Джули Гарууд
Ангел-хранител (11)

Единадесета глава

Малко по-късно Джейд се върна в дома на Кейн. След като връчи юздите на Матю, тя се втурна по задното стълбище нагоре към спалнята си. Когато зави зад ъгъла, намери Стърнс да стои като центурион пред вратата на стаята й. Той подскочи, щом я съзря. Сетне скръсти ръце пред гърдите си.

— Предполага се, че трябва да бъдете в спалнята си, милейди.

Младата жена реши да мине в настъпление и да му поиска обяснение първа.

— А какво се предполага, че трябва да правите вие?

— Да охранявам вратата на стаята ви.

— Защо?

— За да не излизате.

— Но аз вече съм излязла — отбеляза с лека усмивка. — Стърнс, вярвам, че времето ви е твърде ценно, за да охранявате празна стая.

— Но, милейди, аз не знаех, че е празна — възмути се той.

— Може да ми обясните това по-късно, сър. — Тя го потупа по ръката. — Сега, моля ви, отместете се от пътя ми. Трябва да сменя дрехите си за езда и да отида да помогна на Кейн.

Шмугна се покрай недоволния слуга и затвори вратата, без да обръща внимание на протестите му. Трескаво се преоблече в тъмнозелена рокля и забърза надолу по парадното стълбище.

Сега Стърнс охраняваше входната врата. Упорито вдигнатата му брадичка й показа, че няма да отстъпи лесно.

— Не може да излизате навън — заяви той с глас, който би смразил и полярна мечка.

Джейд изобщо не изглеждаше изплашена, само му се усмихна широко.

— Мога и ще го направя — отвърна тя.

— Моят господар беше много категоричен, когато заяви, че трябва да останете вътре.

— Също както и аз съм категорична, че трябва да изляза.

В отговор на това предизвикателство, Стърнс се облегна на вратата и бавно поклати глава.

Джейд реши да отклони вниманието му.

— Стърнс? Колко слуги има сега тук?

Той изглеждаше изненадан от въпроса й.

— В момента сме само половината персонал — отговори й. — Общо сме петима.

— Къде са другите?

— В Лондон. Помагат в почистването на градската къща.

— Но аз си мислих, че е унищожена от пожара.

— Не беше чак толкова зле — каза слугата. — Построиха отново падналата стена и сега остава само да бъдат отстранени пораженията от пушека. Докато работниците ремонтират постройката, слугите чистят вътре.

— Чудя се, Стърнс, на тези слуги тук, може ли да им се има доверие?

Възрастният мъж се изпъна в цял ръст, преди да отговори.

— Милейди, всички слуги са верни. Всеки един от тях е лоялен към своя господар.

— Сигурен ли сте?

Той пристъпи крачка напред от вратата.

— Защо се интересувате толкова…

— Защото в следващите няколко дни ще дойдат двама гости, Стърнс, за които никой не трябва да научава. Вашият персонал трябва да държи устите си затворени.

— Маркизът не ми е споменавал за никакви гости — заяви той, сякаш леко обиден.

Джейд се втурна покрай него и бързо отвори вратата.

— Кейн все още не знае за гостите — каза тя. — И поради тази причина не ви е казал. Това е изненада, нали разбирате?

От озадаченото му изражение, на младата жена й стана ясно, че нищо не разбира, затова продължи:

— Просто си помислих, че ще искате да ви предупредя, за да можете да подготвите стаите за гости — обясни тя, след което хвана полите на роклята си и заслиза надолу по стълбите — Стига сте се мръщили, Стърнс. Ще кажа на Кейн, че сте сторили всичко, за да ме задържите вътре.

— А аз ще информирам милорд, че не сте си били в стаята — извика след нея той.

* * *

Джейд намери Кейн сред останките на онова, което някога е било конюшнята му. Сега бяха останали само тлеещи въглени. Постройката беше напълно унищожена.

Младата жена забеляза, че конете са настанени в голямо правоъгълно заграждение, което мъжете току-що бяха сковали.

Бялата риза на Кейн бе почерняла от саждите.

— Успя ли да събереш всичките си коне? — поинтересува се тя, когато напълно се приближи.

Кейн бавно се обърна и я погледна. Сърдитият му поглед можеше да запали нов пожар. Тонът му обаче бе измамно мек, когато проговори:

— Всички, с изключение на този който, си взела назаем.

— Назаем? — попита, преструвайки се на невинна.

— Върви и ме чакай в гостната — заповяда той.

— Но, Кейн, искам да помогна!

— Да помогнеш? — За момент, едва не загуби самообладание. — Ти и твоите хора помогнахте достатъчно. — Пое си дълбоко дъх няколко пъти, за да се овладее. — Върни се обратно вътре. Веднага!

Ревът му постигна целта си. Джейд незабавно се обърна и бързо закрачи към къщата. Усещаше погледа му върху гърба си и нямаше да се изненада, ако роклята й пламнеше всеки момент. Мъжът беше толкова гневен, че от очите му изскачаха искри.

Безсмислено бе да опитва да разговаря с него сега. По-добре да изчака гневът му да се поуталожи малко.

