на Черния Хари — с малко съмнителна репутация, и поради тази причина не задаваше излишни въпроси. Дори и да намираше за странно, че елегантно облечена млада дама пътува с двама мъже, които изглеждаха готови да прережат гърлото на човек за два пенса, той не каза нищо.

Джейд беше настанена в средната спалня на горния етаж, а Джимбо и Матю — в стаите от двете страни на нейната. Тъй като стените бяха тънки като хартия, двамата мъже не се притесняваха, че някой ще бъде в състояние да се промъкне незабелязано във временната им крепост. Стълбите бяха толкова стари и разнебитени, че дори мишка не можеше да прибяга безшумно по тях.

Младата жена си взе гореща вана, а след това се обви в халата на Кейн. Беше схваната и без настроение, когато отиде да си легне. Дори почти напълно излекуваната й рана от куршум я сърбеше жестоко.

Заспа, молейки се тази вечер кошмарът да не я навести, защото се притесняваше, че с виковете си ще разтревожи Матю и Джимбо.

Нощта беше хладна и Джейд се сгуши под завивките. Изобщо не усети кога Кейн се качи в леглото при нея. Когато я прегърна и нежно я придърпа към себе си, тя въздъхна леко и се сгуши по-близо до познатата й топлина.

Лунната светлина се процеждаше през малкото прозорче. Той се усмихна, когато видя, че носи робата му. После бавно я съблече. След това махна ножа й изпод възглавницата и започна да хапе Джейд отстрани по вратлето.

Тя бавно да се разбуди.

— Кейн? — промълви със сънен глас.

— Да, любима? — прошепна в ухото й, преди езикът му да се пъхне вътре, за да я подразни.

Джейд започна да трепери. Това беше реакцията, която искаше да постигне. Ръката му се плъзна надолу по гръдния й кош, заобиколи пъпчето й и прокара гореща пътека до една от гърдите й.

Младата жена отново въздъхна. Той беше толкова топъл, миришеше така прекрасно, и о, как умееше да прогонва студа!

Кейн продължи да я гали, докато изчакваше тя да осъзнае къде се намира. Беше готов да й запуши устата, ако се опита да извика.

Събуждането й беше светкавично. Дланта му заглуши ахването й.

— Тихо, скъпа, ако се разкрещиш, ще се наложи да нараня Матю и Джимбо, когато се втурнат тук да те спасяват — прошепна той. После я обърна по гръб и я покри с тялото си. — Не би искала това, нали?

Тя поклати глава. Маркизът бавно отстрани ръката си от устата й.

— Ти си гол?!

— Ти също — отговори й тихо. — Удобно, нали?

— Не!

— Да! — възрази той. — И е хубаво, нали?

Усещането беше прекрасно. Но въпреки това не искаше да го признае.

— Как попадна тук? — Вместо да отговори на въпроса й, той я целуна по брадичката. Джейд го побутна по рамото. — Кейн, какво правиш тук?

— Впечатлявам те, скъпа.

— Какво?

— Говори по-тихо, любима — предупреди я той. — Не искаш да събудиш момчетата.

— Те не са момчета — отвърна заеквайки тя. Звучеше така, сякаш не й достигаше въздух. Космите на гърдите му гъделичкаха нейните, карайки зърната й да се втвърдят. Джейд не искаше да я изпуска от прегръдките си, макар и това откровено признание да я накара да се намръщи. Господи, колко беше объркана! — Да ме впечатлиш ли? — прошепна тя. — Не разбирам какво имаш предвид.

— Много добре разбираш всичко, мила моя — отвърна той и я целуна по носа. — Боже, обичам луничките ти — простена тихо. След това я целуна дълго и дълбоко, а когато приключи, младата жена се беше вкопчила в раменете му.

Джейд се възстанови от целувката много по-бързо от него.

— Нима тогава си дошъл да се сбогуваш? — попита с дрезгав глас. Въпросът й беше с цел да го подразни.

Отново се защитава, помисли си Кейн.

— Не, не съм дошъл да се сбогувам — отговори, решен да не се ядосва. — Дойдох да правя любов с теб. — Усмихна се на това свое обещание.

Сърцето на Джейд заби лудо. Дължи се на проклетата му трапчинка, каза си тя. Беше твърде неустоима, за да я пренебрегне… с нея изглеждаше толкова по момчешки привлекателен. Макар че не изглеждаше като момче. Не, той имаше тяло на мъж — воин с гладки и твърди като желязо мускули. Не можа да се сдържи и потри пръстите на краката си в прасците му.

— Някой ден, любов моя, ще разбереш точно колко съм загрижен за теб. Ти си моята светлина, моята топлина, другата ми половинка. Чувствам се жив само когато съм с теб. Обичам те. — Целуна я отново и прошепна: — Един ден, ти също ще ми кажеш, че ме обичаш. Засега ще бъда доволен да чуя, че ме искаш.