Когато стигна до най-долното стъпало, тя се извърна и рече:

— Кейн, ако трябва да стоиш навън, постарай се да не си толкова дяволски лесна мишена.

Стърнс се спусна надолу по стъпалата, сграбчи я за лакътя, и прошепна:

— Правете, каквото ви нареди, лейди Джейд. Не си играйте с търпението му точно сега. Влезте вътре — добави слугата, докато й помагаше да се качи по стълбите. — Никога досега не съм виждал милорд толкова разгневен.

— Да, бесен е — прошепна Джейд, ядосана, че гласът й трепереше. — Стърнс, мислите ли, че бих могла да изпия чаша чай? Изглежда този ден се очертава да бъде изключително противен — добави тя. — А дори още няма обяд.

— Разбира се, че ще ви направя чай — обеща мъжът. — Милейди, сигурен съм, че маркизът не искаше да ви повиши тон. След като преодолее гнева си, без съмнение, ще ви се извини.

— Той може никога да не преодолее гнева си — промърмори младата жена.

Икономът й отвори входната врата, след това я последва вътре.

— Конюшните бяха построени преди по-малко от месец — заяви той.

Джейд опита да се съсредоточи върху това, което казва слугата, но думите на Кейн все още отекваха в съзнанието й: „Ти и твоите хора помогнахте достатъчно.“ Да, точно това бяха думите му. Значи знаеше за Матю и Джимбо. Но как? — чудеше се, и още по-важното беше, какво друго знаеше?

Докато Стърнс отиде да се погрижи за чая, Джейд започна да обикаля из просторния салон. Отвори двойните френски прозорци в далечния край на стаята, за да пусне в помещението свежия пролетен въздух. Но освен това беше и наложителна предпазна мярка, защото ако Кейн решеше да я убие, трябваше да има възможен път за бягство.

— Глупости — промърмори под нос, възобновявайки обиколката си. Кейн никога нямаше да вдигне ръка срещу нея, независимо колко е ядосан. Освен това, не би могъл да знае цялата истина.

* * *

Изведнъж входната врата се отвори с трясък. Тя се удари два пъти във вътрешната стена, преди да се захлопне. Кейн беше дошъл.

Джейд се втурна към тапицираното със златист брокат канапе, седна, скръсти ръце в скута си и извика ведра усмивка на лицето си. Той не трябваше да узнае, че цялата трепери. Не, по-скоро би умряла, отколкото да му позволи да разбере, че я плаши.

Вратата на гостната се отвори. Маркизът застана на прага, изпълвайки рамката й. Младата жена не успя да сдържи усмивката си, след като видя лицето му. Мъжът изглеждаше готов да убива. Целият се тресеше от гняв.

— Къде ходи тази сутрин? — изрева.

— Не ми говорете с този тон, сър. Ще ми проглушите ушите.

— Отговори ми!

Изгледа го гневно, защото бе пренебрегнал думите й и отново й беше изкрещял, след което каза:

— Ходих да посетя скъпия ти татко.

Думите й като че ли леко го успокоиха, след което само поклати глава.

— Не ти вярвам.

— Казвам истината — заяви тя.

Кейн влезе в стаята и не спря, докато не се извиси над нея. Върховете на ботушите му докосваха подгъва на роклята й. Надвеси се заплашително над нея и Джейд се почувства като в капан. Подсъзнателно се досещаше, че той целеше точно това.

— Съжалявам, че не ми вярваш, Кейн, но аз наистина отидох да видя баща ти. Бях много загрижена за него, ако искаш да знаеш. Сър Харуик спомена, че не се чувствал добре и аз си помислих, че един разговор ще го ободри. — Беше се вторачила в ръцете си, докато правеше това признание.

— Кога подпали пожара, Джейд?

Едва тогава го погледна.

— Не съм палила никакъв пожар! — заяви.

— Как да не си, по дяволите! — изрева маркизът, обърна й гръб и се приближи до камината. Беше толкова бесен, че не смееше да стои близо до нея.

Младата жена се изправи, скръсти ръце пред себе си, и каза:

— Не съм подпалила конюшните ти, Кейн.

— Тогава си наредила на някой от хората ти да го направи. Искам да знам защо?

— Какви хора?

— Двамата негодници, които се мотаят наоколо от деня, в който пристигнахме — отвърна той и зачака да чуе опровержението й. От момента, в който се бяха срещнали, не му беше разказвала нищо друго, освен лъжи. Едва сега го осъзна.

— А, тези двамата ли? — Тя повдигна грациозно рамене. — Вероятно имаш предвид Матю и Джимбо. Срещнал си се вече с тях, така ли?

Обзелата го мъка беше почти непоносима.

— Да, срещнах ги. Още две от многобройните ти лъжи, нали така?

Дори не можеше да го погледне в очите. Бог да й е на помощ, най-накрая пред нея стоеше мъжът, за когото бе чела в досиетата. Хладнокръвен. Методичен. Смъртоносен.

— Матю и Джимбо са прекрасни мъже — прошепна.

— Значи не отричаш…

— Нищо няма да отричам — отвърна му. — Но ситуацията, в която ме поставяш, е невъзможна. Аз дадох дума и няма как да я престъпя. Ти просто ще трябва да ми се довериш още известно време.

— Да ти се доверя? — Кейн изрева думите като богохулство. — Никога повече няма да ти се доверя. Ако си мислиш, че ще го сторя, трябва да ме мислиш за глупак.

Сега вече Джейд наистина беше ужасена. Пое си дълбоко дъх и каза:

— Моят проблем е много деликатен.

— Изобщо не ме интересува, колко деликатен е проблемът ти — изрева той. — Каква игра играеш, за бога? Защо си тук?

Започваше отново да й крещи. Младата жена поклати глава.

— Мога само да ти кажа, че съм тук заради теб.

— Отговори ми!

— Добре — прошепна младата жена. — Тук съм, за да те пазя.

Отговорът й го впечатли толкова, колкото и ако му беше признала, че е слязла от небето.

— Искам истинската причина, по дяволите!

— Това е истинската причина. Тук съм, за да те защитя.

На прага на отворената врата се появи икономът със сребърен поднос в ръце. Хвърли поглед към лицето на своя господар и веднага се обърна.

— Затвори вратата след себе си, Стърнс! — нареди Кейн.

— Недей да му крещиш — почти извика Джейд. — Той няма нищо общо с това, така че не изливай гнева си върху него.

— Седни, Джейд. — Гласът му беше много по-мек сега, но далеч по-заплашителен. Трябваше да използва цялата си решимост, за да не му се подчини.

— Вероятно правиш ужасни неща, когато си в лошо настроение, така ли е?

— Седни!

Тя погледна към вратата, за да прецени разстоянието, което я дели от безопасността й, но следващите думи на Кейн промениха решението й.

— Няма да успееш!

Младата жена се обърна към него.

— Значи не искаш да се отнесеш разумно към въпроса, така ли?

— Не. Не искам да бъда разумен.

— Надявах се, че бихме могли да обсъдим всичко спокойно, след като се поуспокоиш и…

— Сега! — сряза я той. — Ще обсъдим нещата сега, Джейд. — Искаше му се да я сграбчи и да я разтърси, докато получи отговор на всичките си въпроси, но знаеше, че ако я докосне, може да я убие. Чувстваше сърцето си така, сякаш току-що е било разкъсано на две.

— Изпратил те е Пейгън, нали?

— Не.

— Да — отговори той. — Боже мой, този мерзавец е изпратил жена да му свърши работата! Кой е той, Джейд? Брат ти ли?

Младата жена поклати глава и се отдръпна от него.

— Кейн, моля те, опитай се да ме изслушаш…

Той пристъпи след нея, след това си наложи да спре.

— Всичко онова са… лъжи, нали така, Джейд? Ти не си била в опасност.

— Не всичко е лъжа. Но ти беше главната мишена.

Маркизът поклати глава. Знаеше, че нямаше да повярва на нищо, което му кажеше. Можеше да види болката и дивата агония в очите му.

— Изпратил е жена — повтори. — Брат ти е страхливец. Той ще умре. Така е справедливо, нали? Око за око, или в случая, брат за брат.

— Кейн, трябва да ме изслушаш — извика Джейд. Искаше й се да заплаче, заради мъките, които му бе причинила. — Трябва да разбереш. В началото не знаех що за човек си… О, Господи, толкова съжалявам.

— Съжаляваш? — попита я с глас, лишен от всякаква емоция.

— Да — прошепна тя. — Само ако ме изслушаш…

— Смяташ ли, че ще повярвам дори и на една твоя дума, която ми кажеш сега?

Джейд не му отговори. Мъжът сякаш гледаше през нея и дълго време не продума нищо. Можеше да види как яростта се надига вътре в него.

Затвори очи, за да не гледа мрачното му лице, гнева му, омразата му.

— Нима ми позволи да правя любов с теб, само защото Пейгън ти е наредил?

Младата жена трепна, сякаш току-що я беше ударил.

— Това би ме направило уличница, Кейн, а аз не съм такава, не бих го направила дори и заради брат ми.

Маркизът явно не бързаше да се съгласи с нея, за да я успокои. Очите й се напълниха със сълзи.

— Аз не съм курва! — извика тя.

Неочакваният рев, дошъл откъм френските прозорци, привлече вниманието и на двамата. Смразяващият звук беше като боен вик.

Джейд познаваше този звук. Нейтън беше пристигнал. Краят на лъжите беше дошъл.

* * *

— Ти ли нарече сестра ми курва току-що?

Стените се разтресоха от гнева в дълбокия глас на Нейтън. Джейд никога не беше виждала брат си толкова ядосан. Пристъпи към него, но изведнъж се озова хваната от Кейн.

— Не ми пречи — нареди той с тих, ужасяващо спокоен глас.

— Да не ти преча за какво? — попита тя. — Няма да нараниш брат ми. Няма да ти го позволя.

— Махни си ръцете от нея! — изрева новодошлият. — Или ще те убия!