Джейд поклати глава. Кейн съзря в очите й страха, объркването й. Усмивката му беше изпълнена с нежност, когато разтвори краката й и се настани между коприненомеките й бедра. Потърка възбудената си мъжественост срещу нейната мекота.

— Ти наистина ме желаеш, любима.

Младата жена затвори очи с красноречива въздишка. Кейн гризна долната й устна и леко я подръпна, докато тя не отвори уста, след което пъхна езика си вътре, за да се заиграе с нейния.

— Кейн, какво си…

Накара я да замълчи с още една дълга целувка, после каза тихо:

— Това се нарича плячкосване, Джейд.

— Не е.

— Хари би се гордял с мен — провлече думите той. Сега устата му покриваше гладката, чувствителна кожа под брадичката й с мокри целувки. Тя не успя да сдържи трепета си. — Ти си моя, Джейд. Колкото по-бързо го разбереш, толкова по-добре ще бъде за теб.

— И после какво, Кейн? — поинтересува се тя.

Той вдигна глава и се взря в очите й. Там видя все същия страх и уязвимост.

— Ще се научиш да ми вярваш — прошепна. — И тогава ще живеем щастливо до края на дните си.

— Никой не живее щастливо.

— Ние ще го направим.

Младата жена поклати глава.

— Махни се от мен, Кейн. Ти си…

— Убедителен, любов моя — прекъсна я той. — Също така и човек, на когото може да се разчита. Аз няма да те изоставя. — Обещанието бе дадено с пламенен шепот.

Джейд се престори, че не схваща какво й казва.

— Разбира се, че няма да ме изоставиш. Аз ще си тръгна.

— Обичам те, Джейд.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Ще се измориш от мен. Аз не мога да се променя, дори и заради теб.

— Добре.

Очите й се разшириха.

— Добре?

Младият мъж кимна.

— Ако искаш да останеш крадла, така да бъде. Няма да се уморя от теб, без значение какво правиш. И никога няма да те изоставя.

— Ти и сам няма да усетиш как ще стане.

Кейн я целуна по челото, след това прошепна:

— Виждам, че ще ми отнеме малко повече време, за да те убедя. Ще ми дадеш ли поне два месеца?

— Кейн, не мисля…

— Дължиш ми го, Джейд.

— Аз какво? — попита възмутено. — Защо си въобразяваш, че ти дължа нещо?

— Защото ме измами — обясни й. — Освен това ме накара да се тревожа безкрайно много. Седях си аз спокойно и се занимавах със собствените си дела онази вечер в кръчмата, когато ти…

— Също така спасих брат ти — прекъсна го тя.

— Това, разбира се, поставя въпроса за моята наранена гордост — изрече провлачено той. — Не бива да правиш така, че мъжът да се чувства манипулиран.

— Кейн, за бога…

— Обещай ми, че ще останеш с мен за повече от два месеца или ще вдигна толкова много шум, докато те обладавам, че Матю и Джимбо веднага ще нахлуят тук.

Отвратителната му заплаха привлече пълното й внимание. Джейд погледна в очите му и разбра, че наистина има предвид това, което казва.

— Засрами се!

— Обещай ми, Джейд. Сега!

Гласът му се извиси и в отговор младата жена постави длан върху устата му.

— Ще ми обясниш ли защо избра точно два месеца, а не един или три… — Той сви рамене и тя се престори на раздразнена. — И през тези два месеца, най-вероятно, ще бъда завличана в леглото ти всяка нощ, нали?

— Точно така ще бъде — отвърна й с усмивка. — Знаеш ли, че всеки път, когато те погледна, се възбуждам? — Намести се по-близо до нея и се притисна до тялото й. — Усещаш ли колко много те желая? Толкова много искам да бъда вътре в теб, че ме боли.

Неговата откровеност я накара да се изчерви.

— Не бива да казваш подобни неща — прошепна тя. — И аз не бива да те слушам.

— Това ти харесва — увери я Кейн. Устата му покри нейната и езикът му се плъзна вътре, за да я вкуси отново. Джейд не възрази. Желаеше го прекалено много, за да спре точно сега. Започна да се движи срещу него, но изведнъж замря, когато леглото изскърца шумно.

— Не можем… — Думите й излязоха със стон.

— Можем — а гласът му беше като дрезгава милувка.

Младият мъж заглуши тревогите й с още една целувка, докато разпалваше огъня в нея, и тя забрави за Матю и Джимбо. Кейн я караше да гори и всичко, върху което можеше да се съсредоточи, беше да се освободи от сладката агония.

Пръстите му я караха да обезумява. Беше влажна, гореща и готова за него, осъзнаваше, че ще умре от зараждащото се напрежение вътре в нея. Ноктите й се забиха в раменете му. Щеше да му изкрещи, че го иска вътре в себе си, ако устата му не беше покрила нейната. Кейн я измъчваше, докато тя не го взе в ръце и го насочи навътре в себе си. Той хвърли завивката от леглото, след което я последва на пода, защитавайки младата жена в прегръдките си. Омекоти падането, като пое по-голяма част от силата на удара с гърба си. Джейд се просна върху него. Опита да се претърколи на една страна, но Кейн я държеше здраво.