— Нейтън! — извика Джейд. — Кейн не знае нищо! — Опита се да отблъсне ръцете на маркиза от раменете си, но напразно. Хватката му беше желязна. Все едно се беше оплела в хиляди водорасли.

Трудно можеше да каже кой изглеждаше по-разярен. Навъсеният Нейтън беше също толкова опасен колкото и Кейн, също толкова страшен. Тези двама гиганти бяха равностойни противници и твърдо решени да се избият един друг, ако им се отдадеше възможност.

Освен това Нейтън приличаше на пират. Дългата му тъмнокестенява коса стигаше доста под широките му рамене. Беше облечен в плътно прилепнали черни бричове и бяла риза, разкопчана почти до кръста. Брат й не беше висок колкото Кейн, но беше също толкова мускулест.

Да, те щяха да се избият. Джейд трескаво се опитваше да измисли начин как да разведри обстановката, докато двамата мъже се измерваха един друг.

— Зададох ти въпрос, копеле! — извика отново пиратът и пристъпи заплашително напред. — Ти ли нарече сестра ми курва?

— Не ме е нарекъл курва! — изкрещя Джейд, когато брат й посегна към ножа, затъкнат в колана му. — Той не знае за Колин. Аз удържах на думата си и не съм му казала нищо. — Нейтън се поколеба и Джейд веднага премина в настъпление: — Въобразява си, че е разбрал всичко.

Ръката на брат й се отпусна, далеч от камата. Джейд си пое дъх с облекчение.

— Въобразява си значи? — провлачено каза той.

Кейн не сваляше очи от натрапника, досетил се веднага, че пиратът е брат на Джейд. И двамата имаха същите зелени очи.

— Точно така! Всичко знам! — изрева изведнъж Кейн — Ти си Пейгън и си убил брат ми!

Тя се изтръгна от хватката му и пристъпи към Нейтън, но маркизът грубо я избута зад гърба си.

— Да не си посмяла да отидеш при него!

— Да не би да се опитваш да ме защитиш от собствения ми брат? — поинтересува се тя.

Не й отговори.

— Той възползва ли се от теб? — Нейтън изкрещя въпроса така, сякаш това беше богохулство.

— Нейтън, не засягай тази тема! — извика тя. — Сега не е моментът да обсъждаме лични въпроси.

— Замълчи! — нареди й Кейн.

След което се устреми напред. Джейд го сграбчи отзад за ризата, но не успя да го спре. Той изрита богато резбованата количка за чай, изпречила се на пътя му, и продължи към жертвата си.

— Дяволски точно. Възползвах се! — избухна Кейн. — Не беше ли това част от плана, копеле?

Брат й нададе рев и също се втурна напред. Двамата мъже приличаха на разярени бикове, които се нападат.

— Не! — изпищя младата жена. — Нейтън, моля те, не наранявай Кейн! Кейн, не бива да причиняваш болка на Нейтън… — Тя спря да им се моли, когато осъзна, че никой не й обръщаше внимание.

Маркизът нападна пръв. Той буквално блъсна брат й в стената. Една прекрасна картина, изобразяваща Темза в по-ранните години, когато е била все още чиста, падна на пода със силен трясък. Нейтън окончателно я унищожи, когато стъпи върху нея, в опита си да забие коляно в слабините на противника си.

Очевидно беше решен да го направи евнух. Маркизът лесно блокира удара и отново блъсна другия мъж в стената. Братът на Джейд успя да отбележи първия си сполучлив удар, макар да беше очевидно, че се бие мръснишки. Кейн хвана Нейтън за врата и тъкмо щеше да стовари юмрука си върху главата на противника си, когато вниманието му бе привлечено от мъжа застанал на прага. Хватката му незабавно се отпусна. Нейтън използва предимството си и нанесе удар с юмрук в челюстта на другия.

Кейн се отърси от крошето, сякаш нищо не се бе случило и отново запрати Нейтън в стената.

— Колин?! — Прошепна името задавено, с недоверие. Съзнанието му не можеше да възприеме това, което виждаше.

Брат му беше жив!

Беше се облегнал на рамката на вратата, усмихваше се с неговата крива усмивка — така позната, така хлапашка, така типична за него. Изглеждаше слаб, ужасно слаб, но съвсем жив.

Кейн беше толкова потресен, че изобщо не разбра, че души Нейтън, докато не го чу едва да си поема въздух. Веднага след като отпусна хватката си, противникът му се изтръгна и го удари отново, но маркизът пренебрегна това и преустанови битката.

Все едно беше размислил, удари пирата с лакът в ребрата, след което продължи към брат си.

— Кълна се в Бога, Колин, ще убия брат ти! — изкрещя Нейтън. — Знаеш ли, какво е сторил на сестра ми? Той…

— Нейтън, не е нужно да казваш на Колин! — викна Джейд. — Моля те! — добави. — Поне веднъж се опитай да бъдеш джентълмен!

Новодошлият бавно се отдръпна от вратата. Подпирайки се на бастуна си, той се отправи към брат си. Кейн се тресеше от вълнение, когато обгърна с ръце малкия си брат.

— Боже мой, наистина си жив! Не мога да повярвам!

— И аз дяволски се радвам да те видя — отвърна Колин. — Знам, че си изненадан. Ще ти обясня всичко. Опитай се да не ми се сърдиш много. Аз забраних да ти казват. Исках да ти обясня лично. Тези хора са опасни. Ти щеше да тръгнеш след тях и…

Изглежда брат му нямаше сили да продължи. Отпусна се с цялата си тежест върху Кейн, който продължаваше да го държи в прегръдките си, докато го чакаше да се съвземе.

— Не бързай, Колин — прошепна той. — Само не бързай.

Когато по-младият мъж кимна, маркизът отстъпи назад и още веднъж погледна брат си. Трапчинката се бе появила отново на бузата му, а очите му бяха пълни със сълзи.

— Колин, ти също изглеждаш като пират — заяви той. — Косата ти е дълга, колкото на Пейгън — добави и се намръщи, кимайки към Нейтън.

В отговор другият също се намръщи.

— Не съм казал нищо, Колин — оправда се той. — Но твоят проницателен брат мисли, че е разбрал всичко. Убеден е, че аз съм Пейгън и съм изпратил малката си сестричка да проституира с него.

Джейд си пожела подът да се разтвори и да я погълне цялата. Имаше чувството, че лицето й все едно изгаряше в пламъци.

— Нейтън, ако Кейн не те убие, ще го направя аз! — заплаши младата жена.

Колин се беше втренчил в нея. Когато започна да се смее, тя знаеше точно какво си мисли.

— Нали ти казах… — започна той.

— Колин, седни! — нареди му Джейд. — Не бива да натоварваш този крак. Твърде рано е да ходиш.

Но Колин не можеше просто така да подмине ужасяващия коментар на приятеля си.

— Знаех си, че ти и Кейн ще… — Той въздъхна. — Предупредих те, нали?

— Колин, не искам да чувам нито дума повече за мен и брат ти! — извика тя. — Всичко приключи. Приключи! Разбираш ли? Къде е Уинтърс? — добави бързо, надявайки се да отвлече вниманието му. — Лекарят трябва да е с теб.

— Уинтърс е бил с теб? — попита Кейн.

— Пейгън го убеди да се грижи за мен на борда на „Емералд“ — обясни младият мъж, после закуцука към дивана и седна. — В началото малко се съпротивляваше, но Пейгън може да бъде много убедителен. Накрая ми се стори, че Уинтърс си прекарва чудесно.

— Е, къде е той? — попита Джейд.

— Пуснахме го да си отиде у дома — отговори Колин. — Сега, недей да се ядосваш. На крака ми му е необходимо време, за да се излекува.

Младата жена мушна една възглавница зад гърба на Колин, след което повдигна крака му върху широка кръгла табуретка.

— Мисля да ти поръчам нещо за ядене и пиене — заяви. — Изглеждаш ми твърде блед. Разходката дотук съвсем е изчерпала силите ти, нали? — Без да му даде време да й отговори, тя вдигна полите си и тръгна към вратата на гостната.

Кейн застана на пътя й.

— Никъде няма да ходиш.

Отказа да го погледне, докато се опитваше да го заобиколи. Маркизът я хвана за ръката. Стисна я болезнено.

— Седни, Джейд!

— Джейд? — Изненадан, Колин повтори името й шепнешком.

— Позволих на Кейн да ме нарича с истинското ми име.

— Позволила си? — обади се Нейтън.

— А ти как я наричаш? — попита Кейн брат си.

— Тя има няколко имена — отвърна Колин. — В повечето случаи я наричам Червенокоска, нали така? — Когато тя кимна, продължи: — Нейтън й вика Зверче през цялото време. Той има особена слабост към това име. — Бавното му намигване увеличи руменината по бузите на младата жена. — Черния Хари ме нарича Делфина — обясни той. — Мисли си, че така ме обижда.

Нейтън поклати глава.

— Делфините са мили създания, Колин. Не е имал намерение да те обижда.

Кейн въздъхна уморено.

— Кой е Черния Хари?

Внезапно почувства, че това невероятно чудо му идва в повече и усети, че силите го напускат. Придърпа Джейд със себе си към креслото, срещу дивана, настани се в него, като принуди младата жена да седне върху страничната облегалка.

През цялото време Кейн не сваляше очи от брат си.

— Все още не мога да повярвам, че си жив — призна той.

— Трябва да благодариш на Пейгън за това — отвърна Колин. — И аз не мога да повярвам, че си толкова спокоен. Бях сигурен, че ще побеснееш, когато разбереш, че съм накарал Джейд да не ти казва нищо. Но първо, мисля, че сестрата на Нейтън има нещо, което иска да ти каже.

Младата жена енергично заклати глава.

— Нямам какво да му казвам, Колин. Ако искаш да го посветиш във всички факти, го направи, след като изляза.