— Поеми ме в себе си сега, любима — прошепна той, като разтвори бедрата й, за да го възседне.

Джейд трепереше твърде силно, за да му помогне. Тогава той пое нещата в свои ръце. Хвана я от двете страни на бедрата, за да я улесни. Нададе нисък стон на чисто удоволствие в момента, в който тя изхлипа.

Когато беше докрай в нея, уви косата й около дланите си и я дръпна надолу за още една гореща целувка.

И двамата поеха извечния ритъм на любовта. Самоконтролът на Кейн го напусна. Тласъците му станаха по-мощни, по-решителни, по-непоколебими.

— Заведи ме отново в рая, Джейд — прошепна, когато беше готов да излее горещото си семе вътре в нея. — Аз ще те защитавам.

Секунди по-късно младата жена също намери собственото си освобождаване. Изви тялото си срещу Кейн, стискайки го здраво и хапейки устната си, за да не се разкрещи. После рухна върху него.

Зарови лице в извивката на шията му. И двамата бяха покрити с лъскава пот.

Джейд вкуси кожата му с върха на езика си, докато чакаше сърцето й да върне нормалния си ритъм. Беше прекалено изтощена, прекалено задоволена, за да се движи. Кейн я прегърна. Усещаше как сърцето му бие срещу нейното.

— За какво си мислиш, Джейд? — попита младият мъж.

Когато не му отговори, я дръпна за косата.

— Знам, че изпита удоволствие. Ще го отречеш ли?

— Не — прошепна тя срамежливо.

С плавно движение, Кейн се изправи на крака, с Джейд в обятията си. Когато и двамата бяха отново в леглото под завивките, тя опита да се обърне с гръб към него. Не й позволи, а я накара да го погледне.

— Е? — попита.

— Е, какво? — Младата жена се взря в тъмните му очи, които караха сърцето й да примира.

— Бива ме, нали? — Трапчинката му отново се появи на бузата му. Джейд не успя да сдържи усмивката си.

— Бива те в какво? — попита, преструвайки се на невинна.

— Плячкосването.

Тя бавно кимна.

— Много добър — прошепна.

— Впечатлих ли те? — поинтересува се той.

— Може би само малко — отговори тя и ахна, когато дланта му се притисна там, където се събираха бедрата й. — Какво правиш?

— Впечатлявам те отново, скъпа.

Кейн беше толкова добър, колкото казваше, помисли си Джейд много по-късно. И беше далеч по-издръжлив, от нея. Когато накрая се претърколи от младата жена, тя се чувстваше като изцедена.

После заспа в обятията му, докато й шепнеше любовни думи. Тази нощ Джейд не сънува никакви кошмари.

* * *

До обяд се върнаха в къщата на Кейн. Матю и Джимбо с невероятна бързина се отправиха към Шалоуз Уорф. И двамата бяха покрусени от грешката, която бяха допуснали предишната вечер. Очевидно бяха подценили маркиза. Матю не мислеше, че някога ще преживее този позор, макар че Джейд обеща да не казва на никого, че е бил уловен неподготвен.

Беше още по-объркан от това как, за бога, Кейн — този едър мъж, беше влязъл в стаята му, без да издаде никакъв шум, и, дявол да го вземе, го беше събудил, побутвайки го по рамото.

Веднага след като се върнаха в дома на Кейн, Джейд смени роклята си и отиде в кабинета, за да направи копия на писмата. Тя изслуша плана му за действие и спори яростно за това да се доверят на Ричардс, но се съгласи, че на Лайън може да се вярва.

— Когато се запознаеш с Ричардс, ще го харесаш също толкова много, колкото Лайън — убеждаваше я Кейн. — И ще му повярваш по същия начин.

Тя поклати глава.

— Кейн, аз харесвам приятеля ти, но това не е причина да му вярвам. Не, не — продължи тя. — Харесването и доверието са две напълно различни неща.

— Тогава, защо вярваш на Лайън? — попита той, усмихвайки се на неодобрението, прозвучало в гласа й.

— Четох досието му — отговори тя. — Знаеш ли, Кейн, в сравнение с него, ти си направо светец.

Маркизът поклати глава.

— На твое място, не бих споменавал пред него, че си чела досието му — посъветва я той.

— Да — съгласи се тя. — Той вероятно ще се засегне, също като теб, когато ти казах — добави. — Досието му е дебело, колкото твоето, но той е нямал агентурно име.

Кейн я погледна много сърдито.

— Джейд, точно колко досиета си прочела?

— Само няколко — отвърна тя. — Наистина трябва да се концентрирам върху тези писма. Моля те, престани да ме разсейваш!