Маркизът не обърна никакво внимание на бръщолевенето й. Пусна ръката й, наведе се напред, подпря лакти на коленете си и каза:

— Искам да ми кажеш, кой ти причини това. Дай ми името му, Колин. Аз ще свърша останалото. — Джейд се възползва от неговото невнимание и отново се опита да стане. Без да откъсва поглед от брат си, Кейн я сграбчи за ръката. — Мисля, вече споменах, че никъде няма да ходиш.

Нейтън погледна невярващо.

— Защо все още не си забила ножа си в него?

Тя сви рамене, преди да отговори.

— Колин щеше да се разстрои.

— Къде се губи Черния Хари толкова дълго? — попита Нейтън приятеля си. Приближи се до дивана, седна до Колин и изпружи крака върху същата табуретка.

— Няма да го има още известно време — поясни другият. — Загуби си очилата. — Двамата се разсмяха, а Джейд изпадна в ужас.

— Черния Хари е тук? В Англия? — Гласът й потрепери.

Изглежда само Нейтън разбираше причината за нейното безпокойство.

— Да — заяви той с твърд глас. — И когато му кажа…

— Не, Нейтън, не бива да му казваш нищо — извика тя и опита да се измъкне от хватката на Кейн. Но той я стисна още по-силно.

— Кой е Черния Хари? — попита маркизът, пренебрегвайки борбата на Джейд.

— Чичо й — отвърна Колин. — Грижил се за Джейд след смъртта на баща й.

Маркизът се опита да асимилира цялата тази информация. Начинът, по който Джейд реагира на новината, че Хари е тук, показваше, че се страхува от него.

— От колко време е била с него? — попита той брат си.

— От години.

Тогава Кейн се обърна към Нейтън.

— Къде, по дяволите, си бил ти, докато тя е растяла? Далеч, грабейки наляво и надясно?

— По дяволите, Колин, този човек си позволява твърде много — промърмори Нейтън. — Ако продължава така, ще го убия, дори това да означава да те изгубя като приятел.

По-младият мъж все още се чувстваше твърде изтощен от ходенето, за да вземе участие в разговора. Искаше да си отдъхне още няколко минути, преди да започне с обясненията. Прозя се шумно, като с това целеше да му обърнат внимание и каза:

— Никой никого няма да убива, докато всичко не се изясни. — Облегна се на възглавниците и затвори очи.

* * *

Внезапно силна суматоха привлече вниманието на всички. Кейн погледна точно навреме, за да види как покрай прозорците на терасата прелетя голяма саксия и се удари в каменната стена. Пиперливи ругатни последваха шума от разбиващите се парчета.

— Хари е тук — констатира провлачено Колин.

Маркизът продължи да се взира във вратата, опитвайки да се убеди, че вече е подготвен за всичко и нищо не би могло да го изненада.

За съжаление, обаче, грешеше. Човекът, който най-после пристъпи важно през прага, изглеждаше толкова абсурдно, че Кейн едва не се разсмя.

Хари спря, сложи големите си ръце на кръста и се втренчи в публиката си. Беше облечен изцяло в бяло, с широк червен пояс, препасан около голямото му шкембе. Кожата му бе бронзова от слънцето, а косата му сребърна като облаците. Кейн прецени, че възрастта му е някъде около петдесетте или може би малко повече.

Този човек можеше да накара децата да сънуват кошмари в продължение на месеци. Беше невероятно грозен, с огромен нос, който покриваше голяма част от лицето му. Очите му се бяха превърнали в цепки, защото ги беше присвил в опит да изглежда свирепо.

Нямаше как да не признае, че мъжът си го бива. Той влезе наперено в салона, а двама от хората му избързаха пред него, за да премахват препятствията по пътя му. Други двама го следваха отзад. Кейн веднага ги позна: Матю и Джимбо. Лицата им бяха покрити с пресни синини, причинени от маркиза, докато си бе говорил с тях.

— По дяволите, навалицата става все по-голяма — заяви домакинът.

Джейд издърпа ръката си от хватката му и се втурна към Черния Хари. Хвърли се в обятията му и го прегърна силно. Кейн забеляза златния зъб. Когато мъжът се усмихна на Джейд, един от предните му зъби блестеше на светлината.

— О, чичо Хари, липсваше ми! — прошепна тя.

— Разбира се, че съм ти липсвал — изръмжа възрастният мъж, — и въпреки това заслужаваш да ти хвърля един хубав пердах — добави той, след поредната прегръдка. — Ти съвсем ли си превъртяла, момиче? Ще изслушам всяка проклета дума от тази отвратителна история, и след това ти обещавам, че хубаво ще те напердаша!

— Виж сега, Хари — каза Джейд, опитвайки се да го успокои. — Не исках да те разстройвам.

Пиратът силно изсумтя.

— Не си искала да разбера какви ги вършиш, ето това не си искала — възрази той. Наведе се и силно я целуна по върха на главата. — Това трябва да е Кейн? — попита възрастния мъж и присви очи към въпросния човек.

— Да — отговори Джейд.

— И не е мъртъв?

— Не.

— Тогава значи си се справила със задачата — похвали я Хари.

— Ей сега ще го убия, ако никой не ми се пречка — провлачено каза Нейтън.

— Да не долавям бунт на кораба?