Тогава вратата на библиотеката се отвори, привличайки вниманието на маркиза. На прага се появи Нейтън.

— Защо никой не се е опитал да се добере до теб, Кейн, откакто си тук? Това е дяволски изолирано място и аз си помислих, че…

— Някой се опита да стигне до Кейн в деня, в който пристигнахме тук — отбеляза младата жена, без да вдига поглед.

Когато тя не продължи, маркизът му разказа с подробности за неуспешния опит за покушение.

— Нейтън, колко си хубав! — възкликна Джейд, напълно сменяйки темата, когато погледна към брат си и видя изисканите му риза и панталон.

— Тази риза ми изглежда адски позната — заяви провлачено Кейн.

— Твоя е — отвърна с усмивка другият. — Освен това ми стои добре. Колин също взе някои твои неща. Не бяхме се подготвили достатъчно, когато ни хвърлиха в океана. Защо никой не е опитал да се докопа до теб, след първия опит — добави навъсено и започна да крачи из стаята като тигър.

Кейн продължаваше стои облегнат на ръба на бюрото.

— Опитаха се.

— Какво? — попита Нейтън. — Кога?

— Не, не са — намеси се Джейд. — Иначе щях да зная.

— През последните десет дни имаше още четири опита.

— И? — Нейтън искаше повече подробности.

— Не успяха.

— Защо не съм уведомена?

— Не исках да се тревожиш — обясни маркизът.

— Тогава трябва да си знаел, че Матю и Джимбо са тук — отбеляза Нейтън.

— Знаех — отвърна Кейн. — Не ги закачах, докато не подпалиха конюшните ми. Тогава малко си поговорих с тях. Не можа ли да измислиш друг начин да ми отвлечеш вниманието, докато си при баща ми?

Пак започваше да се нервира. Явно, все още не можеше да се примири с пожара, предположи Джейд. Стърнс бе казал, че конюшните са били построени току-що.

— Трябваше да бъда по-конкретна в указанията си към Матю — обяви младата жена. — Оставих нещата в негови ръце. Все пак се оказа много изобретателен и ефективен. Ти се оказа доста зает.

— Пое ненужен риск, като действа на своя глава и тръгна сама — отсече той. — Дявол да го вземе, Джейд, можеха да те убият! — Докато казваше последните думи, вече беше започнал да й крещи.

— Бях много внимателна — прошепна тя, опитвайки се да го успокои.

— По дяволите, била си внимателна! — изрева Кейн. — Имала си просто дяволски късмет, това е всичко!

Младата жена реши, че е необходимо да смени темата.

— Никога няма да свърша с тази задача, ако вие двамата не ме оставите на мира. — Тя метна косата си през рамо и се върна към писмото, което пишеше. Усещаше погледа му върху себе си. — Защо не отидете да видите какво прави Колин. Сигурна съм, че би искал компания.

— Хайде, Кейн. Току-що ни изгониха.

Маркизът поклати глава.

— Обещай ми, че няма отново да предприемаш излишни рискове — нареди той на Джейд. — Тогава ще изляза.

Тя веднага кимна.

— Обещавам.

Изглежда гневът му бе започнал да утихва. Той кимна и се наведе да я целуне. Младата жена опита да се отдръпне от него.

— Нейтън е тук — прошепна тя.

— Не му обръщай внимание!

Лицето й беше яркочервено, когато Кейн откъсна устни от нейните. Ръцете й трепереха.

— Обичам те — тихо каза той, преди да се изправи и да последва Нейтън извън стаята.

* * *

Джейд остана дълго време загледана в плота на бюрото. Възможно ли беше? Нима наистина я обичаше? Трябваше да престане да мисли за това, за да успокои треперенето на ръцете си. В противен случай Ричардс и колегата му нямаше да могат да прочетат писмата. Освен това, нямаше значение дали Кейн я обича или не — трябваше да го напусне. Нали така?

Младата жена успя да се успокои едва когато времето за вечеря беше минало. Нейтън бе решил да хапне на горния етаж, заедно с Колин. Тя, Кейн и, естествено, Стърнс, ядоха на дългата маса. Влязоха в разгорещен спор относно отделянето на църквата от държавата. В самото начало, когато маркизът заяви, че искрено подкрепя разделянето, тя веднага застана на противоположната позиция.

И все пак, когато Кейн разпалено започна да изтъква доводи в своя полза, Джейд също толкова яростно го опровергаваше.

Това беше един напълно ободряващ спор. В качеството си на съдия, икономът сложи край на полемиката.

От дебата Кейн отново огладня. Посегна към последното парче от овнешкото, точно когато слугата го взе за себе си.

— Аз исках това парче, Стърнс — промърмори той.

— И аз, милорд — отвърна му мъжът. Взе приборите си и започна да поглъща месото. Джейд изпита съчувствие към Кейн и му даде половината си порция.

Когато в стаята внезапно отекнаха силни удари, идващи откъм входната врата, Кейн и Стърнс се взряха един в друг. Маркизът загуби войната на погледите.

— Аз ще отворя — заяви той.

— Както желаете, милорд — отвърна икономът, между две хапки от овнешкото.

— Бъди внимателен! — напомни му Джейд.

— Всичко е наред — извика й Кейн. — Никой не може да доближи до вратата, без моите хора да го забележат.

Минаха десет минути, преди Стърнс да привърши с втората си чаша чай.

— Според мен, трябва да отида да видя, кой е — каза той на Джейд.

— Може би е бащата на Кейн.

— Не, милейди — възрази икономът. — Наредих на херцога и херцогинята да стоят настрана. Ако започнат да посещават много често сина си, това ще предизвика подозрения.

— Наистина ли им нареди? — попита тя.

— Но, разбира се, лейди Джейд. — С официален поклон икономът излезе от стаята.

Младата жена забарабани с пръсти по масата, докато чакаше Стърнс да се върне.

— Сър Ричардс и маркиз Лайънуд са пристигнали — обяви той от вратата. — Милорд помоли за бренди, както и вие да отидете в библиотеката.

— Толкова скоро? — попита тя, явно изненадана. Изправи се, приглади гънките на златистата си рокля, след което пооправи къдриците си. — Не съм подготвена да се срещам с когото и да е — каза тя.

Стърн се усмихна.

— Изглеждате прекрасно, милейди — увери я той. — Ще харесате тези посетители. Те са добри хора.

— О, вече съм се срещала с Лайън — отвърна тя. — И съм уверена, че сър Ричардс ще ми допадне също толкова много.

Когато се запъти към вратата, изражението й от безгрижно стана изплашено.

— Няма от какво да се притеснявате, милейди.

Усмивката й засия.

— О, аз не съм притеснена, Стърнс. Подготвям се.

— Моля? — Икономът я последва. — За какво се подготвяте, милейди?

— Да изглеждам притеснена — отвърна му със смях. — И плаха, разбира се.

— Разбира се — съгласи се слугата с въздишка. — Болна ли сте, лейди Джейд?

Когато стигна пред вратата на библиотеката, тя се обърна към него.

— Впечатлението, Стърнс.

— Да?

— Трябва да ги държиш в напрежение. Прави това, което очакват, не разбираш ли?

— Не, не разбирам — отговори той.

Младата жена отново се усмихна.

— Готова съм да върна гордостта на Кейн обратно — прошепна тя.

— Не знаех, че се е простил с нея.

— И аз не знаех, докато не ми го спомена — отвърна тя. — Освен това, в крайна сметка те са просто мъже.

Пое си дълбоко дъх и кимна на Стърнс да отвори вратата за нея. Застана точно на прага, с наведена глава и събрала длани пред себе си.

Стърнс беше толкова изненадан от внезапната промяна в поведението й, че зяпна учудено.

Когато Кейн я повика, тя видимо подскочи, сякаш заповедите му имаха силата да я плашат. След това бавно влезе в кабинета. Този, когото наричаха сър Ричардс, пръв скочи на крака. Той беше възрастен мъж с побеляла коса, мила усмивка и закръглен корем. Очите му излъчваха доброта. Джейд отвърна на приветствието с перфектен реверанс.

След това се обърна, за да поздрави Лайън. Той доста се извисяваше над нея, когато се изправи в цял ръст.

— Радвам се да ви видя отново — прошепна тя, с леко треперлив глас.

Лайн повдигна вежди в отговор. Знаеше, че тя е плахо създание, но му се струваше, че е преодоляла първоначалната си реакция към него, след първата им среща. Сега обаче, младата жена отново се страхуваше.

Противоречието го озадачи.

Кейн седеше зад бюрото. Столът му беше наклонен назад към стената. Джейд седна на ръба на стола, в непосредствена близост до писалището, изправила гръб, сякаш е глътнала бастун. Ръцете й бяха стиснати в юмруци в скута й.

Двамата мъже седнаха отново на местата си срещу нея.

Кейн наблюдаваше Джейд. Тя изглеждаше ужасно изплашена. Но той не й повярва дори за минута. Беше намислила нещо, реши младият мъж, но щеше да изчака и по-късно да я разпита.

Ричардс се прокашля, за да привлече вниманието на всички. Погледът му бе съсредоточен върху Джейд, когато каза:

— Не мога да не отбележа, мила моя, колко притеснена изглеждате. Прочетох писмата, които баща ви е скрил, но преди да ви задам въпросите си, искам да стане съвършено ясно, че неговите престъпления не намаляват уважението ми към вас.

Тя все още се държеше като хваната в капан сърна, но успя да кимне плахо.

— Благодаря ви, сър Ричардс — отвърна с едва доловим шепот. — Много мило от ваша страна, че не ме обвинявате. Безпокоях се, че може да ме съдите.