— Хари? — Джейд опита да привлече вниманието му към себе си.

— Да?

Младата жена се надигна на пръсти и зашепна в ухото му. Пиратът мрачно я изслуша. Когато приключи, той кимна.

— Може и да се разприказвам, но от друга страна може и да си мълча. Вярваш ли на този мъж?

Джейд не можеше да излъже.

— Да.

— Какво означава той за теб, момиче?

— Нищо — тросна се тя.

— Тогаз ме погледни в очите — нареди възрастният мъж. — Говориш на пода, а това означава, че става нещо нередно.

— Няма нищо нередно — прошепна младата жена. — Радвам се, че приключихме с лъжите.

Хари не изглеждаше убеден.

— А защо си се втурнала да го защитаваш след като не означава нищо за теб? — настоя, тъй като усещаше, че не му казва цялата истина.

— Той е брат на Колин — припомни тя на чичо си. — Това е единствената причина, поради която се безпокоях.

Пиратът реши да изчака, докато останат насаме, за да измъкне истината от нея.

— Все още нищо не разбирам — извика, присвивайки очи сега в посока към Кейн. — По мое мнение, трябва да целуваш краката на Пейгън — добави. — Безполезният ти брат е жив, нали?

— След като вече си тук, Хари, всичко ще си дойде на мястото — обади се Колин.

Възрастният мъж изсумтя и погледна надолу към Джейд.

— И все пак пердахът няма да ти се размине, момиче. Нали не се съмняваш в мен?

— Не, не се съмнявам в теб — отвърна тя и с усилие скри усмивката си. За всичките години, през които бяха живели заедно, чичо й нито веднъж не бе вдигнал ръка срещу нея. При вида на този добър човек, с толкова чиста и светла душа, Господ със сигурност се усмихваше с гордост от небето. Хари обичаше да заплашва с най-ужасните наказания, когато имаше слушатели около себе си. Той беше пират, както често й напомняше, и трябваше да поддържа реномето си.

Кейн бе понечил да скочи от креслото, когато възрастният мъж отправи първата си заплаха, но Колин му махна да остане на мястото си.

— Само се перчи — прошепна на брат си.

— Дайте ми стол, хора! — извика Хари и продължи да наблюдава Кейн с присвити очи, докато крачеше към камината. Колин и Нейтън едва успяха да отдръпнат краката си от пътя му. Докато Джейд помагаше на Колин да се настани отново, Хари се изправи пред камината, сложил ръце зад гърба си.

— Ти изобщо не приличаш на Делфина — отбеляза възрастният мъж и показа отново златния си зъб, след което добави: — Ти и твоят хилав брат сте отвратително грозни и това е единственото, по което си приличате.

Кейн не мислеше, че мъжът е способен да забележи нещо, но запази мнението си за себе си. Погледна към брат си, за да види каква е неговата реакция на тази обида. Въпреки че очите на Колин отново бяха затворени, той се усмихваше. Маркизът реши, че Хари само се прави на интересен.

Един от хората му примъкна голям стол до камината, и когато чичо й се настани удобно, Джейд застана зад него и положи ръка на рамото му.

— Носиш ли очила, момчето ми? — попита възрастният пират Кейн. Маркизът поклати глава. — Някой друг да има? Може би един от слугите ти?

— Не — отвърна Кейн.

— Чичо, не помниш ли къде си загубил последния чифт? — попита тя.

— Е, хубавице, прекрасно знаеш, че не си спомням — отвърна той. — Ако помнех, нямаше да ги загубя, нали така? — Тогава се обърна към маркиза: — Да има село наблизо?

Колин се разсмя. Дори на лицето на Нейтън цъфна усмивка. Кейн нямаше никаква представа какво толкова ги е развеселило.

— Има едно — отговори брат му.

— Никой не пита теб, досаднико! Продължавай да спиш, Делфин. И без това в момента не ставаш за друго — добави Хари и му намигна. После се обърна към помощниците си и изрева: — Момчета, знаете какво да правите!

Двамата неприятно изглеждащи мъже, които лениво се бяха отпуснали до вратата на терасата, кимнаха. Точно когато се запътиха навън, Джейд побутна чичо си по рамото.

— О, добре де, момиче! — измърмори той. — И без да плячкосвате, момчета! — извика след тях. — Твърде близо сме до дома.

— Да, Черен Хари — откликна единият от мъжете.

— Тръгнаха ли да изпълнят заповедта ми? — Пиратът попита шепнешком младата жена.

— О, да! — отвърна тя. — Бяха бързи като светкавица.

Хари кимна. Подпря ръце на коленете си и се наведе напред.

— И така, усетих някакво недоволство, когато влязох. Човек би си помислил, че е време за празнуване. Но не чувам никой да ликува. Ти чуваш ли, момиче?

— Не, Хари.

— Да не би това да означава, че Делфина е такова бреме и ти не се радваш на завръщането му? — обърна се той към Кейн. — Не мога да кажа, че те обвинявам. Момчето дори не може да изиграе една свястна партия шах.

— Бях полумъртъв последния път, когато играхме — напомни му Колин.