Кейн завъртя очи към тавана. Началникът му, който рядко показваше привързаност към някого, сега хвана ръцете на Джейд. Сякаш искаше да я вземе в прегръдките си и да я утеши.

Тя изглеждаше много уязвима. Маркизът внезапно си спомни, че същият този израз беше на лицето й, когато го гледаше онази вечер в кръчмата. Тогава също се беше показала уязвима.

Що за игра играеше тя сега?

— Никой от нас не ви обвинява — намеси се Лайън. Той също се наведе напред, подпирайки лакти на коленете си. — Преживели сте труден период, Джейд.

— Да, така е — съгласи се сър Ричардс.

Кейн си наложи да не се усмихне. И двамата — началникът и приятелят му — бяха попаднали под магията на Джейд. Помисли си, че Лайън би трябвало да я познава по-добре. В края на краищата, той се беше срещал с нея и преди това. И все пак, сегашното й поведение на ужасно плаха жена, продължи да си мисли Кейн, очевидно убеди Лайън, че тя е искрена.

— Готова ли сте да отговорите на няколко въпроса сега? — попита Ричардс.

Джейд кимна.

— Не е ли по-добре Нейтън да отговори на вашите въпроси? Мъжете са много по-логични. Аз вероятно само ще объркам нещата.

— Джейд! — Кейн произнесе името й като предупреждение.

Тя се обърна към него и му се усмихна боязливо.

— Да, Кейн?

— Дръж се прилично!

Ричардс хвърли неодобрителен поглед към маркиза, после отново насочи вниманието си към Джейд.

— По-късно ще зададем въпросите си на брат ви. Ако не е твърде болезнено да си спомняте, моля ви да ни разкажете какво точно се случи с вас от момента, в който пристигнахте в Лондон.

Младата жена кимна.

— Разбира се — съгласи се тя. — Виждате ли, всичко започна именно от тези писма. Чичо ми Хари е получил пакет с писма от баща ми. Само два дни по-късно татко е бил убит. Тогава Хари ме взе на своя кораб. Той запазил писмата и когато почувствал, че е настъпил моментът, ми ги даде. Прочетох ги, естествено, след това ги показах на Нейтън. По това време брат ми работеше заедно с Колин и споделил с него. И така — продължи тя с по-оживен глас, — както вероятно ви е казал Кейн, Колин и Нейтън бяха… нападнати. Злодеите сметнаха, че са се справили с тях и… Пейгън реши, че наемните убийци трябва да се върнат в Лондон и да докладват за успеха си.

— Правилно решение — намеси се Ричардс.

— Да — отвърна Джейд и намръщено погледна към Кейн. — Планът беше много прост. Пиратът дори отвлече лекар, който да се грижи за раните им и беше решено, че когато Колин е достатъчно добре, за да пътува, той ще каже на брат си Кейн за писмата и ще поиска неговата помощ.

— Какво обърка този план? — поинтересува се по-възрастният мъж.

Джейд отново погледна намръщено към маркиза.

— Той го обърка — заяви тя. — Както знаете, Пейгън стана изкупителната жертва, той беше обвинен за смъртта на Колин и Нейтън, и Кейн реши да търси отмъщение. Не би могъл да избере по-лош момент от този. Останалите членове на Трибунала не биха могли да поемат риска той да намери пирата и да разговаря с него. Така че неволно постави себе си в опасност.

— Не е неволно — прекъсна я маркизът.

Джейд сви рамене.

— Колин накара Пейгън да му обещае, че няма да каже нищо на брат му. Той беше сигурен, че Кейн веднага ще се втурне да отмъщава, разбирате ли? Затова Колин искаше сам да му обясни всичко. В интерес на истината, не смятам, че взе правилното решение, но тогава изпитваше ужасни болки и изглежда беше обсебен от намерението да защити брат си. Пейгън се съгласи само за да го успокои.

— И къде се вмествате вие в тази схема? — попита Лайън.

— Нейтън е мой брат — отговори Джейд. — Върнах се в Англия и се настаних в провинциалното му имение. С мен дойдоха и някои от хората на Пейгън. Те се редуваха да следят Кейн. Имаше няколко опита за покушение над него, а след това беше взето решение, аз да намеря начин да го държа далеч от преследвачите му. Два дни преди да се срещна с него се случи поредица от инциденти. Първата сутрин, докато правех обичайната си разходка, попаднах на трима мъже, които разкопаваха гробовете на моите родители. Изкрещях, защото бях ужасно възмутена от действията им. Привлякох вниманието им, естествено. Единият от мерзавците стреля по мен. Изтичах обратно към къщата на Нейтън, за да потърся помощ.

— Нима хората на Пейгън не ви охраняваха? — поинтересува се Ричардс.

Джейд поклати глава.

— Те всички бяха заети с охраната на Кейн. Освен това можех да разчитам на помощта на Хъдсън — иконома на Нейтън — и на другите слуги.

— И какво се случи след това? — попита Лайън.

— Беше твърде тъмно и слугите не пожелаха да отидат на гробището. Затова решихме да изчакаме до сутринта. Но същата нощ къщата беше ограбена — продължи тя. — Въпреки това, аз спах спокойно и не чух нито звук. Дори спалнята ми беше преобърната с главата надолу.

— Трябва да сте била упоена — заключи Ричардс.

— Нямам представа как са ме упоили — каза Джейд. — На следващата сутрин, с един от конете на Нейтън, се върнах обратно при гробовете, за да видя дали не са оставили някакви доказателства. Разбирате ли, икономът на брат ми — Хъдсън, не ми повярва и аз исках да го убедя. Но се оказа, че изобщо не можах да стигна до гробищата. Очевидно престъпниците са ме чакали, за да ме пресрещнат. Те убиха коня и аз паднах на земята.

— Мили боже, бихте могли да се убиете при падането — възкликна Ричардс.

— Имах късмет, тъй като се отървах само с няколко синини — обясни тя. — Затичах се назад към дома, за да разкажа на Хъдсън какво се е случило. Той изпрати хора по следите на негодниците. Когато се върнаха, ми казаха, че не са успели да открият никакви доказателства за престъплението. Конят беше изчезнал. Изобщо не съм сигурна как са го направили. Кейн каза, че трябват повече от трима мъже, за да го качат във фургон и да го откарат. — Тя спря за миг, сви рамене, след което продължи: — Реших да отида в Лондон възможно най-бързо и веднага поръчах да приготвят каретата. И преди още да бяхме успели да превалим първия хълм, кочияшът изкрещя, че има пожар. Видяхме дима. Върнах се до къщата точно навреме, за да стана свидетел на бушуващия огън. Домът на бедния Нейтън бе опожарен до основи. След това наредих на Хъдсън и другите слуги да отидат в градската къща на брат ми в Лондон, а аз се отправих към моята цел.

— И къде беше това? — попита Лайън. — Също към градската къща на Нейтън?

Джейд се усмихна.

— Не, към кръчма наречена „Невър Ду Уел“. Разбирате ли, имах план как да държа Кейн далеч от неговия лов.

Лайън кимна.

— Не разбирам — намеси се Ричардс. — Какъв точно беше този план? Кейн не е човек, който може да бъде лесно заблуден, скъпа.

— Ще обясня всичко по-късно — обади се маркизът. — Нека първо приключи с това.

— По пътя за Лондон, каретата бе принудително спряна. Удариха ме отстрани по главата. От удара изпаднах в безсъзнание, и когато се събудих, открих, цялата тапицерия на каретата беше разкъсана. Успях да се промуша през прозорчето, след като избих рамката с тока на ботуша ми.

— И тогава? — попита началникът.

— Тръгнах пеш.

— През целия път до Лондон? — поинтересува се Лайън.

— Не — отвърна Джейд. — Не чак до Лондон. Успях да… взема назаем кон от една попътна станция. Той беше оставен без надзор. Вероятно собственикът му е вечерял вътре.

* * *

Няколко минути по-късно Джейд приключи с обясненията си. Нито веднъж не спомена факта, че тя е Пейгън, и Кейн предположи, че той ще бъде този, който ще трябва да каже на сър Ричардс и Лайън.

И все пак, каква беше играта й? Господи, в края на своя разказ, тя попиваше ъгълчетата на очите си с кърпичката на Ричардс. Очевидно директорът беше разтърсен от разказа й. Той се облегна назад в стола си и поклати глава.

— Знаете ли кои са останалите членове на Трибунала? — попита го Джейд.

— Не.

— Но познавате Хамънд, нали? — поинтересува се тя. — Разбрах, че вие двамата сте започнали заедно.

— Да, започнахме заедно — съгласи се директорът. — Но след няколко години, мила моя, всеки от нас беше разпределен в различно подразделение във Военното министерство. Тогава под ръководството на Хамънд работеха много млади мъже. Той имаше собствен отдел. Запознах се с доста енергични млади защитници, но определено не с всички.

— Но ние имаме няколко убедителни улики — намеси се Лайън. — Няма да ни трябва много време, за да разберем истината.

— Първото писмо е подписано от човек на име Уилям. Тогава все още не са използвали оперативните си имена. По дяволите, това е най-често срещаното име в Англия — добави Кейн. — Колко мъже с името Уилям работят за Министерството на войната?

На въпроса му отговори Джейд.

— Всъщност, в досиетата на Хамънд имаше само трима. — Всички се обърнаха да я погледнат. — Пейгън прочете досиетата — прошепна тя и се изчерви. После добави: — Налагаше се. Това са Уилям Прайърс, Уилям Терънс и Уилям Клейхил. И тримата работят за вашия отдел, сър Ричардс. Уилям Терънс е починал преди четири години, но другите двама са все още живи, макар и в оставка.