Хари изсумтя.

— Ти и без туй нямаш достатъчно мозък, глупако.

Колин се усмихна широко.

— Кейн, знаеш ли защо това жалко парче плът се нарича Черния Хари?

— Сам ще му обясня — обяви пирата. — Заради черното ми сърце, разбира се — Обяви гордо и изчака цяла минута Кейн да оцени твърдението му. — Самият аз си измислих това прозвище. И то ми подхожда, нали така, момиче?

— Да, чичо. Пасва ти идеално. Сърцето ти е черно като нощта.

— Много добре го каза — отвърна Хари, пресегна се и я потупа по ръката. — Веднага след като хората ми се върнат, потеглям за пристанището. През това време бих могъл да хапна нещо, за да се подкрепя.

— Веднага ще се разпоредя — каза Джейд и моментално се отправи към вратата, умишлено заобикаляйки отдалече стола на Кейн. Когато стигна до прага се обърна към чичо си: — Хари, моля те, не позволявай на Нейтън и Кейн да се бият, докато ме няма.

— На кого му пука? — извика в отговор той.

— На мен! — отвърна тя. — Моля те, Хари!

— Добре де, така да бъде, няма да им позволя да се сбият.

Веднага след като вратата зад Джейд се затвори, Хари прошепна:

— Тя е като картинка. Трябваше да й накълцам лицето още преди години. Прекалено е хубава за собственото си благо. Ето защо ми се налагаше толкова често да я оставям. Нямах вяра какво биха направили хората зад гърба ми.

— Тя е толкова красива — изсъска Нейтън, — че някои непочтени хора са се възползвали веднага.

— Остави това сега, Нейтън — намеси се Колин, отвори очи и погледна към Кейн. — Брат ми е почтен човек.

— Да бе! Почтен колкото дявола — изръмжа приятелят му.

Кейн не обръщаше никакво внимание на словесната им престрелка. Той се бе замислил върху небрежния коментар на Хари, че му се е налагало да оставя Джейд. Къде я е оставял? И кой се е грижил за нея, когато е отсъствал? Там със сигурност не е имало нито една жена, иначе тя щеше да знае малко повече за нещата от живота.

— За какво изобщо говорите? — поиска да узнае Хари, привличайки отново вниманието на Кейн.

— Макар че не е в природата ти, те моля да бъдеш търпелив, Хари — заяви Колин. — Малко недоразумение, това е всичко.

— Тогава бързо го изяснете! — нареди старият пират.

— Дявол да го вземе, Колин, знам всичко, което ми е необходимо — държеше на своето Нейтън. — Брат ти е копеле…

— Ти си роден извънбрачно, така ли синко? — прекъсна Хари племенника си. Изглеждаше силно развълнуван от тази възможност.

— Не, не съм роден извънбрачно.

Възрастният мъж дори не се опита да скрие разочарованието си, още един факт, в който Кейн не намираше абсолютно никакъв смисъл.

— Тогава не е редно да те наричат така — обясни той. — Само тези родени с това клеймо, могат да се хвалят с него. Един мъж не струва нищо без прякора си.

— Или една жена — намеси се Колин. Кейн погледна недоверчиво. Брат му едва се удържаше да не избухне в смях. — Хари? Разкажи му за Копелето Бул — предложи той.

— Колин, за бога! — започна маркизът.

— Всичко с времето си, Кейн — прошепна брат му. — Необходимо ми е още малко време, за да събера мислите си.

Мъжът кимна.

— Добре — каза, след което се обърна към Хари: — Разкажи ми за Копелето Бул.

— Както се оказа, в крайна сметка, той не беше копеле — заяви намръщено старият пират. — Просто го казал, за да го наемем при нас. Знаел за моята слабост да слагам на хората прякори. Когато разбрахме, че е излъгал, го хвърлихме зад борда заедно с боклука.

— В този момент случайно са били насред океана — вметна Колин. — Все пак, Пейгън не му е позволил да се удави.

— Много мило от твоя страна — промърмори Кейн, обръщайки се към Нейтън.

— Сега, имаше и едно друго момче, добро и силно…

Кейн изпусна дълга въздишка. Облегна се назад в креслото, затвори очи и реши, че трябва да изчака, докато свършат всичките тези нелепи истории за прякорите. Колин явно се наслаждаваше на разговора, а и го бе помолил да изчака. Брат му изглеждаше полузаспал… и толкова дяволски блед.

Десетина или повече минути Хари продължи с тирадата си. Когато най-сетне свърши, Нейтън каза:

— Джейд също има специален прякор.

— Сам ще кажа за това — заяви възрастният мъж. — В края на краищата, аз съм този, който го измисли.

Нейтън кимна.

— Добре, Хари, ти го кажи.

Всички погледи сега бяха насочени към Кейн. Ако си направеше труда да отвори очи, щеше да види техните усмивките им.

Маркизът с труд удържаше своето търпение.

— И какъв е този неин специален прякор, Хари? — попита той накрая с уморен глас.

— Ами, момчето ми — произнесе бавно Хари, — ние обичаме да я наричаме Пейгън.