— Уверена ли сте в тези факти? — попита Лайън.

— Как е успял да се добере до нашите досиета Пейгън? — Сър Ричардс беше очевидно смутен. — Ей богу, никой не може да се промъкне през охраната ни.

— Пейгън го е направил — каза Кейн, след което смени посоката на разговора и подробно обясни как пиратът се беше заел да го пази. Също така им разказа за борбата на Колин и Нейтън с акулите. Когато приключи, дълго време никой не продума.

Джейд стискаше длани една в друга. Но това сега не беше преструвка, споменът за акулите беше онова, което я накара да се разстрои толкова много.

— Трима ревностни млади мъже решени да спасят света — прошепна Ричардс. — Но жаждата им за власт е надделяла над всичко останало.

Младата жена кимна в знак на съгласие.

— Забелязахте ли, сър, че първите им писма са подписани с израза „За благото на Англия“, но с течение на времето те стават все по-смели и променят текста?

— Забелязах — промърмори сър Ричардс. — Променили са го на „За благото на Трибунала“ — добави той. — И това говори само за себе си, нали? Не може да има неправилно тълкование тук.

— Баща й е бил убит от другите двама, когато е отказал да участва в плановете им, а след това са премахнали и Хамънд — поясни Кейн.

Ричардс кимна.

— Трябва да намерим другите двама — измърмори той. — Господи, ще се наложи да се справим с толкова много неща. Е, слава богу, изглежда Пейгън е на наша страна. Щом си помисля за всички вреди, които може да ни нанесе с тези досиета, кръвта ми замръзва.

— О, пиратът е много почтен — изтърси Джейд. — Като повечето крадци, сър. Не бива да се притеснявате, че информацията ще попадне в неподходящите ръце.

— Нима това копеле е прочело и моето досие? — попита Лайън.

Кейн не му отговори. Не мислеше, че има някаква причина, заради която да сподели истината с приятеля си. Това щеше само да го разстрои.

— Самият факт, че в тези води има акули… — прошепна Ричардс, сменяйки темата. — Давате ли си сметка, каква смелост трябва да притежаваш…

— Приключихте ли с въпросите си? — прекъсна го Джейд.

Директорът веднага протегна ръка и отново я потупа по стиснатите й длани.

— Ние ви изтощихме, нали така, мила моя? Зная колко е тежко за вас.

— Благодаря за вашата любезност — прошепна тя и се изправи. Изобщо не протестира, когато Ричардс я прегърна.

— Ще намерим виновниците, обещавам ви — каза той.

Джейд скри ръце в диплите на роклята си и пристъпи към Лайън. Той веднага се изправи. Тя се наведе към него:

— Благодаря ви за помощта. Моля, предайте моите поздрави на Кристина. Просто нямам търпение кога ще я видя отново. — После се обърна към Ричардс и го прегърна отново. — Забравих да ви благодаря и на вас, сър — обясни тя. Отдръпна се от директора, направи реверанс и се обърна, за да излезе от стаята.

— Джейд?

— Да, Кейн?

— Какво беше всичко това?

Младата жена се извърна и му се усмихна.

— Ти каза, че мъжката гордост е много важна, нали?

— Да, така е.

— Също така каза, че когато мъжът е манипулиран или измамен, гордостта му страда.

— Да, казах го. — Той се приведе напред. — И?

— Е, ако други също са били… заблудени… приятели, които са спечелили своите собствени легенди и уважението на Англия, то тогава ударът не би ли бил по-малко болезнен?

Най-накрая той разбра. Намигна й, а усмивката му беше арогантна.

— Ще отида да кажа Колин и Нейтън да се присъединят към вас — заяви Джейд, преди да излезе от стаята. Зад нея вратата тихо се затвори.

— За какво говореше тя? — поинтересува се Ричардс.

— Нещо лично — отвърна Кейн, след това се обърна към Лайън. — Е, какво мислиш за нея сега?

Приятелят му допълни чашата си с още бренди и тогава отговори:

— Тя все още е дяволски красива — каза той. — Но за пореден път си мисля, че е ужасно плаха. Трябва да се дължи на твоето присъствие.

Кейн се засмя.

— Ти смяташ, че е твърде плаха?

— Какво пропускам, Кейн? — попита приятелят му искрено объркан. — Кое е толкова забавно?

— Оставете настрана тези разговори за жени — нареди Ричардс. — Сега, синко, ти трябва да ми обещаеш нещо.

— Сър? — откликна Кейн.

— Ти наистина ли си се срещнал с този човек, Пейгън?

— Да.

— Когато това приключи, трябва да намериш начин да се срещна с него.

Кейн се облегна в стола си. Джейд беше права. Тя току-що му бе върнала гордостта.

— Трябва да се запозная с Пейгън — настоя директорът.

Кейн кимна.

— Сър, вие току-що го направихте.